Петък вечер. Имаме спешна нужда от питие и място със забавлениея. Където и да е то.
Два часа по-късно вече сме на третото питие, шоколад и половина и две пакетчета ядки.
Нямам идея защо жените, когато нещо им е кофти, се тъпчат с шоколад. Ама помага.
- Почти никога не можем да си обясним защо другите постъпват така, нали? А може тяхното разбиране за нещата да е различно от нашето. Може би възприятията ни работят различно... - тя маха възбудено с цигарата - не знам коя подред за вечерта.
Заглеждам я през цигарения дим.
Моята любима приятелка.
Кога ли започна нашата "love story"?
Нямам и най-малката идея. Така е с хубавите неща - много често дори не разбираш как са ти се случили.
Помня само, че аз я харесах веднага.
Тя мен-малко по -късно.
Аз наистина съм трудна за харесване и много лесна за обичане. Само трябва да поискаш да останеш. Никак не се учудих, че ми го каза в очите един ден. Наистина е прекрасно да имаш някой, който те обича - какъвто си.
Сега сме вече на етапа "Зная всичко което и ти знаеш за мен", както го е казал Недялко Йорданов.
Смели сме се заедно, напивали сме се заедно, говорили сме по много за всичко, плакали сме заедно (тя е един от малкото хора,които ме е виждал да плача...).
Допусната е до "черната кутия" без резерви. Само от мисълта каква компроматна война можем да си спретнем един ден ми се свива стомаха. Хубаво е да мога да си правя шеги с това.
-...и много честно забравяме май, че всеки си е някакъв...И тях друга майка ги е раждала...Или пък и аз не знам вече...-продължава тя.
Усмихвам се.
Тя е по-добра от мен.
Може би аз никога не забравям, че имам зъби и ги използвам често.
- Не е до това, че са с други майки. Понякога трябва да приемем, че в дадената ситуация са били чисто и просто прасета...И да не търсим сложните обяснения. Все, в един момент от живота си, всеки е прасе за някой друг. Просто на тях им се случва доста по-често...
Смеем се високо и силно.
- Хайде ела сега да те размажа на билярд.
- А, никак няма да ти е трудно, като имаш предвид с кой ще играеш...
"Размазваме" се няколко часа.
Междувременно играем и Дартс. Тя няколко пъти качва стреличките на покрива на Дартса. Катерим се по столове да ги вземем. Всичко това е съпроводено с много питиета, цигари, нездравословни разсъждения и смях.
Тръгваме си последни от заведението, доста пили и в прекрасно настроение.
- Май не се напихме, а?
- Нищо, другия път...
Една съвсем обикновена момичешка вечер на странното симбиотично наше създание, или както го е кръстила тя - "един мозък в две тела".
Найс, а..?
Показват се публикациите с етикет от живота. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет от живота. Показване на всички публикации
събота, 8 май 2010 г.
неделя, 25 април 2010 г.
Има ли пилот в самолета?
Пролет е...Растат тревички, пея птички, грее слънце...
А аз...
Вдигам слушалката, за да набера нечий номер и установявам, че вече съм забравила на кой трябва да се обадя.
Най-лошото е когато отсреща вдигнат, и аз пак нямам идея с кой (и защо) трябва да говоря.
Понякога не вдигам, когато ми звънят.
Разпечатвам един и същ документ по няколко пъти, защото бъркам датата.
Правя погрешно неща, които съм правила десетки пъти. Друг път бих се тръшнала от яд, толкова мразя да греша и да не мога да направя нещо. Сега просто ги правя колкото пъти трябва, като се усмихвам през цялото време.
Помолих една колежка да ми донесе книга. Започнах я, и някъде към средата изведнъж установих, че вече май съм я чела.
Закъснях за часа си при лекаря с 10 минути. Съобщих това на чакащите с толкова тънко гласче, че май никой не ме чу. Изчаках цялата опашка, влязох чак след около час, и бях толкова притеснена, че обърквам реда, че се наложи да ме успокояват и черпят със сокче като бебе, което ще подстригват за първи път.
Улавям се, че вече много често ми се насълзяват очите на книги и филми. Започнах да слушам предимно стари български песни и да чета много поезия.
Не съм се обадила на приятелката ми, която е тук от няколко дена. Тя живее в чужбина и не съм я виждала от две години. Но за сметка на това, се обадих на една позната, с която не сме се виждали от повече време и пихме кафе два часа и половина.
Влизам в магазина за едно, излизам с друго.
Онзи ден от кафе машината си взех кафе със захар. Днес си поръчах голямо лате, а не понасям кафе с мляко.
Ядох палачинки едновременно със сладко и сирене.
Отново играя компютърни игри на работа.
Започнах редовно да гледам Слави.
Обещала съм си следващия път да си взема от библиотеката книги на френски.
Прерових шкафа и изхвърлих старите писма и картички.
Реших да оставя косата ми да порасне и да си направя цвета, който имах преди години.
Гримирам се всеки ден.
Защото....е пролет...
И ми е едно ...лежерно, пролетно-небрежно, безотговорно и много, много сладко.
Нямам никакви скрупили за което.
Реших да не убивам драконите засега, а да се науча да им бъда приятел.
Няма пилот в самолета, драги пътници!
Не съм сигурна дали и автопилота работи...затова - спасявайте се!
Пилотът е на аварийния изход, с парашут на гърба.
Отива да бере маргаритки и да гони хвърчила.
На който му стиска, да заповяда.
Ще полетим и ще видим "защо са тъй щастливи птиците" - както беше казал един човек много, много отдавна...в една друга пролет...даже не помня кога...
А аз...
Вдигам слушалката, за да набера нечий номер и установявам, че вече съм забравила на кой трябва да се обадя.
Най-лошото е когато отсреща вдигнат, и аз пак нямам идея с кой (и защо) трябва да говоря.
Понякога не вдигам, когато ми звънят.
Разпечатвам един и същ документ по няколко пъти, защото бъркам датата.
Правя погрешно неща, които съм правила десетки пъти. Друг път бих се тръшнала от яд, толкова мразя да греша и да не мога да направя нещо. Сега просто ги правя колкото пъти трябва, като се усмихвам през цялото време.
Помолих една колежка да ми донесе книга. Започнах я, и някъде към средата изведнъж установих, че вече май съм я чела.
Закъснях за часа си при лекаря с 10 минути. Съобщих това на чакащите с толкова тънко гласче, че май никой не ме чу. Изчаках цялата опашка, влязох чак след около час, и бях толкова притеснена, че обърквам реда, че се наложи да ме успокояват и черпят със сокче като бебе, което ще подстригват за първи път.
Улавям се, че вече много често ми се насълзяват очите на книги и филми. Започнах да слушам предимно стари български песни и да чета много поезия.
Не съм се обадила на приятелката ми, която е тук от няколко дена. Тя живее в чужбина и не съм я виждала от две години. Но за сметка на това, се обадих на една позната, с която не сме се виждали от повече време и пихме кафе два часа и половина.
Влизам в магазина за едно, излизам с друго.
Онзи ден от кафе машината си взех кафе със захар. Днес си поръчах голямо лате, а не понасям кафе с мляко.
Ядох палачинки едновременно със сладко и сирене.
Отново играя компютърни игри на работа.
Започнах редовно да гледам Слави.
Обещала съм си следващия път да си взема от библиотеката книги на френски.
Прерових шкафа и изхвърлих старите писма и картички.
Реших да оставя косата ми да порасне и да си направя цвета, който имах преди години.
Гримирам се всеки ден.
Защото....е пролет...
И ми е едно ...лежерно, пролетно-небрежно, безотговорно и много, много сладко.
Нямам никакви скрупили за което.
Реших да не убивам драконите засега, а да се науча да им бъда приятел.
Няма пилот в самолета, драги пътници!
Не съм сигурна дали и автопилота работи...затова - спасявайте се!
Пилотът е на аварийния изход, с парашут на гърба.
Отива да бере маргаритки и да гони хвърчила.
На който му стиска, да заповяда.
Ще полетим и ще видим "защо са тъй щастливи птиците" - както беше казал един човек много, много отдавна...в една друга пролет...даже не помня кога...
понеделник, 12 април 2010 г.
She said, He said...
She: - Днес още от сутринта чувствах, че нещо не е наред. Имам предвид още преди кафето се спогледахме на криво с А, после кафето се разля няколко пъти докато си напълня чашата. След обяд говорих с Б, която най-накрая разбрала, че В всъщност е направил онова, което не си признаваше толкова време, и че де факто за празниците няма да е с нея, а ще ходи на вилата на Г, което е ужасно от негова страна, но това далеч не е всичко. Към късния следобяд и второто кафе, в офиса дойде Д, която миналия месец беше с Е на почивка, пък той сега нещо май грам внимание не и обърща. Сестра ми се обади междувременно, че няма да можем да отидем събота у тях, и ще трябва май да излизаме с Ж, но пък не е много сигурно, че З ще дойде, защото май бил на работа...И съвсем като за капак, дефакто брата на К се оказа не този дето бил женения с двете деца, а онзи дето го видяхме по-миналата седмица, когато М беше с Н на онова кафе, нали се сещаш и...( т.н....). Междувременно трябваше да направя не знам си колко справки, защото Х забравила да каже на У, че...(и т.н....)
А ти какво прави днес?
He:- Нищо/работих/спах/.
She said…He said…
Звучи ли ви познато?
Невероятното предизвикателство, с което се срещат всеки ден мъжете, изслушвайки подобен род излияния, които са задължителни още от отварянето на камъка на пещерата, е сравнимо с подобното усещане, което преживяват жените-че ако не кажат всичко, което се е случило, лишават партньора от ценното духовно преживяване на споделянето един с друг, което в повечето случаи е фатално, защото иначе....и т.н. и т.н.
Мъжете превзеха дълбините на океана, разрушиха атома и надникнаха в него, овладяха Космоса, създават и чупят спортни рекорди, измериха Еверест, но не се научиха да говорят/споделят/общуват (или поне не в смисъла, в който го разбират жените).
Жените са способни да отгледат няколко дузини деца наведнъж (с онази уникална комбинация от умения, които покриват не само грижи за обелени колене и скъсани копчета, а включват и сложни елементи като наранени душички и незасъхнали сълзички), да нахранят гладните, да почистят дома, както и Феята на чистотата не би могла, да съчувстват, изслушват, разбират и т.н. безкрайните въвролици от приятелки/познати/роднини и всякакви други емоционално нестабилни индивиди, но не се научиха как да (не) общуват с мъжете си, с мъжете на другите и изобщо с всякакви други мъже.
Кратък наръчник за мъжете: Отговори като „Не те разбрах”, „Нищо не ти се разбира”, „Изгуби ме още в началото..”, „Като искаш да те разбират, говори ясно и точно...”, „Извинявай, би ли повторила някъде от средата” общо взето са неприемливи, освен ако не е подходящият период на месеца или пък сте на друг континент. Вместо това, вмъквания на подходящите места като : „Ммм, ахам, ммм, да...ама наистина ли..еее, така ли...” и други подобни междуметия са напълно достатъчни.
От друга страна, ако ви запитат в един момент „Ти изобщо слушаш ли ме?”, е добре да имате подходящ отговор. Ето няколко напълно адекватни варианта: „Разбира се, продължавай”, „Мога да повторя всичко, което каза до тук” (без продължението: „...но това не значи, че го разбирам”), както и „О, да, и съм напълно съгласен с теб”. Е, в някои случаи и е добре и наистина да знаете за какво става дума, но далеч не е задължително. Просто трябва да избирате правилно подходящия момент да се включите.
Кратък вариант на наръчника за жените: Въпроси като „За какво мислиш в момента?”, „Как се чувстваш?”, „Какво почувства/помисли като видя/чу/разбра, че...?”, „Какво изпита, когато...”, „Опиши ми какво видя/какво почувства...” са наистина неприемливи и неподходящи. Фокусирайки се върху кратки, прости изречения, които не съдържат подвеждащи подводни камъни, имате много по-голям шанс – не само да ви разберат от веднъж, ами и да ви отговорят адекватно. Командното общуване е много, много полезно в случая: "Отиди...вземи...направи....донеси..дай..”(без неподходящи асоциации, разбира се - какво да се прави, като така наистина е по-лесно и ясно). Това трябва да се случва в момент, в който не дават някакъв спорт по телевизията, той не се рови в компютъра/телефона/някаква нова джаджа, опитвайки се да разбере как по дяволите работи еди какво си или пък просто играe поредната игра, в която задължително трябва да има победители и победени.
Ще си спестите много нерви и усилия, ако не правите безкрайни анализи и синтези, както и когато избягвате тематични вечеринки от сорта на: „Когато преди 5 месеца водихме онзи разговор/се случи онази ситуация, аз тогава казах еди какво си, а ти ми отговори еди как си, но от тогава ме мъчи усещането, че не нещо не се доразбрахме, защото аз дефакто имах предвид еди какво си, и всъщност очаквах от теб да чуя еди какво си, защото тогава се чувствах еди как си, и наистина много бих искала да разбера как ти се чувстваше тогава, защото всъщност ми се стори, че....”.
Междуполовите общувания с прекрасен край са почти мисията невъзможна (става въпрос когато са извън единствената легализирана територия за подобен род занимания – леглото).
She said…He said...
Аз казах, ти помисли, аз разбрах, а ти-май не, то излезе едно, а всъщност аз имах предвид друго, а то се разбра трето....и реално в повечето случаи е четвърто...
Невероятно, но факт.
Имаме на разположение поне 2-3 мобилни номера, още толкова стационарни, електронна поща, скайп, кю, фейсбук и какво ли още не – начини и методи за комуникация, създадени, за да ни улесняват в едно уж просто и толкова естествено човешко занимание като общуването....И колко малко можем да общуваме...наистина.
Да се чуем, вместо само да се слушаме. Да се видим един друг, вместо само да се гледаме.
Колко просто и колко невъзможно....
She said…He said….
Стоя си съвсем блаженно с чаша червено вино в едната ръка и цигара в другата, с опънати крака, които адски ме болят от няколко дни, но не чак толкова, че да ми развалят спокойствието. Гледаме голф с Единствения мъж в моя живот, който присъства неизменно там от много време насам, само че без елемента на белия кон, и май ще е там още дълго време именно поради тази причина. Аз си примрънквам колко ме болят краката, и как от това вървене последните седмици и дни съм на тоя хал, и че всъщност обаче си е заслужавало, щото е приятна умора, но сега...Нещо съвсем типично в стил опита за диалог от началото на поста. В един момент, той става, отива в другата стая и след малко се връща, носейки едно ластично чорапче. Подава ми го мълчаливо и пак зяпва телевизора. Аз първоначално гледам объркано и смутено, после осъзнавам, че всъщност тази чорапка ще стегне глезена и най-вероятно ще реши проблема в по-голямата му част, надявам я също така мълчаливо и продължавам да пия вино. След около 10 минути немислене и тишина казвам недоволно: „Еее, никакво внимание не ми обръщаш, гледаш само в тоя телевизор, а мен всичко ме боли....”. Той се обръща към мен недоумяващо: „Е, нали ти донесох ластичен чорап, какво повече искаш...Нали каза, че те боли глезена, това ще го стегне и ще се оправиш”. И аз, представете си, изтърсвам нещо от сорта на: „Ами, добре де, но поне можеше да ми посъчувстваш малко, да ми кажеш, че ще ми мине бързо...”. Той ме зяпва пряко волята си да гледа Тайгър Уудс, абсолютно недоумяващо какво всъщност искам, аз от своя страна също го зяпвам, осъзнала колко е прав всъщност. И за няколко кратки мига си припомням култовата сцена от филма „Белите не могат да скачат” с чашата вода (за тези, които не са го гледали-хич не ми се обяснява, но си представете подобие на горе разигралата се сценка, май-май едно към едно...само че там ставаше въпрос за вода, а не за ластична чорапка...).
И какво мислите става? Избухвам в луд смях.
Както са казали едни стари хора - и най-мъдрият си е малко прост. Изследвайки и борейки се с мъжката природа почти цял живот, аз самата се опитвам да спазвам инструкциите на краткия наръчник за общуване с другия пол (в повечето случаи – и за лична безопастност). Но каквото и да правя, аз пак си оставам жена...макар и „образована” в полето на междуполовото общуване (да речем), но все пак – жена....С женските ми чудатости, прищевки, искания, навици....ХХ хромозоми – това е положението.
Всичко това ми минава през мозъка точно за 35 секунди, в които съм го осъзнала, разбрала и започнала да се смея. Ама така се смея, че не мога да кажа и дума. На 45 секунда и той се разсмива, точно като мен. А на мен ми става още по-смешно, защото аз поне знам за какво се смея.
По някое време успявам да отроня: „А ти пък за какво се смееш?”. „Ами не знам – казва той, просто ми харесва ти как го правиш...”
А ти какво прави днес?
He:- Нищо/работих/спах/.
She said…He said…
Звучи ли ви познато?
Невероятното предизвикателство, с което се срещат всеки ден мъжете, изслушвайки подобен род излияния, които са задължителни още от отварянето на камъка на пещерата, е сравнимо с подобното усещане, което преживяват жените-че ако не кажат всичко, което се е случило, лишават партньора от ценното духовно преживяване на споделянето един с друг, което в повечето случаи е фатално, защото иначе....и т.н. и т.н.
