Музика на душата - не по Тери Пратчет

Обичам музиката. Обичам начина, по който променя вътрешния ми свят и може в рамките на няколко минути да ме развесели, разплаче, да ми припомни нещо или да ме накара да разбера какво трябва да забравя.
Винаги съм се чудила как е възможно да се разграничава музиката и звученето от текста на песента. За мен те са едно цяло, симбиоза, която е ненарушима. Рядко ми е възможно да харесам песента като мелодия, а да не обърна внимание на това какво се пее. Ако е на чужд език - търся превод. Нужно ми е да знам, защото иначе това, което има да ми каже песента, остава неразбираемо, а това намалява силно очарованието и насладата, която носят звуците.

Затова харесвам Стинг. Той обръща внимание на нещата. Музиката при него е не само сбор от ноти, подредени правилно, а съвкупност от внушения и послания – които понякога са добре скрити. Нужно е да положиш усилия, за да се добереш до тях, а това прави цялостното чувство още по-приятно.
Такъв беше и случаят с тази песен – Mad about you. Музиката е прекрасна – изключително нежна и тъжна. Музика за душата. Може би затова толкова обичам Стинг – винаги ме докосва много дълбоко, разчувства ме така да се каже на клетъчно ниво, напълно неасоциативно с някакви минали преживявания. Просто магията, която го прави различим от другите – и следователно, много любим.
Та песента е интересна не само заради качествата, които тя безспорно притежава, а заради историята, която е залегнала в основата и.

Това е историята на крал Давид и неговата пагубна любов към една жена, заради която той за малко да загуби всичко останало.
Цар Давид е библейски персонаж, царувал 40 години, от които 7 години е бил цар на Израил и 33 – на обединеното царство на Израил и Юдея. На Давид се приписва авторството на някои библейски книги, смятан е за пророк от юдаизма, християнството и исляма. Това е същият Давид, който убива гиганта Голиат с прашка. Именно това става причина за неговата изключителна популярност.
Как започва неговата тъжна история, която води до грехопадението на този иначе велик мъж – разбира се всичко започва с една жена.

Една вечер, разказва Библията, той видял една много красива жена да се къпе и бил запленен от нея. Разпитал и се оказало, че това е Вирсавия (или както е на староеврейски – Бат Шева, т.е. „дъщеря на клеветата”), която обаче била женена за Урий, един от най-смелите му войници.
По това време Урий бил на поход и цар Давид, който не бил свикнал да се лишава от нищо, пратил хората си да доведат Вирсавия в двореца и заживял в грях с нея.
Тъй като един грях без покаяние влече след себе си други, както една разплитаща се верижка, след време Вирсавия забременяла. А една бременна жена, чийто мъж е далеч от дома – какво по-сигурно доказателство за изневяра. Наказанието за това престъпление било пребиване с камъни.
Ето защо цар Давид си послужил с хитрост. Пратил да повикат Урий от бойното поле, уж за да узнае последните ходове на военните действия. А всъщност идеята му била съвсем проста – след срещата на законния съпруг със съпругата му, раждането на едно дете не би предизвикало никакви въпроси.
Урий наистина дошъл за два дни, само че не се прибрал у дома си и дори не се видял с красивата си съпруга, а спял в двореца, заедно с другарите си. Неговото обяснение било просто – война е, войници умирали далеч от семействата си, и не било подходящо, дори можело да се сметне за срамно, по същото време той да си отиде в къщи, при жена си, където да яде, да пие и да спи с нея.
Така планът не успял.
Следващото звено от веригата на греховете било още по-страшно – Давид изпратил писмо на военоначалника си Йоав, командир на Урий, в което му заповядвал да изпрати нищонеподозиращия Урий в най-опасния участък на бойните действия. И не само това, а да направи и така, че в един момент Урий да се озове сам срещу врага. Така Давид целял да придаде на убийството формата на случайност, от която никой по време на война не е застрахован.
Разбира се, Йоав изпълнил заповедта на царя.
След като узнала за гибелта на мъжа си, Вирсавия плакала за него, но след като минали задължителните седем дни траур, се омъжила за Давид. Скоро родила и син.
Ако не беше смъртта на един честен войник като Урий, всичко би изглеждало че се е подредило по прекрасен начин. На Давид му се струвало, че престъплението му ще бъде забравено. Но, както се казва в Библията, „Това било дело, с което Давид сторил зло в очите на Господа”. И наказанието не закъсняло.
По заръка на Господа, при Давид отишъл пророк Натан и му разказал следната история: „ В един град живели двама човека - един богат и един беден. Богатият имал много добитък, а бедният само едно женско агне, което купил още като малко, то се хранело и спяло с децата му. Един ден, дошъл странник и за да го гостят, богатият не дал от своите животни, а заколил агнето на бедняка, за да нахрани госта...”. Давид си помислил, че от него се очаква, както било обичайно, да вземе справедливо решение и той произнесъл следната присъда: богатият трябва да заплати на бедния четворно, за това че е извършил безчестна постъпка и затова, че не е проявил състрадание. В този миг прогърмели думите на пророка: „ ТИ си този човек! Ти порази с меч Урий, взе жена му за твоя жена и го уби с меча на амонитянците. Така каза Господ – мечът никога няма да си отиде от твоя дом, и защото ти Ме пренебрегна и взе жената на Урий за твоя жена, това, което ти си направил тайно, аз ще направя явно пред целия Израил и пред слънцето”.
Цар Давид бил съкрушен, в гласа на пророка той дочул Божия глас, видял греха си през очите Господни и разбирайки какво престъпление е извършил, възкликнал: „ Съгреших аз пред Господа”.
И Господ му простил.
Пророк Натан възвестил: „Господ сне от теб твоя грях- ти няма да умреш”.
Обяснение защо е достатъчна една дума само, за да се смени гнева Господен с милост, се дава в псалм 50: „Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш”.
По това време е било нормално да се правят жертвоприношения, за да се изкупят греховете. Но разкаянието трябва да идва от сърцето, нещо, което често се забравяло и правело самата жертва безсмислена. Защото на Господ му е нужно само сърце, изпълнено с искрено покаяние и смирение.
Предсказанието на пророка, че това, което Давид е извършил, ще му донесе само страдания, се сбъднало много бързо. Царството било разтресено от метежи и възстания, дори едно от тях било оглавено от собствения му син Авесалом. Борбите между многобройните му деца едва не погубила царството му. Затова, по настояване на пророка Натан, цар Давид провъзгласил за свой наследник сина си от Версавия Соломон. Същият онзи Соломон, който станал прочут с изключителната си мъдрост и по време на чието царуване бил построен първият храм в Йерусалим.

Това събрах като информация от ровене в най-различни източници.

За мен интересните моменти в историята са няколко.

Първо – това, на какво е способен човек заради една любов и как дори такова свято чувство може да е в основата на най-тежкият грах – убийството. Любовта явно ни кара да виждаме нещата по друг начин и абсолютно сигурно е, че по диапазона на емоциите, които се изпитват, тя може спокойно да бъде причислена към лудостта.

Това много ми напомня за захира.
„Според писателя Хорхе Луис Борхес идеята за Захира произлиза от ислямската традиция, като се смята, че се е появила през XVIII век. Захир на арабски означава видим, явен, набиващ се на очи. Нещо или някой, с когото сме в контакт, постепен¬но започва да изпълва мислите ни, докато в един момент вече не сме способни да се концентрираме върху нищо друго. Състояние, което може да се смята за святост или за лудост. (Фобур Сен Пиер, "Енциклопедия на фантастичното", 1953 г.)” – казва Паоло Коелю. Явно произлиза от по-рано, или както се казва – нищо ново под слънцето.
Захирът - това е човешката любов. Страстта. Не мога да разбера как някои правят разлика между двете...
А тази любов, която е описана в Първо посланието на Апостол Павел към коринтяните, глава 13, най-вероятно е божествената любов, която е освебодена от всеки грях, смирена и изчистена. Но нали Той затова е Господ, защото е съвършен. Ще цитирам тук целия текст, защото си заслужава да се прочете именно в контекста на легендата за цар Давид и Вирсавия:
„1. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, що не звънти, или кимвал, що не дрънка.
2. И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3. И ако раздам целия си имот за прехрана на бедните и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не ме ползва.
4. Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло,
6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8. Любовта никога не преминава; обаче пророчества ли са, ще се прекратят, езици ли са, ще престанат, знание ли е, ще се прекрати.
9. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме,
10. но когато дойде съвършеното, тогава това, което е частично, ще се прекрати.
11. Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете отсъждах. Но когато станах мъж, прекратих детското.
12. Защото сега виждаме неясно, като в огледало, а тогава ще видим лице в лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и аз съм бил напълно познат.
13. И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голямата от тях е любовта.“
Много хубаво описание на любовта, което често се цитира, но и много невярно, уви...”не търси своето...” – как пък не...

Вторият интересен момент е този с прошката и това, че тя идва само за този, който е с открито сърце и истинско разкаяние. Но нима това, че знаеш и разбираш какво си извършил, те оправдава? Искреното ти съжаление ще поправи ли стореното? Ще поправи разбирането ти за направеното. И ще те накара пак да обичаш себе си – отново човешката любов, която мисли, че е свята – дори в греха си.
Давид не се разделя с жената, заради която е извършил греха си. Защото я обича. Защото я иска за себе си. Защото в действителност не я смята за грешка в живота си. Защото е човек и се разкайва – но не може да се откаже. И това му се прощава, само защото е искрен и достатъчно умен да го разбере и да си признае. И заради любовта.

Накрая идва десертът. Детето, родено от този грях, става един от най-мъдрите владетели за своето време. Защото въпреки греха си, е заченато с любов. Онази, човешката, която май в край на сметка побеждава божествената воля.

Така че, мили хора, обичайте се. Бъдете грешни, осъзнавайте грешките си, примирявайте се с тях и пак ги обичайте. Любовта е силна и винаги ще победи, макар и да не го разбираме веднага.
И разбира се, слушайте Стинг.

Вярата

Често се питам в какво вярвам - съдбата, знаците, неслучайните случайности, ефекта на пеперудата, Дядо Коледа или просто в мен... Религиозната вяра, независимо от религията винаги ме е изпълвала с особени чувства, защото чисто и просто не я разбирам. Не разбирам хората, които я практикуват, и понеже аз не мога да я постигна - тя ме респектира.

Има моменти обаче, в които моето чисто човешко разбиране за нещата претърпява сериозни метаморфози. Защото не съм всезнаеща и трябва да си признавам по-често, че има неща, които не разбирам. И които са по-сериозни от моето несериозно отношение на чисто питане и търсене на отговори. Не всичко може да бъде обяснено. А и не трябва...

