Колко малко е нужно....

Пабло Неруда е чилийски поет, писател, публицист и дипломат.

Истинското му име е Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Босоалто.

Псевдонима си е избрал в чест на чешкия поет Ян Неруда.

Носител е на Нобеловата награда за литература от 1971 г.

Автобиографията му, която излиза през 1973 г се нарича " Изповядвам, че живях" (Confieso que he vivido).

Умира бавно, този,

който не пътува,

който не слуша музика,

който не открива очарование в себе си!

Умира бавно този,

който разрушава себелюбието си,

който отказва помощта.

Умира бавно този,

който се превръща в роб на навика,

минавайки всеки ден по същите пътеки,

който не търси разнообразие,

не рискува да се облече в различен цвят

и не разговаря с непознати.

Умира бавно този,

който бяга от страстта

и водовъртежа на чувствата,

които връщат блясъка в очите

и спасяват тъжните сърца.

Умира бавно този,

който не променя живота си,

когато е недоволен от работата и любовта си,

който не рискува сигурното за неизвестното,

за да преследва една мечта,

който не се решава веднъж в живота си,

да избяга от мъдрите съвети...

Живей днес!
Рискувай днес!
Действай днес!
Не се оставяй да умираш бавно!

Не забравяй да бъдеш щастлив!

***

На света има кретени, дебили, глупаци и луди. Нормалният човек съдържа в себе си в разумно отношение всички тези съставки. Гений е онзи, който издига до връхната точка един от компонентите, като го подхранва с другите. Кретенът изобщо не говори, лигави се, получава гърчове. Залепя сладоледа на челото си, защото не си улучва устата, никакви координирани движения. Дебилът е социално поведение. Винаги говори извън чашата, дори и да иска да говори за това в нея. В положителна форма става дипломат. Не е творческа личност. Дебилът не казва, че котката лае, а говори за котки, когато другите говорят за кучета. Греши правилата на разговора и когато греши сполучливо, е неотразим. Глупакът никога не греши в поведението си. Греши в разсъжденията. Той казва, че всички кучета са домашни животни и всички кучета лаят. Но че и котките са домашни животни и следователно лаят. Глупакът може да каже и нещо вярно, но вследствие на погрешни разсъждения. Майстор на паралогизмите. Лудият е глупак, който не знае триковете. Глупакът се мъчи да докаже своята теза, има изкривена логика, но все пак има логика. За лудия всичко доказва всичко. Лудият се разпознава по свободата, с която се отнася към задължителните доказателства, по лекотата, с която получава просветления.

Умберто Еко, "Махалото на Фуко"

***

- Какво се казва на някого когото обичаш?
- Еми...обичам те - каза той.
- Ами ако се уплаши?
- Тогава значи не е готов да го обичаш - каза той.
- И какво се прави тогава?
- Изчакваш го - каза той.
- Как така?
- Изчакваш го да стане готов- каза той.
- Ами ако не стане?
- "Ако" са три буквички, които поставени пред едно изречение променят всичко - каза той.
- А какво му казваш тогава? Лъжеш ли го?
- Не, продължаваш да го обичаш - каза той.
- А какво се прави когато обичаш някого? Жените ли се?
- Не - каза той.
- А защо всички се женят?
- Защото не знаят какво е да обичаш - каза той.
- Кой знае?
- Ти знаеш - каза той.
- Защо?
- Защото обичаш някого - каза той.
- Защо така мислиш?
- Иначе нямаше да ме питаш - каза той.
- А какво правиш когато някой ти каже "обичам те"?
- Вярваш му - каза той.
- Защо?
- Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
- Защо мислиш, че не са ми казвали?
- Той не ти го е казвал - каза той.
- Аз кога съм го срещнала?
- Когато залеза и изгрева се сляха в едно - каза той.
- Как така?
- Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
- А какво правиш когато някой те попита "обичаш ли ме"?
- Нищо - каза той.
- Защо?
- Защото ако го обичаш той ще знае...и няма да има нужда да те пита - каза той.
- А защо всички все повтарят на другия "обичам те"?
- Защото не са сигурни - каза той.
- В какво?
- В любовта си - каза той.
- А какво става когато любовта свърши?
- Нищо - каза той.
- Защо?
- Защото тя не свършва - каза той.
- А защо всички се развеждат?
- Любовта и бракът нямат нищо общо - каза той.
- Ти всички отговори ли знаеш?
- Не - каза той.
- А как ми отговаряш?
- С голямото си желание - каза той.
- Знаеш ли какво?
- Да - каза той.
- Обичам те.
- Знам - свърши той.

(Неизвестен автор)

****

Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже думите ги смаляват, те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат. Но не само това, нали?Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите- като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна. Струва ми се, че това е най-лошото-когато тайната остава заключена в тебе, не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере.

Стивън Кинг

******

Този, който не знае и не знае, че не знае - глупак е - избягвай го !Този, който знае и не знае, че знае- спи - събуди го !Този, който не знае и знае, че не знае - може да бъде научен - научи го !Този, който знае и знае, че знае - мъдрец е - учи се от него !

Персийски алгоритъм

"..аз вярвам, че срещнеш ли този, в когото ще се влюбиш, една част от духа ти започва да пише историята на любовта ви, като педантично подрежда спомени от миналото или случки, когато другият е минал покрай теб неподозиращ, точно както Клифтън, който сигурно някога ти е подал ръка, за да слезеш от колата, сляп за съдбата си...всяка частица от тялото трябва да бъде готова за другия, всички атоми да се втурнат в една посока, за да се роди желанието.."

"Английския пациент", М Ондатджи

******

Аз вярвам в теорията за единствения куршум. Можеш да се влюбваш и любиш много пъти, но има само един куршум, на който е гравирано името ти. И ако извадиш късмета да те прострелят с този куршум, раната никога не заздравява.

"Законът на Бош", Майкъл Конъли

******

-Защо всички хора не са чисто и просто щастливи,Рудолф?

-Не зная. Може би, защото иначе бог щеше да скучае.

-Не. Защото го е страх.

-Страх? От какво?

-Ако всички бяха щастливи, нямаше вече да има нужда от никакъв бог. Той съществува само заради нещастието.-казва тя-Тогава човек има нужда от него и се моли. Затова го създава.

-Има и хора, които се молят на бога, защото са щастливи.

-Така ли?-Изабел се усмихва недоверчиво. -В такъв случай те се молят, защото ги е страх, че няма да останат щастливи. Всичко е страх, Рудолф. Нима не знаеш това?

"Черният обелиск", Е.М.Ремарк