Eternal Sunshine of The Spotless Mind (или Един мозък в две тела (част 2))

[19.5.2010 г. 11:47:35] тя: знаеш ли как да направя един ред от една таблица сив - целия
[19.5.2010 г. 11:49:26] тя: аз разбрах как - остави
[19.5.2010 г. 11:56:50] аз: кое
[19.5.2010 г. 11:56:54] аз: а реда ли
[19.5.2010 г. 11:57:01] тя: да ама аз се сетих
[19.5.2010 г. 11:57:01] аз: ми маркираш го и от кофичката с боята
[19.5.2010 г. 11:57:09] аз: колко си умна господииии
[19.5.2010 г. 11:57:13] аз: :*
[19.5.2010 г. 11:58:17] тя: не е от там но нищо
[19.5.2010 г. 11:58:46] аз: аз като ти приказвам че си умна
[19.5.2010 г. 11:58:52] тя: да бе
[19.5.2010 г. 11:58:59] тя: да не ми се надява човек
[19.5.2010 г. 11:59:16] аз: е как да не е
[19.5.2010 г. 11:59:19] аз: какво ме правиш на луда
[19.5.2010 г. 11:59:21] аз: ей сега пробвах
[19.5.2010 г. 11:59:29] аз: еййй
[19.5.2010 г. 11:59:32] аз: момиченце
[19.5.2010 г. 11:59:39] тя: ми аз го направих от друго място
[19.5.2010 г. 11:59:45] тя: с кофата нещо не стана
[19.5.2010 г. 11:59:47] аз: става
[19.5.2010 г. 11:59:54] аз: маркираш целия ред от числото
[19.5.2010 г. 11:59:57] тя: е значи и ти си умна
[19.5.2010 г. 12:00:02] аз: целия ред от редчето и с кофата
[19.5.2010 г. 12:01:56] тя: ама ти на ексела ли
[19.5.2010 г. 12:02:02] аз: да
[19.5.2010 г. 12:02:04] тя: аз щото на уорда
[19.5.2010 г. 12:02:07] аз: хахахаха
[19.5.2010 г. 12:02:12] тя: хахахха
[19.5.2010 г. 12:02:19] тя: един мозък две глави
[19.5.2010 г. 12:02:24] аз: тооочно
[19.5.2010 г. 12:02:24] тя: аз ти казвам
[19.5.2010 г. 12:02:42] тя: ако се разделим едната от нас ще оглупее тотално
[19.5.2010 г. 12:03:00] аз: (rofl)
[19.5.2010 г. 17:17:32] аз: :*

Косата-начин на употреба

В един абсолютно заблуден момент от живота ми абсолютно неистово пожелах да вече да не съм блондинка. Да се видя с тъмна коса, да съм различна, да е нещо ново, да...бля-бля-бля...Речно-сторено, пък и да отидеш и да се вапцнеш от руса в тъмен цвят не е кой знае каква философия. Ама като се пребоядисаш външно - това нищо не значи, нищооо..
Та няколко дни след вапцването, аз си стоя и си се радвам на хубава коса, на лъскавия си косъм, на-бля-бля-бля....В офиса пристига една женичка, която носи едни документи и се нуждае от малка помощ. Изглежда ми позната. Аз, в тон с новото ми не-русо настроение, и помагам по всякакъв възможен начин. Въобразявам си, че изглеждам доста по-интелигентно. Жената е очарована. Благодари ми поне десетина пъти. Аз съм щастлива. И в този момент, тя казва: "Ох, благодаря ви наистина много, бяхте много любезна. Защото преди Вас, тука имаше едно друго момиче, а то никак, ама никак не беше любезно". Аз усмихнато казвам: "Не, грешите, аз бях и преди." Тя: "О, не, не, моля ви се, не може да сте били вие. То беше едно русо, едно такова намръщено, неучтиво...". Аз, вече по-нетърпеливо: "Ама аз бях, и преди това, просто тогава бях руса.".Женичката пак: "Ама не..", аз: "Ама да..", докато тя накрая млъква сконфузено и затваря вратата от външната страна, с твърдото убеждение, че или тези млади момичета нещо не са наред, или просто...ех, какъв е тоя свят...единият път-намръщена, после-любезна, много странни поколения..., ама и аз какви ги дрънкам и т.н. Само дето задоволството и абсолютно е изчезнало. Аз стоя като гръмната и още не мога да се опомня и съм тотално възмутена - как някой ще ми казва, че не съм била любезна, аз съм толкова мила по принцип, и изобщо тая коса хубава ли е и т.н. и т.н. Също с абсолютно изчезнало задоволство. В един момент се осъзнавам, че все пак съм в офиса, тръсвам кафени коси и се оглеждам наоколо....Колегите са налягали под бюрата от смях, сигурно са ги чули през десет сгради....Просто не могли да понесат гледката на милата възрастна женица, която твърди, че русото момиче е нелюбезно и на самото пребоядисано русо момиче, което не може да повярва на ушите си, че не е любезно и как една коса може толкова да промени нещата....И въпреки, че вече е ЕнтелЕгентно кафяво, продължава да спори и да засрамва горката женичка, която на всичкото отгоре е искала да го похвали...
Само за сведение - аз НАИСТИНА съм руса. И тогава бях, макар и кафява...И пак съм...И май ще си бъда...

