петък, 20 август 2010 г.

Нещо за четене

Цитати от „Портретът на Дориан Грей” – Оскар Уайлд


„Всъщност, изкуството отразява онзи, който го възприема, а не животът.”

„Постъпваш глупаво, защото само едно нещо на света е по-лошо, отколкото да те одумват, и то е да не те одумват”.

„Но красотата, истинската красота, свършва там, където започва интелектуалното изражение.”

„Нещо съдбовно тегне над всяка физическа и интелектуално извисеност, която в хода на историята сякаш насочва колебливите стъпки на кралете. За предпочитане е човек да не бъде различен от себеподобните си. На тоя свят най-добре живеят грозните и глупавите. Те седят спокойно и наблюдават играта. Не знаят що е победа, но пък име спестена горчивината на поражението. Живетя тъй, както всички ние трябва да живеем – безразлични, равнодушни и необезпокоявани. Не носят гибел на другите, нито ги застига беда от чужда ръка. Твоят аристократичен произход и богатството ти, Хенри; моите умствени способности, каквито и да са те – моето изкуство, независимо от неговите достойнства; красотата на Дориан Грей – всички ние ще се измъчваме заради онова, което боговете са ни дали, ще страдаме ужасно.”

„- ....С времето заобичах потайността. Тя сякаш е единственото нещо, което може да направи съвременния живот загадъчен или пленителен. Достатъчно е човек да потули нещо най-обикновено и то става прекрасно...Предполагам, смяташ ме за ужасен глупак?
- Съвсем не - отвърна лорд Хенри. – Съвсем не, драги ми Базил. Ти, изглежда, забравяш, че съм женен, а една от прелестите на брака е, че той прави живота в лъжа абослютно необходим за двете страни. Аз никога не знам къде е съпругата ми, а тя никога не знае какво правя аз. Когато се срещнем – случва се от време на време, за да вечеряме заедно навън или да посетим херцога, - ние си приказваме невероятни и най-нелепи истории, с възможно най-сериозни физиономии.
В това отношение съпругата ми се справя много добре, всъщност далеч по-добре, отколкото успявам аз. За разлика от мен, при нея не е имало случай да обърка имената на хората, с които е била. Но хване ли ме в лъжа, изобщо не вдига скандал. Понякога изпитвам желание тя да излезе от кожата си, да го стори; но тя само ме взема на присмех.
- Неприятен ми е начинът, по който коментираш семейния си живот, Хенри – отбеляза Базил Холуорд, пристъпвайки към вратата на градината. – Смятам, че в действителност ти си отличен съпруг, но изпитваш ужасен срам от своите добродетели. Ти си необикновен човек. Всякога говориш безнравствено и никога не постъпваш безнравствено. Твоят цинизъм е само поза.
- Да бъдеш естествен, е просто поза, и то най-досадната поза, която ми е известна – изсмя се лорд Хенри.”

„После..всъшност не знам как да ти го обясня. Нещо сякаш ме предупреди, че съм на прага на ужасен прелом в живота си. Изпитах странното усещане, че съдбата ми е подготвила най-прекрасните удоволствия и възможно най-изтънчени страдания. Уплаших се и понечих да изляза. Ала не съвестта ме тласна към това, а някакъв загадъчен страх. Разбира се, този опит за бягство не ми прави чест.
- Съвестта и страхът в действителност са едно и също нещо, Базил. Съвестта е официалното име на страха, неговата форма. Това е всичко.”

„- Смехът не е лошо начало за едно приятелство и определено е най-добрият му завършек – отбеляза лордът, късайки листенца от нова маргаритка.
- Ти не разбираш какво е приятелството, Хенри – прошепна Халуорд, поклащайки глава. – Не знаеш и какво е неприязън. Ти харесваш всички, тоест, безразличен си към всички.
- Колко си несправедлив! – възкликна лорд Хенри, побутна шапката си назад и вдигна поглед към облачетата, подобни на гранки лъскава бяла коприна, които плуваха в тюркоазеното небе. – Да, ужасно си несправедлив! Отношението ми към хората в никакъв случай не еднакво. Аз подбирам приятелите си по приятната външност, познатите си по дория им нрав, а враговете си заради острия ум. Доста трудно е да пресяваш съвсем точно неприятелите си. Сред враговете ми няма глупаци. Всички те са достатъчно интелигентни и съответно всички те ме ценят.”

