Коледни и новогодишни поверия

Ако не ви се работи вече трети ден – то значи първо е сряда, второ е третият ден след коледните празници и трето е три дни преди нова година.

Ако не сте на маса, с опряни лакти и най-тежкото, което имате за вдигане, е пълна чаша (не се уточнява с какво) – то значи сте на работа.

Ако сте на работа по това време на годината, а не с навряна глава в тоалетната чиния(като всички нормални хора) – то значи сте държавен служител.

Ако са ви отказали отпуска за новогодишните празници, ако в последните дни на годината пишете само отчети, ако колегите ви дразнят непрекъснато и (без)причинно – то не само сте държавен служител, но и знаем къде работите.

Ако въпреки отказаната отпуска, не сте си взели болничен, защото си въобразявате, че сте съвестни – това нищо не значи. Просто не може да ви се помогне изобщо (не само сега, а и занапред).

Ако по време на коледните и новогодишните празници сте спрели с тренировките и физическите натоварвания, то значи има надежда (за вас, не за спорта...)

Ако прекарате коледните празници, пеейки песнички за Рудолф и първия сняг – значи се вдитенявате (няма страшно, като пубертет с обратен знак е....)

Ако от коледното парти имате снимки, които ще ви е срам да покажете на децата и на внуците си – значи купонът е бил на ниво. Браво!

Ако ще празнувате новогодишните празници с приятели, извън града, с домашно приготвена храна и много вино за изпиване – значи че умеете да взимате много добри, мотивирани решения. Вие сте зрял и отговорен човек и може да се разчита на вас.

Ако след новогодишанта вечер, този, с който се събуждате не иска да си ходи и настоява да му кажете нещо топло (най-походящият отговор е :”Чаааай”), значи това е сериозното ви гадже/жена ви/съпругът ви/майка ви...опааа, това беше друго поверие....

Весела Нова година!

Офисен хумор

Нали сме държавни служители, та все трябва да обръщаме внимание на хората, да се държим любезно, да ги обгрижваме и т.н. - за да са доволни,(а те все са си недоволни де, но това е друга тема).
Та, следвайки тези инструкции и имайки предвид една от функциите си – да дава информация на любознателните хорица, колежката ми онзи ден попадна в следната ситуация.
Влиза наперено един мъж, ама един спретнат, строен, изглежда сякаш ще иска нещо. Тя го посреща любезно с усмивка и пита:
- Вие кого търсите?
- Ами ...(еди кои си)- отговаря той.
- Ами тук няма такива, но ние сме агенция за .....(еди какво си), така че сте на правилното място. Моля седнете.
Посочва му стола, той се настанява и тя все така усмихнато продължава да разпитва:
- Кажете с какво можем да ви помогнем?
- Ами аз идвам да взема пощата....

*
Като звънне телефона ни, по принцип трябва да казваме името на институцията и нашето си име. Ама името ни е толкова дълго, че хората обикновено не го доизслушват, а за твоето собствено име дори ред не идва. И така, онзи ден звъни телефона и аз вдигайки,започвам да рецитирам: „Агенция....”. Отсреща човека не ме доизслушва и почава:
- Аз нали преди малко с вас говорих...та да ви питам пак, че не разбрах...
Аз решавам веднага, че знам кой се обажда – преди 3 минути съм затворила телефона, та сигурно е същият човек и на свой ред и аз го прекъсвам:
- Да, да, и аз щях да ви звъня преди малко, защото единият документ, който сте ми пратили на мейла, не е точно този, за който говорихме...
- Ама аз не съм ви пращал нищо...- възмущава се човекът.
- Е, как да не сте, преди малко говорихме и вие ми пуснахте един сканиран файл.
- Не, не съм!
Няколко секунди взаимно чудене и почти видими мисловни процеси от двете страни на телефонната слушалка.
- Извинете, вие господин.... ли сте? –питам аз.
- Не, аз съм....
Пак чудене- май няма такъв сред тези, които биха могли да ми звъннат.
Човечецът вече явно се нервира, поообясняваме се още малко и накрая се оказва, че той въобще не търси нас......

*
На обучение сме. Малко дълго и отегчително, от онези с по няколко модула и почивки между тях. Лекторите и те вече видимо са уморени и някак си искат да приключат. Затова питат (разбира се с надеждата, че няма да получат отговор):
- Въпроси имате ли? Защото ако няма...
В този момент един колега от задните редове вдига ръка.
- Ами аз ако може да питам, сутринта дето го говорихме това...може ли пак отначало, че не го разбрах...

