До кога ли....

НОЩЕН РАЗГОВОР С ЛЮБОВТА МИ

Парцалива,с разбито коляно,боса -
стои до леглото и хленчи.
Прилича ми на пребито просяче.
...Как да и кресна :"Бягай от мен,че..."
Как да и посоча вратата.
Да я изхвърля в дъжда на улицата
и камък подире и да запратя?
Така беззащитна и щурава е...
Кой ти е виновен? -питам я .
Казах ли ти там да не ходиш вече?
Гледа ме виновно в очите.
Щом не слушаш - върви си.Пречиш ми!
Стои и ме дърпа за нощницата.
Не ми дава да спя.По дяволите!
Какво искаш от мене още?
Колко пъти те предупреждаваха?
Цяла нощ ли ще ме държиш будна,
малка наивна глупачка!
Господи,ама съвсем луда си!
Седи на пода и плаче.
Чак да ти скъса сърцето.
Хайде ела.Успокой се!
Сега ще превържем коляното.Ето.
Какво ще те правя - моя си...
Сгушва мокро носле на рамото ми,
даже се усмихва насън , бедната...
А сутринта - да съмне само -
и тя ще хукне към тебе

Маргарита Петкова

С тези парчета как да живея...

С тези парчета
как да живея?
Не зная. Не умея.
Резенче ябълка (вярно – обелена),
триъгълник торта
(а свещите – духнати вчера).
Капка любов.
Хапка омраза…
Разкъсана облачност.
Луната е в някаква фаза.
Целувка на спирката
(“Хайде – обаждай се…”)
Утре ли? Веднага ли?
Дробна черта. Запетая.
Част от цялото.
Аз не зная
как да живея така – със парчетата?
Изпарява се капката в жегата.
Задавя ме хапката – голяма е.
Ако отхапя – какво ще остане, а?
Не ми трябва резенче – искам дървото.
И цяла –със свещите! – торта.
И цяла луна.
Единица – вселена.
И всичко – сега.
И – никакво вчера.
С тези парчета
как да живея?
Не зная. Не умея.

С тези парчета
ти как живееш?
Не зная.
Умееш.

Анна Колчакова

Лично творчество

* * *

Да имах малко повече от миг,
във който да ти кажа, че те искам
и да призная, че все пак ще ми тежи
това, което всъщност ме затиска
от както те познавам. И че ти
не си измислен, нито си банален.
Но фабулата детска е почти,
а истинският край е по-реален.
Ще тръгнем някъде един без друг
във две посоки, пълни с очуждение.
Пътеките не ще направят път...
и няма смисъл от това стихотворение...

* * *

Да говорим до утре, да говорим години
и да водим непрестанни словесни войни -
нито аз ще се счупя, нито на теб ще ти мине-
ще се мъчим взаимно и безкрайно - уви!
Ти нима не разбираш, че не съм аз, която
ще върви с теб по пътя и във този живот
аз не искам от тебе да си принца ми нежен,
нито смел и прекрасен, нито умен и лош.
Не желая да имаме тази развързка-
дом уютен и пълен със красиви деца.
И във мене не дреме неразкрита принцеса
с наранена и искаща всичко душа.
Аз съм просто различна и съм малко ужасна.
Не те искам и не чакай да ти кажа защо.
Само знай, че не си мойта приказка - ясно?
Сто години въртим се все в това колело
на приятелства, срещи, усмивки и маски.
Ти си мъж, а пък аз съм си просто жена...
Не разбират мъжете, а и как да им кажеш,
че любов не се проси - просто идва сама...

* * *

Не ми показвай, моля ти се, чак сега,
че имам вече твойто позволение.
Не чакай да се втурна през глава
към тебе в абсолютно невидение
относно мъничката ти, невинничка лъжа -
че си размислил...Чакам да признаеш,
че няма нужда от подобен маскарад.
Не лъжеш мен, а себе си, да знаеш!

Мхмммм.....

Ами...всъщност....

Аз съм нощната птица...

