Прекрасна предлятна вечер е. Пием джин, духа лек ветрец и наоколо е много зелено.
- И какво ти каза точно тя? - питам така, все едно не си говорим на български. Просто за да съм сигурна, че съм чула правилно.
- Че иска аз да започна на чисто.
- Мхм...- гледам замислено пред мен. Емоционална ебателка в пола. Интересно, интересно... Мъжете много вярват на жени, които ги ебават. Както и обратното.
Сигурно е много хубаво да можеш да живееш така - каквото е било досега - с един мах на вълшебната пръчица, наречена избирателна памет - и пуф.. - няма го. Няма спомени, няма угризения.
Или пък с два маха на заличаващата пръчицата - прамахваш този-онзи...това-онова...сменяш две-три думи...няколко човека...
И почваш на чисто. Като пеленаче.
Животът на трисей и три годишните, които искат да започват на чисто всеки път. Без себе си. Проста да падладейш...
Люлея крака, обути в бели сандали и поклащам замислено глава.
Мирише на лято. И на живот без минало. Долче вита, от където и да го погледнеш...
Няма коментари:
Публикуване на коментар