Прилепът

Отивам на гости на мой приятел, в ония соц панелки, дето много ме подтискат. Докато чакам асансьора, дзяпам безцелно наоколо и изведнъж виждам над вратата точно пред мен да виси огромен черен прилеп. Може и да не е бил огромен, но на страха очите са големи, а мен от пирлепи ме е страх много....Не знам къде бях чела, че се заплитат в косите на човек и когато си мисля за прилепи, си представям само това, умирайки от ужас. Та, стоя аз вцепенена и чакам гнусната летяща мишка да ме връхлети, да се забие отзад на тила ми, да се зарови в косата ми и да си свие там гнездо и т.н. и т.н. Но в това време чувам зад вратата детски смях и женски говор. В мен проговаря съвестта и решавам да предупредя женицата какво чудо си има за домашен пазител, да не вземе да отвори случайно вратата, да излезе детето, да ги стресне и прочее. Смело позвънявам и тъкмо съм си приготвила две-три кратки, но съдържателни изречения да опиша проблема, за да могат да се вземат мерки - отваря ми мъж, който държи за ръката детенцето, което явно съм чула преди това и изглежда малко сърдит. Аз, след кратка пауза, все пак изстрелвам набързо репликите, които звучат горе-долу така:
-Извинете, имате прилеп над вратата, да не се стресне детето или Вие като излизате..
Дори не успявам да довърша.
-Айде и ти сега! Какво като имаме прилеп! Ей като почнете с тия женски глупости, досега се карахме за това! Ще си постои и ще отлети нанякъде, кво толкова...-
Асансьорът отдавна е тук, а аз, вместо да си отивам на гостито, стоя като образец на глупосттта и ми идва да потъна в земята от срам...Мъжът почти трясва вратата, а аз замислено гледам празно още 2-3 минути, мъчейки се да събера и малкото достойнство, което ми е останало. Странно, дори забравям за прилепа. Но изведнъж ми светва, че може да го е събудила гюрлутията и светкавично се вмъквам в кабинката. Чувствам, че дори мозъчните ми гънки са изрусяли в този момент..
Не първият блондински момент в живота ми..Със сигурност не и последния...

Кулинарно

Начало на първо действие: Вечерта преди Нова година. Аз и Той. Ще вечеряме. Имаме салата-зеле. Но той използва и зехтин (по принцип). Аз си ужаважам оцета, но това си е мое мнение (не познавам друг да яде доматите с оцет само - но, въпрос на вкус, както казало кучето в оня известен виц...). След кратко колебание, наръсвам обилно зелето със зехтин. Щото нали е по-здравословно, пък и явно той обича...Блондинки, никога зехтин в зелето! Повтарям-никога! Резултати- нито Той яде, нито Аз. Салатата отива в кошчето. Край на първо действие.

Второ действие: Нова година. Пазарим за вечеря в последния момент. Магазините са почти обрани, и явно имат желание да затворят по-рано. Лудо препускане между щандовете. Въпрос: има ли домати в хладилника? Убедена съм, че като погледнах последния път, количестовото на доматите е достатъчно за прилична салата. В най-лошия случай са поне 2, пък ние си имаме и зеле (отново, но без зехтин). Не купуваме домати. Няма защо, аз съм убедена, че има. Ще ги правим със зехтин (за всички блондинки- домати със зехтин може!) и босилек (аз мислех, че е друга подправката - оборена съм моментално).
След като се прибираме, в хладилника послушно се мъдри един! домат. Един!!! За новогодишната салата! Е, няма да обяснявам как се реже един домат на достатъчно тънки резенчета, за да покрие цялата чиния...

"Как се нарича блондинка с половин мозък? - Надарена!". И после - защо......

Удобно ли ти е?

Вчера искам да питам нещо един от шефовете от София. За целта ползвам чата на скайп. След обичайните поздравления, пиша: искам да те питам нещо, удобно ли ти е? Следва усмихнато човече и отговор: да, удобно ми е. Което аз приемам като израз на учтивост. И си питам, той ми отговаря....И пак усмивка...Чудя се аз защо се смее човека...и чак вечерта зацепвам тъпотата на моя въпрос и...абсолютно точният отговор, който съм получила и който при други обстоятелства би бил съвършено безполезен... макар и верен....
Блонди..какво да правиш...;)))

****
Вечеря преди няколко дена с въпросния шеф. Едно от момичетата разказва за неин преподавател, който още с влизането си, казал: "Името ми е Траян Конов, ако ще се смеете-смейте се сега...". Всички прихват, само аз стоя и се пуля безпомощно, какво му има толкова на името...
( за всички четящи блондинки - асоциация с троянски кон...). Май ще се окажа блондинка и по душа...