***

На света има кретени, дебили, глупаци и луди. Нормалният човек съдържа в себе си в разумно отношение всички тези съставки. Гений е онзи, който издига до връхната точка един от компонентите, като го подхранва с другите. Кретенът изобщо не говори, лигави се, получава гърчове. Залепя сладоледа на челото си, защото не си улучва устата, никакви координирани движения. Дебилът е социално поведение. Винаги говори извън чашата, дори и да иска да говори за това в нея. В положителна форма става дипломат. Не е творческа личност. Дебилът не казва, че котката лае, а говори за котки, когато другите говорят за кучета. Греши правилата на разговора и когато греши сполучливо, е неотразим. Глупакът никога не греши в поведението си. Греши в разсъжденията. Той казва, че всички кучета са домашни животни и всички кучета лаят. Но че и котките са домашни животни и следователно лаят. Глупакът може да каже и нещо вярно, но вследствие на погрешни разсъждения. Майстор на паралогизмите. Лудият е глупак, който не знае триковете. Глупакът се мъчи да докаже своята теза, има изкривена логика, но все пак има логика. За лудия всичко доказва всичко. Лудият се разпознава по свободата, с която се отнася към задължителните доказателства, по лекотата, с която получава просветления.

Умберто Еко, "Махалото на Фуко"