„..по принцип сме неспособни да приемаме у другите хора недостатъците, които притежаваме сами.”

„А ценността на дадена идея няма нищо общо с искреността на човека, който я предлага. Всъщност, най-вероятно колкото по-неискрен е човек, толкова по-голяма интелектуална стойност ще притежава идеята, понеже в цитирания случай тя няма да бъде преиначена от неговите желания, нужди или предрасъдъци. Аз обаче не възнамерявам да разисквам с теб поличитески, социологически или метафизически теми. Предпочитам хората пред принципите, а най-много от всичко на света обичам хората без принципи.”

„...В такива моменти започвам да мисля, че съм отдал цялата си душа на човек, който я възприема като цвете за петлика, накит за задоволяване на суетата му, украшение за летния ден.
- Летните дни имат склонността да се проточват дълго – промърмори лорд Хенри. – Може би ще ти доскучее по-бързо, отколкото на него. Тъжно е, като си го помислиш, но без съмнение Геният винаги надживява Красотата. Това е обяснението за огромните усилия, положени от нас да се образоваме, колкото е възможно повече. В необузданата борба за съществуване искаме да притежаваме нещо дълготрайно, ето защо пълним главите си с най-различни безсмислици и факти, с глупавата надежда да завазим своето място в живота. Високообразованият и отлично информиран човек – ето това е съвременният идеал. А умът на високообразования човек е нщо ужасно: като антикварен магазин, пълен с неоправдано скъпи, уродливи и прашни вехтории. И все пак, мисля, че ти първи ще се отегчиш. Един ден ще погледнеш твоя прияте ли чертите му ще ти се сторят нехармонични, или ще те подразни цветът на кожата му, или пък нещо друго. Дълбоко в душата си ти горчиво ще го упрекваш и определено ще мислиш, че той се е отнесъл зле с теб. При следващото му гостуване поведението ти ще бъде пределно хладно и равнодушно. Което ще бъде много жалко, защото в теб ще настъпи промяна. Това, което ми разказа, прозвуча много поетично, бих го определил като роман за изкуството, а в подобни случаи най-лошото е, че след преминаването на романтикаа човек се оказва още по-неромантичен.
- Не говори така, Хенри. Докато съм жив, образът на Дориан Грей ще ме владее. Не можеш да изпиташ същото, което чувствам аз, защото си прекалено непостоянен.
- Ах, драги ми Базил, именно затова мога да го почувствам. Верните в любовта признават само тривиалната и страна. На неверните са отредени великите и трагедии.”

