понеделник, 3 септември 2007 г.

Интимно

Д.Дамянов

Не ме допускай толкоз близо ти до себе си,
щом искаш да съм влюбен.
Ех, вярно е, далечното гнети,
но затова пък-близкото погубва.
Щом искаш да съм твой-
далеч ме дръж.
Далечното е всъщност ореола.
Една мечта се срива изведнъж,
разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една "Мадона" от Рембранд
погледната от близо е тъй-грозна.
И целият й гений и талант
е в нейната далечна грациозност.
Дори земята-таз околвръст,
която отдалеч е рай вълшебен,
отблизо тя е буца пръст,
в която ний ще легнем с тебе.
Красавице с тъй-прелестни черти,
щом искаш да не зърна всичко дребно,
несъвършенното във твойте красоти -
не ме допускай близичко до тебе.
Но може би си права-
ах, нима не в туй смисълът неразбираем-
очи в очи да видим къс тъма,
картина, образ,вечност и земя,
с които да се примирим накрая....

Няма коментари: