Мхмммм.....

Ами...всъщност....

Аз съм нощната птица...

Аз съм нощната птица, която
вече няма да идва нощем.
Тук ужасно мирише на лято.
Не ми казвай, че трябва още
някой късно при теб да ляга
и да топли твойте недели.
Умори се от стъпки прага.
Аз си тръгвам оттук - къде ли?
Както винаги - не попита...
Всъщност - нямаше да ти кажа.
Гледай: лудият вънка се скита
и сънува жената от плажа.
Като тръгна, и ти ще сънуваш.
Само няма да си признаеш.
Все едно. Нали нищо не струват
трите точки, довели до края?
Аз отново съвсем се разбъбрих.
С други думи - старата песен.
Ако сбъркам и пак се върна -
помогни ми. Смени си адреса!
Камелия Кондова


....и да ти кажа....

* * *

принце мой, помогни ми, смени си адреса.
телефонният номер смени си. веднага!
аз не съм тъй желаната руса принцеса,
и да знаеш, пантофката много ми стяга.
стига приказки, принце, уморих се от роли.
уморих се да бягам в полунощ всяка вечер.
имам нужда за малко със теб да говоря,
без да бъда във балната рокля облечена.
да ти кажа, че, принце, (ти навярно си знаеш..) -
ти бе моята приказка - първа и вечна.
и какво, че навярно ти днес и нехаеш
и че вече сме толкова тъжно - далечни?
да ти кажа, че цели два века, заключена,
теб сънувах, мой принце.. аз бях твоята роза.
аз отдавна те чаках - точно теб - да се случиш
и да счупиш оковите в сивата проза.

но какво, че си тръгвам, щом после се връщам..
и какво, че пантофката много ми стяга..
днес ме няма. а утре отново е същото.
не разбрах ли - не мога от теб да избягам.

но...

* * *
струва ми се, че още повече губя вярата не в тебе, а в твоята любов, питам се съществувала ли е тя, не е ли била една измама за мен и самоизмама за теб.. но, М., какво да се направи ако ти не можеш да отговориш на обичта ми със същата сила, ако аз не съм за тебе това, което си ти за мене..

недялко йорданов

източник

...и в край на сметка...

Монолог на вещицата

Вечерта въобще не беше синя.
Нямаше цветя и пеперуди.
Аз замествах спящата царкиня
до деня, във който се събуди.
Принцът беше жаден да обича,
а пък тя — безпаметно заспала.
Тъй че се престорих на момиче.
Лесно е — с една магия бяла.
Черните магии ги забравих,
във мига, когато ме погледна.
Знаех — сто години ми остават.
Знаех, че ще бъда предпоследна.
Изведнъж ще ме разлюби, знаех.
И не бих могла да го опазя.
Можех да го удуша накрая,
но ми свърши всичката омраза.
Укротих се. Е, така да бъде!
Да отива и да я целува.
А сега принцесата ме съди,
че мъжът й нощем ме сънувал…

Камелия Кондова

Hallo, World!

"Просташко-интелигентска - упражнение за ръце и клавиши"

Отскоро съм благодарна за най-голямата услуга, която ми е направило възпитанието. Говоря за онова възпитание, срещу което често сега роптая – студеното и строго отношение, липсата на лигавщини, иронията спрямо „качествата” ми и всички останали екстри, заради които един ден може би, като всеки средностатистически объркан човек, ще отида на терапия. Та говорех за услугата – възпитанието ми ме направи разумна. Разумна до болка. Разумна като скала. Разумна като учителка по вероучение в девическо училище. Когато трябва да избирам между лесния и трънливия…, избирам лесния. Трънливите пътища са за балъците и за Христос. Трънаците са за магистрална любов и за „бране на цветя”. Мразя да ми боде. Стъпалата ми са изнежени. Защото съм разумна, не за друго. Помня, че когато направиха „еко-пътека” в Бели искър покрай реката, един местен шоп изкоментира: „А! Ше се сопиням я по каманаците, а нема да си одим по асфалто!”

Може да се правя много на „хай”, ама моята философия е в общи линии същата. И от там някъде, от моята просташка, селска, пресметлива философия за живота идва може би тоталното ми отвращение към „хората на изкуството”, „интелектуалците”, „хипитата” – всички до един в кавички. Всяко нещо, което започне дори и леко да ми се отлепя от земята, автоматично започва да ми намирисва на игра и ме губи за каузата завинаги. Може да ми говориш с часове, да ми рецитираш и цитираш имена, книги, философии и всякакви, а аз ще те слушам. Ще кимам срещу тебе и ще чувам: „бла-бла-бла-бла”. Ще те гледам с тоновете литература дето си изчел и дето можеш да си я завреш знаеш къде и ще знам, че ми говориш за консистенцията на субстанцията. И ще ти се смея след това. Не злобно , а като на непораснало дете. Ще ти се смея и благосклонно ще ти отговарям: „Ще ти мине, ще ти мине, мани ги книгите!” И ще си остана такава: нещата с истинските имена – често най-просташките, животът на бакалския тефтер – често мазен от вкусния шпеков салам, и пак ще съм си аз. И пак ще изненадващо ще имам ясно определение за нещата в точно едно изречение. И пак ще съм брутална, а на тебе хич няма да ти хареса. И пак, знаеш, ще се оказвам права. Не защото аз съм умна, а защото в живота има логика. Често повтарящи се схеми. И да не ги виждаш е признак на слабоумие, а не на разкрепостеност и смелост. Да го духат смелите! - Така е устроен светът.


Защото животът ни, барабар с всичките лайняни философии за него и за начина му на употреба, е простичък като филийка със сирене. Като яйце, като кълбо прежда и като на бебетата нааканото дупе. Гладен си – искаш да ядеш. Беден си – готов си да мамиш за пари. Богат си – дреме ти за парите. Уял си се – дебел си. Имаш хубава секретарка – ебеш я. Жена ти ти става жена – търсиш друга. Късаш 10-годишна връзка – жениш се за друг след месец запознанство. Правиш дете с непознат – след месец се развеждате. Мъжът ти закъснява често – вероятно ти изневерява. Жена ти сменя бельото си – вероятно си има любовник и му духа всеки път, за разлика от на тебе. Всички селяни искат да дойдат в София. Всички "софиянци" имат предразсъдъци спряма провинцията. Грозните жени са комплексирани, но наваксват в леглото. Малкия кур си е малък и размерът има значение. Големите цици са по-хубави от малките. Блондинките са по-секси от брюнетките. Самотните жени обикалят по заведенията. Всички искат да се оженят с бяла рокля. Всички лъскат като полудели на порното след 12. Каквото и да ти говорят все за ебане става въпрос. Или за пари. Всички рано или късно изневеряват. С когото им падне. Единствена любов няма. Нищо не се връща. Има късметлии и такива, които нямат късмет. Защото са НЕРАЗУМНИ.

Това беше целта на това хиляда-редово безумие тук. Смятам ,че късметът е свързан някъде, невидимо с една тънка, но стоманена нишка с разума. И всеки сам е отговорен за живота си. И няма философии за консистенцията на субстанцията. Няма ад и рай, няма поправителни изпити – всичко е LIVE. В момента и сега. Ако сега не си разумен, утре ще е късно. И не ме ебът „издигането на душата”, „ аурите”, „свободата на изкуството”. Не ме ебът, а и не искам. Не ме интересува кой какво чете, кой какво изкуство прави и кой къде си го завира. Стига да си го завира някъде далече от мен. Такава съм си аз – куха като градинска лейка.

източник

С огромна благодарност на авторката. Позволявам си да го копирам тук, защото не мога така добре да облека мислите си в думи (явно аз съм наистина куха лейка), и се възползвам от факта, че някой друг го е направил. Щото това е здравият разум....
С огромно удоволствие ще използвам и някои от коментарите по повод тоя пост:
- „Като чуя за култура и се хващам за кобура на пистолета” (Херман Гьоринг);
- Времето ЛЕКУВА (там е НЕ лекува, но за да съответства на цялостната идея, мисля, че така е по-правилно);
- Никой НЕ е незаменим - пишки бол...
- (и от мен нещо, най-накрая): Нямаш човек до себе си - търсиш го като Диоген с фенера. Имаш човек до себе си- мрънкаш, недоволстваш, искаш повече свобода, искаш да го промениш, караш се с него, изневеряваш му...Ако ти не постъпваш така с него - той започва да постъпва така с теб...Не харесваш родителите си - след време ставаш като тях. Искаш да имаш деца-накрая ги възпитават бабите и дядовците, защото ти нямаш време за това.... и т.н. и т.н.
"Колкото по-първобитен е човек, за толкова по-съвършен се смята" (Е.М.Ремарк)

That's me!!!!

КОЗИРОГ (22 декември - 20 януари)