На Бачковския манстир сме. Ще участваме в литийното шествие, аз лично за първи път. Признавам си - много е въздействащо. Еманацията на толкова хора, събрани на едно място, свързани от някаква положителна емоция, излъчващи също такава положетелна енергия, е наистина нещо, което трябва да се преживее.
Движим се бавно през местността до пещерата, където за първи път е открита чудотворната икона. Наоколо е невероятна природна красота. Вниманието ми е отвлечено от някакво раздвижване напред и навътре. Млад мъж повдига с лекота едно момченце, и го слага на раменете си. Детето се е изгубило, или по-точно е загубено в тълпата. Мъжът го разпитва спокойно - как се казва, къде е майка му. Момченцето явно е доста шашнато, а и е достатъчно малко, за да отговаря адекватно. Знае си името, но не знае от къде е, въпреки че си знае адреса. "Къде е баща ти-на работа-къде работи-не знам-как се казва майка ти-еди как си.." и така тихичко си говорят момченцето и мъжа. "Ето затова не се водят деца по такива места" - спокойно обобщава той. Продължава да върви напред с детенцето, което видимо вече е доста по-спокойно. Дори се навежда и слуша внимателно. Май дори изглежда щастливо, че е там, горе, на силните мъжки рамене и вижда всичко от високо. Детското му личице излъчва онази мекота, която е присъща само за детството - когато още злите чудовища от сънищата не са станали реалност...

И в един момент го разбрах. Ето това е нагледно обяснение на моите питания относно онази вяра, в чисто религиозния и смисъл, който много ми бяга. В моменти, когато ти е най-трудно, когато се чувстваш изгубен от и за света, тогава просто някой да те поноси на раменете си...Докато нещата се оправят. Докато стъпиш обратно на земята. Докато се намериш. Или те намерят. Това е то - нищо повече...

Най-силната проява на вярата е може би в моментите на нещастия, несполуки, несгоди. Когато нашите човешки простички начини за въздействие върху нещата не стигат. Когато няма към какво да се обърнеш. Когато имаш просто нужда от нещо друго, от някой друг, който временно да повърви вместо теб. По пътя, който така или иначе води до някъде. Е, не винаги където ти се иска. Но идеята е не крайната дестинация, а самото пътуване. Пътуването, по време на което не винаги е нужно ти да се напрягаш, а просто понякога да оставиш нещата на някой... с по-силни рамене...

Зодиакален брейсторминг - част 3 ( и последна...)

Зрелост

Легендите не се случват случайно. Те са плод на определени събития-подредени от леката ръка на провидението, което пипа с кадифени ръкавици и много внимава някой да не го заподозре в намеса.


Козирогът вярва безусловно в провидението и в неговия пръст в събитията, въпреки че сигурно си има и по-добро обяснение, но и достатъчно респект и здрав разум, за да не го налага публично. Та вървейки по пътя на живота, изведнъж козелът среща подходящите хора в подходящото време. Надарен с късмет по принцип, просто няма шанс да не им обърне внимание. Е, разбира се, това е само защото вече е готов да ги види. Но смисълът не се променя. Раци и скорпиони, добре дошли. За другите – винаги ще е късно. Но тези двете безкрайно духовни зодии просто пасват на козата както мед и мляко, кетчуп и пица, шапка и ръкавици, куку и пипе.


Разбрал най-накрая накъде трябва да гледа, козирогът се заслушва повече в себе си и шумовете в главата си, които иначе е мислел за неполезни и разсейващи неща и открива цяло богатство. Отработеният мироглед, тънкото чувство за ритъм и правилност, „проглеждането” и поглеждането отвъд хоризонта дават невероятни резултати. Подсмивайки се, ракът много бързо схваща положението. Пасва му здравата, но емоционална природа в комбинация с интелект и мисъл. Напасвайки гледните си точки, двете зодии са в състояние да изградят здрава и стабилна връзка, приятелство, брак, сътрудничество и всякаква друга полезна форма на симбиоза. Гмуркат се в природата на нещата, водят разговори до безкрай за смисъла на формата и материята, субстанцията и консистенцията и каквито си щуротии си щете. Емоционално узрелият козирог схваща нааай-накрая, че не е винаги „толкова важно да бъдеш сериозен”-нещо, което ракът си знае като две и две. Той бързо преподава най-важният урок на козлето – не е важно какво ще правим после, важно е какво правим сега. Ние нека си говорим за сложните неща, но хайде за бога да изживеем простите. Така, че може да ги видите както в най-мрачните сепарета на заведението да обсъждат поредната интелектуална главоблъсканица, така и в най-шумното и купонджийско място. Може да стоят през десет стола, но се разбират само с поглед. Не се чудете ако внезапно ви се струва, че някой и нещо вече ви се е случило, и без да разбирате защо, сте очаровани от този факт. Два пъти. Тази част от козирога, която желае да рови в себе си, може да отиде далеч, подкрепен от един истински рак – чувствителен, емоционален, но и духовно просветен.

Виж, със скорпиона нещата вървят малко по-бавно, но също в твърде положителна посока. Просто там емоциите идват малко в повече на козирога. Тъй като скорпиончето винаги иска да бъде ухажвано и да му се подчертава значението, което то има в живота на другите, козата леко се отегчава от толкова емоции събрани на едно място и още повече- о,боже, та те дори не са мои емоции. Но вече е достатъчно умна и прозорлива, за да си изплете кошницата бързо и разумно и да започне да консумира връзката – под каквато и форма да е тя.

Един емоционално и духовно стабилен козел разбира вече смисъл на нещата извън тривиалното „На ти куклите-дай ми парцалите”. За да имаш, трябва първо да дадеш. Стига с тоя пословичен инат, упоритост, горделивост, пестене на чувства и прекрояване на емоции, за да паснем в калъпа на нормата. Да търсим нормалността. Разбира се, никога няма да загубят себе си, не се и заблуждавайте, но важното е тук, че най-накрая, козирогът е свободен да развие онази част от себе си, която му помага да види отвъд...себе си. Да погледне в тази част на градината, където са скрити в сенките най-невероятните съкровища. Да се научи да чува, вместо само да слуша и да вижда, вместо само да гледа. С подобни партньори има големият и редкият шанс да бъде едновременно оценен и да се развие в посока, която го кара да се чувства щастлив и най-накрая в мир със себе си и със света.

Е, дори и това е силно казано, тъй като един неспокоен дух, какъвто си е по природа планинският козел, винаги търси най-високия връх на планината, дори и само за да стъпи там с едно копито и да изблее горделиво – „Вижте ме къде съм”. Дали ще има кой да го чуе и оцени? Еми и да няма, фразата ще се перифразира на „Виж се къде си” и пак ще му е гот. Просто защото това е природата му – да търси, да намира и да побеждава. Нали уж за това го обичате?


P. S. Това е твърде непредставително представяне на един сложен казус. Можеш ли да облечеш всички живи същества в еднакви дрехи, искайки всъщност да покажеш колко са различни – защото на всеки дрехите му стоя по различен начин? Опитът, колкото и да говорим, не се придобива с времето. Само по себе си, времето не решава и не учи на нищо. Ние сме, такива, каквито сме, защото сме били във времето Х на мястото Y с човека Z. Паралелните вселени съществуват в „Света на диска” и май не само. Истината е някъде там....

Зодиакален брейнсторминг - част 2

Млади, осъзнати години- все още достатъчно млади, но и приближаващи се към зрелостта

Да повярваш че този същия козирог е онзи другият, не е съвсем лесно. Докато в по-младите си години, козирогът прилича малко на нещо без характер и собствен почерк (макар, че..моля не бъркайте нещата-това че ВИЕ не виждате нещата, няма нищо общо с МЕН), към все още достатъчно младите си години, козирогът разцъфва. Под доброто влияние на земните си приятели – телци, деви и козирози, нещата навлизат в добрата си фаза, без да достигат до крайности. Оценявайки прагматизма и магнетичното земно привличане на тези хора, козирогът започва вместо само да си задава въпроси, да започва да иска отговори. Започва да придобива силата и самоувереността, които по принцип са му вменени природно, но той трябва да бъде научен да ги управлява.
В този период, много от нещата, които преди да се суетели безпричинно наоколо и само са смущавали вечно неудовлетворената природа на козата, започват да придобиват смисъл. Тук-таме може да поразцъфне и някоя друга любов със споменатите земляни, но всъщност любов ли казах - е, хайде да не се увличаме. Прекаленото струпване на земно привличане никога не прави услуга на подобен тип взаимовръзки. Те са си точно такива - взаимовръзки, тъй като всеки в тях знае за какво е там. Да избуи романтика там е възможност, клоняща към нула.

Телецът само губи от този тип преживявания, тъй като по принцип е романтик, и при него е много силно въздушното течение, което идва от близнаците. Телето се повъртява наоколо и много, ама много иска да забучи козела, защото е чувало, че е много хубава комбинация. Козирогът постъпва мъдро, както се постъпва с по-малко дете – обясняваш научно кое-как и всички са щастливи. Е, телето си мисли, че ще се сърди до живот, но няма силите и упоритостта, за да го направи. Както между впрочем би постъпила една истинска коза. Скоро дразгите са забравени и всеки открива в този нов тип взаимоотношения, това, което всъщност е искал от самото начало от тях, но подсъзнателно.

Виж, с девите нещата са по-трудни. Там има само две възможности- или се получава страхотно, или е голям провал. По принцип, девиците не се дават лесно – правят се на много хай, но умният и прозорлив козел вижда надълбоко в черупката. И защо ли това не учудва никой- девите страшно се ядосват. Взаимно тези знаци се чувстват привлечени изначално, но на нито един от тях не им достига куража да отиде докрай. Девата – защото все мисли и анализира до безкрай, и винаги е недоволна, има невероятна нужда от себедоказване, което в случая е неуместно, а козирога- защото след първоначалния анализ е разбрал тооочно какво иска, и всяко протакане или пък бавене го изнервя безкрайно. Той няма сили да разбере дълбокия смисъл на дисекцията, който девата прави на всичко, пресякло орбитата и, защото когато нещата са ясни-те са ясни, нали? За козирога е полезно точно в този момент да осъзнае, че не всички възприемат всичко, така както той. Но това е друга история. А в настоящата - дизасътра е пълен. Интересното е, че няма обидени , защото след всичките „уф”, „оф”, „ох” и т.н. с малко повече ентусиазъм може да се създаде едно прекрасно приятелство – е няма да е като това с телеца, но все пак ще е интелектуално-развлекателно. Ако пък се случи обратният вариант и нещата се получат – еми...на печелившите-честито. Най-вероятно и двамата са с асцеденти козирог и дева, и без да подозират са харесвали точно себе си в скритата природа на другия. Егоцентризмът е абсолютно типичен и за двете зодии, така че –спокойно, ще се получи. Е, няма да е „любов ли бе да го опишеш”, но пък и кой ли се интересува от това?

Козирог и козирог? Е, няма такава двойка. Тези двамата ще ви сгазят, вервайте ми. Непобедим тандем, може би по-скоро с така да се каже, делови устои, но с ум и сърце. Ако има любов - най-вероятно жената е с някаква въздушна склонност, но дозирана в лесно смислаемо количество. Тя е в активната позиция - забелязала го е веднага, и е направила всичко възможно да го има. Той най-вероятно не е разбрал първоначално, затичан някъде между поредното събрание/заседание/лекции/ или каквато и делова активност да ви дойде на ум, това не притеснява никого от двамата. Дамата ще намери начин да се представи или да бъде представена. Следва задължителното изясняване на позициите и нещата тръгват моментално. Никой няма време за губене. Това прилича малко на вид сделка, но на участниците им е ясно кой кой е и за какво се бори и дори чувам тихичко хихикане :” Абе мани ги тези, да си говорят каквото искат, ние нали си знаем...” Истината е че никой не може да ги разбере така добре, както те самите. Затова да не ги мислим повече - там няма лабаво.

В този момент, ако не е в тандем с нито една от земните си половинки, и е готов за нови хоризонти, на козирогът му предстои интересно пътуване. Но първо трябва д се научи да подтиска абсолютната си нужда да знае всичко веднага, Един от най-неприятните навици на тези хора е, че съставят ли си мнение за нещата-трудно го променят. Видят ли нещо, някого, те моментално „разбират” за какво става дума – няма такова животно като козирог без мнение, за каквото и да е, и то (о,досада,боже) – аргументирано. Изпречи ли ви се напътя някой многознайко (е, знаеш де, кой отрича, ама по-спокойно показвай, че знаеш...), няма нужда да го питате кога е роден. Понякога ти се иска да им пернеш един зад врата. Тип поведение „искам ли това и защо не/го искам” дразни до побъркване козите. Те не могат да търпят неуверените, слабите, силно чувствителните (макар и те да са такива, но си крият кърпичките по-тайно от стара кокетка-годините), хората, които не могат да вземат бързи решения. За козирога е типично това да е импулсивен, колкото и абсурдно да звучи. Затова питат ли ви нещо-гледайте да имате бърз отговор, ако може да е с хумор, моля, че ми писна от сухари (кой,аз- сухар?!!!!, оооо, я....), защото иначе има голям шанс въпросът да не бъде зададен никога повече. Мразят неизвестността. Ако искате да побъркате един истински козирог- давайте му уклончиви отговори, все едно сте Царят през 2001 – „Когато му дойде времето...”, не се доизказвайте, говорете с недомлъвки. Е, това ще трае много кратко, разбира се, вие какво си помислихте, но неминуемо ще си навлечете божествения гняв и скоро ще видите само облака прах, останал след препускащата коза. Тези упражнения нямат исканият възпитателен ефект и се въздържайте от тях, ако ви е мил козела. Или ако разберете, че не е достигнал до момента на „духовната си зрялост” (въпреки че кой ли се интересува от подобни анализи..) Е тук идва тънкият момент – вие трябва да се заинтересувате, ако желаете да стоите рамо до рамо с един истински козирог – зрял и духовно уравновесен, най-накрая. Там вече се раждат истинските легенди....

to be continued...

Зодиакален брейнсторминг - част 1

Напоследък чета в интернет различни статийки за зодиите-къде смешни, къде донякъде точни, къде с претенции за психологически портрети. Не живея с идеята, че познавам добре характерните черти на различните зодии, или пък, че мога да давам най-точните оценки за разни личности, като на всичко отгоре глупаво ги обединявам в „представителите на зодия овен/телец и т.н са....”.
Обобщенията, както добре знаем, са признак на ограничено мислене. Та затова нямам за цел да се правя на някаква вездесъща експертка по човешки характери.Забелязах обаче, че никъде в тези т.нар.статийки за зодиите, не се упоменава гледната точка на този, който ги пише. И то може би така трябва да бъде – нали хората говорят за зодии, какво общо имат тука разни гледни точки и прочее-ще кажете вие. Ами сигурно е така, но пък тука аз мога да си пиша разни работки, дето ми хрумват ей така, и веднага реших да се пробвам да опиша как на мен лично са ми въздействали и как съм възприемала различните представители на зодиака, преминали по някакъв начин в живота ми. Има моменти, в които съм си мислела, че някои техни характерни черти са следствие от зодиакалната им обремененост, но като помъдрях с годините, се убедих, че хората са си хора, техните си черти са такива, именно защото Иванчо си е Иванчо, а не Петканчо, и тълкуванията за зодиите трябва да се адаптират към хората, а не обратното. Вече казах за обобщенията, няма да се повтарям, а ще карам направо:

Един козирог в опит за зодиакален брейнстормиг

Детство
Щастливи са родителите, които са се сдобили с рожба-козирог. Особеното на тези дечица е, че още от малки са много сериозни, кротки и някак по свой си начин упорити. Дали ще е в погледа, в начина, по който си пие млякото или пишка в цукалцето, но още от най-ранна възраст, тези деца ще ви покажат, че те са си те и си имат собствено мнение за това как ще се случват нещата. Понякога сериозният поглед на едно бебе-козирог може дори да те стресне, но с времето се свиква, още повече, че това малко чудо се оправя само и общо взето, не се налага да му се виси непрекъснато на главата. Паметливи от съвсем малки, те се научават бързо да четат, и могат да изненадат родителите си като започнат да сричат надписи по улици и разни етикети. Това е станало между другото, докато вече знаят наизуст всички детски песнички и стихчета, които са чули някъде. Характерно за козирога-в младенческите си години се взема много насериозно.

