She said, He said...

She: - Днес още от сутринта чувствах, че нещо не е наред. Имам предвид още преди кафето се спогледахме на криво с А, после кафето се разля няколко пъти докато си напълня чашата. След обяд говорих с Б, която най-накрая разбрала, че В всъщност е направил онова, което не си признаваше толкова време, и че де факто за празниците няма да е с нея, а ще ходи на вилата на Г, което е ужасно от негова страна, но това далеч не е всичко. Към късния следобяд и второто кафе, в офиса дойде Д, която миналия месец беше с Е на почивка, пък той сега нещо май грам внимание не и обърща. Сестра ми се обади междувременно, че няма да можем да отидем събота у тях, и ще трябва май да излизаме с Ж, но пък не е много сигурно, че З ще дойде, защото май бил на работа...И съвсем като за капак, дефакто брата на К се оказа не този дето бил женения с двете деца, а онзи дето го видяхме по-миналата седмица, когато М беше с Н на онова кафе, нали се сещаш и...( т.н....). Междувременно трябваше да направя не знам си колко справки, защото Х забравила да каже на У, че...(и т.н....)
А ти какво прави днес?
He:- Нищо/работих/спах/.

She said…He said…

Звучи ли ви познато?

Невероятното предизвикателство, с което се срещат всеки ден мъжете, изслушвайки подобен род излияния, които са задължителни още от отварянето на камъка на пещерата, е сравнимо с подобното усещане, което преживяват жените-че ако не кажат всичко, което се е случило, лишават партньора от ценното духовно преживяване на споделянето един с друг, което в повечето случаи е фатално, защото иначе....и т.н. и т.н.

Мъжете превзеха дълбините на океана, разрушиха атома и надникнаха в него, овладяха Космоса, създават и чупят спортни рекорди, измериха Еверест, но не се научиха да говорят/споделят/общуват (или поне не в смисъла, в който го разбират жените).

Жените са способни да отгледат няколко дузини деца наведнъж (с онази уникална комбинация от умения, които покриват не само грижи за обелени колене и скъсани копчета, а включват и сложни елементи като наранени душички и незасъхнали сълзички), да нахранят гладните, да почистят дома, както и Феята на чистотата не би могла, да съчувстват, изслушват, разбират и т.н. безкрайните въвролици от приятелки/познати/роднини и всякакви други емоционално нестабилни индивиди, но не се научиха как да (не) общуват с мъжете си, с мъжете на другите и изобщо с всякакви други мъже.

Кратък наръчник за мъжете: Отговори като „Не те разбрах”, „Нищо не ти се разбира”, „Изгуби ме още в началото..”, „Като искаш да те разбират, говори ясно и точно...”, „Извинявай, би ли повторила някъде от средата” общо взето са неприемливи, освен ако не е подходящият период на месеца или пък сте на друг континент. Вместо това, вмъквания на подходящите места като : „Ммм, ахам, ммм, да...ама наистина ли..еее, така ли...” и други подобни междуметия са напълно достатъчни.
От друга страна, ако ви запитат в един момент „Ти изобщо слушаш ли ме?”, е добре да имате подходящ отговор. Ето няколко напълно адекватни варианта: „Разбира се, продължавай”, „Мога да повторя всичко, което каза до тук” (без продължението: „...но това не значи, че го разбирам”), както и „О, да, и съм напълно съгласен с теб”. Е, в някои случаи и е добре и наистина да знаете за какво става дума, но далеч не е задължително. Просто трябва да избирате правилно подходящия момент да се включите.

Кратък вариант на наръчника за жените: Въпроси като „За какво мислиш в момента?”, „Как се чувстваш?”, „Какво почувства/помисли като видя/чу/разбра, че...?”, „Какво изпита, когато...”, „Опиши ми какво видя/какво почувства...” са наистина неприемливи и неподходящи. Фокусирайки се върху кратки, прости изречения, които не съдържат подвеждащи подводни камъни, имате много по-голям шанс – не само да ви разберат от веднъж, ами и да ви отговорят адекватно. Командното общуване е много, много полезно в случая: "Отиди...вземи...направи....донеси..дай..”(без неподходящи асоциации, разбира се - какво да се прави, като така наистина е по-лесно и ясно). Това трябва да се случва в момент, в който не дават някакъв спорт по телевизията, той не се рови в компютъра/телефона/някаква нова джаджа, опитвайки се да разбере как по дяволите работи еди какво си или пък просто играe поредната игра, в която задължително трябва да има победители и победени.
Ще си спестите много нерви и усилия, ако не правите безкрайни анализи и синтези, както и когато избягвате тематични вечеринки от сорта на: „Когато преди 5 месеца водихме онзи разговор/се случи онази ситуация, аз тогава казах еди какво си, а ти ми отговори еди как си, но от тогава ме мъчи усещането, че не нещо не се доразбрахме, защото аз дефакто имах предвид еди какво си, и всъщност очаквах от теб да чуя еди какво си, защото тогава се чувствах еди как си, и наистина много бих искала да разбера как ти се чувстваше тогава, защото всъщност ми се стори, че....”.

