Начало на първо действие: Вечерта преди Нова година. Аз и Той. Ще вечеряме. Имаме салата-зеле. Но той използва и зехтин (по принцип). Аз си ужаважам оцета, но това си е мое мнение (не познавам друг да яде доматите с оцет само - но, въпрос на вкус, както казало кучето в оня известен виц...). След кратко колебание, наръсвам обилно зелето със зехтин. Щото нали е по-здравословно, пък и явно той обича...Блондинки, никога зехтин в зелето! Повтарям-никога! Резултати- нито Той яде, нито Аз. Салатата отива в кошчето. Край на първо действие.
Второ действие: Нова година. Пазарим за вечеря в последния момент. Магазините са почти обрани, и явно имат желание да затворят по-рано. Лудо препускане между щандовете. Въпрос: има ли домати в хладилника? Убедена съм, че като погледнах последния път, количестовото на доматите е достатъчно за прилична салата. В най-лошия случай са поне 2, пък ние си имаме и зеле (отново, но без зехтин). Не купуваме домати. Няма защо, аз съм убедена, че има. Ще ги правим със зехтин (за всички блондинки- домати със зехтин може!) и босилек (аз мислех, че е друга подправката - оборена съм моментално).
След като се прибираме, в хладилника послушно се мъдри един! домат. Един!!! За новогодишната салата! Е, няма да обяснявам как се реже един домат на достатъчно тънки резенчета, за да покрие цялата чиния...
"Как се нарича блондинка с половин мозък? - Надарена!". И после - защо......
Няма коментари:
Публикуване на коментар