Училищни неволи
В началното училище си гледат уроците, търчат по разнообразни извънкласни занимания и четат много книжки, разбира се-неприсъщи за възрастта им (сигурно съм била 4-5 клас, когато прочетох „ Богат-беден” и някак си прозрях, че е велика книга, въпреки,че почти не я разбрах...). Почти няма да намерите дете-козирог в разни курсове по изобразително изкуство. Аз лично ходих известно време на керамика, но разбира се, твърде неуспешно. Може да просвири на някакъв инструмент за известно време, и то само защото музиката е математика (тогава разбира се, те не го знаят съзнателно, ако ме разбирате-но го усещат – подредеността, ритмиката и т.н.), или да побяга на някоя спортна площадка (моа-пиано 5 години, без супер забележителни успехи, и лека атлетика-известни успехи, но преждевременно прекратена спортна кариера-се ля ви..) но до там. Въпреки, че има данни за спортист-обикновено имат спортни фигури- козирозите скоро разбират, че призванието им не е в спорта. Имат данни да постигнат нещо в тази област, но вече в по-зряла възраст силно им куца мотивацията (ритни-топковци, баир-будали и т.н. са изрази с голяма вероятност да са измислени от козирози...). Обикновено, в тази ранна възраст изобщо не усещат как се движи света около тях, имам предвид, емоционалният свят, за този на учението-то си се подразбира. Приятелчетата им тогава обикновено са съседски деца, с които учат заедно и живеят наблизо – най-честно някои телци или рибки. Нищо интересно- не са нито палави, нито агресивни, но това не значи, че са заспали. Просто, както винаги, са по-сериозни. Ако свършат все пак някоя пакост, веднага след това нямат идея защо са постъпили така. Доблестни са и бързо си признават, тъй като все още инатът им не е разцъфтял, че може дори и да отронят едно извинение (нещо, което почти не им се случва в зрелите години...).
Разбира се, козирогът знае чудесно къде ще продължи след началния курс-гимназия, техникум и т.н.-то си е ясно-така отговарят на родителите си обикновено. Изобщо, те са едни изключителни саморасли, и просто казват –така ще е, и родителите е добре да ги оставят да правят каквото са си наумили-децата им просто знаят какво ще е най-доброто за тях. Тъй като имат ясна преценка за себе си, няма да отидат да рисуват пейзажи или да чертаят електрически вериги, ако не им се удава. Така че-спокойно може да се доверите на решението на детето-козирог, след време сами ще видите, че не е било грешно.

Тийн
В гимназията, козирозите сякаш живват малко. Там се натъкват обикновено на някои близнаци или стрелци, които набързо ги повличат във вихъра на училищните забавления и младежките лудории. Но ако си мислите, че козирозите зарязват всичко и се юрват в общото стадо, се лъжете. Просто последователността на тези хорица е пословична във всичко. Може да са били на купон или да танцували в някоя дискотека до сравнително късно (обикновено не злоупотребяват с доверието на родителите си), но на другия ден в училище са с научени уроци и свежи глави. Докато целият клас спи, те ще станат и ще спасят положението-ще се жертват, за да не бъде изпитан някой друг, но! Забележете, за тях това не е жертва, те просто са си готови с урока и толкоз.
Сега ще излезе, че само хваля упоритите кози, защото и аз съм такава, затова ще кажа и нещо отрицателно-навреме май. Въпреки, че участват в социалния живот вече в сравнително висока степен, в младежките години си остават прекалено сериозни за възрастта си и обикновено не могат да се похвалят с много бурно детство. Дори пубертета не ги променя много-много. Тъй като залягат над книгите, нещата малко се случват встрани от тях. Те са постоянно в компании, успешно съчетават зубренето с партитата, но не са нито звездите на вечерта, нито най-ефектните хора наоколо. Някаква вътрешна неувереност не им дава възможност да се разгърнат и в тези периоди обикновено се мъкнат с някакви безлични гаджета (стрелец или везни), докато вътрешно страдат по разни ефектни въздухари (примерно водолейчета, и лъвчета). За щастие, към този момент, все още се държат далеч от тях...не за дълго обаче....

