Вечер край морето

Въпросната вечер започна изключително добре, а заплашваше да свърши като във филм на братя Фарели. Тръгваме за крайморската вила на мой колега, който ще ни чака там с неговото гадже. Аз съм с моето (тогавашно). За отбелязване е, че и двете наши половинки са изключително ревниви, което е чест повод за недоразумения, тъй като в тогавашния период, работихме често до късно, и в почивните дни и т.н. Та затова аз и колегата сме почти подготвени за неприятна случка, но все пак решаваме да опитаме да ги съберем, пък дано да няма инциденти. Предния ден по телефоните хвърчат луди обяснения къде е въпросната вила, защото аз не съм ходила, а и не съм шофьор и от обясненията ме заболява глава. Колегата се обяснява с моето момче и посоката е ясна. Тръгваме привечер, пристигаме след около час, почти без да се загубим и мъжете тръгват да купуват провизии.
Аз и гаджето на колегата опъваме масата на двора, под асмата, пред нас е морето, изобщо красота и романтика. По пътя приближава странен на вид човек, спира пред портата и пита за колегата. Ние обясняваме, че е до магазина и поканваме въпросния субект на двора. ТОй влиза, сяда на масата и по всичко личи, че ще остане. Местният чешит явно.
Мъжете се връщат, ние правим салата и дружно сядаме да хапнем и да пийнем, както си му е реда. Чешита продължава да стои и тримата си говорят някакви мъжки приказки, а ние се наслаждаваме на залеза. По едно време, чешита се обръща към мен и заявява сериозно:
- Ама аз тебе те познавам....
Аз съм изумена, защото по принципи не познавам такива екземпляри. Казвам нехайно:
- Да бе, откъде ще ме познаваш....
- Ами виждал съм те тука...Ти си му любовница - и сочи колегата - знам аз....
На масата настава гробно мълчание. Аз стоя като тресната и нямам думи, дори да възразя. Обелвам с тънко гласче:
- Мисля, че нещо бъркаш.
- О, не, аз никога не бъркам лица....
Туш....
При други обстоятелства бих се засмяла, но ситуацията почти е извън контрол, познавайки характера на въпросните половинки. Конфузът е пълен. Колегата ми е бесен, почти му крещи и се опитва да пресече обвиненията. Двете половинки се усмихват криво и са почти убедени вече в нашата "тайна връзка" (защото и такива обвинения е имало- че нарочно стоим до късно, за да се виждаме....). Вечерята все пак продължава, но общото настроение е по-скоро наострено. Мисля, че всички се чувстваме по-добре, когато чешита си отива и си лягаме.
От тогава срещите ни станаха все по-чести, може би в търсене на начини за възпрепятстване на някакви несъществуващи тайни взаимоотношения.
Отдавна вече никой от нас не е с въпросните хора, ние с колегата сме все още обаче приятели (макар и вече не колеги), а случката винаги ще бъде част от нашия приятелски фолклор.