Басейнът е празен и самотен. Точно както го обичам.
Бавно потапям единия крак, после другия. Водата ме облизва жадно и стопява бързо разликата в температурите.
Моята кожа. Моите ръце и крака, смешно вълнообразни под синята повърхност.
Моят половин час. Моят дзен момент.
Спокойна съм. Безсетивна. Извадила съм всичките си нервни окончания и съм ги оставила в съблекалнята.
Аз и водата.
Водата не се интересува коя съм, какво работя и колко печеля. Не се интересува каква съм – слаба, силна, истинска или фалшива, нараняваща или наранявана, безпътна или многопосочна.
Не пита и не иска отговори.
Не спори.
Аз и тя. Аз и безвремието.
Моето бягство.
Моят половин час, в който съм никоя.
Аз и водата.
Без игрички. Само спорт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар