Синьо безвремие

Басейнът е празен и самотен. Точно както го обичам.

Бавно потапям единия крак, после другия. Водата ме облизва жадно и стопява бързо разликата в температурите.
Моята кожа. Моите ръце и крака, смешно вълнообразни под синята повърхност.
Моят половин час. Моят дзен момент.

Спокойна съм. Безсетивна. Извадила съм всичките си нервни окончания и съм ги оставила в съблекалнята.

Аз и водата.
Водата не се интересува коя съм, какво работя и колко печеля. Не се интересува каква съм – слаба, силна, истинска или фалшива, нараняваща или наранявана, безпътна или многопосочна.

Не пита и не иска отговори.

Не спори.

Аз и тя. Аз и безвремието.

Моето бягство.
Моят половин час, в който съм никоя.

Аз и водата.
Без игрички. Само спорт.

Power Cut

Неделя сутрин без ток и понеделник сутрин с безкофеиново кафе...Имам нужда от спешно презареждане!

A day to remember

Наскоро видях сутрешния блог на "Амика" - нещо наистина специално и много женско.
Та от там ми хрумна идеята, че е добре понякога да споделяш мислите си - рано сутрин или по някое време вечерта - много удобен момент да се систематизираш.
Та, днес беше един перфектен ден - малко чистене, малко пазаруване, мнооого музика и нещо, което ми липсваше цяла седмица - спокойствие.
Някъде завалял първият сняг - ей това се казва зима по никое време.
Днес се чувствам цяла и добре в своята кожа. Искам да запазя чувството си от този ден. Пожелавам си повече такива.