Зодиакален брейнсторминг - част 1

Напоследък чета в интернет различни статийки за зодиите-къде смешни, къде донякъде точни, къде с претенции за психологически портрети. Не живея с идеята, че познавам добре характерните черти на различните зодии, или пък, че мога да давам най-точните оценки за разни личности, като на всичко отгоре глупаво ги обединявам в „представителите на зодия овен/телец и т.н са....”.
Обобщенията, както добре знаем, са признак на ограничено мислене. Та затова нямам за цел да се правя на някаква вездесъща експертка по човешки характери.Забелязах обаче, че никъде в тези т.нар.статийки за зодиите, не се упоменава гледната точка на този, който ги пише. И то може би така трябва да бъде – нали хората говорят за зодии, какво общо имат тука разни гледни точки и прочее-ще кажете вие. Ами сигурно е така, но пък тука аз мога да си пиша разни работки, дето ми хрумват ей така, и веднага реших да се пробвам да опиша как на мен лично са ми въздействали и как съм възприемала различните представители на зодиака, преминали по някакъв начин в живота ми. Има моменти, в които съм си мислела, че някои техни характерни черти са следствие от зодиакалната им обремененост, но като помъдрях с годините, се убедих, че хората са си хора, техните си черти са такива, именно защото Иванчо си е Иванчо, а не Петканчо, и тълкуванията за зодиите трябва да се адаптират към хората, а не обратното. Вече казах за обобщенията, няма да се повтарям, а ще карам направо:

Един козирог в опит за зодиакален брейнстормиг

Детство
Щастливи са родителите, които са се сдобили с рожба-козирог. Особеното на тези дечица е, че още от малки са много сериозни, кротки и някак по свой си начин упорити. Дали ще е в погледа, в начина, по който си пие млякото или пишка в цукалцето, но още от най-ранна възраст, тези деца ще ви покажат, че те са си те и си имат собствено мнение за това как ще се случват нещата. Понякога сериозният поглед на едно бебе-козирог може дори да те стресне, но с времето се свиква, още повече, че това малко чудо се оправя само и общо взето, не се налага да му се виси непрекъснато на главата. Паметливи от съвсем малки, те се научават бързо да четат, и могат да изненадат родителите си като започнат да сричат надписи по улици и разни етикети. Това е станало между другото, докато вече знаят наизуст всички детски песнички и стихчета, които са чули някъде. Характерно за козирога-в младенческите си години се взема много насериозно.

Училищни неволи
В началното училище си гледат уроците, търчат по разнообразни извънкласни занимания и четат много книжки, разбира се-неприсъщи за възрастта им (сигурно съм била 4-5 клас, когато прочетох „ Богат-беден” и някак си прозрях, че е велика книга, въпреки,че почти не я разбрах...). Почти няма да намерите дете-козирог в разни курсове по изобразително изкуство. Аз лично ходих известно време на керамика, но разбира се, твърде неуспешно. Може да просвири на някакъв инструмент за известно време, и то само защото музиката е математика (тогава разбира се, те не го знаят съзнателно, ако ме разбирате-но го усещат – подредеността, ритмиката и т.н.), или да побяга на някоя спортна площадка (моа-пиано 5 години, без супер забележителни успехи, и лека атлетика-известни успехи, но преждевременно прекратена спортна кариера-се ля ви..) но до там. Въпреки, че има данни за спортист-обикновено имат спортни фигури- козирозите скоро разбират, че призванието им не е в спорта. Имат данни да постигнат нещо в тази област, но вече в по-зряла възраст силно им куца мотивацията (ритни-топковци, баир-будали и т.н. са изрази с голяма вероятност да са измислени от козирози...). Обикновено, в тази ранна възраст изобщо не усещат как се движи света около тях, имам предвид, емоционалният свят, за този на учението-то си се подразбира. Приятелчетата им тогава обикновено са съседски деца, с които учат заедно и живеят наблизо – най-честно някои телци или рибки. Нищо интересно- не са нито палави, нито агресивни, но това не значи, че са заспали. Просто, както винаги, са по-сериозни. Ако свършат все пак някоя пакост, веднага след това нямат идея защо са постъпили така. Доблестни са и бързо си признават, тъй като все още инатът им не е разцъфтял, че може дори и да отронят едно извинение (нещо, което почти не им се случва в зрелите години...).
Разбира се, козирогът знае чудесно къде ще продължи след началния курс-гимназия, техникум и т.н.-то си е ясно-така отговарят на родителите си обикновено. Изобщо, те са едни изключителни саморасли, и просто казват –така ще е, и родителите е добре да ги оставят да правят каквото са си наумили-децата им просто знаят какво ще е най-доброто за тях. Тъй като имат ясна преценка за себе си, няма да отидат да рисуват пейзажи или да чертаят електрически вериги, ако не им се удава. Така че-спокойно може да се доверите на решението на детето-козирог, след време сами ще видите, че не е било грешно.

Тийн
В гимназията, козирозите сякаш живват малко. Там се натъкват обикновено на някои близнаци или стрелци, които набързо ги повличат във вихъра на училищните забавления и младежките лудории. Но ако си мислите, че козирозите зарязват всичко и се юрват в общото стадо, се лъжете. Просто последователността на тези хорица е пословична във всичко. Може да са били на купон или да танцували в някоя дискотека до сравнително късно (обикновено не злоупотребяват с доверието на родителите си), но на другия ден в училище са с научени уроци и свежи глави. Докато целият клас спи, те ще станат и ще спасят положението-ще се жертват, за да не бъде изпитан някой друг, но! Забележете, за тях това не е жертва, те просто са си готови с урока и толкоз.
Сега ще излезе, че само хваля упоритите кози, защото и аз съм такава, затова ще кажа и нещо отрицателно-навреме май. Въпреки, че участват в социалния живот вече в сравнително висока степен, в младежките години си остават прекалено сериозни за възрастта си и обикновено не могат да се похвалят с много бурно детство. Дори пубертета не ги променя много-много. Тъй като залягат над книгите, нещата малко се случват встрани от тях. Те са постоянно в компании, успешно съчетават зубренето с партитата, но не са нито звездите на вечерта, нито най-ефектните хора наоколо. Някаква вътрешна неувереност не им дава възможност да се разгърнат и в тези периоди обикновено се мъкнат с някакви безлични гаджета (стрелец или везни), докато вътрешно страдат по разни ефектни въздухари (примерно водолейчета, и лъвчета). За щастие, към този момент, все още се държат далеч от тях...не за дълго обаче....

Младост
В края на гимназията, козирога просто разцъфва. Малко безличното пате до този момент, изведнъж става жена/млад мъж. Къде после ще намерим нашия козирог? В университета, разбира се, къде другаде? А, да, освен там, и задължително на някое работно място. Само да учи, да ходи по лекции и студентски купони, като на всичко отгоре и някой друг да плаща за това –що за безумна идея, ще ви каже веднага козирога. Той веднага използва възможността да изкара собствени пари и да разполага с тях. И то задължително ще се пребори за място в някой офис. Нищо, че е новобранец. Много рядко ще носи кафета, или ще тегли салам в някой магазин-ето тук вече знанията, трупани до момента, се отплащат. Със сигурност не помните някой супер забавен осми декември в компанията на козирози, но докато вие се шляете, козирога си постила пътеките за но-нататък.
Нещо, което не мога да премълча-абсолютната сериозност пак донякъде пречи в този момент на всички представители на тая зодия, те просто порастват твърде бързо и твърде преждевременно, но никога не съжаляват за това, то си е част от тях-така че няма да се трогнат от факта, че това дразни бохема скорпион, и разнопосочните близнаци. Това е положението, отсича козирога и бяга нататък. Вие се оправяйте с вашите си емоции, аз имам други работи да върша.
В този момент обаче се случва друго, което може да засрами козите. Споменах го бегло вече по-горе, но се ще разширя. Както казах, козирога разцъфва в този момент. Идва му най-накрая на акъла как да се облече, каква прическа да си направи, какви аксесоари да сложи. Що се отнася до жените-те така и не се научават да се гримират. По-точно-да се цапат като маймуни (везни). Използват съвсем дискретен грим, все едно е естествен, косата е естествена все още или с цвят, близък до естествения, облеклото-поради факта, че най-вероятно вече работят-без всякакви изгъзици, дрънкулки, цепки,къс поли, мрежест чорапогащници и т.н.
И какво става обикновено? Ами...нищо хубаво не произлиза от това. Сериозността им и същевременно естествено, здраво, ведро излъчване привличат като магнит неподходящи хора –като се почне от преподаватели, работодатели и т.н.(хора на възраст, имею в предвид), та се стигне до вече споменатите въздухари –лъв,близнаци, водолеи, без да обиждам никой.
И значи става страшно, вервайте ми!!! Козирога пощурява, откача, пощръклява, загубва си ума-в буквалния смисъл, та накратко- започва голямата излагация. Уточнявам -в личния живот. В учението и работата нещата се държат по някакъв начин, все пак козата си е коза. То и там в един момент нещата отиват на никъде, като следствие от тоталния хаос наоколо, но общо взето, в много лесно и бързо поправими мащаби. А иначе- охх, охх, охххххх.....

Открил внезапно, че е привлекателен за противоположния пол и че въздействието му върху хората му харесва ужасно, козирога започва точно този момент от живота си –към 21-23 години, да се държи неадекватно. Като за начало, решава да си върне на разни там индивиди, дето се правеха, че не го виждат в гимназията, заради почти заспалото му състояние. Веднага открива някой подходящ за целта (но иначе напълно неподходящ) лъв примерно, и след като го е отвоювал, обикновено от предишната жертва, (която вдига зверски банкети в чест на освобождаването си и да се кръсти-от къде извадих тоз късмет...), започва да му ходи по свирката в буквалния смисъл. Забравя кой е, какъв е, как се е добрал до тук, и се почва едно лудо препускане из живота – купони, алкохол, високи скорости, липси от по няколко дни и т.н. В тоз момент на тотално умопомрачение, няма да разпознаете козирога. Той е глупаво самонадеян, вироглав, сляп и глух за здравия разум, започващ бавно да се отправя към своята деградация. Има моменти, в които козирога разтърква очи и се пита:абе, какво правя? Но после, тръска рога и реве гръмовно: ще правя каквото си искам (любима реплика) и продължава да се самоубива бавно.
Сценарият може и да е друг, той по-лесно се постига примерно с водолей- абсолютния мечтател и вечно неразбран гений, усмихнат и разсеян интелектуалец, който увисва на шията на козирога и започва буквално и преносно да изсмуква побърканата коза – финансово, емоционално и всякак си. Или с близнаци – безумните му идеи се сменят на около 23 секунди, но какво от това-козирога е там, за да изпълнява всякакви шантави прищевки и да се люшка, накъдето духа в този момент вятъра в главата на близнака.
В този момент е изключително важно нещата да не излязат тотално извън контрол. За това разчитаме на здрави разум на козирога, който той си има в достатъчно количество и качество, просто в момента не го използва хич.
Понякога майката-природа, която ни наблюдава във всеки един момент, се смилява над своето творение, което е разработила с толкова старание. Но не само над него-също така и над хорицата от обкръжението на доскоро нормалния козирог, които вече не знаят какво да правят и да мислят (защото да беше месец, пет, десет, година, а то, вече стават къде 2-3 такива, ненормални, боже, кога ще се осъзнае, и дали въобще ще се, и защо, по дяволите, стана така, и изобщо-къде сбъркахме, дай да пием по един спрайт и т.н....) и създава бързо реагиращ аутсорсинг тим за спасяване на каквото е останало за спасяване. Този тим обикновено се състои от разни специалисти, разбираш ли, но и един да беше стига..Сетихте ли се? Ами разбира се, един нормален, зрял и здравомислещ козирог. Различен от нашия козирог, който в момента е едно шизофренично подобие на себе си. Друг козирог, достатъчно обичащ вида си, за да позволи на някакъв си никаквец да съсипе добрата реколта. Със собственото си лекарство, козирога се цери чудесно. И докато другите се тюхкат, и почти са оплакали нещастния халосан козел, той се завръща – пречистен, освободен от злата магия, върнал се в собствената си кожа.. и още нещо....

to be continued....

I'm Movin' On

I've dealt with my ghosts
and I've faced all my demons
Finally content with a past I regret
I've found you find strength in your moments of weakness
For once I'm at peace with myself
I've been burdened with blame,
trapped in the past for too long
I'm movin' on
I've lived in this place
and I know all the faces
Each one is different but
they're always the same
They mean me no harm but it's time
that I face it
They'll never allow me to change
But I never dreamed home would end up where I don't belong
I'm movin' on

Chorus
I'm movin' on
At last I can see life has been patiently waiting for me
And I know there's no guarantees, but I'm not alone
There comes a time in everyone's life
When all you can see are the years passing by
And I have made up my mind that those days are gone

I sold what I could and packed what I couldn't
Stopped to fill up on my way out of town
I've loved like I should but lived like I shouldn't
I had to lose everything to find out
Maybe forgiveness will find me somewhere down this road
I'm movin' on

I'm movin' on
I'm movin' on

Speechless

ЛУННА СОНАТА

Дамян Дамянов

В тази бяла лунна тишина
кой ли свири лунната соната
и разплаква бледата луна,
и я сваля до сами стъклата?
Притвори прозореца!
Мълчи!
В долния етаж едно пиано
свири много тъжно. Не плачи!
Нищо, че навън се мръкна рано!
Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак...
Не плачи! Нали и ти си птица!...
Нищо, че тополите шумят
и раздават обич и прохлада,
а под тях прегърнати вървят
всички млади, а и ти си младо!...
Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!
Чувай - долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната.

Мъжете, жените и болката

Мъжте и жените. Секса и приятелството. Разбитите сърца и болката. Какво става когато загубим пътя? Какво става когато ни боли толкова, че две не виждаме от болка?

За това си мислех, седейки си в любимото кафе. Как ли успяваме да нараним някого до толкова, че да го накараме да плаче? Как ли успяваме да разбием сърцето му толкова жестоко, че то да не спре да кърви дълго време. Защо убиваме доверието и вярата в доброто и истинското? Как ли го правим? И най-важното може би е защо?

Мъжете и жените. Силните и слабите. Мъжете сме тези, които твърдим, че сме силния пол. Страхотните пичове, в чието обкръжение трябва да гравитират жените. До толкова сме свикнали да приемаме жената до нас за даденост, че когато срещнем нещо наистина красиво и неподправено, не можем да го оценим или просто не ни се иска - защото ще срещнем друга. Та нали около нас гравитират толкова много други.

Пресягаме се, взимаме това което искаме без ни най-малко да се замислим, че може би си играем с душата на другия. Че може би ще разбием сърцето му. Че може би ще го накараме да страда. Дали осъзнаваме какво правим с тези си действия? Дали можем да проумеем, че ще се подиграем с чувствата на другия и че може би ще успеем да убием нещо в него. Така че да не може то да порастне никога отново така силно и красиво? Че може би отнемаме от нея нещо толкова рядко?

За мен "Леглото на Виктория" е една алегория на свободния дух, спокойствието, доверието, емоциите и и още много други неща които правят света по-красив и по светъл. Изпълнен с надежда и обич, с красота и радост. Никога не съм се чувствал така сигурен и спокоен както в кратките моменти, които съм прекарвал в "Леглото на Вики". Уханието на емоции, мекотата на спокойствието, докосването на красотата - все неща които човек може да усети само там - в своето "Легло на Вики". Винаги съм се опитвал да отговарям със същото - да успея да предложа пристан, където сърцето да отпочине след плаване през бурния океан на живота, крепост която да пази душицата, имаща нужда от малко почивка, твърда ръка, която да защити детето и светликна, за да намери личността пътя, изгубен в тъмнината на несигурността.

Дали се замисляме колко изхабяваме хората, играейки си с тях. Всеки път когато направим нещо което разочарова някой, ние го изхабяваме. Не се ли замисляме, че този някой ще се стопи като тебешир с който е писано дълго, дълго по черната дъска? Ами ако този тебешир свърши? Ако угасне пламъчето? Ако спре да се върти колелото? А ако човека няма своето "Легло на Вики", където да се отпусне и да презареди? Ще изчезне в нощта, ще се превърне в поредния призрак, блуждаещ насам натам. Защо прекършваме страстта и душата на човек? Съзнателно ли го правим или просто се забавляваме?

Ама че сълзлива тема стана. Толкова въпросителни не съм използвал за последните няколко години. Мисля си обаче, че написаното по-горе е добър момент да се замислим за това как се държим с околните. Дали наистина не убиваме и изхабяваме по нещо от тях с държанието си, което не оправдава очакванията. Дали не го правим, защото други са го правили с нас и ние вече не усещаме какво правим?

източник

Hallo, World!

"Просташко-интелигентска - упражнение за ръце и клавиши"

Отскоро съм благодарна за най-голямата услуга, която ми е направило възпитанието. Говоря за онова възпитание, срещу което често сега роптая – студеното и строго отношение, липсата на лигавщини, иронията спрямо „качествата” ми и всички останали екстри, заради които един ден може би, като всеки средностатистически объркан човек, ще отида на терапия. Та говорех за услугата – възпитанието ми ме направи разумна. Разумна до болка. Разумна като скала. Разумна като учителка по вероучение в девическо училище. Когато трябва да избирам между лесния и трънливия…, избирам лесния. Трънливите пътища са за балъците и за Христос. Трънаците са за магистрална любов и за „бране на цветя”. Мразя да ми боде. Стъпалата ми са изнежени. Защото съм разумна, не за друго. Помня, че когато направиха „еко-пътека” в Бели искър покрай реката, един местен шоп изкоментира: „А! Ше се сопиням я по каманаците, а нема да си одим по асфалто!”

Може да се правя много на „хай”, ама моята философия е в общи линии същата. И от там някъде, от моята просташка, селска, пресметлива философия за живота идва може би тоталното ми отвращение към „хората на изкуството”, „интелектуалците”, „хипитата” – всички до един в кавички. Всяко нещо, което започне дори и леко да ми се отлепя от земята, автоматично започва да ми намирисва на игра и ме губи за каузата завинаги. Може да ми говориш с часове, да ми рецитираш и цитираш имена, книги, философии и всякакви, а аз ще те слушам. Ще кимам срещу тебе и ще чувам: „бла-бла-бла-бла”. Ще те гледам с тоновете литература дето си изчел и дето можеш да си я завреш знаеш къде и ще знам, че ми говориш за консистенцията на субстанцията. И ще ти се смея след това. Не злобно , а като на непораснало дете. Ще ти се смея и благосклонно ще ти отговарям: „Ще ти мине, ще ти мине, мани ги книгите!” И ще си остана такава: нещата с истинските имена – често най-просташките, животът на бакалския тефтер – често мазен от вкусния шпеков салам, и пак ще съм си аз. И пак ще изненадващо ще имам ясно определение за нещата в точно едно изречение. И пак ще съм брутална, а на тебе хич няма да ти хареса. И пак, знаеш, ще се оказвам права. Не защото аз съм умна, а защото в живота има логика. Често повтарящи се схеми. И да не ги виждаш е признак на слабоумие, а не на разкрепостеност и смелост. Да го духат смелите! - Така е устроен светът.


Защото животът ни, барабар с всичките лайняни философии за него и за начина му на употреба, е простичък като филийка със сирене. Като яйце, като кълбо прежда и като на бебетата нааканото дупе. Гладен си – искаш да ядеш. Беден си – готов си да мамиш за пари. Богат си – дреме ти за парите. Уял си се – дебел си. Имаш хубава секретарка – ебеш я. Жена ти ти става жена – търсиш друга. Късаш 10-годишна връзка – жениш се за друг след месец запознанство. Правиш дете с непознат – след месец се развеждате. Мъжът ти закъснява често – вероятно ти изневерява. Жена ти сменя бельото си – вероятно си има любовник и му духа всеки път, за разлика от на тебе. Всички селяни искат да дойдат в София. Всички "софиянци" имат предразсъдъци спряма провинцията. Грозните жени са комплексирани, но наваксват в леглото. Малкия кур си е малък и размерът има значение. Големите цици са по-хубави от малките. Блондинките са по-секси от брюнетките. Самотните жени обикалят по заведенията. Всички искат да се оженят с бяла рокля. Всички лъскат като полудели на порното след 12. Каквото и да ти говорят все за ебане става въпрос. Или за пари. Всички рано или късно изневеряват. С когото им падне. Единствена любов няма. Нищо не се връща. Има късметлии и такива, които нямат късмет. Защото са НЕРАЗУМНИ.

Това беше целта на това хиляда-редово безумие тук. Смятам ,че късметът е свързан някъде, невидимо с една тънка, но стоманена нишка с разума. И всеки сам е отговорен за живота си. И няма философии за консистенцията на субстанцията. Няма ад и рай, няма поправителни изпити – всичко е LIVE. В момента и сега. Ако сега не си разумен, утре ще е късно. И не ме ебът „издигането на душата”, „ аурите”, „свободата на изкуството”. Не ме ебът, а и не искам. Не ме интересува кой какво чете, кой какво изкуство прави и кой къде си го завира. Стига да си го завира някъде далече от мен. Такава съм си аз – куха като градинска лейка.