Мъжете превзеха дълбините на океана, разрушиха атома и надникнаха в него, овладяха Космоса, създават и чупят спортни рекорди, измериха Еверест, но не се научиха да говорят/споделят/общуват (или поне не в смисъла, в който го разбират жените).
Жените са способни да отгледат няколко дузини деца наведнъж (с онази уникална комбинация от умения, които покриват не само грижи за обелени колене и скъсани копчета, а включват и сложни елементи като наранени душички и незасъхнали сълзички), да нахранят гладните, да почистят дома, както и Феята на чистотата не би могла, да съчувстват, изслушват, разбират и т.н. безкрайните въвролици от приятелки/познати/роднини и всякакви други емоционално нестабилни индивиди, но не се научиха как да (не) общуват с мъжете си, с мъжете на другите и изобщо с всякакви други мъже.
Кратък наръчник за мъжете: Отговори като „Не те разбрах”, „Нищо не ти се разбира”, „Изгуби ме още в началото..”, „Като искаш да те разбират, говори ясно и точно...”, „Извинявай, би ли повторила някъде от средата” общо взето са неприемливи, освен ако не е подходящият период на месеца или пък сте на друг континент. Вместо това, вмъквания на подходящите места като : „Ммм, ахам, ммм, да...ама наистина ли..еее, така ли...” и други подобни междуметия са напълно достатъчни.
От друга страна, ако ви запитат в един момент „Ти изобщо слушаш ли ме?”, е добре да имате подходящ отговор. Ето няколко напълно адекватни варианта: „Разбира се, продължавай”, „Мога да повторя всичко, което каза до тук” (без продължението: „...но това не значи, че го разбирам”), както и „О, да, и съм напълно съгласен с теб”. Е, в някои случаи и е добре и наистина да знаете за какво става дума, но далеч не е задължително. Просто трябва да избирате правилно подходящия момент да се включите.
Кратък вариант на наръчника за жените: Въпроси като „За какво мислиш в момента?”, „Как се чувстваш?”, „Какво почувства/помисли като видя/чу/разбра, че...?”, „Какво изпита, когато...”, „Опиши ми какво видя/какво почувства...” са наистина неприемливи и неподходящи. Фокусирайки се върху кратки, прости изречения, които не съдържат подвеждащи подводни камъни, имате много по-голям шанс – не само да ви разберат от веднъж, ами и да ви отговорят адекватно. Командното общуване е много, много полезно в случая: "Отиди...вземи...направи....донеси..дай..”(без неподходящи асоциации, разбира се - какво да се прави, като така наистина е по-лесно и ясно). Това трябва да се случва в момент, в който не дават някакъв спорт по телевизията, той не се рови в компютъра/телефона/някаква нова джаджа, опитвайки се да разбере как по дяволите работи еди какво си или пък просто играe поредната игра, в която задължително трябва да има победители и победени.
Ще си спестите много нерви и усилия, ако не правите безкрайни анализи и синтези, както и когато избягвате тематични вечеринки от сорта на: „Когато преди 5 месеца водихме онзи разговор/се случи онази ситуация, аз тогава казах еди какво си, а ти ми отговори еди как си, но от тогава ме мъчи усещането, че не нещо не се доразбрахме, защото аз дефакто имах предвид еди какво си, и всъщност очаквах от теб да чуя еди какво си, защото тогава се чувствах еди как си, и наистина много бих искала да разбера как ти се чувстваше тогава, защото всъщност ми се стори, че....”.
Междуполовите общувания с прекрасен край са почти мисията невъзможна (става въпрос когато са извън единствената легализирана територия за подобен род занимания – леглото).
She said…He said...
Аз казах, ти помисли, аз разбрах, а ти-май не, то излезе едно, а всъщност аз имах предвид друго, а то се разбра трето....и реално в повечето случаи е четвърто...
Невероятно, но факт.
Имаме на разположение поне 2-3 мобилни номера, още толкова стационарни, електронна поща, скайп, кю, фейсбук и какво ли още не – начини и методи за комуникация, създадени, за да ни улесняват в едно уж просто и толкова естествено човешко занимание като общуването....И колко малко можем да общуваме...наистина.
Да се чуем, вместо само да се слушаме. Да се видим един друг, вместо само да се гледаме.
Колко просто и колко невъзможно....
She said…He said….
Стоя си съвсем блаженно с чаша червено вино в едната ръка и цигара в другата, с опънати крака, които адски ме болят от няколко дни, но не чак толкова, че да ми развалят спокойствието. Гледаме голф с Единствения мъж в моя живот, който присъства неизменно там от много време насам, само че без елемента на белия кон, и май ще е там още дълго време именно поради тази причина. Аз си примрънквам колко ме болят краката, и как от това вървене последните седмици и дни съм на тоя хал, и че всъщност обаче си е заслужавало, щото е приятна умора, но сега...Нещо съвсем типично в стил опита за диалог от началото на поста. В един момент, той става, отива в другата стая и след малко се връща, носейки едно ластично чорапче. Подава ми го мълчаливо и пак зяпва телевизора. Аз първоначално гледам объркано и смутено, после осъзнавам, че всъщност тази чорапка ще стегне глезена и най-вероятно ще реши проблема в по-голямата му част, надявам я също така мълчаливо и продължавам да пия вино. След около 10 минути немислене и тишина казвам недоволно: „Еее, никакво внимание не ми обръщаш, гледаш само в тоя телевизор, а мен всичко ме боли....”. Той се обръща към мен недоумяващо: „Е, нали ти донесох ластичен чорап, какво повече искаш...Нали каза, че те боли глезена, това ще го стегне и ще се оправиш”. И аз, представете си, изтърсвам нещо от сорта на: „Ами, добре де, но поне можеше да ми посъчувстваш малко, да ми кажеш, че ще ми мине бързо...”. Той ме зяпва пряко волята си да гледа Тайгър Уудс, абсолютно недоумяващо какво всъщност искам, аз от своя страна също го зяпвам, осъзнала колко е прав всъщност. И за няколко кратки мига си припомням култовата сцена от филма „Белите не могат да скачат” с чашата вода (за тези, които не са го гледали-хич не ми се обяснява, но си представете подобие на горе разигралата се сценка, май-май едно към едно...само че там ставаше въпрос за вода, а не за ластична чорапка...).
И какво мислите става? Избухвам в луд смях.
Както са казали едни стари хора - и най-мъдрият си е малко прост. Изследвайки и борейки се с мъжката природа почти цял живот, аз самата се опитвам да спазвам инструкциите на краткия наръчник за общуване с другия пол (в повечето случаи – и за лична безопастност). Но каквото и да правя, аз пак си оставам жена...макар и „образована” в полето на междуполовото общуване (да речем), но все пак – жена....С женските ми чудатости, прищевки, искания, навици....ХХ хромозоми – това е положението.
Всичко това ми минава през мозъка точно за 35 секунди, в които съм го осъзнала, разбрала и започнала да се смея. Ама така се смея, че не мога да кажа и дума. На 45 секунда и той се разсмива, точно като мен. А на мен ми става още по-смешно, защото аз поне знам за какво се смея.
По някое време успявам да отроня: „А ти пък за какво се смееш?”. „Ами не знам – казва той, просто ми харесва ти как го правиш...”
сряда, 20 януари 2010 г.
True or false....
Жените обичат с ушите си...Мъжете обичат с...очите си...
Незнайно защо, жените се измъчват с несъществуващите реалии на една утопична идея-хората са си хора, независимо дали са мъже или жени...True or false?
Нещата стоят различно за мъжете и жените. Всеки нормален индивид от мъжки пол ще ви го каже.
Срещате се, харесвате се по някакъв начин...и се почва...Голямото ломотене...ти, той, живота, интересите, мечтите...Само че до един момент. От там нататък трябва и да се действа...и тогава..картинката се променя със скоростта на светлината...True or false?
Жените мислят. Мъжете действат. Жените очакват. Мъжете действат. Жените...Мъжете...
Защото това е една игра. Игра, която всички играем. Той не те слуша,защото си те представя без дрехи. Ти говориш, защото искаш да те разбере, да анализирате всеки един детайл, да уточните кое какво значи, да...
Кой го интересува материята и субстанцията, ако не може да прави свирки и мекици като майка ми? На кой му пука колко му е голям, ако не може да разбере по дяволите за какво говоря?
Само че за да те получи, трябва поне малко да играе по твоите правила. Това лесно се схваща и изпълнява. Остави ме да говоря и ще получиш. Слушай и ще получиш. Лесно, нали?
Правилата са такива. Природата е такава-създала ни е различни, за да можем да се намерим и да се допълваме. Уж...
Всеки знае какво се очаква от него. И като разумен индивид се опитва да намали до минимум неприятните ефекти и обрати.
Жените обичат с ушите си. Мъжете обичат по краткия начин – would you? – d’accord.
Остава ни само да се надяваме, че ще играем интелигентно. ...
True or false?
Незнайно защо, жените се измъчват с несъществуващите реалии на една утопична идея-хората са си хора, независимо дали са мъже или жени...True or false?
Нещата стоят различно за мъжете и жените. Всеки нормален индивид от мъжки пол ще ви го каже.
Срещате се, харесвате се по някакъв начин...и се почва...Голямото ломотене...ти, той, живота, интересите, мечтите...Само че до един момент. От там нататък трябва и да се действа...и тогава..картинката се променя със скоростта на светлината...True or false?
Жените мислят. Мъжете действат. Жените очакват. Мъжете действат. Жените...Мъжете...
Защото това е една игра. Игра, която всички играем. Той не те слуша,защото си те представя без дрехи. Ти говориш, защото искаш да те разбере, да анализирате всеки един детайл, да уточните кое какво значи, да...
Кой го интересува материята и субстанцията, ако не може да прави свирки и мекици като майка ми? На кой му пука колко му е голям, ако не може да разбере по дяволите за какво говоря?
Само че за да те получи, трябва поне малко да играе по твоите правила. Това лесно се схваща и изпълнява. Остави ме да говоря и ще получиш. Слушай и ще получиш. Лесно, нали?
Правилата са такива. Природата е такава-създала ни е различни, за да можем да се намерим и да се допълваме. Уж...
Всеки знае какво се очаква от него. И като разумен индивид се опитва да намали до минимум неприятните ефекти и обрати.
Жените обичат с ушите си. Мъжете обичат по краткия начин – would you? – d’accord.
Остава ни само да се надяваме, че ще играем интелигентно. ...
True or false?
понеделник, 12 ноември 2007 г.
Часът на совата
Ровейки в нета, намерих тези правила. Дълго и скучно на пръв поглед, но докато стигна до края, бях убедена вече, че си е струвало. Наглед прости, но в действителност много полезни. Препоръчвам прочит поне по веднъж дневно, просто за сверяване на часовника.
Днешният дъждовен ден, неочаквано за мен самата, ми подейства страшно подтискащо. Сигурно остарявам. Или се вдитенявам. Пожелавам си повече усмивки и много сняг - ама от оня, белия, дето трупа тихо, тихо...Нали все пак съм зимно бебе, сигурно затова и го обичам...
А сега правилата. Прочетете ги докрая. Истината винаги е накрая, и то с много ситни букви...
1. Не се вземай на сериозно.
2. Внимавай на какъв се правиш, защото такъв и ще станеш.
3. Мий си зъбите редовно.
4. Внимавай какво си пожелаваш, защото мечтите се сбъдват.
5. Купи си евтино жилище в скъп квартал, а не обратно.
6. Да знаеш, че има Господ.
7. Винаги дръж в гардероба си един строг костюм за погребения.
8. Слагай си колана, когато шофираш.
9. Пълни ваната първо със студена вода, а после с горещата.
10. Най-добре се ожени по любов.
11. Ако трябва да избираш между този, когото обичаш и друг, койтo те обича - избери втория.
12. Не си купувай евтини очила, дори и слънчеви.
13. Най-добре изобщо не пуши.
14. Знай да се храниш правилно с нож, вилица и клечки.
15. Когато си в компания на видимо по-богати, не говори за пари.
16. Научи се да се ориентираш по карта.
17. Имай винаги пари за такси до в къщи.
18. Ако не ползваш дреха или вещ 2 години, махай я.
19. Ако имаш нещо излишно, не го хвърляй, а го подари на някого.
20. Не забравяй празниците на роднини и приятели.
21. Не закъснявай.
22. Не се срамувай да плачеш и да се смееш.
23. Казвай на любимите си хора, колко ги обичаш.
24. Купи си къща с басейн и камина.
25. Учи повече езици.
26. Дръж се прилично.
27. Гледай някой хубав футболен мач на живо.
28. Иди на концерта на любимата си група.
29. Разбери, че ученето е най-добре положения труд.
30. Не се занимавай с глупости.
31. Прави нещата с любов, иначе няма да станат.
32. Научи се да пишеш писма.
33. Не се страхувай, че ще те набият.
34. Виж колкото можеш повече места по света.
35. Не се самоубивай.
36. Няма нищо невъзможно, само някои неща са невероятни.
37. Не започвай с наркотиците.
38. Не си купувай обувки, ако ти стискат още в магазина.
39. Не тръгвай на дълъг път с нови обувки.
40. Не карай пил.
41. Научи се да казваш "не".
42. Поздравявай пръв.
43. Другите не са лоши, а различни.
44. Не прави секс с жени, по-грозни от твоята.
45. Никога не води любовница в къщи.
46. Не работи на едно и също място с жена си.
47. Не позволявай да ти свърши батерията на GSM-а през деня.
48. Не започвай вечерта с "една малка", винаги свършва зле.
49. Напий се един път, да видиш от какво патим.
50. Вземай заеми и винаги ги връщай.
51. Не сядай в компания, ако не можеш да платиш цялата сметка.
52. Не си мисли, че остаряваш и поумняваш, само остаряваш.
53. Вземи си куче и си грижи добре за него.
54. Не пресичай на червено.
55. Плащай си данъците.
56. Не позволявай да те манипулират.
57. Запомни, във всеки договор най-важната точка е как може да бъде прекратен.
58. Играй с децата си, докато можеш.
59. Не давай мнение, ако не ти го искат.
60. Различавай познати от приятели.
61. Не се качвай при пиян шофьор.
62. Научи се да готвиш.
63. Не се страхувай от големите разходи, а от малките приходи.
64. Не харчи, а инвестирай.
65. Пази се.
66. Не си мисли винаги най-лошото.
67. Казах ти, дръж се прилично.
68. Не вярвай. че винаги стaва въпрос за пари.
69. Не си мисли, че знаеш един език преди да си решил поне една кръстословица на него.
70. Не вярвай на очите си, а на сърцето си.
71. Хората не лъжат другите, а само себе си. После са искрени.
72. Не се ядосвай за неща, които ще си забравил след половин година.
73. Посади дърво. Широколистно.
74. Прави дребни подаръци без повод.
75. Не очаквай благодарности за добрината си.
76. Не можеш да се харесаш на всички едновременно.
77. Научи се да изслушваш хората.
78. Планирай си успеха, иначе си планираш неуспеха.
79. Използвай презерватив.
80. Не позволявай детето ти да те вижда пиян.
81. Ходи с чисти обувки.
82. Купувай си стойностни и скъпи вещи, макар и рядко, а не евтинии.
83. Вземай важните решения, след като преспиш една нощ.
84. Признавай си грешките.
85. Научи едно хоро и едно танго.
86. Не лъжи, че си болен. Ще се разболееш наистина.
87. Не пий хапчета без основателна причина.
88. Всички болести са от нерви, само половите от удоволствие. Внимавай с тези две неща.
89. Не обещавай нещо, което не зависи само от теб.
90.Казах ти вече, дръж се прилично.
91. Глупавите помнят, умните си записват.
92. Бъди честен, какво те бърка. Иначе ще забравиш, кого, какво си излъгал.
93. Ходи през половин година на зъболекар или гинеколог.
94. Едно нещо е написано, не защото някой трябва да го прочете, а защото някой е искал да го напише.
95. Направи си застраховка без повод.
96. Научи се да пишеш граматически правилно и четливо ръкописно.
97. Хвърляй по едно око на реда със ситен шрифт, в краят на офертите, които ти предлагат.
98. Различавай важните неща от спешните.
99. Не си премълчавай.
100. Гледай си работата.
Днешният дъждовен ден, неочаквано за мен самата, ми подейства страшно подтискащо. Сигурно остарявам. Или се вдитенявам. Пожелавам си повече усмивки и много сняг - ама от оня, белия, дето трупа тихо, тихо...Нали все пак съм зимно бебе, сигурно затова и го обичам...
А сега правилата. Прочетете ги докрая. Истината винаги е накрая, и то с много ситни букви...
1. Не се вземай на сериозно.
2. Внимавай на какъв се правиш, защото такъв и ще станеш.
3. Мий си зъбите редовно.
4. Внимавай какво си пожелаваш, защото мечтите се сбъдват.
5. Купи си евтино жилище в скъп квартал, а не обратно.
6. Да знаеш, че има Господ.
7. Винаги дръж в гардероба си един строг костюм за погребения.
8. Слагай си колана, когато шофираш.
9. Пълни ваната първо със студена вода, а после с горещата.
10. Най-добре се ожени по любов.