„- Не съществува добро влияние, господин Грей. От научна гледна точка всяко влияние развращава.
- Защо?
- Защото да влияеш накому означава да вселиш душата си в неговата. Той вече не е способен да мисли самостоятелно или да гори с пламъка на собствените си неподправени страсти. Добродетелите му престават да бъдат истински за него, Греховете му, ако на този свят изобщо има грехове, са заимствали. Той се превръша в отзвук на чуждата музика, в изпълнител на роля, която не е била писана за него. Цел на всеки живот е самоусъвършенстването. Да изяви напълно своята същност- ето за какво живее човек. В наше време хората изпитват страх от самите себе си. Те забравят своя най-висш морален дълг – към себе си. Е, разбира се, благотворителността не им е чужда. Те хранят гладните, обличат бедните. Но собствените им души гладуват и са голи. Нашата раса е загубила смелостта си, а може би никога не сме я имали действително. Страхът от обществото, който е основата на морала, страхът от Бога, който е тайната на религията – това са двете ръководни начала за нас. И все пак...
...
- И все пак – продължи лорд Хенри с ниска мелодична интонация и елегантен жест, характерен за него оше от годините му на учене в Итън, - мсятам, че ако човек живее пълноценно и достойно, ако дава израз и форма на всяко свое чувство и мисъл и превръща в действителност всяка своя мечта..вярвам, че светът ще бъде завладян от такъв ободрителен и жизнен порив към радостта, та ние бихме забравили всички болести на средновековието и бихме се върнали към елинския идеал..а навярно дори към нещо още по-прекрасно и богато от елинския идеал. Но даже и най-хранбрият сред нас изпитва страх от себе си. Някогашното самоосакатяване на дивака е преобразувано днес в трагически анахроничното себеотрицание, което помрачава живота ни, Наказани сме заради собствените си самоограничения. Всеки порив, който се стремим да задушим, витае в съзнанието ни, отравя го, Тялото съгрешава веднъж и се избавя от своя грях, защото самият акт на прегрешение е своеобразно пречистване. След това остава само споменът за наслажданието или изтънченото удоволствие на разкаянието. Единственият начин да надвием изкушението, е да му се поддадем. Всеки опит за съпротива носи душевни терзания, мъчителен копнеж по забраненото и влечение към онова, което, поради измислени от нас чудовищни закони, сме приели за възмутително и престъпно. Известно е, че най-великите събития на света се осъществяват в съзнанието ни. И пак там, в нашето съзнание и единствено в него, биват извършвани най-тежките грехове на този свят.”

„Няма по-целебно нещо за душата от сетивата, а от сетивата може да изцели само душата.”

„Истинската загадка на този свят се крие във видимото, а не в невидимосто.”

„-Винаги ли! Това е ужасна дума. Разптрепервам се, щом я чуя. Жените я употребяват с огромно удоволствие. Те опошляват всяка романтична страст, опитвайки се да и придадат продължителност до гроб. А и отгоре на всико тази дума е изпразнена от съдържание и безсмислена. Единствената разлика между прищявката и вечната любов е, че прищявката трае малко по-дълго.”

„Обожавам простите удоволствия – отвърна лорд Хенри. – Те са последното убежище за сложните характери. Но не обичам сцените извън театъра.”

„-Колко много шум вдигат хората около верността! – възкликна лорд Хенри. – Но дори, когато човек обича, верността се явява по-скоро физиологичен проблем. Тя няма нищо общо с желанията и волята ни. Младежите искат да бъдат верни, а не могат, старците искат да изневеряват, а не могат. Това е всичко.”

„...В наше време младите си въобразяват, че парите са всичко.
- Да, а когато остареят, вече са напълно убедени в това.”

„ Ползата от емоциите е, че те ни отклоняват от правилния път...”

„- Човечеството се взема твърде насериозно. Това е неговият първороден грях.”

„...- За да си възвърне младостта, човек трябва да повтори своите някогашни безумства.
- Възхитителна теория! – ахна херцогинята. – Непременно трябва да я приложа на практика.
- Опасна теория! – процеди сър Томас през стиснати устни.
Лейди Агата поклати укорително глава, но не успя да скрие усмивката си. Господин Ърскин слушаше внимателно.
- Да, това е една от най-големите тайни на живота – продължи лорд Хенри. – В наше време повечето хора умират в резултат на някакво противно, криворазбрано благоразумие и твърде късно осъзнават, че единственото, за което не бива да съжаляват, са собствените им грешки.
Всички присъстващи се засмяха.”