Няма типична жена Козирог. Тези дами могат да бъдат и строги музейни надзирателки, и танцьорки в някое кабаре, могат да ръководят родителски комитет в училището, да пържат кюфтета в ресторанта или да организират големи благотворителни балове. Жената Козирог може да се усмихва сдържано по снимките в светските хроники, застанала редом до прочутия си съпруг политик или да забърква тайнствени течности в колби и епруветки. Но с каквото и да се занимава, нейните действия винаги ще бъдат белязани от знака на Сатурн.
Ако поиска, тя може да е толкова чаровна, кокетна и женствена, че мъжът до нея би се чувствал като огромен мечок, пазещ я от враждебния и жесток свят. Но може да бъде и в другата крайност - надменна и ледена, стъпила здраво на мраморен пиедестал. Ако ви прецени като достатъчно умен, току виж ви подала ръка. Независимо към кой от двата типа спада жената Козирог, зад многобройните й капризи и практичния й здрав разум винаги прозира основната й цел - да притежава най-подходящия мъж, онзи, с когото ще се гордее, който според нея ще преуспее и ще бъде отличен баща на децата й.
Човек остава с впечатление, че за жените Козирози любовта и бракът са второстепенни, тъй като държат много на кариерата си. За любовта може и да е така, но не и за брака. Четири са основните неща, които Козирозите преследват: сигурност, авторитет, уважение и обществено положение. И няма значение какъв ще бъде начинът за постигането им - дали като учителка пред черната дъска, дали като високопоставена служителка в мощна фирма или хванала подръка амбициозния си съпруг, с чийто авторитет, дом и финанси тя се разпорежда внимателно, тактично и разумно.
Във всеки случай жената Козирог винаги получава признание. Някои го постигат пишейки книги, рисувайки или композирайки музика. Изненадващо е наистина колко много представители на зодията и от двата пола притежават голяма доза артистичен талант. Това най-вероятно се дължи на вроденото им чувство за равновесие и хармония и на усета им към приятното и правилното.
Въпросът е деликатен, но дори онези Кози, които играят в театър или практикуват най-древната професия (те са малко на брой), накрая се омъжват за директора на театъра в първия случай и за най-богатия си клиент - във втория. В природата на Козата е да се катери. Без значение къде се намира стартът - тя се задоволява единствено с гледката, откриваща се от върха на хълма. Рядко ще видите у жената Козирог нещо, биещо на очи. Още по-малко ще я видите да се домогва шумно и дръзко до началничество или титла. Дори бихте я помислили за прекалено кротка и отстъпчива, отписвайки й всякакви шансове. Почакайте и ще видите как ще успее.
Не прибързвайте със заключението, че тя никога не би пожертвала кариерата си заради брака. Просто й дайте възможност за избор: изява в обществото или добре уреден дом, на когото тя да е стопанка, и ще видите колко бързо ще изгуби интерес към работата си. Ако я помолите за финансова помощ, то тя ще хвърли всички сили в работата си, за да ви помогне по пътя към успеха. Или просто ще е щастлива в ролята си на ваша съпруга, стига да се чувства спокойна и материално осигурена.
Едни от най-типичните и обаятелни качества на тази жена са вроденото й възпитание и изящните маниери. Често се срещат девойки от тази зодия, израснали на село или в барака край някой кантон, които (ако не разкрият произхода си, а те едва ли ще го сторят) бихте взели за потомки на уважаван род или възпитанички на известен колеж. Осланяйки се на инстинкта си, Козирозите се държат безупречно в обществото, а външният им вид е издържан в тон с добрите традиции.
Ако един мъж реши да се обвърже с жена от тази зодия, трябва да знае, че тя изглежда доста по-уравновесена и стабилна, отколкото е всъщност. Със своето поведение Козата е в състояние да ви убеди, че е твърда като камък и нищо не би могло да я извади от равновесие. Истината обаче е, че тя постоянно мени настроенията си. Чувам думите ви - та нали това е характерно за всички жени. Да, но жените Козирози често изпадат в тежки продължителни депресии. И най-малкият намек за подценяване или онеправданост би я хвърлил в мрачно настроение, от което тя не излиза с дни, седмици, че дори и месеци наред. За нея това е най-разумното и практично състояние, но в действителност тук се крият корените на нейния песимизъм, склонността към униние и сатурновата мрачност. Причината за всички тези неща най-често е страхът от бъдещето, тревоги в настоящето или чувството за срам от миналото. Също така и подозрението, че й се присмиват, защото не е на ниво. Тези жени не понасят закачките, затова избягвайте да се шегувате с тях. Ако те самите са обект на шегите ви, просто няма да оценят чувството ви за хумор. Не прекалявайте с комплиментите (те веднага ще разберат, ако са неискрени) и не се опитвайте да ги заблудите за нещо важно. По-добре ги хвалете често, за да ги уверите, че държите на тях.
Жената Козирог трудно се отпуска в романтична обстановка. Зад хладното си поведение тя крие силно физическо желание, което едва ли може да бъде задоволено как да е. Докато общото ви бъдеще е неясно, безцелните разходки, задушаващите прегръдки и блажените целувки ще са просто губене на време. Но веднъж решила, че вие сте подходящият мъж (това значи амбиции и стабилни доходи), тя ще стане любвеобилна и гальовна като домашна котка и дори страстна. Козирозите не вярват в блянове и въздушни кули. Те искат да знаят накъде плава корабът на любовта им и кога ще стигнат там. Домът ви трябва да е построен на здрава основа, ако възнамерявате да пренесете на ръце през прага му момиче Козирог. И още един съвет - застраховайте имуществото си.
Тъй като рядко пропуска прием в елита, за нея етикетът е като настолна книга. Всичко трябва да е безупречно, а традицията - спазена на всяка цена, въпреки понякога ексцентричните й изисквания като метални пръстени за салфетки и столове с високи облегалки и бродирана тапицерия. Козите обичат да пазаруват в най-скъпите магазини, но дори и там винаги си правят точна сметка. Могат обаче и да си купят рокля от разпродажба, стига да е от реномирана марка.
Характерна за жените Козирози е свежата им хубост. Рядко ще срещнете жена от тази зодия, която да не ви плени с красотата си. Въпреки това те са плахи и несигурни по отношение на физическите си данни и ще ви се наложи да употребите много усилия докато ги убедите колко добре изглеждат. Тези момичета мразят безчестието във всичките му форми, но не биха се поколебали да излъжат за годините си. Трудно бихте ги уличили в измама поради учудващите им възрастови превъплъщения. Като деца са доста невзрачни, после разцъфват и дълго след като са навлезли в зрелостта изглеждат като девойки.
Голяма грешка ще направите, ако кажете нещо против семейството й. Мъж, който взима за жена такова момиче, се жени за нейните роднини. Бъдете сигурен, че и вашата избраница не прави изключение. Напротив! Ще мине време и вицовете на тъщата вече няма да ви се струват толкова смешни (дори ще ви се иска да заплачете). Много често вашата жена Коза ще е единственият поддръжник на семейството си както морално, така и материално. Тя ще поеме грижите около болен родител с такова себеотрицание и жертвоготовност, че има опасност дори да се откаже от женитбата. Най-често прави всички тези жертви на драго сърце поради безкористната си любов към фамилията, но дори и да ги прави с неудоволствие, силното й чувство за дълг няма да й позволи да се откаже.
Добре е като съпруг да се научите да ласкаете тъща си. Още по-добре ще е, ако тя наистина го заслужава. Не разнищвайте политиката с тъста си, ако имате различни възгледи. А ако се осмелите да критикувате братята или сестрите й, старайте се наистина да има защо. Типичната представителка на Сатурн никога не ще бъде изцяло заслепена от любов и няма да пренебрегне задълженията си към рода. Отделете още в началото една-две стаи за братовчеди, вуйчовци и лели, които ще отсядат у вас. От това естествено ще извлечете и вие полза, тъй като съпругата ви ще се отнася абсолютно идентично и с вашите роднини. Братята и сестрите ви ще намерят в нейно лице добър другар. Тя е от онези момичета, които майките харесват още при първата среща. Подобно бързо одобрение обаче може да ви накара да се отдръпнете (мъжете са толкова опаки!). Винаги е по-интересно, когато с честна борба спечелиш сърцето на своята дама. Но майка ви е права - вие само ще съжалявате, ако се откажете от нея. Стига да са типични представители на зодията, девойките бързо се превръщат в отлични съпруги.
Домът на жената Козирог е толкова подреден и изряден, та човек би се обзаложил, че в стаите се крият малки феи и духове, които по цяла нощ шетат и подреждат всичко по местата им. Един Козирог обаче едва ли би разчитал на подобни въображаеми същества. Той е практичен и вярва само в голите факти, а това изключва всякаква симпатия към вълшебствата. Жената Коза не би повярвала в призрак, дори той да се ръкува с нея. Тя не е нито ексцентричен мечтател, нито би станала член на религиозна секта, но веднъж изясни ли си фактите, тя открива романтика и поезия дори в най-обикновените неща. Със своята практичност тя прави дори грубото и грозното около себе си прекрасно и обаятелно. Има вкус към земните неща. Не й е чужда скитническата магия на вятъра, нито е глуха за тихия ромон на дъждовните капки или писъка на самотна чучулига. Хубавата музика стига до дъното на душата й и няма изкуство, на което да не е покровител. За да повярва, тя трябва да види и да пипне магията. Призракът от сънищата, който тихо нашепва къде е скрито гърнето с жълтици би имал по-голям успех, ако просто я хване за ръка и я заведе на мястото.
Обикновено дамите от тази зодия пазят романтичните си чувства за историята и героите от миналото. Те си падат по традицията и по личности, преодоляващи всякакви препятствия по пътя към целта си. По-лесно биха изпаднали във възторг от речта на Линкълн в Гетисбърг през 1863 г., отколкото от последната ви смела идея. Всъщност те са истински мечтателки и имат по-голямо въображение от празноглавите фантазьорки. Всяка сатурнова девойка носи поезията в себе си, но не би се трогнала от поетите, които мизерстват по таваните. Защото за нея по-важно е осигуряването на прехраната и плащането на наема, а преследването на мечтите си оставя на заден план. При това тя преследва мечтите си само ако е напълно убедена, че си заслужава.
Жената Козирог не вижда нищо затрогващо и привлекателно в един евентуален неуспех. Ще ви се наложи да поделяте вашата съпруга Козирог с всички обществени каузи, на които служи. Тя е великодушен благодетел за бедните и беззащитните, но по-често проявява своята блоготворителност в групови, отколкото в индивидуални начинания. И трябва да се отбележи, че симпатиите й не са хаотични, а доста добре организирани. Тя чудесно би се справила с президентския пост на някой женски клуб.
Жената Козирог отрано учи децата си на пестеливост и уважение към качеството. Тя ги кара да си изяждат всичко, да износват старите си дрехи и да знаят две и двеста. Но въпреки това тези деца винаги ще се хранят здравословно и вкусно и ще носят най-красивите и удобни дрехи и обувки. Защото за майка им да купуваш евтини стоки не означава икономия. Тя Ще възпитава децата си да бъдат учтиви към възрастните и роднините. Няма да ги глези, нито ще търпи капризи и неподчинение. Ако й предложите книга по детска психология, тя най-напред ще я използва, за да натупа с нея някое от непослушните си деца, а после може и да я прочете. Тази майка не прекалява с нежностите и целувките, но въпреки това е една от най-всеотдайните майки в зодиака. Децата й могат да разчитат на нея във всеки момент. Е, понякога е не особено състрадателна към младежките им проблеми, но аплодира всеки техен успех най-възторжено. Тя няма да остави без внимание рожбата си, нахълтваща след училище с думите: "Чуй какво научих днес!" Дори и да е твърде заета, тя ще отдели от времето си и ще прояви искрен интерес. Настъпващият пубертет може да издигне стена помежду им, тъй като сатурновият консерватизъм ще се сблъска с младежкото дръзновение и свободолюбивост. В такива моменти майката Козирог вероятно ще се нуждае от помощ, за да вникне и разбере бурните мечти на чедата си. Може да й се наложи да изстрада много нови истини, но нейната интелигентност ще й помогне да се примири, особено след като осъзнае, че може да загуби повече, отколкото да спечели.
Кожата при доста от жените Козирози е един от най-чувствителните им органи. Затова те не носят силен грим. А и повечето обикновено са алергични към някоя от съставките я на крема, я на червилото или ружа. Но природата ги е дарила с естествена красота, която не се нуждае от много украса, и те ще я запазят дълго след като хубостта на повечето жени е отдавна повяхнала. Дори и на осемдесетгодишна възраст те ще ви учудят с прекрасния си тен и гладка кожа.
Бъдете търпелив с вашата жена Козирог и й помагайте да преодолее комплексите си и липсата на самочувствие. Не смятайте, че й липсва въображение, просто защото не се оставя лесно да бъде излъгана. С изненада ще откриете колко смислени и лесно осъществими са нейните практични мечти. Упорството, стигащо до инат не е сред най-приятните й качества, но пък и никога няма да я чуете да хленчи и да се оплаква. Тя ще ви помага по пътя към успеха и в същото време ще е любвеобилна и предана. Любовта й е дълбока, щедра и трайна. Кой твърди, че тя не вярва в приказки? Само едно мъдро момиче Козирог умее проницателно да разпознае омагьосания принц в очите на тромавата жаба. И още нещо - ожените ли се за нея, винаги ще бъдете с чиста риза.