*
На среща сме с шефовете в централата. Питането е има ли някакви предложения, някакви идеи за подобряване на работата и т.н. Един от колегите взема думата.
-Ами ние обсъдихме тука едно предложение относно почивките от по 15 минути в 10 и в 14 ч. Те така и така се не ползват, и сумарно за седмицата се натрупват около два часа и нагоре. Та мисля, че е редно в петък да речем, след обяд, след 15.00 часа, да затваряме офиса и да правим спортен полуден на някое близко игрище...

Урок по френски

Говорим си с детето на моя приятелка, докато тя прави кафе в кухнята. Преди това ставаше въпрос как те в детската градина ще учат английски и колко е хубаво да се знаят чужди езици. Приятелката ми усилено ме хвали, че знам и френски. Малкият ме гледа подозрително и изведнъж изтърсва:
- Как е на френски „Франклин”?
- ??!! (аз)
Усетил сериозната пробойна в моите знания, той продължава упорито:
- А как е „Бен тен”? А Тинки-Уинки?
Едва се сдържам да не прихна. Хлапето усеща, че се е получила някаква смешка и заподскачва около мен, припявайки си:
- А как е „Х-мен”, а Хана Монтана, а Спайдърмен.......
Ако мога да перифразирам Камен Донев, идваше ми да отида и пак да я завърша френската гимназия....Ей, на какво ни (или по-скоро НЕ ни)учат в училище...

Eternal Sunshine of The Spotless Mind (или Един мозък в две тела (част 2))

[19.5.2010 г. 11:47:35] тя: знаеш ли как да направя един ред от една таблица сив - целия
[19.5.2010 г. 11:49:26] тя: аз разбрах как - остави
[19.5.2010 г. 11:56:50] аз: кое
[19.5.2010 г. 11:56:54] аз: а реда ли
[19.5.2010 г. 11:57:01] тя: да ама аз се сетих
[19.5.2010 г. 11:57:01] аз: ми маркираш го и от кофичката с боята
[19.5.2010 г. 11:57:09] аз: колко си умна господииии
[19.5.2010 г. 11:57:13] аз: :*
[19.5.2010 г. 11:58:17] тя: не е от там но нищо
[19.5.2010 г. 11:58:46] аз: аз като ти приказвам че си умна
[19.5.2010 г. 11:58:52] тя: да бе
[19.5.2010 г. 11:58:59] тя: да не ми се надява човек
[19.5.2010 г. 11:59:16] аз: е как да не е
[19.5.2010 г. 11:59:19] аз: какво ме правиш на луда
[19.5.2010 г. 11:59:21] аз: ей сега пробвах
[19.5.2010 г. 11:59:29] аз: еййй
[19.5.2010 г. 11:59:32] аз: момиченце
[19.5.2010 г. 11:59:39] тя: ми аз го направих от друго място
[19.5.2010 г. 11:59:45] тя: с кофата нещо не стана
[19.5.2010 г. 11:59:47] аз: става
[19.5.2010 г. 11:59:54] аз: маркираш целия ред от числото
[19.5.2010 г. 11:59:57] тя: е значи и ти си умна
[19.5.2010 г. 12:00:02] аз: целия ред от редчето и с кофата
[19.5.2010 г. 12:01:56] тя: ама ти на ексела ли
[19.5.2010 г. 12:02:02] аз: да
[19.5.2010 г. 12:02:04] тя: аз щото на уорда
[19.5.2010 г. 12:02:07] аз: хахахаха
[19.5.2010 г. 12:02:12] тя: хахахха
[19.5.2010 г. 12:02:19] тя: един мозък две глави
[19.5.2010 г. 12:02:24] аз: тооочно
[19.5.2010 г. 12:02:24] тя: аз ти казвам
[19.5.2010 г. 12:02:42] тя: ако се разделим едната от нас ще оглупее тотално
[19.5.2010 г. 12:03:00] аз: (rofl)
[19.5.2010 г. 17:17:32] аз: :*

Boyana, au Festival de Cannes, on ne parle que de toi ;))))

Отсреща

На една моя бивша колежка синчето и е втори клас. Онзи ден тя говорела с мъжа си по мобилния, в този момент обаче синът и звъннал и му се изписало “Абонатът отсреща не отговаря”. След като най-накрая се свързало с нея, детето попитало: “Абе, мамо, ти къде си в момента?” “В офиса, защо?”. “Ама точно къде?” “На бюрото съм точно в този момент, защо питаш?”. “Абе, защото тука ми пише, че си отсреща, а пък аз не те виждам къде си точно и затова….”