„-Дориан, никога, просто никога не вземай за съпруга жена със сламеноруса коса – посъветва го той, след няколко всмуквания от цигарата.
- Защо, Хенри?
- Защото са ужасно сантиментални.
- Но аз обичам сантименталните хора.
- Изобщо не се жени, Дориан. Мъжете се женят от скука, а жените се омъжват от любопитство. И едните, и другите остават разочаровани.
- Едва ли някога ще се оженя, Хенри. Прекалено влюбен съм. Това е един от твоите афоризми. Прилгам го на практика, както и всичко друго, което ти говориш.
- В кого си влюбен? – попита след кратка пауза лорд Хенри.
- В една актриса – отвърна Дориан Грей и се изчерви.
- Твърде банално като начало – сив рамене лорд Хенри.
- Не би говорил така, ако я видиш, Хенри.
- Коя е тя?
- Нарича се Сибил Вейн.
- Никога не съм чувал за нея.
- Все още никой не е чувал за нея. Но един ден ще чуят всички. Тя е гениална.
- Драги младежо, разбери, че гениални жени няма. Жените са декоративен пол. Те никога няма какво да кажат, но го казват очарователно. Жените олицетворяват тържеството на материята над разума, точно както ние мъжете олицетворяваме тържеството на разума над морала.
- О, как може да говориш подобни неща, Хенри?
- Драги ми Дориан, това е самата истина, повярвай ми. Понастоящем се занимавам с изучаване на жените, от което следва, че ги познавам добре. Предметът не е толкова труден за изучаване, колкото предполагах в началото. Уставноивх, че жените в края на краищата се делят на две категории – обикновени, тоест безцветни, и шарени, тоест изрисувани. Обикновените или безцветните жени са много полезни. Ако искаш да си спечелиш репутацията на почтен човек, достатъчно е само да заведеш на вечеря една обикновена, но безцветна жена. Жените от втората категория са извънредно очарователни, но допускат една сериозна грешка. Подчинени на стремежа да изглеждат по-млади, те се рисуват. Нашите баби гримирали своите лица, за да могат да се представят като занимателни и остроумни събеседнички. Rouge и esprit са били неразделни в онези времена. Днес, за съжаление, това е минало. Успее ли една жена да направи така, че да изглежда с десет години по-млада от дъщеря си, тя е напълно удовлетворена. А що се отнася до интересните разговори, в цял Лондон едва ли има пет жени, с които си струва човек да говори, и за две от тях е недопустимо да бъдат приети в порядъчно общество.”

„- Не се смея, Дориан. Или по-точно казано, не се смея на теб. Ала недей да говориш, че е най-голямата любов в твоя живот. По-добре кажи, че е първата любов в твоя живот. Ти винаги ще бъдеш обичан и винаги ще бъдеш влюбен в любовта. La grande passion е привилегия на хората, които нямат какво да правят. Това е единственото предназначение на безделните класи във всяка страна. Не се страхувай. Очакват те възхитителни преживявания. Това е само началото.
- За толкова повърхностен и празноглав ли ме смяташ? – гневно възкликна Дориан Грей.
- Напротив, смятам те за много сериозен и разумен млад човек.
- Какво имаш предвид?
- Драги младежо, всъщност истински повърхностни и празноглави са хората, които обичат сам оведнъж в живота си. Онова, което те определят като вярност и преданост, за мен е привична летаргия или липса на въображение. За емоционалния живот верността в любовта е същото, което е за духовния живот постоянството в убежденията – чисто и просто признание за безсилие, за поражение. Вярност! Някой ден трябва да се заема с анализа на този феномен. Несъмнено верността включва изисотреното чувство за притежание, за собственост. Тъй много са нещата, които бихме захвърлили, ако не се страхувахме, че други хора могат да ги приберат.”

„ В началото, когато човек се влюби, той винаги започва със самоизмама, а в края винаги мами другите. Именно това хората наричат любов.”

„Ти, Хенри, неведнъж си ми казвал, че не принципите, а индивидуалностите са движещите сили на всяка епоха.”

„Съществуват отрови, които са толкова неуловими, щото изучаването на техните свойства е възможно само ако лично се подложиш на гибелното им въздействие. Някои зарази са толкова странни, че ако сиакш да разбереш природата им, трябва да ги прихванеш и преболедуваш. Ала отплатата е неизмерима!....Никоя цена не е прекалено висока за едно ново усещане.”

„Житейският опит няма никаква етическа стойност. Това е само названието, което хората дават на собствените си грешки.”

