Ивайло Балабанов
С очите на всички тъжни мъже от квартала,
във който живее жената със белия шал,
те питам - защо красотата и, господи, бяла,
на човека със малката черна душица си дал?
Защо бяла чайка и гарван в любов съешаваш?
Не го ли попита красотата и ще му трябва ли?
Когато жената със белия шал минава
край нея в декември мирише на цъфнали ябълки.
А той до цъфтежа и нежен върви начумерен,
със слепи очи сякаш крачи улисан и сам,
и топли стотинките в джоба си дявола черен,
вместо да стопли ръката и-бялата- там.
Дали е сляп, господи, или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви по света със белия шал.
Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава,
нека той си е брачен стопанин, аз-любовен ратай.
Но когато жената със белия шал минава,
избоди ми очите, господи, и му ги дай!
Няма коментари:
Публикуване на коментар