източник

P.S. Този човек ме плаши чак...Възможно ли е някакво си описание на зодията да ме покрива толкова плътно? Все едно аз съм му диктувала...:)))

Облачна приказка

Облакът, всъщност беше момиче, даже не точно момиче, а жена, но някак по момичешки непорастнала жена, така, че по-скоро беше момиче.

Вятърът беше мъж, пораснал, търпелив и уверен, но по момчешки усмихнат и сърдечен, та по-скоро си беше момче.

Отначало, Вятърът и Облачето разговаряха само от време на време, защото Вятърът наистина беше зает с по-важни неща от бъбренето с розови непораснали дърдорковци.Всеки път, докато разговаряха, Облачето се променяше – ставаше ту прозрачно и избледняваше, носейки се в мислите си далеч над хоризонта, ту розово и засрамено от въпросите, които задаваше /или по-скоро от отговорите, които получаваше/, ту сиво и тъжно, като почти се превръщаше в мъгла….

Досега Облачето не се беше сблъсквало с толкова силен, стабилен, последователен и устремен Вятър, който да знае точно накъде е тръгнал и как да стигне именно там, и който не позволяваше на малки досадни непораснали мечтатели да пречат. То си мислеше, че Вятърът е непостоянен и самовлюбен, като всички познати му до тогава ветрове и че просто не харесва малки Облачета! Но, за щастие, грешеше!

Вятърът харесваше Облачетата – и малките и големите, и розовите и сивите, и пухкавите и по-плътните… Не обичаше само досадните Облачета и за да се оттърве от безбройните им объркани и оплетени въпроси, се шегуваше с тях, по свой си, ветровит начин! Точно тези шеги Облачето не разбра и се нацупи като малко дете, точно както се цупеше, когато не му разрешаваха да яде сладолед! Но понеже беше пораснало (не много, всъщност) си остана нацупено и сърдито доста дълго време. Толкова дълго, че чак Вятърът се зачуди, възможно ли е един пухкав розов досаден въпроско, който иска всичко да знае, види и пипне, изведнъж да няма повече въпроси!?

Затова, когато Вятърът приключи с всички важни за Небето дела, той отново се върна при Облачето. Върна се спокоен, малко хладен, но дружелюбен, ветровито шеговит и закачлив, но изпълнен с търпение и разбиране, и те отново започнаха да разговарят! Разговаряха дълго и спокойно, като Вятърът внимаваше, малко, с шегите, а Облачето внимаваше, и то много, с въпросите.

Сега Вятърът беше някак различен… Той бе запазил всички увлечени във вихрушката мечти, надежди и стремления, които Облачето смяташе за изгубени. И нямаше как да не го направи, защото това бяха неговите собствени мечти, но видяни с момичешки очи!
Един ден Вятърът заведе Облачето на разходка! Но не на каквато и да е скучна разходка за пораснали ветрове и уморени мечтатели, а на истинска разходка - разходка в Царството на Ветровете…

Ветровете, светлината и звуците преминаваха през него, като през прозрачна кристална завеса…Облачето имаше чувството, че се е загубило сред ветровете…Тогава Вятърът, който всъщност не изпускаше Облачето от очи, се приближаваше до него и го успокояваше. Обясняваше му за причините ветровете да се държат така или иначе, казваше му от какво трябва да се плаши и от какво – не, къде може да ходи и къде – не, с кой вятър може да си играе и с кой – не, какво може да пипа и какво – не, къде може да си навира любопитното носле и къде – не! …Докато слушаше думите на Вятъра, Облачето възвръщаше силите и част от смелостта си и отново добиваше плътност. Звуците пак се спираха в него и слънцето пак очертаваше сянката му.

Тогава Облачето се чувстваше наистина специално в Царството на ветровете! Много специално! Като истинска малка Принцеса … А принцесите порасват последни и то мно-о-о-го бавно.

Облачето обичаше да тича, скача, пада, става, вика, приказва, пита и разпитва, обяснява и философства, иска всичко да види и пипне, ама … веднага!

Търпение…

Това е нещо, което Облачето си нямаше или поне не знаеше да си има. Всички, и особено Вятърът, непрекъснато му повтаряха “Търпение!”. А още по-ужасно беше когато никой не казваше нищо и Облачето трябваше само да се сети за тази дума…

А Вятърът седеше и не трепваше. Облачето подскачаше наоколо, питаше и любопитстваше, а Вятърът само го поглеждаше с онзи особен поглед, с който сякаш питаше “Дали някога ще пораснеш”, и не казваше нищо. Съвсем нищо. Само се усмихваше на Облачето, сякаш казваше “Знам, че няма да пораснеш”, мълчеше и наблюдаваше…

Наистина мина много време и точно когато Облачето си мислеше, че е било достатъчно послушно и Вятърът ще го понесе със себе си на високо и далеч, той каза “НЕ! Днес НЕ, прибираме се”. НЕ?! Не? не… Облачето се натъжи, ама ужасно много се натъжи, така както могат да се натъжат само розовите дърдорковци. В следващия миг, то вече не беше розово, пухкаво и щастливо, а стана сиво, тъжно и малко, пухкавите му краища се наклониха надолу и от тях покапаха чисти ситни капчици облачни сълзи…Вятърът, обаче беше там и говореше на Облачето, защото колкото и да беше голям, пораснал, търпелив и спокоен, той не искаше да вижда Облачето тъжно.И му говореше…

Обясни му, че сбъднатите мечти са светли и стремителни, когато се сбъднат по най-красивия и очарователен начин. И за да не изгубят очарованието си когато се сбъднат и за да ни донесат още мечти и вълнения след себе си, е необходимо да ги подхранваме с търпение и да чакаме да дойде точното време за сбъдване на всяка от тях…

Облачето слушаше и разбираше…Лека полека се успокои и започна отново да добива онзи щастлив розов пухкав вид, който подсказваше на обитателите от Царството, че въпросите не са свършили…

Облачето си имаше мечта - то искаше да намери Вятъра и заедно с него да полети далеч, далеч и високо, извън Царството на Ветровете. То казваше, че иска да пипне другите облачета, но тайничко пред себе си си признаваше, че най-много от всичко иска да лети и няма значение кога, как, накъде и докъде. Само да лети с Вятъра…Вятърът, който живееше в Царството на Ветровете и беше мъж, пораснал, търпелив и уверен, но по момчешки усмихнат и сърдечен, та по-скоро си беше момче, обаче знаеше това. Знаеше и много други неща, за които Облачето дори не подозираше. Даже се опитваше да научи Облачето на тях. Но, както може да се очаква от пухкавците дето кръстосват небето, то искаше просто да си лети с Вятъра и да не мисли за нищо друго, освен за игри и разходки.

