Пролет е...Растат тревички, пея птички, грее слънце...
А аз...
Вдигам слушалката, за да набера нечий номер и установявам, че вече съм забравила на кой трябва да се обадя.
Най-лошото е когато отсреща вдигнат, и аз пак нямам идея с кой (и защо) трябва да говоря.
Понякога не вдигам, когато ми звънят.
Разпечатвам един и същ документ по няколко пъти, защото бъркам датата.
Правя погрешно неща, които съм правила десетки пъти. Друг път бих се тръшнала от яд, толкова мразя да греша и да не мога да направя нещо. Сега просто ги правя колкото пъти трябва, като се усмихвам през цялото време.
Помолих една колежка да ми донесе книга. Започнах я, и някъде към средата изведнъж установих, че вече май съм я чела.
Закъснях за часа си при лекаря с 10 минути. Съобщих това на чакащите с толкова тънко гласче, че май никой не ме чу. Изчаках цялата опашка, влязох чак след около час, и бях толкова притеснена, че обърквам реда, че се наложи да ме успокояват и черпят със сокче като бебе, което ще подстригват за първи път.
Улавям се, че вече много често ми се насълзяват очите на книги и филми. Започнах да слушам предимно стари български песни и да чета много поезия.
Не съм се обадила на приятелката ми, която е тук от няколко дена. Тя живее в чужбина и не съм я виждала от две години. Но за сметка на това, се обадих на една позната, с която не сме се виждали от повече време и пихме кафе два часа и половина.
Влизам в магазина за едно, излизам с друго.
Онзи ден от кафе машината си взех кафе със захар. Днес си поръчах голямо лате, а не понасям кафе с мляко.
Ядох палачинки едновременно със сладко и сирене.
Отново играя компютърни игри на работа.
Започнах редовно да гледам Слави.
Обещала съм си следващия път да си взема от библиотеката книги на френски.
Прерових шкафа и изхвърлих старите писма и картички.
Реших да оставя косата ми да порасне и да си направя цвета, който имах преди години.
Гримирам се всеки ден.
Защото....е пролет...
И ми е едно ...лежерно, пролетно-небрежно, безотговорно и много, много сладко.
Нямам никакви скрупили за което.
Реших да не убивам драконите засега, а да се науча да им бъда приятел.
Няма пилот в самолета, драги пътници!
Не съм сигурна дали и автопилота работи...затова - спасявайте се!
Пилотът е на аварийния изход, с парашут на гърба.
Отива да бере маргаритки и да гони хвърчила.
На който му стиска, да заповяда.
Ще полетим и ще видим "защо са тъй щастливи птиците" - както беше казал един човек много, много отдавна...в една друга пролет...даже не помня кога...
Няма коментари:
Публикуване на коментар