11. Ако трябва да избираш между този, когото обичаш и друг, койтo те обича - избери втория.
12. Не си купувай евтини очила, дори и слънчеви.
13. Най-добре изобщо не пуши.
14. Знай да се храниш правилно с нож, вилица и клечки.
15. Когато си в компания на видимо по-богати, не говори за пари.
16. Научи се да се ориентираш по карта.
17. Имай винаги пари за такси до в къщи.
18. Ако не ползваш дреха или вещ 2 години, махай я.
19. Ако имаш нещо излишно, не го хвърляй, а го подари на някого.
20. Не забравяй празниците на роднини и приятели.
21. Не закъснявай.
22. Не се срамувай да плачеш и да се смееш.
23. Казвай на любимите си хора, колко ги обичаш.
24. Купи си къща с басейн и камина.
25. Учи повече езици.
26. Дръж се прилично.
27. Гледай някой хубав футболен мач на живо.
28. Иди на концерта на любимата си група.
29. Разбери, че ученето е най-добре положения труд.
30. Не се занимавай с глупости.
31. Прави нещата с любов, иначе няма да станат.
32. Научи се да пишеш писма.
33. Не се страхувай, че ще те набият.
34. Виж колкото можеш повече места по света.
35. Не се самоубивай.
36. Няма нищо невъзможно, само някои неща са невероятни.
37. Не започвай с наркотиците.
38. Не си купувай обувки, ако ти стискат още в магазина.
39. Не тръгвай на дълъг път с нови обувки.
40. Не карай пил.
41. Научи се да казваш "не".
42. Поздравявай пръв.
43. Другите не са лоши, а различни.
44. Не прави секс с жени, по-грозни от твоята.
45. Никога не води любовница в къщи.
46. Не работи на едно и също място с жена си.
47. Не позволявай да ти свърши батерията на GSM-а през деня.
48. Не започвай вечерта с "една малка", винаги свършва зле.
49. Напий се един път, да видиш от какво патим.
50. Вземай заеми и винаги ги връщай.
51. Не сядай в компания, ако не можеш да платиш цялата сметка.
52. Не си мисли, че остаряваш и поумняваш, само остаряваш.
53. Вземи си куче и си грижи добре за него.
54. Не пресичай на червено.
55. Плащай си данъците.
56. Не позволявай да те манипулират.
57. Запомни, във всеки договор най-важната точка е как може да бъде прекратен.
58. Играй с децата си, докато можеш.
59. Не давай мнение, ако не ти го искат.
60. Различавай познати от приятели.
61. Не се качвай при пиян шофьор.
62. Научи се да готвиш.
63. Не се страхувай от големите разходи, а от малките приходи.
64. Не харчи, а инвестирай.
65. Пази се.
66. Не си мисли винаги най-лошото.
67. Казах ти, дръж се прилично.
68. Не вярвай. че винаги стaва въпрос за пари.
69. Не си мисли, че знаеш един език преди да си решил поне една кръстословица на него.
70. Не вярвай на очите си, а на сърцето си.
71. Хората не лъжат другите, а само себе си. После са искрени.
72. Не се ядосвай за неща, които ще си забравил след половин година.
73. Посади дърво. Широколистно.
74. Прави дребни подаръци без повод.
75. Не очаквай благодарности за добрината си.
76. Не можеш да се харесаш на всички едновременно.
77. Научи се да изслушваш хората.
78. Планирай си успеха, иначе си планираш неуспеха.
79. Използвай презерватив.
80. Не позволявай детето ти да те вижда пиян.
81. Ходи с чисти обувки.
82. Купувай си стойностни и скъпи вещи, макар и рядко, а не евтинии.
83. Вземай важните решения, след като преспиш една нощ.
84. Признавай си грешките.
85. Научи едно хоро и едно танго.
86. Не лъжи, че си болен. Ще се разболееш наистина.
87. Не пий хапчета без основателна причина.
88. Всички болести са от нерви, само половите от удоволствие. Внимавай с тези две неща.
89. Не обещавай нещо, което не зависи само от теб.
90.Казах ти вече, дръж се прилично.
91. Глупавите помнят, умните си записват.
92. Бъди честен, какво те бърка. Иначе ще забравиш, кого, какво си излъгал.
93. Ходи през половин година на зъболекар или гинеколог.
94. Едно нещо е написано, не защото някой трябва да го прочете, а защото някой е искал да го напише.
95. Направи си застраховка без повод.
96. Научи се да пишеш граматически правилно и четливо ръкописно.
97. Хвърляй по едно око на реда със ситен шрифт, в краят на офертите, които ти предлагат.
98. Различавай важните неща от спешните.
99. Не си премълчавай.
100. Гледай си работата.
сряда, 17 октомври 2007 г.
Общуването като тайнство
Изповядвайте си един другиму греховете
и молете се един за други, за да се изцерите.
(Яков. 5:16)
и молете се един за други, за да се изцерите.
(Яков. 5:16)
Отвореното ухо е отворено сърце
В човека е вложена и потребността да се открива пред своите ближни, да опознава другия и да бъде опознаван.
Постоянно сме изложени на показ. Влизаме в различни роли повече или по-малко успешно: ролята на благонадежден гражданин, на съвестен служител, на грижовен родител, на стабилен приятел, на добър християнин... според както го разбираме. Мислим постоянно за това как изглеждаме отстрани, как ни възприемат другите. Но има мигове, когато в нас се надига дълбоката потребност да разкрием пред себеподобен най-интимната, най-болезнената и уязвима част от нас. Да бъдем опознати, разбрани, приети такива каквито сме. С всичките ни старателно прикривани страхове, съмнения, слабости и надежди.
За жалост малцина от нас успяват да изградят дълбоки, искрени и трайни взаимоотношения дори с най-близките си хора. Не защото не искаме, а защото не можем.
Добрите отношения не са даденост - те се постигат.
И се постигат трудно.
Всички сме заразени от егоизъм, поради което се налага съзнателно и упорито да се учим да обичаме. Да се учим да обличаме чувството, което ни изпълва с подобаващото му отношение и действия. Това “обучение” трае цял живот, защото хората се променят през годините, обстоятелствата също. То коства много усилия, но умението да общуват е от изключителна важност и за онези, които искат да се научат и за пастира, и за приятелите, и за съпрузите, и за родителите и децата.
Двама души могат да се изправят пред какви ли не проблеми и разногласия, но умеят ли да разговарят открито и да се разбират един друг, проблемите само ще засилят близостта им. Способността да общуваш така, че да бъдеш разбран и да разбираш, е едно от най-важните условия за добра връзка и една от най-честите причини за срив във взаимоотношенията.
Когато двама души се съберат заедно, те носят със себе си различни характери, възпитание, светоглед, навици, начин на изразяване... В близък контакт се проявяват различията между двамата: емоционални, интелектуални, социални, религиозни. Ако тези различия се обсъждат, тогава и двамата се обогатяват с онова, което другият носи в себе си. Ако не се обсъждат възникват неразбиране, конфликти и враждебност.
Умението да общуваме помежду си е...
Средството да се опознаваме
...да обменяме духовния капитал, с който разполагаме, да се сближаваме, да бъдем едно цяло. Макар да няма нищо по-естествено от общуването, фактът, че не познаваме в дълбочина и най-близките си хора, че се чувстваме отчуждени, неразбрани и самотни, говори недвусмислено за това, че умението да общуваш не е нещо с което човек се ражда, а едно от уменията, които трябва да придобием, нещо за което трябва да положим усилия, за да се научим.
...да обменяме духовния капитал, с който разполагаме, да се сближаваме, да бъдем едно цяло. Макар да няма нищо по-естествено от общуването, фактът, че не познаваме в дълбочина и най-близките си хора, че се чувстваме отчуждени, неразбрани и самотни, говори недвусмислено за това, че умението да общуваш не е нещо с което човек се ражда, а едно от уменията, които трябва да придобием, нещо за което трябва да положим усилия, за да се научим.
За едни хора представлява проблем да предават и да помнят подробностите, за други да отсяват същественото, за трети да обяснят чувствата си, за други да подредят и изразят ясно мислите си. Общуването, истинското пълноценно общуване, определено изисква от всеки много усилия да преодолее себе си и да се научи на нещо, което не умее. Изисква да преодолееш егоизма си, своите желания, да нарушиш удобствата си, да преодолееш умората си, раздразнението си, мързела си, да преподредиш приоритетите си. Изисква понякога да оставиш вестника си или друго занимание, да угасиш телевизора и да погледнеш другия в очите, за да го изслушаш с внимание. Да изслушаш с внимание и съпричастност, означава повече от това просто да кажеш “обичам те”, то е любов в действие и изисква сериозна и дълбока ангажираност. Затова предпочитаме да говорим за външни, незначителни неща, вместо да общуваме истински.
