Зодиакален брейсторминг - част 3 ( и последна...)

Зрелост

Легендите не се случват случайно. Те са плод на определени събития-подредени от леката ръка на провидението, което пипа с кадифени ръкавици и много внимава някой да не го заподозре в намеса.


Козирогът вярва безусловно в провидението и в неговия пръст в събитията, въпреки че сигурно си има и по-добро обяснение, но и достатъчно респект и здрав разум, за да не го налага публично. Та вървейки по пътя на живота, изведнъж козелът среща подходящите хора в подходящото време. Надарен с късмет по принцип, просто няма шанс да не им обърне внимание. Е, разбира се, това е само защото вече е готов да ги види. Но смисълът не се променя. Раци и скорпиони, добре дошли. За другите – винаги ще е късно. Но тези двете безкрайно духовни зодии просто пасват на козата както мед и мляко, кетчуп и пица, шапка и ръкавици, куку и пипе.


Разбрал най-накрая накъде трябва да гледа, козирогът се заслушва повече в себе си и шумовете в главата си, които иначе е мислел за неполезни и разсейващи неща и открива цяло богатство. Отработеният мироглед, тънкото чувство за ритъм и правилност, „проглеждането” и поглеждането отвъд хоризонта дават невероятни резултати. Подсмивайки се, ракът много бързо схваща положението. Пасва му здравата, но емоционална природа в комбинация с интелект и мисъл. Напасвайки гледните си точки, двете зодии са в състояние да изградят здрава и стабилна връзка, приятелство, брак, сътрудничество и всякаква друга полезна форма на симбиоза. Гмуркат се в природата на нещата, водят разговори до безкрай за смисъла на формата и материята, субстанцията и консистенцията и каквито си щуротии си щете. Емоционално узрелият козирог схваща нааай-накрая, че не е винаги „толкова важно да бъдеш сериозен”-нещо, което ракът си знае като две и две. Той бързо преподава най-важният урок на козлето – не е важно какво ще правим после, важно е какво правим сега. Ние нека си говорим за сложните неща, но хайде за бога да изживеем простите. Така, че може да ги видите както в най-мрачните сепарета на заведението да обсъждат поредната интелектуална главоблъсканица, така и в най-шумното и купонджийско място. Може да стоят през десет стола, но се разбират само с поглед. Не се чудете ако внезапно ви се струва, че някой и нещо вече ви се е случило, и без да разбирате защо, сте очаровани от този факт. Два пъти. Тази част от козирога, която желае да рови в себе си, може да отиде далеч, подкрепен от един истински рак – чувствителен, емоционален, но и духовно просветен.

Виж, със скорпиона нещата вървят малко по-бавно, но също в твърде положителна посока. Просто там емоциите идват малко в повече на козирога. Тъй като скорпиончето винаги иска да бъде ухажвано и да му се подчертава значението, което то има в живота на другите, козата леко се отегчава от толкова емоции събрани на едно място и още повече- о,боже, та те дори не са мои емоции. Но вече е достатъчно умна и прозорлива, за да си изплете кошницата бързо и разумно и да започне да консумира връзката – под каквато и форма да е тя.

Един емоционално и духовно стабилен козел разбира вече смисъл на нещата извън тривиалното „На ти куклите-дай ми парцалите”. За да имаш, трябва първо да дадеш. Стига с тоя пословичен инат, упоритост, горделивост, пестене на чувства и прекрояване на емоции, за да паснем в калъпа на нормата. Да търсим нормалността. Разбира се, никога няма да загубят себе си, не се и заблуждавайте, но важното е тук, че най-накрая, козирогът е свободен да развие онази част от себе си, която му помага да види отвъд...себе си. Да погледне в тази част на градината, където са скрити в сенките най-невероятните съкровища. Да се научи да чува, вместо само да слуша и да вижда, вместо само да гледа. С подобни партньори има големият и редкият шанс да бъде едновременно оценен и да се развие в посока, която го кара да се чувства щастлив и най-накрая в мир със себе си и със света.

Е, дори и това е силно казано, тъй като един неспокоен дух, какъвто си е по природа планинският козел, винаги търси най-високия връх на планината, дори и само за да стъпи там с едно копито и да изблее горделиво – „Вижте ме къде съм”. Дали ще има кой да го чуе и оцени? Еми и да няма, фразата ще се перифразира на „Виж се къде си” и пак ще му е гот. Просто защото това е природата му – да търси, да намира и да побеждава. Нали уж за това го обичате?


P. S. Това е твърде непредставително представяне на един сложен казус. Можеш ли да облечеш всички живи същества в еднакви дрехи, искайки всъщност да покажеш колко са различни – защото на всеки дрехите му стоя по различен начин? Опитът, колкото и да говорим, не се придобива с времето. Само по себе си, времето не решава и не учи на нищо. Ние сме, такива, каквито сме, защото сме били във времето Х на мястото Y с човека Z. Паралелните вселени съществуват в „Света на диска” и май не само. Истината е някъде там....