Аз съм нощната птица, която
вече няма да идва нощем.
Тук ужасно мирише на лято.
Не ми казвай, че трябва още
някой късно при теб да ляга
и да топли твойте недели.
Умори се от стъпки прага.
Аз си тръгвам оттук - къде ли?
Както винаги - не попита...
Всъщност - нямаше да ти кажа.
Гледай: лудият вънка се скита
и сънува жената от плажа.
Като тръгна, и ти ще сънуваш.
Само няма да си признаеш.
Все едно. Нали нищо не струват
трите точки, довели до края?
Аз отново съвсем се разбъбрих.
С други думи - старата песен.
Ако сбъркам и пак се върна -
помогни ми. Смени си адреса!
Камелия Кондова


....и да ти кажа....

* * *

принце мой, помогни ми, смени си адреса.
телефонният номер смени си. веднага!
аз не съм тъй желаната руса принцеса,
и да знаеш, пантофката много ми стяга.
стига приказки, принце, уморих се от роли.
уморих се да бягам в полунощ всяка вечер.
имам нужда за малко със теб да говоря,
без да бъда във балната рокля облечена.
да ти кажа, че, принце, (ти навярно си знаеш..) -
ти бе моята приказка - първа и вечна.
и какво, че навярно ти днес и нехаеш
и че вече сме толкова тъжно - далечни?
да ти кажа, че цели два века, заключена,
теб сънувах, мой принце.. аз бях твоята роза.
аз отдавна те чаках - точно теб - да се случиш
и да счупиш оковите в сивата проза.

но какво, че си тръгвам, щом после се връщам..
и какво, че пантофката много ми стяга..
днес ме няма. а утре отново е същото.
не разбрах ли - не мога от теб да избягам.

но...

* * *
струва ми се, че още повече губя вярата не в тебе, а в твоята любов, питам се съществувала ли е тя, не е ли била една измама за мен и самоизмама за теб.. но, М., какво да се направи ако ти не можеш да отговориш на обичта ми със същата сила, ако аз не съм за тебе това, което си ти за мене..

недялко йорданов

източник

...и в край на сметка...

Монолог на вещицата

Вечерта въобще не беше синя.
Нямаше цветя и пеперуди.
Аз замествах спящата царкиня
до деня, във който се събуди.
Принцът беше жаден да обича,
а пък тя — безпаметно заспала.
Тъй че се престорих на момиче.
Лесно е — с една магия бяла.
Черните магии ги забравих,
във мига, когато ме погледна.
Знаех — сто години ми остават.
Знаех, че ще бъда предпоследна.
Изведнъж ще ме разлюби, знаех.
И не бих могла да го опазя.
Можех да го удуша накрая,
но ми свърши всичката омраза.
Укротих се. Е, така да бъде!
Да отива и да я целува.
А сега принцесата ме съди,
че мъжът й нощем ме сънувал…

Камелия Кондова

Sans mots

Богомилско

Добрите хора лесно се обичат,
магията е да обичаш лошите.
С един от тях - най-лошия от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника,
да ти приседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти
и да те иска прокълнато ялова -
да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата
и нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек и не заплаче.

Веднъж сълза отронил е обречен
добър и свят пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгнеш вече -
добрите хора лесно се обичат.

Камелия Кондова

Автобиография

КАМЕЛИЯ КОНДОВА

ПРИЯТЕЛСКО

Приятел си. Ще поиграем карти.
Ще пием за мира и за жените.
(Завиждам на родените във Спарта —
как трудно било да сдържиш сълзите.)
Приятел си. Така ми е спокойно.
Е, разкажи за твоето момиче.
Отдавна сме погребали виновните.
Мъжът ми е добър. И го обичам.
Да ти налея още? Уморен си…
И аз съм уморена, но е празник.
Отдавна, както казваш “влязох в релси”.
Отдавна, както казваш, “Няма празно”.
Хлапашкият ми сал е здраво вързан.
Научих се да имам и да губя.
Сега си тръгвай. Бързо, много бързо!

Защото, всъщност искам да се любим…

* * *

ИМАНЕ

Едно небе, в което да се влюбвам.
(И няколко мъже покрай небето.)
Едно пристанище на тихи лудости.
Цигарите, с пари назаем взети.
Билети за безпътни автобуси.
Сандалите - изтъркани от бързане.
Един-два шанса - просто за изпускане.
И трети - дето ми е в кърпа вързан.
Пералнята - за пелени и... мисли.
Легло - за сънища. Квартално кино.
Досадник, от когото да ми писва.
Приятели - да поделиме виното.
Синът ми. Чакам първата му сричка.
(И не държа да чуя първо ма-ма.)
Оказва се, че всъщност имам всичко.