Вятърът винаги беше безкрайно търпелив с Облачето. Толкова безкрайно и неуморимо търпелив, че на Облачето понякога му се приискваше да види колко търпелив всъщност може да се окаже един Вятър. Добре, че беше страхливо и не смееше много-много да го дразни, че-е-е не се знае каква Буря можеше да докара на Царството, ако не бъде послушно. Макар и да знаеше, че Бурята е игра и Вятърът няма да нарани Облачето, то все пак внимаваше и слушаше…

Вятърът водеше Облачето на разходка винаги когато не беше зает с важни небесни дела. Понякога се случваше Облачето да чака много много дни за една мъничка разходка и тогава се натъжаваше ужасно. Толкова ужасно, че чак се скриваше в някой ъгъл на Царството и мълчаливо плачеше. Вероятно по тази непривична за Царството тишина Вятърът разбираше, че има нещо, което не е наред, защото няма начин Облачето да мълчи току-тъй. Тогава и Вятърът се натъжаваше, ама съвсем малко и не го показваше, ама съвсем никак, за да не му се качват облачните мечтатели на главата.

Всеки път, когато Вятърът водеше Облачето на разходка извън Царството на Ветровете, той го учеше на разни важни небесни неща. Караше го да намира обратния път към Царството, да наблюдава от високо обитателите му… Всякакви такива скучни неща. В началото Облачето се радваше на обясненията и ги слушаше с интерес, после му ставаше скучно и предпочиташе да си говори с небето и да мечтае…За какво мечтаеше ли? И то не знаеше точно… Представяше си как лети самичко и се разхожда сам-само извън Царството… Но всеки път, когато дръзнеше дори за миг да си помисли, че лети самичко, го побиваха тръпки от страх, толкова силни и ужасни, че чак крайчетата му се превръщаха в ледени висулки.

Вятърът не казваше нищо…Вятърът наблюдаваше внимателно къде ходи, какво прави и с кого си говори Облачето. И го оставяше да се забавлява. Намесваше се единствено, когато усещаше, че Облачето се е замечтало пак нанякъде и се е отнесло толкова, че нито знае накъде лети, нито поглежда назад към Царството. Това значеше, че е време Облачето да се прибира у дома и тогава Вятърът започваше да му говори и го връщаше обратно на сигурно място в Царството на Ветровете…

След разходката, Облачето се прибра в Царството на Ветровете, по-щастливо и доволно от всякога, защото разбра, че облаците се раждат такива каквито се раждат – малки, големи, бели, розови, сиви или дъждоносни, и не порасват. Никога!

А това значеше само едно: че Облачето винаги ще си остане такова, каквото си е: красиво, щастливо, розово, любопитно, пухкаво, нетърпеливо и влюбено!Е, това, разбира се, значеше и още нещо: че в Царството на Ветровете никога повече нямаше да бъде както е било преди Облачето да се роди!


източник

Защо, защо......(част І)

Всичко започнало в един ден, не съвсем обикновен, когато Любопитството отново било господар на света. Ден, в който едно любопитно момиче най-после намерило едно неуморимо и неизчерпаемо момче, склонно да отговоря на всички въпроси на света, та даже и на все още неизмислените.
В този ден Любопитството възтържествувало и въпросите, които с години се лутали самотни из пространството, лека-полека започнали да намират отговорите си! Тя продължила да пита, а той започнал да отговаря…

източник

1) Защо облаците не падат на земята? /нали са пълни с тонове вода!/
- Страх ги е от земята. Мислят си “дали има живот и на земята” и понеже не знаят, предпочитат да си носят водата с тях малко им е тежко, но така трупат мускули, за да могат да се перчат на вятъра, който е стар побойник и все ги закача.
2) Защо дъгата се казва така, като всъщност е кръгла?
Ако не я наричахме дъга, а кръгче, щеше да се засегне, че я смятаме за дебела и нямаше да иска да се показва и тогава да му мислят травеститите 3) Какво си мислят, че правят врабчетата като се въргалят в прахоляка?
Мислят си че се ламинират, затова се въргалят от всички страни - за да не пропускат после вода като постъпят във флота врабчетата имат малко по-особени възприятия,драги ми господине.
4) Как изглежда небето, погледнато през капчица вода?
Вземаш капчица вода с правилна форма (най-добре от летен дъжд), изчакваш я да заеме най-доброто пространствено разположение, спираш времето, нагласяваш се до капчицата, за да можеш да видиш цялото небе през нея, и надникваш тихо (за да не подплашиш спрялото време и пак да се разиграе)…Съветски учени твърдят, че всеки вижда различни неща, според възрастта…общото - можеш да събереш цялото небе в джоба си
5) Какво значи надписа върху опаковката на шоколад с лешници „Може да съдържа следи от ядки”?
Ядките са древна раса, живяла преди милиони години по земите на шоколадите с лешници. Развила висока култура, прецизен календар и прекрасни музикални произведения, но след втората световна ядкова война и употребата на новосъздаденото оръжие за масово поразяване (лешникотрошачка) изчезнала внезапно…На някои места все още се срещат следи от ядки, с които предприемчиви иманяри изкарват луди пари
6) Как се слага шоколадовата глазура на сладоледа на клечка?
Глазурата си се ражда глазуреста, само че е с паралелепипедна форма и е затворена отвсякъде. На определен етап от развитието си започва да изпитва усещане за самота и празнота и се впуска в търсене на подходящия си пълнеж. Сладоледите пък се разкарват с по една клечка и само чакат да видят самотна глазура, за да се настанят в нея и да прекарат остатъка от земния си път, пиейки бира пред ТВ, докато зяпат световните финали по ски-алпийски дисциплини.
7) За какво говорят дъждоносните облаци на планинските върхове, като се сгушат в тях?
- “Дай едно двойно голямо “Musala Dew” без лед, че бързам към Тутракан - обещал съм на Минчо Празников дъжд в 17,35 часа”
8) Защо търпението е горещо?
- Защото няма безплатен обяд. Колкото повече трае търпението, толкова по-горещо става, ако това, заради което търпеливстваш, наистина си струва, тогава търпиш горещината, дори и с риск да ти останат белези
9) Защо мишките в анимационните филмчета са розови?
- Има споразумение между профсъюза на аниматорите и синдиката на котките-майки. Аниматорите рисуват розови мишки, за да изглеждат по-вкусни за малките котета, а котките за благодарност носят на аниматорите валериан, за да се друсат
10) Защо хората плачат, когато са щастливи?
- Очите са най-прекия път към душата. Когато човек се радва, сълзите са начина на душата да даде външен израз на радостта си и през капчица сълза може да се гледа небето.
11) Защо пиленцата като се излюпят имат жълтичко около човката и по главичката, а като пораснат изчезва?
- Не е “жълтичко”, а е специално покритие. Като навършат възраст, на която стават годни за военна служба, ги викат на пилешка наборна комисия, изстъргват им покритието с шкурка, виждат какъв пин код има под него и според кода ги пращат да са сапьори, парашутисти, подводничари и т.н.
12) Защо коминочистачът носи щастие? И как точно го носи?
- Всеки знае че щастието е преходно. Когато човек вече не се чувства щастлив, щастието излита и се рее самотно в небето. Ако му стане наистина самотно, се оглежда за подходящ комин, около който да се мотае и да подслушва какво става в къщите на хората. И чака там, докато си хареса някой тъжен човек, когото да навести. Всички щастия правят така. Затова и около всички комини става голяма навалица от щастия. Когато мине коминочистачът, някои от тях се закачат по невнимание за четката му и той ги отнася със себе си. Хората докосват коминочистачи с надеждата някое закачено щастие да си ги хареса…
13) Защо са измислили гравитацията?
- Преди да измислят гравитацията, всичко си хвърчало накъдето си иска. Това създавало огромни затруднения на заклетите пияници, защото трябвало да са постоянно нащрек да не им отлети водката нанякъде. В пристъп на жалостивост, вселенския разум казал “от днес създавам антофотони и ги кръщавам гравитрони, за да си стои всяко нещо където му е мястото”.
14) Защо любовта е сляпа?
- От гледна точка на квантовата теория любовта би могла да се опише като очакване на вероятно бъдещо удоволствие, свързано с определен човек. Тъй като вероятностите в света на квантите са безкрайно много, ако любовта трябваше да може да види всички вероятности, би се уплашила от тежката си задача и би избягала. Любовта е сляпа, за да може да остане с нас, да може въобще да съществува в света на несигурност и вероятности.