Какво означава да общуваш?
Това е процес на споделяне на информация с друг човек, процес на духовен обмен. Общуването включва говорене, слушане и разбиране. Повечето хора смятат, че разговорът представлява да предадеш своите възгледи. Те предпочитат да говорят, да утвърждават своята позиция, чувства, мнение, идеи, но разговорът има и втора страна слушането. От факта, че Бог ни е дал две уши и само една уста, ирландците са си направили извода, че трябва да слушаме два пъти повече, отколкото да говорим.
"Бърз на слушане" (вж. Яков 1:19) по отношение на ближния означава готовност да бъдеш слушател, готовност да смириш собствените си мисли и чувства и да притихнеш в готовност да приемеш всичко, на което е носител другият. Въпреки риска да бъдеш разочарован или емоционално обременен.
Какво правим, докато събеседникът ни споделя нещо
Опитваме ли се да “изключим” своите виждания, да погледнем на нещата през неговите очи, или го прекъсваме, за да кажем своето мнение? Спорим ли с него още преди да сме го разбрали, обмисляме ли отговора си още докато говори, променяме ли темата, ако тя не ни допада, или умът ни разсеяно се отнася другаде? Ако е така, то ние неволно му казваме, че не е личност, която си струва да бъде чута. С неумението да изслушаме внимателно другия, ние несъзнателно му казваме, че той не ни интересува, че неговите мисли и чувства са без значение за нас.
Да слушаш внимателно, така че да чуеш не само думите, а и посланието, което стои зад тях, е белег на уважение и израз на любов, белег, че наистина държиш на този човек и на мнението му. Истинското слушане означава: всичко което казваш ме интересува дори да не съм съгласен с теб, защото ти си важна личност за мен. Отвореното ухо е отворено сърце.
“Ти не ме слушаш”, е най-честото оплакване в семейството и между приятели. Може би защото човек инстинктивно усеща, че да те обичат, означава и да те изслушват както трябва, отдавайки ти цялото си внимание.
“Ти не ме слушаш”, е най-честото оплакване в семейството и между приятели. Може би защото човек инстинктивно усеща, че да те обичат, означава и да те изслушват както трябва, отдавайки ти цялото си внимание.
Общуването като тайнство
Човек може да слуша фактите, данните, за да ги използва за лични цели. Или да слуша с интерес, в дъното на който лежи услаждането от чуждата болка и неуспехи. Човек може да слуша клевети или осъждане на трето лице, да слуша с нахалното любопитство да наднича в живота на другите, или пък да слуша от скука, по задължение, с досада, от любезност...
Но може да слуша и с искрена загриженост и съпричастност. При всяка пауза да засвидетелства желанието си да помогне, да подкрепи, да насърчи, да утеши, да разбере. Може да слуша с готовност да види и приеме другия такъв какъвто е, без да го преценя, без да го съди и отхвърля.
Слушането е грижа и съпричастност, съзнателно усилие да разбереш чувствата на другия, да го накараш да се почувства обичан и приет, дори ако не си съгласен с думите му.
Едно е да чуваш думите, а друго да слушаш. Едно е да схванеш в общи линии съдържанието, да приемеш информацията, която отговаря на твоите възгледи и настроение, а съвсем друго е докато слушаш да забравиш за своите разбирания. Едно е да слушаш и да следиш какво става в теб самия по време на разговора: услаждат ли ти се думите на събеседника, ядосват ли те, провокират ли те, а друго да оставиш своите чувства встрани, за да не се пречупва през тях казаното, за да възприемеш максимално точно посланието на другия.
В слушането трябва да участват не само ушите, а и умът и сърцето цялата личност. То трябва да включва и грижа и съпричастност към другия, и желание да го опознаеш. Трябва да включва и готовността да го приемеш в себе си и да му отдадеш от себе си да направиш възможен духовния обмен помежду ви и от това и двамата да станете по-богати.
Общуването изисква усилие и постоянство. Като плуване срещу течението. Прииска ли ти се да се поотпуснеш течението те повлича. Понякога безвъзвратно. Общуването е пътуване към Извора.
Александра КАРАМИХАЛЕВА
източник
Но може да слуша и с искрена загриженост и съпричастност. При всяка пауза да засвидетелства желанието си да помогне, да подкрепи, да насърчи, да утеши, да разбере. Може да слуша с готовност да види и приеме другия такъв какъвто е, без да го преценя, без да го съди и отхвърля.
Слушането е грижа и съпричастност, съзнателно усилие да разбереш чувствата на другия, да го накараш да се почувства обичан и приет, дори ако не си съгласен с думите му.
Едно е да чуваш думите, а друго да слушаш. Едно е да схванеш в общи линии съдържанието, да приемеш информацията, която отговаря на твоите възгледи и настроение, а съвсем друго е докато слушаш да забравиш за своите разбирания. Едно е да слушаш и да следиш какво става в теб самия по време на разговора: услаждат ли ти се думите на събеседника, ядосват ли те, провокират ли те, а друго да оставиш своите чувства встрани, за да не се пречупва през тях казаното, за да възприемеш максимално точно посланието на другия.
В слушането трябва да участват не само ушите, а и умът и сърцето цялата личност. То трябва да включва и грижа и съпричастност към другия, и желание да го опознаеш. Трябва да включва и готовността да го приемеш в себе си и да му отдадеш от себе си да направиш възможен духовния обмен помежду ви и от това и двамата да станете по-богати.
Общуването изисква усилие и постоянство. Като плуване срещу течението. Прииска ли ти се да се поотпуснеш течението те повлича. Понякога безвъзвратно. Общуването е пътуване към Извора.
Александра КАРАМИХАЛЕВА
източник
петък, 28 септември 2007 г.
Какво е ЛЮБОВ?
Група от професионалисти задали на деца от 4 до 8 години въпроса: „Какво според теб значи ЛЮБОВ?” Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква:
Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов. (Ребека – 8 години)
Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него. (Били – 4 години)
Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат. (Карл – 5 години)
Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя. (Криси – 6 години)
Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен. (Тери – 4 години)
Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашата му, преди да муя даде, за да е сигурна, че е хубаво и не пари. (Дани – 7 години)
Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват. (Емили – 8 години)
Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш. (Боби – 7 години)
Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с приятелите, които мразиш. (Ника – 6 години)
Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, когато го виждаш с нея всеки ден. (Ноил – 7 години)
Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре. (Томи – 6 години)
По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов. (Синди – 8 години)
Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна. (Клер – 6 години)
Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето. (Илейн – 5 години)
Любов е, когато мама вижда татко мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд. (Крис - 7 години)
Любов е, когато кученцето те близва по лицето дори тогава, когато си го оставил цял ден само. (Мери-Ан – 4 години)
Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови. (Лорен – 4 години)
Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички. (Карен – 7 години)
Любов е, когато мама вижда татко седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно. (
Марк – 6 години)
Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти. Защото хората забравят. (Джесика – 8 години)
И финалното. Писателят и преподавателят Лео Баскалия разказва за един конкурс, в който трябвало да журира. Задачата на конкурса била да се определи най-грижовното дете. Победителят било едно 4-годишно момченце, чийто възрастен съсед наскоро изгубил съпругата си. Когато видяло, че мъжът плаче, малкото дете отишло в двора на господина, покатерило се в скута му и останало седнало там. Когато се върнало при майка си, тя го попитала какво е казало на съседа, а малчуганът казал:„Нищо, само му помогнах да си поплаче.”
Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов. (Ребека – 8 години)
Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него. (Били – 4 години)
Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат. (Карл – 5 години)
Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя. (Криси – 6 години)
Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен. (Тери – 4 години)
Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашата му, преди да муя даде, за да е сигурна, че е хубаво и не пари. (Дани – 7 години)
Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват. (Емили – 8 години)
Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш. (Боби – 7 години)
Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с приятелите, които мразиш. (Ника – 6 години)
Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, когато го виждаш с нея всеки ден. (Ноил – 7 години)
Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре. (Томи – 6 години)
По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов. (Синди – 8 години)
Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна. (Клер – 6 години)
Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето. (Илейн – 5 години)
Любов е, когато мама вижда татко мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд. (Крис - 7 години)
Любов е, когато кученцето те близва по лицето дори тогава, когато си го оставил цял ден само. (Мери-Ан – 4 години)
Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови. (Лорен – 4 години)
Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички. (Карен – 7 години)
Любов е, когато мама вижда татко седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно. (
Марк – 6 години)
Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти. Защото хората забравят. (Джесика – 8 години)
И финалното. Писателят и преподавателят Лео Баскалия разказва за един конкурс, в който трябвало да журира. Задачата на конкурса била да се определи най-грижовното дете. Победителят било едно 4-годишно момченце, чийто възрастен съсед наскоро изгубил съпругата си. Когато видяло, че мъжът плаче, малкото дете отишло в двора на господина, покатерило се в скута му и останало седнало там. Когато се върнало при майка си, тя го попитала какво е казало на съседа, а малчуганът казал:„Нищо, само му помогнах да си поплаче.”