Междуполовите общувания с прекрасен край са почти мисията невъзможна (става въпрос когато са извън единствената легализирана територия за подобен род занимания – леглото).

She said…He said...
Аз казах, ти помисли, аз разбрах, а ти-май не, то излезе едно, а всъщност аз имах предвид друго, а то се разбра трето....и реално в повечето случаи е четвърто...

Невероятно, но факт.
Имаме на разположение поне 2-3 мобилни номера, още толкова стационарни, електронна поща, скайп, кю, фейсбук и какво ли още не – начини и методи за комуникация, създадени, за да ни улесняват в едно уж просто и толкова естествено човешко занимание като общуването....И колко малко можем да общуваме...наистина.
Да се чуем, вместо само да се слушаме. Да се видим един друг, вместо само да се гледаме.
Колко просто и колко невъзможно....

She said…He said….

Стоя си съвсем блаженно с чаша червено вино в едната ръка и цигара в другата, с опънати крака, които адски ме болят от няколко дни, но не чак толкова, че да ми развалят спокойствието. Гледаме голф с Единствения мъж в моя живот, който присъства неизменно там от много време насам, само че без елемента на белия кон, и май ще е там още дълго време именно поради тази причина. Аз си примрънквам колко ме болят краката, и как от това вървене последните седмици и дни съм на тоя хал, и че всъщност обаче си е заслужавало, щото е приятна умора, но сега...Нещо съвсем типично в стил опита за диалог от началото на поста. В един момент, той става, отива в другата стая и след малко се връща, носейки едно ластично чорапче. Подава ми го мълчаливо и пак зяпва телевизора. Аз първоначално гледам объркано и смутено, после осъзнавам, че всъщност тази чорапка ще стегне глезена и най-вероятно ще реши проблема в по-голямата му част, надявам я също така мълчаливо и продължавам да пия вино. След около 10 минути немислене и тишина казвам недоволно: „Еее, никакво внимание не ми обръщаш, гледаш само в тоя телевизор, а мен всичко ме боли....”. Той се обръща към мен недоумяващо: „Е, нали ти донесох ластичен чорап, какво повече искаш...Нали каза, че те боли глезена, това ще го стегне и ще се оправиш”. И аз, представете си, изтърсвам нещо от сорта на: „Ами, добре де, но поне можеше да ми посъчувстваш малко, да ми кажеш, че ще ми мине бързо...”. Той ме зяпва пряко волята си да гледа Тайгър Уудс, абсолютно недоумяващо какво всъщност искам, аз от своя страна също го зяпвам, осъзнала колко е прав всъщност. И за няколко кратки мига си припомням култовата сцена от филма „Белите не могат да скачат” с чашата вода (за тези, които не са го гледали-хич не ми се обяснява, но си представете подобие на горе разигралата се сценка, май-май едно към едно...само че там ставаше въпрос за вода, а не за ластична чорапка...).
И какво мислите става? Избухвам в луд смях.
Както са казали едни стари хора - и най-мъдрият си е малко прост. Изследвайки и борейки се с мъжката природа почти цял живот, аз самата се опитвам да спазвам инструкциите на краткия наръчник за общуване с другия пол (в повечето случаи – и за лична безопастност). Но каквото и да правя, аз пак си оставам жена...макар и „образована” в полето на междуполовото общуване (да речем), но все пак – жена....С женските ми чудатости, прищевки, искания, навици....ХХ хромозоми – това е положението.
Всичко това ми минава през мозъка точно за 35 секунди, в които съм го осъзнала, разбрала и започнала да се смея. Ама така се смея, че не мога да кажа и дума. На 45 секунда и той се разсмива, точно като мен. А на мен ми става още по-смешно, защото аз поне знам за какво се смея.
По някое време успявам да отроня: „А ти пък за какво се смееш?”. „Ами не знам – казва той, просто ми харесва ти как го правиш...”