„- Не мога да повярвам. Дориан е прекалено здравомислещ, за да направи такава глупост.
- Дориан е прекалено умен, за да не прави глупости от време на време, драги ми Базил.”

„- Аз никога нищо не одобрявам, нито порицавам, защото това е проява на нелогично отношение към живота. Не сме дошли на този свят, за да се кичим с нравствените си предубеждения. Изобщо не обръщам внимание на казаното от невзрачните хора и никога не се бъркам в делата на чаровниците. Ако някой ми направи неотразимо впечатление, кактовто и начин на изява да избере този човек, ще го приема с истински възторг....Знаеш, че не съм привърженик на брака. Най-неприятната от отрицателните му черти е, че прави мъжа безкористен и себеотрицателен. А безкористните, неероистичните хора са просто скучни, безинтересни, Лиспва им индивидуалност. Все пак съществуват определени характери, които бракът дооформя и прави по-сложни. Те запазват собствения си егоизъм и същевременно прибавят към него множество други егоцентризми. Вече са принудени да водят повече от един живот. Стават по-високо организирани, а да бъдеш високо организиран, предполагам, е смисълът на човешкото съществуване. Освен това, всяко преживяване е ценно, а независимо какво говорят хората за брака, той определено е преживяване и обогатява човешкия опит.”

„- Жените са очарователно практични, много по-практични от нас – прошепна лорд Хенри. – В подобни положения ние често съвсем забравяме да споменем за брак, но те винаги ни го припомнят.”

„-... Наслаждението е изпитание, на което ни подлага Природата, неин знак за одобрение. Когато сме щастливи, ние винаги сме добри, но когато сме добри, невинаги сме щастливи.
- Но какво разбираш под „добър”? – разпалено запита лорд Холуорд.
- Да бъде добър, означава да живееш в хармония със себе си – отвърна лорд Хенри, докосвайки с тънките си бледи пръсти столчето на чашата. –Противоречието настъпва тогава, когато човек е принуден да живее в хармония с другите. Няма по-важно нещо от собствения живот. Що се отнася до живота на околните, ако човек поиска да играя ролята на моралист или пуританин, той може да парадира пред ближните си със своите нравствени възгледи, но изобщо да не се придържа към тях. Освен това Индивидуализмът всъщност има по-висша цел. Да приемеш нормите на своето време, ето в какво се състои съвременният морал. А за мен възможно най-долната проява на безнравственост е когато един културен човек приеме нормите на своето време.
- Но ако човек живее само за себе си, Хенри, той обикновено плаща жестока цена за това – отбеляза художникът.
- Да, в наше време за всичко плашаме твърде скъпо. Според мен истинската трагедия на бедните е, че могат да си позволят единствено себеотрицанието. Красивите грехове, както и повечето други красиви неща, са привилегия на богатите.
- Плаща се и по друг начин, а не само с пари.
- По какъв друг начин, Базил?
- О, например с угризения на съвестта, със страдания, със..да речем, със съзнанието за морално падение.
- Скъпи приятелю, средновековното изскуство е възхитително, но средновековните емоции отдавна са изживели своето време –сви рамене лорд Хенри. – Разбира се, те могат да бъдат използвани в белетристиката. Но, както е известно, едиствените изразни средства, прилагани донякъде успешно в белетристиката, са предимно стилистичните похвати, които в живота отдавна са излизли от употреба. Повярвай ми, цивилизованият човек обикновено не изпитва дори наченки на разкаяние за вече изживяно наслаждение, а нецивилизованият изобщо няма представа какво е наслаждение.
- Аз знам какво е наслаждение! – възкликна Дориан Грей. – Това е да обожаваш някого.
- Определено много по-приятно, отколкото да бъдеш обожаван – отвърна лорд Хенри, доакто си избираше плодове. – Страшно досадно е да бъдеш обожаван. Отношението на жените към нас е същото, каквото е отношението на човечеството към неговите богове. Те ни обожават и непрекъснато ни досаждат с различни претенции към нас.
- Бих казал, че това, което искат от нас, те вече първи са ни го дали – сериозно прошепна младежът. – Те пробъждат у нас Любовта. И смятам, че имат право да искат същото в замяна.
- Чиста истина, Дориан! –възкликна Холоурд.
- На този свят няма чиста истина – възрази лорд Хенри.
- Но това е вярно – настоя Дориан. – Трябва да признаеш, Хенри, че жените даряват на мъжете златото на живота си.
- Напълно възможно е – въздъха лорд Хенри. – Но после неизменно искат да си го вземат обратно във вид на дребни монети. Това е неприятното. Жените, както е казал един остроумен французин, ни вдъхновяват да започнем да създавам шедьоври, но все ни пречат да си осъществим докрай.
- Ти си ужасен, Хенри! Просто не знам защо те харесвам толкова много.
- И винаги ще ме харесваш – отвърна лорд Хенри. – Ще пиете ли кафе, приятели?”

