Нали сме държавни служители, та все трябва да обръщаме внимание на хората, да се държим любезно, да ги обгрижваме и т.н. - за да са доволни,(а те все са си недоволни де, но това е друга тема).
Та, следвайки тези инструкции и имайки предвид една от функциите си – да дава информация на любознателните хорица, колежката ми онзи ден попадна в следната ситуация.
Влиза наперено един мъж, ама един спретнат, строен, изглежда сякаш ще иска нещо. Тя го посреща любезно с усмивка и пита:
- Вие кого търсите?
- Ами ...(еди кои си)- отговаря той.
- Ами тук няма такива, но ние сме агенция за .....(еди какво си), така че сте на правилното място. Моля седнете.
Посочва му стола, той се настанява и тя все така усмихнато продължава да разпитва:
- Кажете с какво можем да ви помогнем?
- Ами аз идвам да взема пощата....
*
Като звънне телефона ни, по принцип трябва да казваме името на институцията и нашето си име. Ама името ни е толкова дълго, че хората обикновено не го доизслушват, а за твоето собствено име дори ред не идва. И така, онзи ден звъни телефона и аз вдигайки,започвам да рецитирам: „Агенция....”. Отсреща човека не ме доизслушва и почава:
- Аз нали преди малко с вас говорих...та да ви питам пак, че не разбрах...
Аз решавам веднага, че знам кой се обажда – преди 3 минути съм затворила телефона, та сигурно е същият човек и на свой ред и аз го прекъсвам:
- Да, да, и аз щях да ви звъня преди малко, защото единият документ, който сте ми пратили на мейла, не е точно този, за който говорихме...
- Ама аз не съм ви пращал нищо...- възмущава се човекът.
- Е, как да не сте, преди малко говорихме и вие ми пуснахте един сканиран файл.
- Не, не съм!
Няколко секунди взаимно чудене и почти видими мисловни процеси от двете страни на телефонната слушалка.
- Извинете, вие господин.... ли сте? –питам аз.
- Не, аз съм....
Пак чудене- май няма такъв сред тези, които биха могли да ми звъннат.
Човечецът вече явно се нервира, поообясняваме се още малко и накрая се оказва, че той въобще не търси нас......
*
На обучение сме. Малко дълго и отегчително, от онези с по няколко модула и почивки между тях. Лекторите и те вече видимо са уморени и някак си искат да приключат. Затова питат (разбира се с надеждата, че няма да получат отговор):
- Въпроси имате ли? Защото ако няма...
В този момент един колега от задните редове вдига ръка.
- Ами аз ако може да питам, сутринта дето го говорихме това...може ли пак отначало, че не го разбрах...
*
На среща сме с шефовете в централата. Питането е има ли някакви предложения, някакви идеи за подобряване на работата и т.н. Един от колегите взема думата.
-Ами ние обсъдихме тука едно предложение относно почивките от по 15 минути в 10 и в 14 ч. Те така и така се не ползват, и сумарно за седмицата се натрупват около два часа и нагоре. Та мисля, че е редно в петък да речем, след обяд, след 15.00 часа, да затваряме офиса и да правим спортен полуден на някое близко игрище...
Няма коментари:
Публикуване на коментар