Младост
В края на гимназията, козирога просто разцъфва. Малко безличното пате до този момент, изведнъж става жена/млад мъж. Къде после ще намерим нашия козирог? В университета, разбира се, къде другаде? А, да, освен там, и задължително на някое работно място. Само да учи, да ходи по лекции и студентски купони, като на всичко отгоре и някой друг да плаща за това –що за безумна идея, ще ви каже веднага козирога. Той веднага използва възможността да изкара собствени пари и да разполага с тях. И то задължително ще се пребори за място в някой офис. Нищо, че е новобранец. Много рядко ще носи кафета, или ще тегли салам в някой магазин-ето тук вече знанията, трупани до момента, се отплащат. Със сигурност не помните някой супер забавен осми декември в компанията на козирози, но докато вие се шляете, козирога си постила пътеките за но-нататък.
Нещо, което не мога да премълча-абсолютната сериозност пак донякъде пречи в този момент на всички представители на тая зодия, те просто порастват твърде бързо и твърде преждевременно, но никога не съжаляват за това, то си е част от тях-така че няма да се трогнат от факта, че това дразни бохема скорпион, и разнопосочните близнаци. Това е положението, отсича козирога и бяга нататък. Вие се оправяйте с вашите си емоции, аз имам други работи да върша.
В този момент обаче се случва друго, което може да засрами козите. Споменах го бегло вече по-горе, но се ще разширя. Както казах, козирога разцъфва в този момент. Идва му най-накрая на акъла как да се облече, каква прическа да си направи, какви аксесоари да сложи. Що се отнася до жените-те така и не се научават да се гримират. По-точно-да се цапат като маймуни (везни). Използват съвсем дискретен грим, все едно е естествен, косата е естествена все още или с цвят, близък до естествения, облеклото-поради факта, че най-вероятно вече работят-без всякакви изгъзици, дрънкулки, цепки,къс поли, мрежест чорапогащници и т.н.
И какво става обикновено? Ами...нищо хубаво не произлиза от това. Сериозността им и същевременно естествено, здраво, ведро излъчване привличат като магнит неподходящи хора –като се почне от преподаватели, работодатели и т.н.(хора на възраст, имею в предвид), та се стигне до вече споменатите въздухари –лъв,близнаци, водолеи, без да обиждам никой.
И значи става страшно, вервайте ми!!! Козирога пощурява, откача, пощръклява, загубва си ума-в буквалния смисъл, та накратко- започва голямата излагация. Уточнявам -в личния живот. В учението и работата нещата се държат по някакъв начин, все пак козата си е коза. То и там в един момент нещата отиват на никъде, като следствие от тоталния хаос наоколо, но общо взето, в много лесно и бързо поправими мащаби. А иначе- охх, охх, охххххх.....

Открил внезапно, че е привлекателен за противоположния пол и че въздействието му върху хората му харесва ужасно, козирога започва точно този момент от живота си –към 21-23 години, да се държи неадекватно. Като за начало, решава да си върне на разни там индивиди, дето се правеха, че не го виждат в гимназията, заради почти заспалото му състояние. Веднага открива някой подходящ за целта (но иначе напълно неподходящ) лъв примерно, и след като го е отвоювал, обикновено от предишната жертва, (която вдига зверски банкети в чест на освобождаването си и да се кръсти-от къде извадих тоз късмет...), започва да му ходи по свирката в буквалния смисъл. Забравя кой е, какъв е, как се е добрал до тук, и се почва едно лудо препускане из живота – купони, алкохол, високи скорости, липси от по няколко дни и т.н. В тоз момент на тотално умопомрачение, няма да разпознаете козирога. Той е глупаво самонадеян, вироглав, сляп и глух за здравия разум, започващ бавно да се отправя към своята деградация. Има моменти, в които козирога разтърква очи и се пита:абе, какво правя? Но после, тръска рога и реве гръмовно: ще правя каквото си искам (любима реплика) и продължава да се самоубива бавно.
Сценарият може и да е друг, той по-лесно се постига примерно с водолей- абсолютния мечтател и вечно неразбран гений, усмихнат и разсеян интелектуалец, който увисва на шията на козирога и започва буквално и преносно да изсмуква побърканата коза – финансово, емоционално и всякак си. Или с близнаци – безумните му идеи се сменят на около 23 секунди, но какво от това-козирога е там, за да изпълнява всякакви шантави прищевки и да се люшка, накъдето духа в този момент вятъра в главата на близнака.
В този момент е изключително важно нещата да не излязат тотално извън контрол. За това разчитаме на здрави разум на козирога, който той си има в достатъчно количество и качество, просто в момента не го използва хич.
Понякога майката-природа, която ни наблюдава във всеки един момент, се смилява над своето творение, което е разработила с толкова старание. Но не само над него-също така и над хорицата от обкръжението на доскоро нормалния козирог, които вече не знаят какво да правят и да мислят (защото да беше месец, пет, десет, година, а то, вече стават къде 2-3 такива, ненормални, боже, кога ще се осъзнае, и дали въобще ще се, и защо, по дяволите, стана така, и изобщо-къде сбъркахме, дай да пием по един спрайт и т.н....) и създава бързо реагиращ аутсорсинг тим за спасяване на каквото е останало за спасяване. Този тим обикновено се състои от разни специалисти, разбираш ли, но и един да беше стига..Сетихте ли се? Ами разбира се, един нормален, зрял и здравомислещ козирог. Различен от нашия козирог, който в момента е едно шизофренично подобие на себе си. Друг козирог, достатъчно обичащ вида си, за да позволи на някакъв си никаквец да съсипе добрата реколта. Със собственото си лекарство, козирога се цери чудесно. И докато другите се тюхкат, и почти са оплакали нещастния халосан козел, той се завръща – пречистен, освободен от злата магия, върнал се в собствената си кожа.. и още нещо....

to be continued....