неделя, 16 септември 2007 г.
Късчета мъдрост
Най-хубавият ден - днешния.
Най-голямата спънка - страхът.
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата заблуда - че друг е виновен за неуспеха ти.
Най-трудното - да постигнеш мечтите си.
Най-непостижимото - да угодиш на всички.
Най-глупавото нещо - оправданието.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Най-голямото поражение - да се предадеш без бой.
Коренът на всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-полезното нещо - опитът.
Най-безполезното нещо - мързелът.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-необходимото - домашното огнище.
Най-верните приятели - родителите.
Най-големите дарители - учителите.
Най-добрите учители – децата.
Най-големият ти враг - ти самият.
Най-опасният човек - лицемерът.
Най-лошият съветник - гневът.
Най-коварните чувства - омразата и завистта.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Най-големият успех - да изкорениш недостатъците си.
Най-неприятния недостатък – лошото настроение.
От какво не можеш да избягаш - от проблемите.
Най-първата необходимост - общуването.
Най-краткият път - правилният.
Най-дългият път - да се водиш от чужди мисли.
Най-красивият подарък – прошката .
Най-добрата защита – усмивката.
Най-приятното усещане - вътрешният мир.
Най-голямото удоволствие - изпълненият дълг.
Най-голямото разочарование - предателството.
Най-обезличаващото - подражанието.
Никой не може да ти отнеме: образованието, опита и спомените.
Най-важното нещо, което носиш със себе си - умът.
Най-доброто лекарство – оптимизмът.
Най-мощната сила на света – вярата.
Най-стимулуращият дар – надеждата.
Единствената реалност – любовта.
Най-голямата спънка - страхът.
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата заблуда - че друг е виновен за неуспеха ти.
Най-трудното - да постигнеш мечтите си.
Най-непостижимото - да угодиш на всички.
Най-глупавото нещо - оправданието.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Най-голямото поражение - да се предадеш без бой.
Коренът на всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-полезното нещо - опитът.
Най-безполезното нещо - мързелът.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-необходимото - домашното огнище.
Най-верните приятели - родителите.
Най-големите дарители - учителите.
Най-добрите учители – децата.
Най-големият ти враг - ти самият.
Най-опасният човек - лицемерът.
Най-лошият съветник - гневът.
Най-коварните чувства - омразата и завистта.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Най-големият успех - да изкорениш недостатъците си.
Най-неприятния недостатък – лошото настроение.
От какво не можеш да избягаш - от проблемите.
Най-първата необходимост - общуването.
Най-краткият път - правилният.
Най-дългият път - да се водиш от чужди мисли.
Най-красивият подарък – прошката .
Най-добрата защита – усмивката.
Най-приятното усещане - вътрешният мир.
Най-голямото удоволствие - изпълненият дълг.
Най-голямото разочарование - предателството.
Най-обезличаващото - подражанието.
Никой не може да ти отнеме: образованието, опита и спомените.
Най-важното нещо, което носиш със себе си - умът.
Най-доброто лекарство – оптимизмът.
Най-мощната сила на света – вярата.
Най-стимулуращият дар – надеждата.
Единствената реалност – любовта.
Майка Тереза
****
Надпис на стената Шишу Баван, дом за деца в Калкута:
Хората са упорити, алогични и егоцентрични. Обичай ги ВЪПРЕКИ ТОВА!
Правиш ли добро, ще те обвинят в егоизъм и задни мисли. Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА!
Успееш ли, ще се сдобиеш с фалшиви приятели и истински врагове. Стреми се към успеха ВЪПРЕКИ ТОВА!
Доброто, което правиш ще бъде забравено утре. Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА!
Най-големите хора с най - велики идеи могат да бъдат убити от най-дребните хора с най - дребните съзнания. Не ограничавайте мислите си ВЪПРЕКИ ТОВА!
Хората са благосклонни към губещите, но следват само победителите. Борете се за победените ВЪПРЕКИ ТОВА!
Каквото си градил с години, може да се срине само за една нощ. Не спирай да градиш ВЪПРЕКИ ТОВА!
Дай на света най - доброто от себе си и той ще те отритне. Дай му го, ВЪПРЕКИ ТОВА!"
събота, 15 септември 2007 г.
Съвети на Далай Лама
Не знам дали са точно на Далай Лама, но са перфектни.
1. Имайте предвид , че голямата любов и големите постижения включват и голям риск.
2. Когато губите, не губете и урока.
3. Спазвайте правилата: Уважение към себе си, уважение към другите и отговорност за всички действия.
4. Помнете, че когато не получавате това, което искате, понякога е голям късмет.
5. Научете правилата, за да знаете как порядъчно да ги нарушавате.
6. Не позволявайте малък спор да руши голямо приятелство.
7. Когато осъзнаете, че сте направили грешка, предприемете действия да я поправите.
8. Всеки ден прекарвайте известно време сам със себе си.
9. Бъдете отворен за промени, но не се отказвайте от ценностите, в които вярвате.
10. Помнете, че понякога тишината е най-добрият отговор.
11. Живейте добър, почтен живот. Когато остареете и се върнете назад във времето, ще се насладите отново на преживяното.
12. Нека атмосферата на любов в дома Ви е в основата на Вашия живот.
13. В споровете с хората, които обичате, говорете само за конкретната ситуация. Не намесвайте миналото.
14. Споделяйте знанията си с други. По този начин ще достигнете безсмъртие.
15. Бъдете внимателен със земята.
16. Веднъж в годината посетете място, на което никога не сте били преди.
17. Помнете, че най-добрата връзка е тази, при която любовта Ви един към друг е повече от нуждата да сте заедно.
18. Съдете за Вашия успех по това, от което трябва да се откажете при постигането му.
19. Приемайте любовта и готвенето безразсъдно
1. Имайте предвид , че голямата любов и големите постижения включват и голям риск.
2. Когато губите, не губете и урока.
3. Спазвайте правилата: Уважение към себе си, уважение към другите и отговорност за всички действия.
4. Помнете, че когато не получавате това, което искате, понякога е голям късмет.
5. Научете правилата, за да знаете как порядъчно да ги нарушавате.
6. Не позволявайте малък спор да руши голямо приятелство.
7. Когато осъзнаете, че сте направили грешка, предприемете действия да я поправите.
8. Всеки ден прекарвайте известно време сам със себе си.
9. Бъдете отворен за промени, но не се отказвайте от ценностите, в които вярвате.
10. Помнете, че понякога тишината е най-добрият отговор.
11. Живейте добър, почтен живот. Когато остареете и се върнете назад във времето, ще се насладите отново на преживяното.
12. Нека атмосферата на любов в дома Ви е в основата на Вашия живот.
13. В споровете с хората, които обичате, говорете само за конкретната ситуация. Не намесвайте миналото.
14. Споделяйте знанията си с други. По този начин ще достигнете безсмъртие.
15. Бъдете внимателен със земята.
16. Веднъж в годината посетете място, на което никога не сте били преди.
17. Помнете, че най-добрата връзка е тази, при която любовта Ви един към друг е повече от нуждата да сте заедно.
18. Съдете за Вашия успех по това, от което трябва да се откажете при постигането му.
19. Приемайте любовта и готвенето безразсъдно
вторник, 4 септември 2007 г.
Три неща
Потребно е:
1. Да си създадеш 3 неща: мъдрост, доброта и добродетел;
2. Да се научиш на 3 неща: истина, правда и нетърпимост;
3. Да обичаш 3 неща: храброст, великодушие и безкористие;
4. Да владееш 3 неща: характера си, езика си и поведението си;
5. Да браниш 3 неща: честта, отечеството си и приятелите си;
6. Да величаеш 3 неща: добротата, достойноството и учтивостта;
7. Да подражаваш на 3 неща: трудолюбие, постояноство и законност;
8. Да се бориш с 3 неща: лъжа, лицемерие и клевета.
9. Да цениш 3 неща: сърдечност, благородство и любов;
10. Да се отвращаваш от 3 неща: жестокост, невежество и неблагодарност;
11. Да изоставиш 3 неща: оскърбление, завист и омраза;
12. Да се предпазиш от 3 неща: алчност, властолюбие и бюрократизъм.