източник

С огромна благодарност на авторката. Позволявам си да го копирам тук, защото не мога така добре да облека мислите си в думи (явно аз съм наистина куха лейка), и се възползвам от факта, че някой друг го е направил. Щото това е здравият разум....
С огромно удоволствие ще използвам и някои от коментарите по повод тоя пост:
- „Като чуя за култура и се хващам за кобура на пистолета” (Херман Гьоринг);
- Времето ЛЕКУВА (там е НЕ лекува, но за да съответства на цялостната идея, мисля, че така е по-правилно);
- Никой НЕ е незаменим - пишки бол...
- (и от мен нещо, най-накрая): Нямаш човек до себе си - търсиш го като Диоген с фенера. Имаш човек до себе си- мрънкаш, недоволстваш, искаш повече свобода, искаш да го промениш, караш се с него, изневеряваш му...Ако ти не постъпваш така с него - той започва да постъпва така с теб...Не харесваш родителите си - след време ставаш като тях. Искаш да имаш деца-накрая ги възпитават бабите и дядовците, защото ти нямаш време за това.... и т.н. и т.н.
"Колкото по-първобитен е човек, за толкова по-съвършен се смята" (Е.М.Ремарк)

Feel the difference

Да ти липсват някои неща, е неизменна част от щастието. Интересно колко пъти ли се сещаме за това, когато живеем, в един свят, забързан, с все по-големи изисквания, все по-нарастващи нужди и все по-намаляващи източници, за да задоволим исканията си? Колко ли е лесно да обвиниш някого до себе си в несъпричастност, неразбиране, безразличие? И колко ли всъщност си готов да дадеш ти самия? Подозирайки някого в нехайност към твоите чувства, колко пъти се сещаш за неговите? И за това, че хората реагират различно на различните неща и че всъщност всичко е само в главите ни? Както в оня прекрасен виц, в който един отива на психиатър и докторът започва да му показва различни картинки- квадрат, триъгълник, кръг и неизменно му задава един и същ въпрос: „На какво ви напомня тази картинка?” Отговорът винаги е един и същ: „На секс”. Накрая докторът казва: „За мен вие сте сексуален маниак, това е моята диагноза”. На което пациента отговаря възмутено:”Хайде сега, докторе, хубава работа. Вие тука от половин час ми показвате мръсни картинки, и после – аз съм бил извратен?”.
Двама души може да гледат едно и също нещо, и да виждат различни неща. Значи ли това, че някой от тях има по-правилна гледна точка? И къде всъщност е реалността?
Мисля за всичко това, и не мога да се отърва от усещането, че въпреки всичко, единството, а не различията ни правят близки, те събират хората и свързват душите на другото ниво. Нима е лесно да харесаш различния? Да се сближиш с него? Едва ли. По-скоро той ще остане за теб като онези кораби, които са в морето –всеки със собствена светлина (несъмнено красиво), но тези светлини никога не се срещат, защото тогава корабите ще изгубят посоката си.

Музинки

Това е за един много специален човек, на който искам да кажа всичко това, но все не намирам сили...

Размисли и страсти

Напоследък все по-често се улавям, че мисля за минали събития, минали хора, минали емоции...Дали защото настоящето не е толкова изпъстрено с преживявания, или защото малко по малко усещам, че спомените ми ми липсват, не зная. Хора, които са били до мен по някакъв начин ,а вече не са, понякога заради тях самите, друг път-заради обстоятелства, идват в съня ми, мъчат ме и се събуждам, изпотена и объркана - кое е минало, кое е сега...
Колкото повече минава времето, толкова повече разбирам как то ме моделира и не то ме оприличава, а аз приличам на него. Дали е защото пораствам, или просто така е в живота- винаги мислим за онова, което нямаме.
Мисля си - искам ли да се повторят тези моменти, да ги изживея наново? По-скоро не, тъй като, сега, от позицията на знаеща какво ще се случи, постъпвайки по определен начин, ще изгубя именно онова, което е може би най-ценното в живота-спонтанността. И възможността да направиш нещо, чиито последствия ще оцениш след много време. Понякога е полезно, защото помага за вземането на решения. Знанието не носи щастие. По-скро мисля, че искам да добия смелост да реализирам настоящето. Защото животът е това, което ни се случава, докато правим планове за бъдещето.

Вечер край морето

Въпросната вечер започна изключително добре, а заплашваше да свърши като във филм на братя Фарели. Тръгваме за крайморската вила на мой колега, който ще ни чака там с неговото гадже. Аз съм с моето (тогавашно). За отбелязване е, че и двете наши половинки са изключително ревниви, което е чест повод за недоразумения, тъй като в тогавашния период, работихме често до късно, и в почивните дни и т.н. Та затова аз и колегата сме почти подготвени за неприятна случка, но все пак решаваме да опитаме да ги съберем, пък дано да няма инциденти. Предния ден по телефоните хвърчат луди обяснения къде е въпросната вила, защото аз не съм ходила, а и не съм шофьор и от обясненията ме заболява глава. Колегата се обяснява с моето момче и посоката е ясна. Тръгваме привечер, пристигаме след около час, почти без да се загубим и мъжете тръгват да купуват провизии.
Аз и гаджето на колегата опъваме масата на двора, под асмата, пред нас е морето, изобщо красота и романтика. По пътя приближава странен на вид човек, спира пред портата и пита за колегата. Ние обясняваме, че е до магазина и поканваме въпросния субект на двора. ТОй влиза, сяда на масата и по всичко личи, че ще остане. Местният чешит явно.
Мъжете се връщат, ние правим салата и дружно сядаме да хапнем и да пийнем, както си му е реда. Чешита продължава да стои и тримата си говорят някакви мъжки приказки, а ние се наслаждаваме на залеза. По едно време, чешита се обръща към мен и заявява сериозно:
- Ама аз тебе те познавам....
Аз съм изумена, защото по принципи не познавам такива екземпляри. Казвам нехайно:
- Да бе, откъде ще ме познаваш....
- Ами виждал съм те тука...Ти си му любовница - и сочи колегата - знам аз....
На масата настава гробно мълчание. Аз стоя като тресната и нямам думи, дори да възразя. Обелвам с тънко гласче:
- Мисля, че нещо бъркаш.
- О, не, аз никога не бъркам лица....
Туш....
При други обстоятелства бих се засмяла, но ситуацията почти е извън контрол, познавайки характера на въпросните половинки. Конфузът е пълен. Колегата ми е бесен, почти му крещи и се опитва да пресече обвиненията. Двете половинки се усмихват криво и са почти убедени вече в нашата "тайна връзка" (защото и такива обвинения е имало- че нарочно стоим до късно, за да се виждаме....). Вечерята все пак продължава, но общото настроение е по-скоро наострено. Мисля, че всички се чувстваме по-добре, когато чешита си отива и си лягаме.
От тогава срещите ни станаха все по-чести, може би в търсене на начини за възпрепятстване на някакви несъществуващи тайни взаимоотношения.
Отдавна вече никой от нас не е с въпросните хора, ние с колегата сме все още обаче приятели (макар и вече не колеги), а случката винаги ще бъде част от нашия приятелски фолклор.

Mana-Mana

Трудната любов

Сърцето си разтворих

Сърцето си разтворих като книга,
за да си вземеш топлина и нежност.
Душата си открих- същински извор,
за да се огледаш и изпиеш ти до дъно.
Ръсете си прострях - същински клони,
да те предпазят от бурите на вятъра.
Отмина ти.
Не се обърна,заглъхна ехото на мойта обич.
А аз сърцето си за теб разтворих.

Василий Жуковски

*****
НЕ ОБИЧАМ ФАЛШИВИТЕ ДУМИ

Не очаквай от мен да ти свалям звезди.
Силно мразя фалшивите думи.
Ако има Любов, ако тя победи,
няма нужда от тях помежду ни.

