В един абсолютно заблуден момент от живота ми абсолютно неистово пожелах да вече да не съм блондинка. Да се видя с тъмна коса, да съм различна, да е нещо ново, да...бля-бля-бля...Речно-сторено, пък и да отидеш и да се вапцнеш от руса в тъмен цвят не е кой знае каква философия. Ама като се пребоядисаш външно - това нищо не значи, нищооо..
Та няколко дни след вапцването, аз си стоя и си се радвам на хубава коса, на лъскавия си косъм, на-бля-бля-бля....В офиса пристига една женичка, която носи едни документи и се нуждае от малка помощ. Изглежда ми позната. Аз, в тон с новото ми не-русо настроение, и помагам по всякакъв възможен начин. Въобразявам си, че изглеждам доста по-интелигентно. Жената е очарована. Благодари ми поне десетина пъти. Аз съм щастлива. И в този момент, тя казва: "Ох, благодаря ви наистина много, бяхте много любезна. Защото преди Вас, тука имаше едно друго момиче, а то никак, ама никак не беше любезно". Аз усмихнато казвам: "Не, грешите, аз бях и преди." Тя: "О, не, не, моля ви се, не може да сте били вие. То беше едно русо, едно такова намръщено, неучтиво...". Аз, вече по-нетърпеливо: "Ама аз бях, и преди това, просто тогава бях руса.".Женичката пак: "Ама не..", аз: "Ама да..", докато тя накрая млъква сконфузено и затваря вратата от външната страна, с твърдото убеждение, че или тези млади момичета нещо не са наред, или просто...ех, какъв е тоя свят...единият път-намръщена, после-любезна, много странни поколения..., ама и аз какви ги дрънкам и т.н. Само дето задоволството и абсолютно е изчезнало. Аз стоя като гръмната и още не мога да се опомня и съм тотално възмутена - как някой ще ми казва, че не съм била любезна, аз съм толкова мила по принцип, и изобщо тая коса хубава ли е и т.н. и т.н. Също с абсолютно изчезнало задоволство. В един момент се осъзнавам, че все пак съм в офиса, тръсвам кафени коси и се оглеждам наоколо....Колегите са налягали под бюрата от смях, сигурно са ги чули през десет сгради....Просто не могли да понесат гледката на милата възрастна женица, която твърди, че русото момиче е нелюбезно и на самото пребоядисано русо момиче, което не може да повярва на ушите си, че не е любезно и как една коса може толкова да промени нещата....И въпреки, че вече е ЕнтелЕгентно кафяво, продължава да спори и да засрамва горката женичка, която на всичкото отгоре е искала да го похвали...
Само за сведение - аз НАИСТИНА съм руса. И тогава бях, макар и кафява...И пак съм...И май ще си бъда...
2 коментара:
Няма да повярвате, но това се случи и на мен. :)
Няма как да не повярвам! Животът не е много различен на различните места ;)
Публикуване на коментар