to be continued...

Как да водим разговор

Ако случайно срещнете приятели или познати, възпитанието изисква да ги попитате как са, но трябва и искрено да се интересувате от отговора.

Времето е добра тема за начало на разговор, тъй като времето, добро или лошо, интересува почти всекиго.

- Продължава да вали сняг - тъжно отвърна Ийори.- Така е.- И замръзва.- Така ли?- Да - каза Ийори. - Все пак - продължи той малко по-бодро - скоро не е имало земетресение.

Помнете, че мнозина обичат да разговарят с такива, които обсъждат Значителни Неща и употребяват кратки, прости думи, например: “Какво става с обяда?”

Когато разговаряте, винаги се изразявайте така, че събеседникът да ви разбира.

Семейството е разпространена тема за разговор, но помнете, че тя вероятно интересува само най-близките ви приятели и роднини.

Не забравяйте, че тема, интересна за вас, не винаги е интересна за другите.

Да говорите на дълго и на широко на тема, отегчителна за другите, е не само неучтиво, но понякога и опасно.

Натъкнете ли се на Муслон, най-добре е изобщо да не подхващате разговор. Щом той каже: “Хо-хо”, просто си тананикайте.

Помнете, че не всеки има желание или дарба за повърхностни разговори и празни приказки.
Добрият събеседник знае, че празните приказки, макар и приятни, не могат да заместят съдържателния разговор.

За щастие е излишно да се притеснявате как разговаряте с най-добрите си приятели. С тях можете да се отпуснете и да приказвате за всичко… или за нищо.

(из "Мечо Пух")

източник

Полезни съвети за добрите обноски

След като са ви направили Рицар, трябва да кажете “Благодаря”.

Редно е да кажете “Благодаря” и когато получавате аплодисменти… дори и да идват малко късно.

Напълно допустимо е да пиеш Чай Съвсем Навреме, макар ин вече да сте пили един Почти Съвсем НАвреме, за който сте забравили.

Да употребявате думи като “моля” и “бихте ли били така любезни”, е не само добро възпитание, но и проява на здрав разум. Каквото и да гововрим, най-често биват изпълнявани учитивите молби.

Закривайте уста, когато кашляте, защото може случайно да блъснете някого в реката.

Ако нараните чувствата на някого - или друга негова част, - непременно се извинете.

Ако някой има рожден ден, редно е да му пожелаете “За много години”. Не е задължително да правите подарък, например Много Полезно Гърне, в което е имало мед, но ще е много мило от ваша страна.

Наистина е невъзпитано да се самопоканвате на Експедиция. Но ако все пак го направите, вземете си собствени Провизии… и гледайте да не се пречкате на другите.

Ключът към доброто възпитание е да помним, че малко Внимание, малко Мисъл за Другите променят всичко.

(из "Мечо Пух")

източник

Деца говорят с Бога-II част

- Искам всички хора да живеят щастливо и всички деца да се държат добре с родителите си и да не са бандити.
Женя, 2 клас

- Дай ми вълшебна пръчица и ще Те оставя на мира.
Гарик, 2 клас

- Моля те, направи живота по-прост.
Павел, 4 клас

- Направи така, че през втория си живот да се родя във Франция и да бъда момче.
Кира, 4 клас

- Прости всички, които не са кръстени, и мен заедно с тях.
Филип, 3 клас

- Господи, аз искам да умра без да ме боли.
Таня, 4 клас

- Мили Боже, вземи ме обратно, тук е толкова скучно.
Вася, 2 клас

- Когато умра, не искам нито в рая, нито в ада. Искам при Тебе.
Вера, 3 клас

- Изпари моите грехове.
Толик, 3 клас

- Аз бих искала да имам рожден ден не веднъж, а пет пъти в годината. Не заради подаръците. Просто ще виждам повече пъти татко.
Нина, 2 клас

- Пусни моля ти се, баба ми при мен за Нова година.
Рая, 2 клас

- Когато Те видя за първи път, Господи, за нищо няма да те моля. Ти ще си кажеш: какво скромно момче и ще ми подариш "Мерцедес".
Антон, 4 клас

- Искам да имам крилца.
Ивона, 1 клас

- Хайде да се уговорим, Господи, аз вярвам в Тебе, Ти — в мене.
Ляля, 2 клас

- Осинови ме, а когато Ти бъдеш стар, аз ще ти подам чаша вода.
Олег, 2 клас

- Следи ме внимателно, за да не сътворя нещо.
Алик, 1 клас

- Научи моите врагове да прощават на своите врагове.
Гера, 4 клас

- Спасявай хората не от грехове, а от самота.
Сергей, 3 клас

- Аз написах стихове. Те са срамни. Аз никому не ги показвам, но на Теб, Боже, ще ги покажа. Ето ги.
Възрастните плачат със сълзи.
Възрастните плачат с очите.
Малките плачат със сърцето,
Малките плачат с живота си.
Но ако възрастният плаче като малък,
значи той наистина плаче.
Марик, 4 клас

- Бях на гробищата и ме потресе един паметник. Голям черен камък, върху него само една дума: "Мама". И край.
Ваня, 4 клас

