Вчера искам да питам нещо един от шефовете от София. За целта ползвам чата на скайп. След обичайните поздравления, пиша: искам да те питам нещо, удобно ли ти е? Следва усмихнато човече и отговор: да, удобно ми е. Което аз приемам като израз на учтивост. И си питам, той ми отговаря....И пак усмивка...Чудя се аз защо се смее човека...и чак вечерта зацепвам тъпотата на моя въпрос и...абсолютно точният отговор, който съм получила и който при други обстоятелства би бил съвършено безполезен... макар и верен....
Блонди..какво да правиш...;)))
****
Вечеря преди няколко дена с въпросния шеф. Едно от момичетата разказва за неин преподавател, който още с влизането си, казал: "Името ми е Траян Конов, ако ще се смеете-смейте се сега...". Всички прихват, само аз стоя и се пуля безпомощно, какво му има толкова на името...
( за всички четящи блондинки - асоциация с троянски кон...). Май ще се окажа блондинка и по душа...
Няма коментари:
Публикуване на коментар