Мхмммм.....

Ами...всъщност....

Аз съм нощната птица...

Аз съм нощната птица, която
вече няма да идва нощем.
Тук ужасно мирише на лято.
Не ми казвай, че трябва още
някой късно при теб да ляга
и да топли твойте недели.
Умори се от стъпки прага.
Аз си тръгвам оттук - къде ли?
Както винаги - не попита...
Всъщност - нямаше да ти кажа.
Гледай: лудият вънка се скита
и сънува жената от плажа.
Като тръгна, и ти ще сънуваш.
Само няма да си признаеш.
Все едно. Нали нищо не струват
трите точки, довели до края?
Аз отново съвсем се разбъбрих.
С други думи - старата песен.
Ако сбъркам и пак се върна -
помогни ми. Смени си адреса!
Камелия Кондова


....и да ти кажа....

* * *

принце мой, помогни ми, смени си адреса.
телефонният номер смени си. веднага!
аз не съм тъй желаната руса принцеса,
и да знаеш, пантофката много ми стяга.
стига приказки, принце, уморих се от роли.
уморих се да бягам в полунощ всяка вечер.
имам нужда за малко със теб да говоря,
без да бъда във балната рокля облечена.
да ти кажа, че, принце, (ти навярно си знаеш..) -
ти бе моята приказка - първа и вечна.
и какво, че навярно ти днес и нехаеш
и че вече сме толкова тъжно - далечни?
да ти кажа, че цели два века, заключена,
теб сънувах, мой принце.. аз бях твоята роза.
аз отдавна те чаках - точно теб - да се случиш
и да счупиш оковите в сивата проза.

но какво, че си тръгвам, щом после се връщам..
и какво, че пантофката много ми стяга..
днес ме няма. а утре отново е същото.
не разбрах ли - не мога от теб да избягам.

но...

* * *
струва ми се, че още повече губя вярата не в тебе, а в твоята любов, питам се съществувала ли е тя, не е ли била една измама за мен и самоизмама за теб.. но, М., какво да се направи ако ти не можеш да отговориш на обичта ми със същата сила, ако аз не съм за тебе това, което си ти за мене..

недялко йорданов

източник

...и в край на сметка...

Монолог на вещицата

Вечерта въобще не беше синя.
Нямаше цветя и пеперуди.
Аз замествах спящата царкиня
до деня, във който се събуди.
Принцът беше жаден да обича,
а пък тя — безпаметно заспала.
Тъй че се престорих на момиче.
Лесно е — с една магия бяла.
Черните магии ги забравих,
във мига, когато ме погледна.
Знаех — сто години ми остават.
Знаех, че ще бъда предпоследна.
Изведнъж ще ме разлюби, знаех.
И не бих могла да го опазя.
Можех да го удуша накрая,
но ми свърши всичката омраза.
Укротих се. Е, така да бъде!
Да отива и да я целува.
А сега принцесата ме съди,
че мъжът й нощем ме сънувал…

Камелия Кондова