Мълчаливо очите ще търсят очи
и ръцете с ръце ще се слеят.
Разговаряйки с тебе така,
ще мълчим,а сърцата ни в ритъм ще пеят.

Устни с устни ще палят пожар
-дълго чакани, страстни минути.
Колко думи, изговорени с жар,
са потъвали в мрака нечути?

Няма думи - повярвай - за всичко това.
Любовта е безкрайна вселена.
Ще ни грабне несетно, дори без слова.
Ще е брод между тебе и мене.

*****
Нямам нерви за дълги любови,
а кратките - не ми приличат.
Да не мислиш, че нещо ново
казваш с това Обичам те?
Да не мислиш, че ще се срути
светът след моето тръгване?
Уверявам те - много пъти са ме лъгали.
И съм лъгала.
А пък Земята си е на мястото.
Само сезонът се сменя.
Крайно време е да си наясно,че всичко е само временно.
А аз - най-временната от всичко.
Най-кратката. Невъзможната.
Лесни любови - не ми приличат.
А трудната - ще я можеш ли?
Хм, да опиташ ли ти е щукнало?
Добре - да живее рискът!
Хайде сега - отведи ме оттука!
Ако ти стиска...

*****

ДИВА КЪПИНА

Като дива къпина съм – ни хубост у мене, ни сладост.
Стипчива съм, но мога да утоля някому глада и жаждата.
Крехки са ми уж корените, а за скалата здраво се вкопчват.
Не мога да вирея върху паркетна почва.
Стигат ми ласката на дъжда и на слънцето топлината
(а по душата ми – следи от зъбите на вятъра).
Като дива къпина съм – предупреждавам.
Когато нехайно посягат към мене –
умея до кръв да ранявам.
Внимавай ! Да не се закачиш, както случайно си свърнал –
няма отърване.

Маргарита Петкова

Прилепът

Отивам на гости на мой приятел, в ония соц панелки, дето много ме подтискат. Докато чакам асансьора, дзяпам безцелно наоколо и изведнъж виждам над вратата точно пред мен да виси огромен черен прилеп. Може и да не е бил огромен, но на страха очите са големи, а мен от пирлепи ме е страх много....Не знам къде бях чела, че се заплитат в косите на човек и когато си мисля за прилепи, си представям само това, умирайки от ужас. Та, стоя аз вцепенена и чакам гнусната летяща мишка да ме връхлети, да се забие отзад на тила ми, да се зарови в косата ми и да си свие там гнездо и т.н. и т.н. Но в това време чувам зад вратата детски смях и женски говор. В мен проговаря съвестта и решавам да предупредя женицата какво чудо си има за домашен пазител, да не вземе да отвори случайно вратата, да излезе детето, да ги стресне и прочее. Смело позвънявам и тъкмо съм си приготвила две-три кратки, но съдържателни изречения да опиша проблема, за да могат да се вземат мерки - отваря ми мъж, който държи за ръката детенцето, което явно съм чула преди това и изглежда малко сърдит. Аз, след кратка пауза, все пак изстрелвам набързо репликите, които звучат горе-долу така:
-Извинете, имате прилеп над вратата, да не се стресне детето или Вие като излизате..
Дори не успявам да довърша.
-Айде и ти сега! Какво като имаме прилеп! Ей като почнете с тия женски глупости, досега се карахме за това! Ще си постои и ще отлети нанякъде, кво толкова...-
Асансьорът отдавна е тук, а аз, вместо да си отивам на гостито, стоя като образец на глупосттта и ми идва да потъна в земята от срам...Мъжът почти трясва вратата, а аз замислено гледам празно още 2-3 минути, мъчейки се да събера и малкото достойнство, което ми е останало. Странно, дори забравям за прилепа. Но изведнъж ми светва, че може да го е събудила гюрлутията и светкавично се вмъквам в кабинката. Чувствам, че дори мозъчните ми гънки са изрусяли в този момент..
Не първият блондински момент в живота ми..Със сигурност не и последния...

Whitesnake - Sailing Ships (unplugged)

Do you remember
Standing on the shore,
Head in the clouds,
Your pockets filled with dreams
Bound for glory
On the seven seas of life,
But, the ocean is deeper than it seems.......

The demon in me

- Виж малко в ляво от теб... - ми казва един приятел, с който в момента сме в един клуб. Музиката гърми около нас, цигарен дим, но все пак успявам да видя през две маси зад нас едно момиче, което ни гледа втренчено, без да мига. Хубавка, ненатрапчива и видимо нещастна.
- Коя е тази? Изглежда симпатична, но май нещо ти е обидена...-питам аз.
Следва типично по мъжки объркан разказ, който няма да повтарям тук, но който се свежда до следното - въпросното момиче е много свястно, и май че отчаяно влюбено в него, но той нещо не е убеден, че тя е ТЯ, защото щял да е много щастлив с нея, и спокоен, и доволен и т.н., обаче"не чувствам ритъма там..."(каквото и да означава това в главата на мъжете). За отбелязване е, че този хубостник не прекратява отношенията си с нея, и продължават да се виждат от време на време. Горкото момиче явно е съвсем объркано от ситуацията - хем явно не го искат много-много, хем не го пускат, а сега на всичко отгоре е и с някаква друга в петък вечер, вместо да са заедно..изобщо се заформя странен "триъгълник", ако мога така да го нарека, защото пък моите отношения с него са абсолютно платоническии и чисти като първи сняг. Но на девойката няма кой да и го обясни това. Освен това, тъй като го познавам от 100 години поне, басирам се, че отстрани изглеждаме доста подозрително с някои твърде "свойски" жестове на моменти, пък и като жена няма как да не съчувствам на себеподобна, тъй като съм се пекла неведнъж на подобни огньове. Дори може да съм я и загледала с интерес, защото взеха да ми правят забележки да не дзяпам така, но...в случая не съм "третата страна" и съм предоволна от този факт...
Той става, отива при нея, поздравяват се, говорят и се връща на масата, невинен като младенец. Разбира се, аз скоро забравям за нея, големи хора са, все пак, да се оправят и купона продължава...
Вчера обаче се качвам в автобуса сутринта за работа. Сънена съм и доста неприветлива като за този ранен час. След втората спирка усещам как нечий поглед лази по лицето ми. Вдигам глава и срещам същите очи от онази дискотечна вечер, които отново ме гледат втренчено и може би..леко предизвикателно. Не знам дали е подходящо за случая, но аз се усмихвам кротко и незлобливо. Продължаваме да пътуваме, очите не се откъсват от мен, почти изпитвам желание да обясня ситуацията тогава. Разбира се, чисто хипотетично изпитвам подобно желание. И не знам защо се чувствам леко неудобно....
Припомням си минали случки с мен - как ми бе дадено да прочета писмо от електронната поща на тогавашния ТОЙ (по негово настояване), в което една девойка се обясняваше как ни биля видяла заедно в "МЕТРО" и как застанала до мен на щанда със сладките работи (защото аз там обикновено мога да бъда намерена) и как си представяла, че аз съм тя и ТОЙ пазари с нея и ....т.н. и т.н., изобщо според мен опасен случай на социопатия, но звучеше искрено...И как въпросният ТОЙ постоянно ругаеше една негова колежка, как била такава, онакава, само му се обаждала да излизат (в някои случаи-да излизаМЕ заедно, така че имах преки впечатления-така си беше, мрънкало голямо), пък той не щял, и все да и отказвал учтиво и не знам какво си...и накрая се ожени за нея...
Всичко това ми мина през главата като едно завъртане на виенско колело - бързо и понякога не особено приятно, но случващо се в живота.
Всеки от нас може би е нечий демон, дори понякога без да подозира.....

That's me!!!!

КОЗИРОГ (22 декември - 20 януари)

Няма типична жена Козирог. Тези дами могат да бъдат и строги музейни надзирателки, и танцьорки в някое кабаре, могат да ръководят родителски комитет в училището, да пържат кюфтета в ресторанта или да организират големи благотворителни балове. Жената Козирог може да се усмихва сдържано по снимките в светските хроники, застанала редом до прочутия си съпруг политик или да забърква тайнствени течности в колби и епруветки. Но с каквото и да се занимава, нейните действия винаги ще бъдат белязани от знака на Сатурн.
Ако поиска, тя може да е толкова чаровна, кокетна и женствена, че мъжът до нея би се чувствал като огромен мечок, пазещ я от враждебния и жесток свят. Но може да бъде и в другата крайност - надменна и ледена, стъпила здраво на мраморен пиедестал. Ако ви прецени като достатъчно умен, току виж ви подала ръка. Независимо към кой от двата типа спада жената Козирог, зад многобройните й капризи и практичния й здрав разум винаги прозира основната й цел - да притежава най-подходящия мъж, онзи, с когото ще се гордее, който според нея ще преуспее и ще бъде отличен баща на децата й.
Човек остава с впечатление, че за жените Козирози любовта и бракът са второстепенни, тъй като държат много на кариерата си. За любовта може и да е така, но не и за брака. Четири са основните неща, които Козирозите преследват: сигурност, авторитет, уважение и обществено положение. И няма значение какъв ще бъде начинът за постигането им - дали като учителка пред черната дъска, дали като високопоставена служителка в мощна фирма или хванала подръка амбициозния си съпруг, с чийто авторитет, дом и финанси тя се разпорежда внимателно, тактично и разумно.
Във всеки случай жената Козирог винаги получава признание. Някои го постигат пишейки книги, рисувайки или композирайки музика. Изненадващо е наистина колко много представители на зодията и от двата пола притежават голяма доза артистичен талант. Това най-вероятно се дължи на вроденото им чувство за равновесие и хармония и на усета им към приятното и правилното.
Въпросът е деликатен, но дори онези Кози, които играят в театър или практикуват най-древната професия (те са малко на брой), накрая се омъжват за директора на театъра в първия случай и за най-богатия си клиент - във втория. В природата на Козата е да се катери. Без значение къде се намира стартът - тя се задоволява единствено с гледката, откриваща се от върха на хълма. Рядко ще видите у жената Козирог нещо, биещо на очи. Още по-малко ще я видите да се домогва шумно и дръзко до началничество или титла. Дори бихте я помислили за прекалено кротка и отстъпчива, отписвайки й всякакви шансове. Почакайте и ще видите как ще успее.
Не прибързвайте със заключението, че тя никога не би пожертвала кариерата си заради брака. Просто й дайте възможност за избор: изява в обществото или добре уреден дом, на когото тя да е стопанка, и ще видите колко бързо ще изгуби интерес към работата си. Ако я помолите за финансова помощ, то тя ще хвърли всички сили в работата си, за да ви помогне по пътя към успеха. Или просто ще е щастлива в ролята си на ваша съпруга, стига да се чувства спокойна и материално осигурена.
Едни от най-типичните и обаятелни качества на тази жена са вроденото й възпитание и изящните маниери. Често се срещат девойки от тази зодия, израснали на село или в барака край някой кантон, които (ако не разкрият произхода си, а те едва ли ще го сторят) бихте взели за потомки на уважаван род или възпитанички на известен колеж. Осланяйки се на инстинкта си, Козирозите се държат безупречно в обществото, а външният им вид е издържан в тон с добрите традиции.
Ако един мъж реши да се обвърже с жена от тази зодия, трябва да знае, че тя изглежда доста по-уравновесена и стабилна, отколкото е всъщност. Със своето поведение Козата е в състояние да ви убеди, че е твърда като камък и нищо не би могло да я извади от равновесие. Истината обаче е, че тя постоянно мени настроенията си. Чувам думите ви - та нали това е характерно за всички жени. Да, но жените Козирози често изпадат в тежки продължителни депресии. И най-малкият намек за подценяване или онеправданост би я хвърлил в мрачно настроение, от което тя не излиза с дни, седмици, че дори и месеци наред. За нея това е най-разумното и практично състояние, но в действителност тук се крият корените на нейния песимизъм, склонността към униние и сатурновата мрачност. Причината за всички тези неща най-често е страхът от бъдещето, тревоги в настоящето или чувството за срам от миналото. Също така и подозрението, че й се присмиват, защото не е на ниво. Тези жени не понасят закачките, затова избягвайте да се шегувате с тях. Ако те самите са обект на шегите ви, просто няма да оценят чувството ви за хумор. Не прекалявайте с комплиментите (те веднага ще разберат, ако са неискрени) и не се опитвайте да ги заблудите за нещо важно. По-добре ги хвалете често, за да ги уверите, че държите на тях.
Жената Козирог трудно се отпуска в романтична обстановка. Зад хладното си поведение тя крие силно физическо желание, което едва ли може да бъде задоволено как да е. Докато общото ви бъдеще е неясно, безцелните разходки, задушаващите прегръдки и блажените целувки ще са просто губене на време. Но веднъж решила, че вие сте подходящият мъж (това значи амбиции и стабилни доходи), тя ще стане любвеобилна и гальовна като домашна котка и дори страстна. Козирозите не вярват в блянове и въздушни кули. Те искат да знаят накъде плава корабът на любовта им и кога ще стигнат там. Домът ви трябва да е построен на здрава основа, ако възнамерявате да пренесете на ръце през прага му момиче Козирог. И още един съвет - застраховайте имуществото си.
Тъй като рядко пропуска прием в елита, за нея етикетът е като настолна книга. Всичко трябва да е безупречно, а традицията - спазена на всяка цена, въпреки понякога ексцентричните й изисквания като метални пръстени за салфетки и столове с високи облегалки и бродирана тапицерия. Козите обичат да пазаруват в най-скъпите магазини, но дори и там винаги си правят точна сметка. Могат обаче и да си купят рокля от разпродажба, стига да е от реномирана марка.
Характерна за жените Козирози е свежата им хубост. Рядко ще срещнете жена от тази зодия, която да не ви плени с красотата си. Въпреки това те са плахи и несигурни по отношение на физическите си данни и ще ви се наложи да употребите много усилия докато ги убедите колко добре изглеждат. Тези момичета мразят безчестието във всичките му форми, но не биха се поколебали да излъжат за годините си. Трудно бихте ги уличили в измама поради учудващите им възрастови превъплъщения. Като деца са доста невзрачни, после разцъфват и дълго след като са навлезли в зрелостта изглеждат като девойки.
Голяма грешка ще направите, ако кажете нещо против семейството й. Мъж, който взима за жена такова момиче, се жени за нейните роднини. Бъдете сигурен, че и вашата избраница не прави изключение. Напротив! Ще мине време и вицовете на тъщата вече няма да ви се струват толкова смешни (дори ще ви се иска да заплачете). Много често вашата жена Коза ще е единственият поддръжник на семейството си както морално, така и материално. Тя ще поеме грижите около болен родител с такова себеотрицание и жертвоготовност, че има опасност дори да се откаже от женитбата. Най-често прави всички тези жертви на драго сърце поради безкористната си любов към фамилията, но дори и да ги прави с неудоволствие, силното й чувство за дълг няма да й позволи да се откаже.
Добре е като съпруг да се научите да ласкаете тъща си. Още по-добре ще е, ако тя наистина го заслужава. Не разнищвайте политиката с тъста си, ако имате различни възгледи. А ако се осмелите да критикувате братята или сестрите й, старайте се наистина да има защо. Типичната представителка на Сатурн никога не ще бъде изцяло заслепена от любов и няма да пренебрегне задълженията си към рода. Отделете още в началото една-две стаи за братовчеди, вуйчовци и лели, които ще отсядат у вас. От това естествено ще извлечете и вие полза, тъй като съпругата ви ще се отнася абсолютно идентично и с вашите роднини. Братята и сестрите ви ще намерят в нейно лице добър другар. Тя е от онези момичета, които майките харесват още при първата среща. Подобно бързо одобрение обаче може да ви накара да се отдръпнете (мъжете са толкова опаки!). Винаги е по-интересно, когато с честна борба спечелиш сърцето на своята дама. Но майка ви е права - вие само ще съжалявате, ако се откажете от нея. Стига да са типични представители на зодията, девойките бързо се превръщат в отлични съпруги.
Домът на жената Козирог е толкова подреден и изряден, та човек би се обзаложил, че в стаите се крият малки феи и духове, които по цяла нощ шетат и подреждат всичко по местата им. Един Козирог обаче едва ли би разчитал на подобни въображаеми същества. Той е практичен и вярва само в голите факти, а това изключва всякаква симпатия към вълшебствата. Жената Коза не би повярвала в призрак, дори той да се ръкува с нея. Тя не е нито ексцентричен мечтател, нито би станала член на религиозна секта, но веднъж изясни ли си фактите, тя открива романтика и поезия дори в най-обикновените неща. Със своята практичност тя прави дори грубото и грозното около себе си прекрасно и обаятелно. Има вкус към земните неща. Не й е чужда скитническата магия на вятъра, нито е глуха за тихия ромон на дъждовните капки или писъка на самотна чучулига. Хубавата музика стига до дъното на душата й и няма изкуство, на което да не е покровител. За да повярва, тя трябва да види и да пипне магията. Призракът от сънищата, който тихо нашепва къде е скрито гърнето с жълтици би имал по-голям успех, ако просто я хване за ръка и я заведе на мястото.
Обикновено дамите от тази зодия пазят романтичните си чувства за историята и героите от миналото. Те си падат по традицията и по личности, преодоляващи всякакви препятствия по пътя към целта си. По-лесно биха изпаднали във възторг от речта на Линкълн в Гетисбърг през 1863 г., отколкото от последната ви смела идея. Всъщност те са истински мечтателки и имат по-голямо въображение от празноглавите фантазьорки. Всяка сатурнова девойка носи поезията в себе си, но не би се трогнала от поетите, които мизерстват по таваните. Защото за нея по-важно е осигуряването на прехраната и плащането на наема, а преследването на мечтите си оставя на заден план. При това тя преследва мечтите си само ако е напълно убедена, че си заслужава.
Жената Козирог не вижда нищо затрогващо и привлекателно в един евентуален неуспех. Ще ви се наложи да поделяте вашата съпруга Козирог с всички обществени каузи, на които служи. Тя е великодушен благодетел за бедните и беззащитните, но по-често проявява своята блоготворителност в групови, отколкото в индивидуални начинания. И трябва да се отбележи, че симпатиите й не са хаотични, а доста добре организирани. Тя чудесно би се справила с президентския пост на някой женски клуб.
Жената Козирог отрано учи децата си на пестеливост и уважение към качеството. Тя ги кара да си изяждат всичко, да износват старите си дрехи и да знаят две и двеста. Но въпреки това тези деца винаги ще се хранят здравословно и вкусно и ще носят най-красивите и удобни дрехи и обувки. Защото за майка им да купуваш евтини стоки не означава икономия. Тя Ще възпитава децата си да бъдат учтиви към възрастните и роднините. Няма да ги глези, нито ще търпи капризи и неподчинение. Ако й предложите книга по детска психология, тя най-напред ще я използва, за да натупа с нея някое от непослушните си деца, а после може и да я прочете. Тази майка не прекалява с нежностите и целувките, но въпреки това е една от най-всеотдайните майки в зодиака. Децата й могат да разчитат на нея във всеки момент. Е, понякога е не особено състрадателна към младежките им проблеми, но аплодира всеки техен успех най-възторжено. Тя няма да остави без внимание рожбата си, нахълтваща след училище с думите: "Чуй какво научих днес!" Дори и да е твърде заета, тя ще отдели от времето си и ще прояви искрен интерес. Настъпващият пубертет може да издигне стена помежду им, тъй като сатурновият консерватизъм ще се сблъска с младежкото дръзновение и свободолюбивост. В такива моменти майката Козирог вероятно ще се нуждае от помощ, за да вникне и разбере бурните мечти на чедата си. Може да й се наложи да изстрада много нови истини, но нейната интелигентност ще й помогне да се примири, особено след като осъзнае, че може да загуби повече, отколкото да спечели.
Кожата при доста от жените Козирози е един от най-чувствителните им органи. Затова те не носят силен грим. А и повечето обикновено са алергични към някоя от съставките я на крема, я на червилото или ружа. Но природата ги е дарила с естествена красота, която не се нуждае от много украса, и те ще я запазят дълго след като хубостта на повечето жени е отдавна повяхнала. Дори и на осемдесетгодишна възраст те ще ви учудят с прекрасния си тен и гладка кожа.
Бъдете търпелив с вашата жена Козирог и й помагайте да преодолее комплексите си и липсата на самочувствие. Не смятайте, че й липсва въображение, просто защото не се оставя лесно да бъде излъгана. С изненада ще откриете колко смислени и лесно осъществими са нейните практични мечти. Упорството, стигащо до инат не е сред най-приятните й качества, но пък и никога няма да я чуете да хленчи и да се оплаква. Тя ще ви помага по пътя към успеха и в същото време ще е любвеобилна и предана. Любовта й е дълбока, щедра и трайна. Кой твърди, че тя не вярва в приказки? Само едно мъдро момиче Козирог умее проницателно да разпознае омагьосания принц в очите на тромавата жаба. И още нещо - ожените ли се за нея, винаги ще бъдете с чиста риза.