„Тайната на вечната младост е да не се поддаваш на неприятните емоции.”

„- Да-извика, - ти уби любовта ми! Преди разпалваше въображението ми. Сега не можеш да събудиш дори любопитството ми.”

„Добрите намерения са безполезни опити за намеса в законите на науката”.

„Ах, тази отвратителна женска памет! Какво ужасно нещо е тя! И каква всеобхватна интелектуална ограниченост и застой разкрива! Трябва да сме възприемчиви към багрите на живота, но да ги помним в подробности, е напълно безсмислено. Подробностите винаги са пошли.”

„Веднъж цял сезон носих в бутониерата си само теменужки, в знак на своеобразен художествен траур по едно увлечение, което не искаше да умре. В края на краищата, то все пак умря. Вече съм забравил какво предизвика смъртта му. Струва ми се, че предложението на дамата да пожертва целия си свят за мен.
...Единственото очарование на миналото е в това, че е минало.”

„ – Интересно защо хората говорят такива глупости за щастливите бракове! – възклина лорд Хенри. – Един мъж може да бъде щастлив с която и да е жена, стига да не я обича!”

„- Харесвам мъже с бъдеще и жени с минало.”

„ -...Всички хубави шапки се правят от нищо.
- Както и всички добри репутации, Гладис – вметна лорд Хенри. – Представиш ли се на висота, си спечелваш врагове. Достатъчно е човек да бъде посредствен, за да стане популярен.
- Но не и сред жените – отбеляза херцогинята, поклащайки глава. – А е всеизвестно, че светът се управлява от жените. Ние не понасяме посредствеността, уверявам ви. Както е казано, ние жените обичаме с ушите си, а вие мъжете обичате с очите си, ако изобщо сте способни да обичате.”

„- Скъпи приятелю, ти започваш да морализираш и да ме поучаваш. Скоро като ново покръстен ще тръгнеш сред хората да клеймиш греховете, които са ти омръзнали...
Навярно Гладис ти е омръзнала? Така и си мислех, че ще се получи. Прекомерното и остроумие действа на нервите...”

неделя, 1 август 2010 г.

С тези парчета как да живея...

С тези парчета
как да живея?
Не зная. Не умея.
Резенче ябълка (вярно – обелена),
триъгълник торта
(а свещите – духнати вчера).
Капка любов.
Хапка омраза…
Разкъсана облачност.
Луната е в някаква фаза.
Целувка на спирката
(“Хайде – обаждай се…”)
Утре ли? Веднага ли?
Дробна черта. Запетая.
Част от цялото.
Аз не зная
как да живея така – със парчетата?
Изпарява се капката в жегата.
Задавя ме хапката – голяма е.
Ако отхапя – какво ще остане, а?
Не ми трябва резенче – искам дървото.
И цяла –със свещите! – торта.
И цяла луна.
Единица – вселена.
И всичко – сега.
И – никакво вчера.
С тези парчета
как да живея?
Не зная. Не умея.

С тези парчета
ти как живееш?
Не зная.
Умееш.

Анна Колчакова