Прилепът

Отивам на гости на мой приятел, в ония соц панелки, дето много ме подтискат. Докато чакам асансьора, дзяпам безцелно наоколо и изведнъж виждам над вратата точно пред мен да виси огромен черен прилеп. Може и да не е бил огромен, но на страха очите са големи, а мен от пирлепи ме е страх много....Не знам къде бях чела, че се заплитат в косите на човек и когато си мисля за прилепи, си представям само това, умирайки от ужас. Та, стоя аз вцепенена и чакам гнусната летяща мишка да ме връхлети, да се забие отзад на тила ми, да се зарови в косата ми и да си свие там гнездо и т.н. и т.н. Но в това време чувам зад вратата детски смях и женски говор. В мен проговаря съвестта и решавам да предупредя женицата какво чудо си има за домашен пазител, да не вземе да отвори случайно вратата, да излезе детето, да ги стресне и прочее. Смело позвънявам и тъкмо съм си приготвила две-три кратки, но съдържателни изречения да опиша проблема, за да могат да се вземат мерки - отваря ми мъж, който държи за ръката детенцето, което явно съм чула преди това и изглежда малко сърдит. Аз, след кратка пауза, все пак изстрелвам набързо репликите, които звучат горе-долу така:
-Извинете, имате прилеп над вратата, да не се стресне детето или Вие като излизате..
Дори не успявам да довърша.
-Айде и ти сега! Какво като имаме прилеп! Ей като почнете с тия женски глупости, досега се карахме за това! Ще си постои и ще отлети нанякъде, кво толкова...-
Асансьорът отдавна е тук, а аз, вместо да си отивам на гостито, стоя като образец на глупосттта и ми идва да потъна в земята от срам...Мъжът почти трясва вратата, а аз замислено гледам празно още 2-3 минути, мъчейки се да събера и малкото достойнство, което ми е останало. Странно, дори забравям за прилепа. Но изведнъж ми светва, че може да го е събудила гюрлутията и светкавично се вмъквам в кабинката. Чувствам, че дори мозъчните ми гънки са изрусяли в този момент..
Не първият блондински момент в живота ми..Със сигурност не и последния...