И само мене никаква ме няма.


* * *
МАРГАРИТА ПЕТКОВА


ПУНКТУАЦИЯ

Как може да свърши внезапно
нещо, дето не е започнало?
Аз ще се върна обратно.
Ти остани при точката.
Тя е голяма и кръгла
като луната в тополата.
Гледай ме как си тръгвам
и не ме спирай, моля те.
Даже в гръб съм красива.
Може би даже повече.
Този костюм ми отива.
И женствено пеят токчетата ми.
За гледане не се плаща.
И улицата е дълга.
В окото ти с нокът дращи
ръбът на първия ъгъл.
Точно зад него е пътят ми.
И той е еднопосочен.
Ако две крачки пристъпиш -
имаш шанс за многоточие...

* * *

Любовта ми към тебе, мили,
е като дума, казана не на място,
като плач на безсилие,
като кон пред празна ясла.
И е съвсем непотребна
в деня ти, препълнен догоре.
Върти се около тебе –
кученце, вързано в двора ти.
Ближе ти ръцете предано,
гледа те все в очите,
скимти жалостиво, бедната,
когато – в досада – я сриташ...
Изобщо – иска си своето,
не те оставя на мира.
Но се пази от деня, в който
сама ще си скъса синджира.

* * *

Невъзможни са ни срещите,
разминаването – също.
Колкото и да внимаваме –
изненадваме се с поглед.
Сблъскват ни случайно улиците
и се разлюляват къщите,
и едва започнал – свършва
августовският следобед.
Полуделите трамваи
си объркват разписанието,
за да ни запратят право
на кръстовището слисано.
И боли при дъжд сърцето ти
с раната ми на коляното,
и в очите ни се давят
два куплета – недописани.

* * *

ПЛАТЕНО СЪОБЩЕНИЕ

За да си гледате вашата работа,
вместо да ме предъвквате тайно:
кога съм силна, кога слаба,
кога съм трезва, кога - пияна,
с кого се смея, кого оплаквам,
кой ме целува в тъмното,
кой ми заспива на рамото ласкаво,
под чии мигли осъмвам,
с колко захар си пия кафето
и кой ми вгорчава дните,
наистина ли са дяволски светли
очите ми ненаситни,
кого наяве наричам "мили",
кого ранявам с усмивка
и каква е все пак фамилията
на Оня Иван - от стиховете ми,
дали във Петрич или във Варна
ще пална някому къщата,
ДЕКЛАРИРАМ, че всичко е вярно.

Внимавайте като преглъщате.

Трудната любов

Сърцето си разтворих

Сърцето си разтворих като книга,
за да си вземеш топлина и нежност.
Душата си открих- същински извор,
за да се огледаш и изпиеш ти до дъно.
Ръсете си прострях - същински клони,
да те предпазят от бурите на вятъра.
Отмина ти.
Не се обърна,заглъхна ехото на мойта обич.
А аз сърцето си за теб разтворих.

Василий Жуковски

*****
НЕ ОБИЧАМ ФАЛШИВИТЕ ДУМИ

Не очаквай от мен да ти свалям звезди.
Силно мразя фалшивите думи.
Ако има Любов, ако тя победи,
няма нужда от тях помежду ни.

Мълчаливо очите ще търсят очи
и ръцете с ръце ще се слеят.
Разговаряйки с тебе така,
ще мълчим,а сърцата ни в ритъм ще пеят.

Устни с устни ще палят пожар
-дълго чакани, страстни минути.
Колко думи, изговорени с жар,
са потъвали в мрака нечути?

Няма думи - повярвай - за всичко това.
Любовта е безкрайна вселена.
Ще ни грабне несетно, дори без слова.
Ще е брод между тебе и мене.

*****
Нямам нерви за дълги любови,
а кратките - не ми приличат.
Да не мислиш, че нещо ново
казваш с това Обичам те?
Да не мислиш, че ще се срути
светът след моето тръгване?
Уверявам те - много пъти са ме лъгали.
И съм лъгала.
А пък Земята си е на мястото.
Само сезонът се сменя.
Крайно време е да си наясно,че всичко е само временно.
А аз - най-временната от всичко.
Най-кратката. Невъзможната.
Лесни любови - не ми приличат.
А трудната - ще я можеш ли?
Хм, да опиташ ли ти е щукнало?
Добре - да живее рискът!
Хайде сега - отведи ме оттука!
Ако ти стиска...