1. Да си създадеш 3 неща: мъдрост, доброта и добродетел;
2. Да се научиш на 3 неща: истина, правда и нетърпимост;
3. Да обичаш 3 неща: храброст, великодушие и безкористие;
4. Да владееш 3 неща: характера си, езика си и поведението си;
5. Да браниш 3 неща: честта, отечеството си и приятелите си;
6. Да величаеш 3 неща: добротата, достойноството и учтивостта;
7. Да подражаваш на 3 неща: трудолюбие, постояноство и законност;
8. Да се бориш с 3 неща: лъжа, лицемерие и клевета.
9. Да цениш 3 неща: сърдечност, благородство и любов;
10. Да се отвращаваш от 3 неща: жестокост, невежество и неблагодарност;
11. Да изоставиш 3 неща: оскърбление, завист и омраза;
12. Да се предпазиш от 3 неща: алчност, властолюбие и бюрократизъм.
Животът не се мери с броя вдишвания,а с моментите, които спират дъха ни!
Джордж Гарлин
Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по¬вече, но научаваме по-малко. Планираме по¬вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.
Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по¬вече, но научаваме по-малко. Планираме по¬вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.
Слово на Кърт Вонегът пред випуск 97 на Масачузетския университет
Дами и господа от випуск 97,
мажете се с плажно масло.
Ако трябва да ви дам само един съвет за бъдещото, той ще бъде този за плажното масло.
Ползата от плажното масло в дългоспочна переспектива е доказана от науката, докато останалите ми съвети са на основата на собствения ми криволичещ житейски опит. Ето ги и тези съвети:
Радвайте се на силата и красотта на младостта си. Всъщност вие ще разберете силата и красотата на младостта си едва след като те избледнеят, но не обръщате внимание сега. Повярвайте ми след 20 год. Като разглеждате старите си снимки ще си припомните по начин, който сега не можете да проумеете, колко много възможности е имало пред вас и колко невероятно сте изглеждали. И въщност изобщо не сте били дебели.
Не се притеснявайте за бъдещето. Или пък се притеснявайте, но знайте, че притеснението ви ще бъде от полза не повече от дъвченето на дъвка при решаване на уравнение по алгебра. Истинските ви проблеми в живота сте бъдат неща които никога на са ви идвали наум.
Всеки ден правете нещо което ви плаши.
Пейте.
Не бъдете безсърдечни към човешката душа. Не търпете хора които са безсърдечни към вашата.
Чистете си зъбите с конец.
Не си губете времето в ревност. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас. Помнете комплиментите които получавате. Забравяйте обидите. Ако успеете, кажете ми как сте го постигнали.
Пазете старите си любовни писма. Изхвърляйте старите си банкови извлечения.
Протягайте се.
Не се чувствайте виновни ако не знаете какво искате от живота. Най–интересните хора, които познавам са знаели на 22 год. какво искат от живота. Някой от най–интересните на 40 год. все още не знаят.
Поемайте по много калций. Бъдете внимателни с коленете си. Ще ви липсват когато си отидат.
Може би ще се ожените, може би няма. Може да имате деца, може и да нямате.
Може би сте се разведете на 40 год., може би ще празнувате 75 год. сватба.
Каквото и да стане не си поздравявайте или самообвинявайте твърде много.
Вашият избор е на половина късмет. Както и изборът на всеки друг.
Радвайте се на тялото си. Използвайте го по всякакъв начин. Не се страхувайте от него или от това което другите мислят за него. То е най-великия инструмент, който някога сте притежавате.
Танцувайте, даже и да няма къде другаде, освен в стаята където живеете.
Четете указанията даже и да не ги спазвате. Не четете модни списания. Те само ще ви накарат да се почувствате грозни.
Опознайте родителите си. Някои ден те ще си отидат за винаги. Бъдете мили с братята и сестрите си. Те са най–добрата връзка с миналото ви и са хората, които с най–голяма вероятност ще ви останат верни и в бъдеще.
Разберете че приятелите идват и си отиват, но се дръжте за най-ценните няколко от тях.
Работете упорито да запълните разликите помежду си в географското разположение и начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече ще се нуждаете от хора, които са ви познавали на младини.
Живейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил суров човек.
Живейте в Северна Каролина, но я напуснете преди да ви изнежи.
Пътувайте.
Приемете някои вечни истини. Цените ще се повишават. Политиците ще флиртуват с вас. Вие също ще остареете. И когато това стане ще си въобразявате, чи когато сте били млади, цените са били поносими, политиците благородни, а децата са уважавали възрастните.
Уважавайте възрастните.
Не очаквайте някой да ви помага. Може би сте имате доверителен фонд. Може би ще се ожените за богат човек. Но никога не знаете кога кранчето ще спре.
Не си играйте твърде много с косата си, защото иначе, когато станете на 40, тя ще изглежда на 85.
Внимаваайте чии съвети ще приемете, но бъдете търпеливи с тези които ви ги дават. Съветите са форма на носталгия. Даването на съвети е изваждане на миналото от мястото му, забърсване, боядисване на грозните части и преработване за да се представи на по – висока стойност.
Но имайте ми вяра за плажното масло.
мажете се с плажно масло.
Ако трябва да ви дам само един съвет за бъдещото, той ще бъде този за плажното масло.
Ползата от плажното масло в дългоспочна переспектива е доказана от науката, докато останалите ми съвети са на основата на собствения ми криволичещ житейски опит. Ето ги и тези съвети:
Радвайте се на силата и красотта на младостта си. Всъщност вие ще разберете силата и красотата на младостта си едва след като те избледнеят, но не обръщате внимание сега. Повярвайте ми след 20 год. Като разглеждате старите си снимки ще си припомните по начин, който сега не можете да проумеете, колко много възможности е имало пред вас и колко невероятно сте изглеждали. И въщност изобщо не сте били дебели.
Не се притеснявайте за бъдещето. Или пък се притеснявайте, но знайте, че притеснението ви ще бъде от полза не повече от дъвченето на дъвка при решаване на уравнение по алгебра. Истинските ви проблеми в живота сте бъдат неща които никога на са ви идвали наум.
Всеки ден правете нещо което ви плаши.
Пейте.
Не бъдете безсърдечни към човешката душа. Не търпете хора които са безсърдечни към вашата.
Чистете си зъбите с конец.
Не си губете времето в ревност. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас. Помнете комплиментите които получавате. Забравяйте обидите. Ако успеете, кажете ми как сте го постигнали.
Пазете старите си любовни писма. Изхвърляйте старите си банкови извлечения.
Протягайте се.
Не се чувствайте виновни ако не знаете какво искате от живота. Най–интересните хора, които познавам са знаели на 22 год. какво искат от живота. Някой от най–интересните на 40 год. все още не знаят.
Поемайте по много калций. Бъдете внимателни с коленете си. Ще ви липсват когато си отидат.
Може би ще се ожените, може би няма. Може да имате деца, може и да нямате.
Може би сте се разведете на 40 год., може би ще празнувате 75 год. сватба.
Каквото и да стане не си поздравявайте или самообвинявайте твърде много.
Вашият избор е на половина късмет. Както и изборът на всеки друг.
Радвайте се на тялото си. Използвайте го по всякакъв начин. Не се страхувайте от него или от това което другите мислят за него. То е най-великия инструмент, който някога сте притежавате.
Танцувайте, даже и да няма къде другаде, освен в стаята където живеете.
Четете указанията даже и да не ги спазвате. Не четете модни списания. Те само ще ви накарат да се почувствате грозни.
Опознайте родителите си. Някои ден те ще си отидат за винаги. Бъдете мили с братята и сестрите си. Те са най–добрата връзка с миналото ви и са хората, които с най–голяма вероятност ще ви останат верни и в бъдеще.
Разберете че приятелите идват и си отиват, но се дръжте за най-ценните няколко от тях.
Работете упорито да запълните разликите помежду си в географското разположение и начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече ще се нуждаете от хора, които са ви познавали на младини.
Живейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил суров човек.
Живейте в Северна Каролина, но я напуснете преди да ви изнежи.
Пътувайте.
Приемете някои вечни истини. Цените ще се повишават. Политиците ще флиртуват с вас. Вие също ще остареете. И когато това стане ще си въобразявате, чи когато сте били млади, цените са били поносими, политиците благородни, а децата са уважавали възрастните.
Уважавайте възрастните.
Не очаквайте някой да ви помага. Може би сте имате доверителен фонд. Може би ще се ожените за богат човек. Но никога не знаете кога кранчето ще спре.
Не си играйте твърде много с косата си, защото иначе, когато станете на 40, тя ще изглежда на 85.
Внимаваайте чии съвети ще приемете, но бъдете търпеливи с тези които ви ги дават. Съветите са форма на носталгия. Даването на съвети е изваждане на миналото от мястото му, забърсване, боядисване на грозните части и преработване за да се представи на по – висока стойност.
Но имайте ми вяра за плажното масло.
Абонамент за:
Публикации (Atom)