източник

P.S. Този човек ме плаши чак...Възможно ли е някакво си описание на зодията да ме покрива толкова плътно? Все едно аз съм му диктувала...:)))

Лунните хора, думите и .....

В определени моменти, обичам повече да се изразявам с музика, която за мен е най-универсалният световен език (предполагам, не се налага да обяснявам, че всеки музикален пост тук е свързан с определена моментна емоция...).Има хора, които обаче умеят да обличат нещата с думи... Понеже обожавам Родопите, почти се разплаках, като четох това.
Но не е за това думата. Нито пък за това.
Само че, провокирана от такова ясно звучене на неща, които съм мислила, но които, (за добро или лошо) не изваждам навън, се питам:
- защо някой не открива своята лунна половинка (като теорията за разполовените хора)? Може би няма Лунни момичета, защото няма Лунни момчета?
- защо трябва да се пазиш от любовта? Може би защото не си готов за нея. "Големите дарове са само за великите умове. За всички други те се превръщат в бреме" (Стефан Цвайг).
Думите са опасни понякога. Играейки си с тях, може да разрушим стени, но и да издигнем такива. Най-същественото обаче е недосегаемо за думите. Толкова сме бедни, самотни, уплашени, нещастни дълбоко в себе си...За това нямам думи. Може би в мен още живее момиченцето, което вярва, че приказката свършва добре...И това момиченце ще ме спаси... Надничайки в чуждите емоции, съвсем основателно се запитах обаче кого заблуждавам...

Love is....

Love is patient, love is kind. It does not envy, it does not boast, it is not proud. It is not rude, it is not self-seeking, it is not easily angered, it keeps no record of wrongs. Love does not delight in evil but rejoices with the truth. It always protects, always trusts, always hopes, always perseveres.
(1 Corinthians 13:4-7)

*****

There is a time for everything, and a season for every activity under heaven:
a time to be born and a time to die,
a time to plant and a time to uproot,
a time to kill and a time to heal,
a time to tear down and a time to build,
a time to weep and a time to laugh,
a time to mourn and a time to dance,
a time to scatter stones and a time to gather them,
a time to embrace and a time to refrain,
a time to search and a time to give up,
a time to keep and a time to throw away,
a time to tear and a time to mend,
a time to be silent and a time to speak,
a time to love and a time to hate,
a time for war and a time for peace.
(Ecclesiastes 3:1-8)

Плача..май че без сълзи...но нали те се пазят за по-важните неща в живота... за да са там, когато ти потрябват...
Пораснах, а така и не научих едно - кога е подходящото време да се влюбя....
It's high time now to be silent...

Кулинарно

Начало на първо действие: Вечерта преди Нова година. Аз и Той. Ще вечеряме. Имаме салата-зеле. Но той използва и зехтин (по принцип). Аз си ужаважам оцета, но това си е мое мнение (не познавам друг да яде доматите с оцет само - но, въпрос на вкус, както казало кучето в оня известен виц...). След кратко колебание, наръсвам обилно зелето със зехтин. Щото нали е по-здравословно, пък и явно той обича...Блондинки, никога зехтин в зелето! Повтарям-никога! Резултати- нито Той яде, нито Аз. Салатата отива в кошчето. Край на първо действие.

Второ действие: Нова година. Пазарим за вечеря в последния момент. Магазините са почти обрани, и явно имат желание да затворят по-рано. Лудо препускане между щандовете. Въпрос: има ли домати в хладилника? Убедена съм, че като погледнах последния път, количестовото на доматите е достатъчно за прилична салата. В най-лошия случай са поне 2, пък ние си имаме и зеле (отново, но без зехтин). Не купуваме домати. Няма защо, аз съм убедена, че има. Ще ги правим със зехтин (за всички блондинки- домати със зехтин може!) и босилек (аз мислех, че е друга подправката - оборена съм моментално).
След като се прибираме, в хладилника послушно се мъдри един! домат. Един!!! За новогодишната салата! Е, няма да обяснявам как се реже един домат на достатъчно тънки резенчета, за да покрие цялата чиния...

"Как се нарича блондинка с половин мозък? - Надарена!". И после - защо......

Удобно ли ти е?

Вчера искам да питам нещо един от шефовете от София. За целта ползвам чата на скайп. След обичайните поздравления, пиша: искам да те питам нещо, удобно ли ти е? Следва усмихнато човече и отговор: да, удобно ми е. Което аз приемам като израз на учтивост. И си питам, той ми отговаря....И пак усмивка...Чудя се аз защо се смее човека...и чак вечерта зацепвам тъпотата на моя въпрос и...абсолютно точният отговор, който съм получила и който при други обстоятелства би бил съвършено безполезен... макар и верен....
Блонди..какво да правиш...;)))

****
Вечеря преди няколко дена с въпросния шеф. Едно от момичетата разказва за неин преподавател, който още с влизането си, казал: "Името ми е Траян Конов, ако ще се смеете-смейте се сега...". Всички прихват, само аз стоя и се пуля безпомощно, какво му има толкова на името...
( за всички четящи блондинки - асоциация с троянски кон...). Май ще се окажа блондинка и по душа...

Отсреща

На една моя бивша колежка синчето и е втори клас. Онзи ден тя говорела с мъжа си по мобилния, в този момент обаче синът и звъннал и му се изписало “Абонатът отсреща не отговаря”. След като най-накрая се свързало с нея, детето попитало: “Абе, мамо, ти къде си в момента?” “В офиса, защо?”. “Ама точно къде?” “На бюрото съм точно в този момент, защо питаш?”. “Абе, защото тука ми пише, че си отсреща, а пък аз не те виждам къде си точно и затова….”

Панталонът

Тази случка е доста стара, но напоследък си припомням доста такива истории, които да ме убедят за пореден път във великата мисъл на Айнщайн - "Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен"...

В офиса, където работех преди време, един ден идва доста възрастен човечец, придружен от дебеличък, нисък субект, доста черничък на вид, който упорито се опитва да си придаде европейски вид. Човечецът пита за шефа, но него го нямаше. “Ами добре, аз.... всъщност може и вие да ми помогнете. Срещнах този човек на улицата” - и посочва черният субект, ” и той имал проблем, пък нали сме хора, трябва да се помага, нали така. Аз също съм бил в чужбина, знам колко е неприятно да не ти обърнат внимание, та моля ви се, вижте човекът какъв проблем има”. Леко объркана, насочвам поглед към субекта, който притеснено започва да обяснява на лош английски, че онзи ден си купил панталон от един магазин, но тъй като му бил не по мярка, оставил го за поправка и сега…не може да намери магазина. Добре, казвам аз, дайте да видим бележката, която са ви дали, и ще се ориентираме къде е. “Ами работата е там, че нямам никаква бележка.” Добре, казвам аз, не ви ли дадоха нещо, с което да удостоверите, че имате да получавате панталон. “Ами дадоха, но там не пише адрес” - и вади от джоба си една намачкана хартийка, на която има написано нещо от сорта “панталон, размер…”, но е написано все едно с левия крак, а и не се вижда почти нищо. Мистерия! “Добре де, казвам аз, все пак не се ли сещате за някакво място? Нещо голямо до този магазин, да ви е направило впечатление? “Ами, на главната улица беше”. “Е, добре де, офисът също е на главната улица, излезте и търгнете надолу, може и да го видите.” В този момент, човечецът, който досега си е мълчал, изтърсва: “Вижте какво, сакото му било от същия плат, като панталона. Не бихте ли могли да го пипнете, да видим каква горе-долу е материята и да видите във вашата база данни кои фирми продават този плат. Аз и затова го доведох тука, за какво ги имате тези данни, ако не можете да ги използвате?”(???!!!!!!!!)
Искам само да уточня, че тогава не работех нито в шивашка фирма, нито разполагах с подобни бази данни. Действително, имахме списъци с фирми, но те бяха много далеч от информацията, която искаше човечецът.
Шизофреничният разговор приключи с умозаключението на въпросния човечец, че всъщност май аз съм доста неуслужлива, и че по принцип е редно да помагаме на изпадналите в беда чужденци.