сряда, 7 октомври 2009 г.

Tu sais que la mort est femme.....

Сутринта някъде между съненото първо кафе и втора цигара, научавам вестта. Става ми леко тъжно и някак си неудобно. Докато осъзная какво става, стоя с четири жълти хризантеми пред ритуалната зала. Не знам дали съм тъжна. По-скоро не знам как трябва да се държа.
-Подходящи ли са според теб хризантемите? Гледам хора са купили карамфили... – въпросът ме поразява с абсолютната си тъпотия. „На кой му пука всъщност” – ми застава на върха на езика. Най-малко пък на този, за който ги носиш. Доброто възпитание и този път ми прави лоша услуга. Махвам отегчено.
Около мен са се събрали някакви истерични хора, които не познавам. Ученички с панталони. И с изрязани потници. Половината явно мислят, че на погребение се ходи в черно. Бившите ми учители ми говорят на „ти” и неизвестно защо ме целуват подред. Скръбта има странни проявления понякога.
Някакви деца пред мен се бутат напред, без цветя в ръка, и коментират- да влизат ли, да не влизат ли, къде да застанат, да се страхуват ли....
-Ако няма да минавате, се отместете, стоите точно на пътеката и пречите – звуча като пълна лелка, но пък авторитетно. Те бързо се свиват и се притаяват на пейките отзад. Днес по новините чух за едно момче, убили се с някакъв от бой. Да не повярваш, че са от едно поколение.
Някой припада вътре. Тълпата се разпръсква да направи място. Наистина не разбирам какво става.
-На мен ми харесват католическите погребения. Там, където накрая казват по няколко думи за това, какъв е бил човека, разказват случки с него....- това вече ми звучи разумно. И на мен ми харесват. Май не са католически, но някак си нямам сила да мисля за това. Леко почвам да се осъзнавам. Започват да се разказват случки –тогава, когато еди какво си, каза еди що си...Заслушвам се и дори се усмихвам май. Неподходящо.
Момчетата зад мен пък направо си се смеят. То си е за смях, познавайки човека, който сега лежи там някъде напред – случките си ги бива. Тромаво се придвижваме напред. Разстрел, червеи, какво тук значи някаква си личност – някакви фрази ми се мотаят в главата.
Неподходящо.
А кое е подходящото?
Гробищата трябва да са в центъра на града. Вече съм абсолютно сигурна

Няма коментари: