Тази случка е доста стара, но напоследък си припомням доста такива истории, които да ме убедят за пореден път във великата мисъл на Айнщайн - "Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен"...
В офиса, където работех преди време, един ден идва доста възрастен човечец, придружен от дебеличък, нисък субект, доста черничък на вид, който упорито се опитва да си придаде европейски вид. Човечецът пита за шефа, но него го нямаше. “Ами добре, аз.... всъщност може и вие да ми помогнете. Срещнах този човек на улицата” - и посочва черният субект, ” и той имал проблем, пък нали сме хора, трябва да се помага, нали така. Аз също съм бил в чужбина, знам колко е неприятно да не ти обърнат внимание, та моля ви се, вижте човекът какъв проблем има”. Леко объркана, насочвам поглед към субекта, който притеснено започва да обяснява на лош английски, че онзи ден си купил панталон от един магазин, но тъй като му бил не по мярка, оставил го за поправка и сега…не може да намери магазина. Добре, казвам аз, дайте да видим бележката, която са ви дали, и ще се ориентираме къде е. “Ами работата е там, че нямам никаква бележка.” Добре, казвам аз, не ви ли дадоха нещо, с което да удостоверите, че имате да получавате панталон. “Ами дадоха, но там не пише адрес” - и вади от джоба си една намачкана хартийка, на която има написано нещо от сорта “панталон, размер…”, но е написано все едно с левия крак, а и не се вижда почти нищо. Мистерия! “Добре де, казвам аз, все пак не се ли сещате за някакво място? Нещо голямо до този магазин, да ви е направило впечатление? “Ами, на главната улица беше”. “Е, добре де, офисът също е на главната улица, излезте и търгнете надолу, може и да го видите.” В този момент, човечецът, който досега си е мълчал, изтърсва: “Вижте какво, сакото му било от същия плат, като панталона. Не бихте ли могли да го пипнете, да видим каква горе-долу е материята и да видите във вашата база данни кои фирми продават този плат. Аз и затова го доведох тука, за какво ги имате тези данни, ако не можете да ги използвате?”(???!!!!!!!!)
Искам само да уточня, че тогава не работех нито в шивашка фирма, нито разполагах с подобни бази данни. Действително, имахме списъци с фирми, но те бяха много далеч от информацията, която искаше човечецът.
Шизофреничният разговор приключи с умозаключението на въпросния човечец, че всъщност май аз съм доста неуслужлива, и че по принцип е редно да помагаме на изпадналите в беда чужденци.
Няма коментари:
Публикуване на коментар