- Знаеш ли, откакто разбрах за тебе, вече никога не преписвам.
Ина, 2 клас

- Господи, не умирай, моля те, че на Земята ще започне такова нещо...
Ася, 2 клас

- А Ти си хитър, отначало позволяваш на човека да съгреши, след това той се разкайва и Ти му прощаваш. Получава се , че Ти винаги си добър. Хитро.
Толик, 4 клас

- Утре ще отида в църквата и ще Ти разкажа супер виц за атеистите. Ще се пукнеш от смях!
Степа, 3 клас

- Пиша Ти от интерната. Интернат — това е място, където изпращат децата заради лошото поведение на родителите.
Ария, 4 клас

- Край, аз знам какво е това любов. Любов - това е гола жена.
Андрей, 3 клас

- Знаеш ли, макар да ми се струва, че нямам душа, все пак понякога тя ме наболява.
Роман, 2 клас

- Слушай, живот ни дават родителите, а го отнемаш Ти.
Ерна, 2 клас

- Прощавай, Господи, аз заминавам за Израел. Много ми е тъжно да се разделям с децата и нашата Галина Михайловна, с Тебе. Аз бих те поканил на гости, но нали там говорят на иврит...
Изя, 4 клас

- Ти си създал човека, Господи, а той е създал Тебе. И още не се знае кой се е справил по-добре.
Борис, 4 клас

- Аз толкова се уморих от живота: учиш, учиш, учиш. Като последен глупак!
Сеня, 3 клас

- Господи, като чете човек надписите върху паметниците в гробищата, и се замисляш, а къде са погребани лошите хора.
Олег, 4 клас

- Кога все пак ще дойде за втори път Иисус Христос? Нали трябва хората да се подготвят, че да не стане като при първото му идване.
Алина, 4 клас

- Не изисквай всички да Ти се молят. Това не е скромно.
Валя, 4 клас

- Прости ми за всички грехове, знам, че съм направил много, но не знаех, че Те има.
Шурик, 2 клас

- А времето, когато ние спим, защо ни се смята за живот? Не е правилно това. Насън ние дори не ядем.
Женя, 4 клас

- Желая Ти всичко най-хубаво в живота.
Степа, 1 клас

- Дядо Боже, каня те на моя рожден ден, който ще се състои на 4 август в 14 часа. Ще те чакам. Ако нямаш пари, идвай без подарък.
Миша, 2 клас

- А аз нали всяка секундичка умирам.
Паша, 1 клас

- Цветята Ти са се получили по-добре, отколкото човека.
Галя, 4 клас

- Не се страхувай, Господи, аз съм с Тебе!
Андрей, 1 клас

- На мен ми се струва, че Ти вземаш нашите талантливи хора по-рано при себе си, защото те и на Тебе също ти харесват.
Остап, 3 клас

- Направи ме на вятър, за да пътешествам по върховете на дърветата.
Славик, 3 клас

- Развод - това е погребение на семейството.
Оля, 4 клас

- Аз Тебе те уважавам заради вярата ти в човека.
Игор, 3 клас

- Старците — това са уморени деца.
Андрон, 4 клас

- Всяка сутрин аз погребвам вчерашния ден. Нали той си е отишъл от мен завинаги.
Аркадий, 3 клас

- Аз съм още малка, уча се в трети клас, грехове засега нямам, но се събират.
Ева, 3 клас

- Родителите - това е нашата болка.
Владик, 1 клас

Деца пишат писма до Бог

Това е откъс от книгата на Михаил Димов "Децата пишат писма до Бог". Авторът е намерил най-добрия начин да види света през очите на децата. Това са и техните страхове, и радости, болки и обиди.... Повод да напише тази книга станала една командировка в чужбина, когато авторът обърнал внимание на публикуваните в един вестник писма на американски деца откъси от книгата "Децата се усмихват на Бога". В тях децата сякаш разговаряли с Бог и тогава му идва мисълта: "А какво биха казали нашите деца на Бог?" И авторът измислил три въпроса: за какво би искал да попиташ Бог? Какво би искал да разкажеш на Бог? И за какво би искал да помолиш Бог? С тези въпроси той тръгнал по училищата.

- Здравей, Господи. Как вървят нещата при тебе? Как живееш? Как си със здравето?
Женя, 2 кл.

- Ти си създал заповеди за възрастни. Ние измислихме заповеди за децата. Ти само ги попрегледай.
1. Щом вече си се родил, не пискай.
2. Не се отказвай от удоволствия, щом душата ти ги иска, нали тя е от Бога.
3. Не се пъчи от мързел.
4. В любовта дръж на своите хора.
5. Уважавай майка си и пастрока си.
6. Задоволявай се с малко, понеже и ти самият си още малък.
7. Не погубвай природата - ти ще лежиш в нея.
8. Не се обиждай на възрастните, радвай се, че има още да живееш и живееш.
9. Не се прави мазоли на зъбите.
10. Не пуши на гладно.

4 "А" клас

- Ако Ти организираш края на света, кой ще ти се моли?
Петя, 4 клас

- Изобщо, аз не вярвам в Тебе. Ето, кажи ми, защо хората не Те виждат?
Юра, 2 клас

- Кой духа вятърът?
Алик, 1 клас

- Небето е синьо, когато си в добро настроение ли, Господи?
Надя, 3 клас

- Хората толкова страдат на Земята, нима в твоя ад е още по-зле?
Радик, 4 клас

- А Ти обслужваш ли и другите страни?
Толик, 3 клас

- А Ти какво образование имаш?
Зайга, 2 клас

- Аз разбрах, че Ти си най-главният на Земята, макар че живееш на небето. А няма ли да те преизбират?
Сеня, 1 клас

- Господи, а Ти слушаше ли майка си като дете?
Нина, 2 клас

- А в детството си Ти биеше ли се с децата или беше кротичък?
Костя, 2 клас

- Аз Те обичам, разбира се, но повече обичам мама и татко. Нали не се сърдиш?
Зоя, 3 клас

- Може ли да не умирам, а?
Юля, 1 клас

- От кой момент може да се смята човека за възрастен? Когато не се бои от инжекции или когато му харесва Светланка?
Марик, 3 клас

- Защо през пролетта, когато вечер Ти включваш звездите на небето и духаш топъл вятър на Земята, и наоколо е тихо-тихо, ми се иска да плача?
Наташа, 2 клас

- Какво значи това: всичко е по божия воля?! И лятото, и болестта на мама, и войната?
Марат, 2 клас

- Добре, Христос е страдал заради хората, а заради какво страдат хората?
Гриша, 4 клас

- Господи, а къде е сега Христос, с какво се занимава той?
Стела, 2 клас

- А когато стрелят на Земята, Ти какво, не чуваш ли, Господи?
Валери, 2 клас

- Защо отначало хората се влюбват, а после тихо плачат?
Андрей, 4 клас

- Е, добре, първата двойка хора на Земята си създал Ти. А как са направили третия човек?
Владик, 4 клас

- Ти имаш ли ум или целият се състоиш от душа?
Женя, 3 клас

- Нали първи са започнали да раждат мъжете — спомни си реброто на Адам и Ева. Какво не ти хареса в това, че стовари този труд върху жените?
Зоя, 4 клас