*****

ДИВА КЪПИНА

Като дива къпина съм – ни хубост у мене, ни сладост.
Стипчива съм, но мога да утоля някому глада и жаждата.
Крехки са ми уж корените, а за скалата здраво се вкопчват.
Не мога да вирея върху паркетна почва.
Стигат ми ласката на дъжда и на слънцето топлината
(а по душата ми – следи от зъбите на вятъра).
Като дива къпина съм – предупреждавам.
Когато нехайно посягат към мене –
умея до кръв да ранявам.
Внимавай ! Да не се закачиш, както случайно си свърнал –
няма отърване.

Маргарита Петкова

Емили Дикинсън

Аз никоя съм. А ти кой си?
Ти също ли си никой?
Тогава двама сме. Но не издавай -
че те ще ни навикат.

Колко е мрачно да си някой
- и като жаба мокра -
да казваш цял ден свойто име -
пред възхитена локва!

***
Много безумие е най-върховен смисъл -
за поглед, който различава.
Многото смисъл е най-чистото безумие -
където множеството обладава.

Ти си нормален - щом си се оставил
на туй, което те надига.
Опъваш ли се - ти ще си опасен -
и окован с вериги.

***
Сърцето търси първо удоволствие -
а после да не го боли -
а после малките упойки - със които
страданията да понамали -
а после да заспи - да заспи за дълго -
а после, че ще бъде най-добре -
щом иска неговият Инквизитор -
да има свободата да умре.

***
Научихме любовта добре -
буквите - думите - първа глава
от книгата - и откровението -
сякаш пресъхна подир това.
И тогава всеки от нас -
видя в другите очи -
светло незнание на дете -
детско незнание - да личи.
Което единият не бе разбирал -
искаше на другия да обясни.
Уви! Голяма е мъдростта -
и истината - с много страни!

***
Казват - лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката - като жилите -
със възрастта се подува.

Времето е проверка
за болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма.

***
До края истината казвай, ала не направо -
обходите успяват.
Внезапната откритост за немощната ни възхита
непоносимо засиява.
Тъй както нежно обяснената Светкавица
Децата срещат леко
да блясва Истината постепенно,
инак ще ослепее всеки...

***
Бог е наистина ревнив.
Кара ни да се каем -
че не играем с него -
а помежду си играем.

* * *
От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева -
и една пчела -
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига -
мечтата стига.

***
Да се бориш на глас е храбро -
но по-голяма е храбростта,
когато се биеш - вътре в сърцето си -
с кавалерията на скръбта -
когато побеждаваш - без зрители -
падаш - без никой да съзре, -
когато не гледат патриотите
как героят им ще умре.
Такива храбреци дирят ангелите -
шествие на разперени крила -
ред подир ред - със равна стъпка -
и със белоснежни облекла

***
Плачът е нещо незначително -
въздишката - е нещо дребно.
Но от товара им натрупан
човек умира постепенно.

IF - Rudyard Kipling

If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you;
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or being lied about, don't deal in lies,
Or being hated, don't give way to hating,
And yet don't look too good, nor talk too wise:

If you can dream -- and not make dreams your master;
If you can think -- and not make thoughts your aim;
If you can meet with Triumph and Disaster
And treat those two imposters just the same;
If you can bear to hear the truth you've spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to, broken,
And stoop and build 'em up with worn-out tools;

If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breathe a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: "Hold on!"

If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings -- nor lose the common touch,
If neither foes nor loving friends can hurt you,
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds' worth of distance run --
Yours is the Earth and everything that's in it,
And -- which is more -- you'll be a Man, my son!

Очи

Ивайло Балабанов

С очите на всички тъжни мъже от квартала,
във който живее жената със белия шал,
те питам - защо красотата и, господи, бяла,
на човека със малката черна душица си дал?
Защо бяла чайка и гарван в любов съешаваш?
Не го ли попита красотата и ще му трябва ли?
Когато жената със белия шал минава
край нея в декември мирише на цъфнали ябълки.
А той до цъфтежа и нежен върви начумерен,
със слепи очи сякаш крачи улисан и сам,
и топли стотинките в джоба си дявола черен,
вместо да стопли ръката и-бялата- там.
Дали е сляп, господи, или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви по света със белия шал.
Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава,
нека той си е брачен стопанин, аз-любовен ратай.
Но когато жената със белия шал минава,
избоди ми очите, господи, и му ги дай!

Интимно

Д.Дамянов

Не ме допускай толкоз близо ти до себе си,
щом искаш да съм влюбен.
Ех, вярно е, далечното гнети,
но затова пък-близкото погубва.
Щом искаш да съм твой-
далеч ме дръж.
Далечното е всъщност ореола.
Една мечта се срива изведнъж,
разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една "Мадона" от Рембранд
погледната от близо е тъй-грозна.
И целият й гений и талант
е в нейната далечна грациозност.
Дори земята-таз околвръст,
която отдалеч е рай вълшебен,
отблизо тя е буца пръст,
в която ний ще легнем с тебе.
Красавице с тъй-прелестни черти,
щом искаш да не зърна всичко дребно,
несъвършенното във твойте красоти -
не ме допускай близичко до тебе.
Но може би си права-
ах, нима не в туй смисълът неразбираем-
очи в очи да видим къс тъма,
картина, образ,вечност и земя,
с които да се примирим накрая....

***

Жди меня и я вернусь- только очен жди.
Жди когда наводя грусть желтъiе дожди.
Жди когда снега метут, жди когда жара,
жди когда других не ждут позабъiв вчера.
Жди когда из дальньiх мест писем не прийдут,
жди когда уж надоесть всем, кто вмест ждут.
Жди меня и я вернусь-нежелай добра
всем, кто знает наизусть что забьiт пора.
Пусть поверят сьiн и мать в то, что нет меня
пусть других устанут ждат-ядут у огня.
Вьiпьют горкькое вино на полин души,
жди и с ними на одно вьiпит не спеши.
Жди меня и я вернусь всем смертям назло,
кто не ждал меня-тот пусть, скажет: Повезло!
Не понят не ждавшим им как среди огня
ожидаем своим тьi спасла меня.
Как я вьiжил будем знать только мьi с тобой.
Просто тьi умела ждать как никто другой.

На сцената на живота

Да, този свят е сцена, където всички хора са актьори
и всеки има миг, във който трябва да влезе и излезе;
и играе различни роли, тъй както животът в е седем действия:
кърмаче първо, което плаче и повръща в скута на дойката.
След туй момченце, сутрин с лъщящи бузки, с чанта на гръб,
което неохотно, като охлюв, отива на училище.
След малко печален влюбен, който сякаш пещ, въздиша
над сонета си горещ за някой нежен лик.
След миг войник наперен, със мустак на леопард,
ругаещ върло, бърз на крамоли,
готов заради славата да скочи в топовно гърло.
А след малко само общински съдия, коремче пуснал, натъпкал се добре
с петел - подарък, но строг, с брада подкастрена прилично и хубаво
заучил своя текст от важни глупости.
След туй палячо по чехли, с кесия на колана и очила на края на носа,
танцуващ в гащите от младини, сега широки за пищяла мършав,
и мъжкия си глас обратно върнал към детското пискунче...
И на края на този чудновата пъстра драма
последна роля: странно същество в повторно детство,
с изличена памет, без зъби, без очи, без слух, без всичко.

Уилям Шекспир, из "Както ви харесва"

***

Искам да бъда
времеупорна
във земните ни дни
от суета задръстени,
от бързане и отчужденост,
от алчност, себелюбие,
когато любовта е само биология....

Тогава

Повтори само това,
което не каза.
Повтори го.....
....и ще остана.

***

Лъжата крие страх
и недоверие,
изтръпнали очи,
учудени ръце....
Лъжата не отдалечава,
тя идва - знак за разстояние!

***

Не боли от разстояние,
от близостта боли,
от докосването на ръцете ни,
от близостта на телата ни,
от срещата на очите ни...
Боли от пресечените траектории.
-Не допускай никого до себе си!

Очакване

В очакване те губя,
в очакване те търся...
Не закъснявай,
моля те!
Не ме измъчвай с очакване,
не ме привързвай повече към себе си!
Не хвърляй плач в очите ми
- ще потъмнеят.
Не отблъсквай ръцете ми
- ще се стопят без твоите!
Не прескачай устните ми
- от очакване ще се напукат....
Не закъснявай, моля те!
Не ме измъчвай повече с очакване!