The demon in me

- Виж малко в ляво от теб... - ми казва един приятел, с който в момента сме в един клуб. Музиката гърми около нас, цигарен дим, но все пак успявам да видя през две маси зад нас едно момиче, което ни гледа втренчено, без да мига. Хубавка, ненатрапчива и видимо нещастна.
- Коя е тази? Изглежда симпатична, но май нещо ти е обидена...-питам аз.
Следва типично по мъжки объркан разказ, който няма да повтарям тук, но който се свежда до следното - въпросното момиче е много свястно, и май че отчаяно влюбено в него, но той нещо не е убеден, че тя е ТЯ, защото щял да е много щастлив с нея, и спокоен, и доволен и т.н., обаче"не чувствам ритъма там..."(каквото и да означава това в главата на мъжете). За отбелязване е, че този хубостник не прекратява отношенията си с нея, и продължават да се виждат от време на време. Горкото момиче явно е съвсем объркано от ситуацията - хем явно не го искат много-много, хем не го пускат, а сега на всичко отгоре е и с някаква друга в петък вечер, вместо да са заедно..изобщо се заформя странен "триъгълник", ако мога така да го нарека, защото пък моите отношения с него са абсолютно платоническии и чисти като първи сняг. Но на девойката няма кой да и го обясни това. Освен това, тъй като го познавам от 100 години поне, басирам се, че отстрани изглеждаме доста подозрително с някои твърде "свойски" жестове на моменти, пък и като жена няма как да не съчувствам на себеподобна, тъй като съм се пекла неведнъж на подобни огньове. Дори може да съм я и загледала с интерес, защото взеха да ми правят забележки да не дзяпам така, но...в случая не съм "третата страна" и съм предоволна от този факт...
Той става, отива при нея, поздравяват се, говорят и се връща на масата, невинен като младенец. Разбира се, аз скоро забравям за нея, големи хора са, все пак, да се оправят и купона продължава...
Вчера обаче се качвам в автобуса сутринта за работа. Сънена съм и доста неприветлива като за този ранен час. След втората спирка усещам как нечий поглед лази по лицето ми. Вдигам глава и срещам същите очи от онази дискотечна вечер, които отново ме гледат втренчено и може би..леко предизвикателно. Не знам дали е подходящо за случая, но аз се усмихвам кротко и незлобливо. Продължаваме да пътуваме, очите не се откъсват от мен, почти изпитвам желание да обясня ситуацията тогава. Разбира се, чисто хипотетично изпитвам подобно желание. И не знам защо се чувствам леко неудобно....
Припомням си минали случки с мен - как ми бе дадено да прочета писмо от електронната поща на тогавашния ТОЙ (по негово настояване), в което една девойка се обясняваше как ни биля видяла заедно в "МЕТРО" и как застанала до мен на щанда със сладките работи (защото аз там обикновено мога да бъда намерена) и как си представяла, че аз съм тя и ТОЙ пазари с нея и ....т.н. и т.н., изобщо според мен опасен случай на социопатия, но звучеше искрено...И как въпросният ТОЙ постоянно ругаеше една негова колежка, как била такава, онакава, само му се обаждала да излизат (в някои случаи-да излизаМЕ заедно, така че имах преки впечатления-така си беше, мрънкало голямо), пък той не щял, и все да и отказвал учтиво и не знам какво си...и накрая се ожени за нея...
Всичко това ми мина през главата като едно завъртане на виенско колело - бързо и понякога не особено приятно, но случващо се в живота.
Всеки от нас може би е нечий демон, дори понякога без да подозира.....

Весели Коледни празници на всички!

Наистина вече Коледа е във въздуха, буквално я подушвам, навсякъде е едно такова светло и празнично...По цял ден слушам (и пея!!! - за голям ужас на някои хора....) коледни песни, по десктопа ми светят елхички, мигат светлинки, дори цялостната визия на горкия ми компютър е подчинена на коледното настроение- ама много е сладък коша, а пък скролерите са като ония пръчки, дето ги дават по филмите на еленчетата на дядо Коледа да ги ближат....

Абе, изобщо потопена съм изцяло в матрицата - както би казал един мой бивш шеф. Вчера ходих на представянето на новата му книга и там стана въпрос за това- че всъщност младото поколение (към което се причислих без капка свян) всъщност живее в една безкрайна измислена действителност, подчинена на разни маркетингови стратегии за притъпяване на сетивата, или по-точно настройването на всички мозъци да работят на едни и същи вълни - тези на едно безлично консуматорско общество.
После се позамислих - абе....всъщност, защо на мен пък ми е някак си удобно в този начин на живот -в смисъл определено за някои неща се радвам, че за момента стоят по този начин, а не както са стояли примерно преди 20 години, да речем -това значи ли, че със страшна сила съм се приземила в центъра на тази програмираност и съм станала проводник на нечии чужди идеи за живота......
Но това не са някак си мисли подходящи за предколедна еуфория. Има си моменти, в които просто трябва да се приемат нещата, каквито са и всъщност най-важното е да си в синхрон със текущата ситуация. "Не оцелява нито най-силния, нито най-умния, а най-приспособимия", както ни напомниха наскоро че е казал мъдрият чичко Дарвин.
Така че пожелавам на всички Весела Коледа, много щастие, любов и прекрасни моменти! Красивото е у всеки у нас, нека отворим сърцето и ума си, защото хубавите неща за само за тези, които са готови и имат куража да се борят за тях, търпението да ги получат и мъдростта да им се наслаждават пълноценно!

Merry Christmas and a very Happy New Year!