- Ти пишеш в Библията, че в началото е било словото? Кое?
Руслан, 1 клас

- Ти не знаеш ли дали моите родители ще се сдобрят?
Катя, 2 клас

- Какво най-напред е направил Христос, когато е възкръснал?
Оля, 3 клас

- Защо просяците просят милостиня около църквата, за да можеш да отбелязваш кой е дал ли?
Ира, 2 клас

- Човек не бива да яде месо, а кюфтета може ли?
Миша, 3 клас

- Дядо Боже, а Ти моята душа ли си ми поставил или на някой друг?
Стасик, 2 клас

- А Твоите ангели ходят ли на училище?
Вася, 1 клас

- Ти с колко години си по-голям от Земята?
Рая, 1 клас

- А на другите планети Ти ядосан ли си?
Андрей, 2 клас

- Защо светът е кръгъл?
Олег, 2 клас

- Защо отглеждат човека с години, а после хоп — и той вече е мъртъв?
Вася, 2 клас

- Ти как живееш на небето? Всичко ли си имаш? Или може би ти трябва нещо?
Зина, 3 клас

- А мен има ли ме в действителност?
Люба, 3 клас

- Защо се страхуваш да се покажеш на хората?
Нема, 4 клас

- А защо хората изпускат газове в атмосферата и развалят небосклона?
Робърт, 3 клас

- Защо още във втори клас много момчета са такива женолюбци?
Надя, 2 клас

- Ето, светът ще свърши и ще започне друг, така ли?
Гарик, 3 клас

- Кога е започнала любовта на Земята?
Катя, 4 клас

- Космосът има ли начало и край, дясна и лява страна, горе и долу?
Ваня, 1 клас

- А Ти как си се появил на света?
Альоша, 1 клас

- Как така, преди това нищо още не е имало? А какво е имало?
Настя, 1 клас

- Може би мога да Ти помогна с нещо?
Света, 2 клас

- Кажи ми под секрет, обича ли ме някой?
Анзор, 3 клас

- Ти откъде ни наблюдаваш?
Руслан, 2 клас

-А Ти как различаваш женската душа от мъжката? По пишката ли?
Вова, 3 клас

- А кое е било по-напред, Адам и Ева или динозаврите?
Яна, 4 клас

- Ти можеш ли да направиш така, че да няма нещастни случаи при хората?
Лада, 2 клас

- Какво Ти е направил моят татко, че толкова не му върви?
Витя, 3 клас

- Ти защо поиска да направиш Земята?
Андрей, 4 клас

- За какво ни следиш?
Филип, 2 клас

- Ти си добър, но защо трябва хората да те молят: направи това, изпрати онова.
Наташа, 4 клас

- А Ти как стана всемогъщ?
Ира, 1 клас

- Е, а сега Ти би ли създал човека за втори път?
Олег, 3 клас

- Господи, хайде да бъдем приятели!
Федя, 1 клас

- На Земята има толкова нещастия и страдания, за да не им бъде на хората жалко да умират ли?
Игор, 4 клас

- Ти защо допускаш всичко на Земята?
Адик, 4 клас

- Ти какви оценки би ми поставил за живота?
Аркадий, 2 клас

- Ти ли пращаш бурята?
Ася, 2 клас

- Как да живея, че всички хора на света да бъдат щастливи?
Лиза, 2 клас

-Какво ще стане, ако хората не Те обичат, а се страхуват от Тебе?
Руслан, 2 клас

- Ти защо си създал този свят, Ти не разбра ли, че това ще е такава грешка?
Марина, 4 клас

- За какво е нужен животът, а ако е нужен, защо хората умират?
Костя, 2 клас

- За какво съм нужен на планетата Земя?
Олег, 2 клас

- Защо у нас вкъщи животът е толкова кучешки, че нито една котка не издържа?
Андрей, 4 клас

- И за чуждопланетяните ли ще има също край на света?
Льова, 2 клас

- Защо нашите рани зарастват, а твоите не?
Денис, 4 клас

- Какво щеше да има на Земята, ако Адам и Ева не бяха нарушили Твоята заповед за ябълките?
Валентин, 4 клас

- Бих искал да знам, какво е набелязано при Тебе: още едно наводнение или Земята ще изгори с огнен пламък?
Кирил, 4 клас

- В различните книги Тебе те описват по различен начин. Къде да намеря Твоя снимка? Пък била тя и допотопна?
Рая, 3 клас

- Аз се родих, погледнах, а светът е вече толкова зъл, жесток.
Андрей, 4 клас

- Какво не ти харесва в нашия живот?
Славик, 2 клас

- На тебе харесва ли ти моя дядо?
Елла, 2 клас

- Защо се уча толкова лошо? Може би заради учителите, а?
Гена, 3 клас

- Защо по-рано зверовете са говорили, а сега не умеят? Ами спомни си, де, дори Змията е разговаряла с Ева.
Ева, 3 клас

- Ти защо си направил човека главен на Земята?
Олег, 4 клас

- А ако всички хора попаднат в рая, ще стигне ли мястото за всички?
Андрей, 3 клас

- Ти смееш ли се някога? Плачеш ли?
Олга, 3 клас

- А атеистите молят ли те за нещо?
Ояр, 3 клас

- А ние да не би да сме Твоите играчки?
Саша, 2 клас

- Ти защо всичко прощаваш на хората, а учителите — не?
Костя, 2 клас

- Ако аз отида в ада, Ти ще ме видиш ли там и ще гледаш ли как се издевават над мен?
Глеб, 3 клас

- Ти щастлив ли си?
Евелина, 1 клас

- Когато още ме нямаше, Ти знаеше ли че ще ме има?
Леня, 4 клас

- Ако нещо ме боли, това означава, че Ти ми се сърдиш ли?
Гога, 4 клас

- Славата не Ти ли пречи да живееш?
Вася, 3 клас

- Колко са вярващите сред вярващите?
Зоя, 4 клас

- Мама каза, че насън аз съм плакал. Ти не помниш ли за какво си говорихме с Тебе?
Игор, 3 клас

- Аз много ли те излагам?
Вова, 4 клас

- Може ли понякога да ти се присънвам?
Валера, 3 клас

- Направи така, че лятото да дойде завинаги.
Жора, 4 клас

- Скъпи Боже, моля те, направи така, че започвайки от баба и завършвайки със слоновете, всички да бъдат щастливи, сити и обути.
Тоня, 2 клас

- Дядо Боже, нека да живея толкова, колкото иска мама.
Вера, 1 клас

- Дай здраве и щастие на мама, баба, чичо Федя, чичо Саша, чичо Боря и на другите ми бащи.
Никита, 2 клас

- Господи, аз съм Ти благодарна за всичко, което Ти по-рано си направил за мен. Но ми помогни сега. Моят татко е в затвора без да има защо и ето той вече е там 8 месеца. Аз го чакам през цялото време. Ако имах възможност, щях да го освободя. Аз много те моля, помогни ми. Това е най-голямата ми молба. После вече никога няма да те безпокоя. Дори ако се случи да умирам.
Ира, 4 клас