- Виж малко в ляво от теб... - ми казва един приятел, с който в момента сме в един клуб. Музиката гърми около нас, цигарен дим, но все пак успявам да видя през две маси зад нас едно момиче, което ни гледа втренчено, без да мига. Хубавка, ненатрапчива и видимо нещастна.
- Коя е тази? Изглежда симпатична, но май нещо ти е обидена...-питам аз.
Следва типично по мъжки объркан разказ, който няма да повтарям тук, но който се свежда до следното - въпросното момиче е много свястно, и май че отчаяно влюбено в него, но той нещо не е убеден, че тя е ТЯ, защото щял да е много щастлив с нея, и спокоен, и доволен и т.н., обаче"не чувствам ритъма там..."(каквото и да означава това в главата на мъжете). За отбелязване е, че този хубостник не прекратява отношенията си с нея, и продължават да се виждат от време на време. Горкото момиче явно е съвсем объркано от ситуацията - хем явно не го искат много-много, хем не го пускат, а сега на всичко отгоре е и с някаква друга в петък вечер, вместо да са заедно..изобщо се заформя странен "триъгълник", ако мога така да го нарека, защото пък моите отношения с него са абсолютно платоническии и чисти като първи сняг. Но на девойката няма кой да и го обясни това. Освен това, тъй като го познавам от 100 години поне, басирам се, че отстрани изглеждаме доста подозрително с някои твърде "свойски" жестове на моменти, пък и като жена няма как да не съчувствам на себеподобна, тъй като съм се пекла неведнъж на подобни огньове. Дори може да съм я и загледала с интерес, защото взеха да ми правят забележки да не дзяпам така, но...в случая не съм "третата страна" и съм предоволна от този факт...
Той става, отива при нея, поздравяват се, говорят и се връща на масата, невинен като младенец. Разбира се, аз скоро забравям за нея, големи хора са, все пак, да се оправят и купона продължава...
Вчера обаче се качвам в автобуса сутринта за работа. Сънена съм и доста неприветлива като за този ранен час. След втората спирка усещам как нечий поглед лази по лицето ми. Вдигам глава и срещам същите очи от онази дискотечна вечер, които отново ме гледат втренчено и може би..леко предизвикателно. Не знам дали е подходящо за случая, но аз се усмихвам кротко и незлобливо. Продължаваме да пътуваме, очите не се откъсват от мен, почти изпитвам желание да обясня ситуацията тогава. Разбира се, чисто хипотетично изпитвам подобно желание. И не знам защо се чувствам леко неудобно....
Припомням си минали случки с мен - как ми бе дадено да прочета писмо от електронната поща на тогавашния ТОЙ (по негово настояване), в което една девойка се обясняваше как ни биля видяла заедно в "МЕТРО" и как застанала до мен на щанда със сладките работи (защото аз там обикновено мога да бъда намерена) и как си представяла, че аз съм тя и ТОЙ пазари с нея и ....т.н. и т.н., изобщо според мен опасен случай на социопатия, но звучеше искрено...И как въпросният ТОЙ постоянно ругаеше една негова колежка, как била такава, онакава, само му се обаждала да излизат (в някои случаи-да излизаМЕ заедно, така че имах преки впечатления-така си беше, мрънкало голямо), пък той не щял, и все да и отказвал учтиво и не знам какво си...и накрая се ожени за нея...
Всичко това ми мина през главата като едно завъртане на виенско колело - бързо и понякога не особено приятно, но случващо се в живота.
Всеки от нас може би е нечий демон, дори понякога без да подозира.....
Няма коментари:
Публикуване на коментар