Мария Стюард - Стефан Цвайг

Pour luy depuis j'ay meprise l'honneur
Ce qui lous puest seul nous pouvoir de bonheur
Pour luy j'ay hasarde grandeur&conscience
Pour luy tous mes parens j'ay quitte&amis
Et tous autres respectz sont a part mis.

Pour luy tous mes amis j'estime moins que rien
Et de mes ennemies je veux esperer bien
J'ay hasarde pur luy &nom & conscience
Je veux pour luy au monde renoncer
Je veux mourir our le faire avancer.

Pour luy je veux rechercher la grandeur
Et feray tout que de vray congnoistra
Que je n'ay bien, ne contentement
Qu'a l'obeir & servir loyanment.

Pour luy j'attendz tout bonne fortune
Pour luy je veux garder sante & vie
Pour luy tout de suivre j'ay envie
Et sans changer me trouvera tout une.

Стихотворението е посветено от шотландската кралица на мъжът, изпепелил сърцето и.
Преводът е твърде непрофесионален, но все пак....

Заради него аз честта презрях,
единственото щастие в живота,
задгърбих и величието свое, свойта съвест,
родители и приятели напуснах,
уважението свое в ъгъла захвърлих.
Заради него приятели свои не зачитах,
от враговете свои помощ чаках да получа,
заради него име, съвест пропилях.
Светът загуби своето значение,
умряла бих, но стигаше ми той да е успял.
Исках отново величието свое да намеря,
но само за да го изтръгна от себе си,
да не се чувствам добре, да не се чувствам задоволена,
докато не му се подчиня, за да му служа вярно.
За него щастието свое исках да получа,
за него исках да запзя всичко скъпо,
исках във всичко негово да чувствам своите следи
и без да се променям, да открия себе си!

******
Като страстно любеща, тя разтапя целия си живот в подчинение и прехласната смирение. Само могъща гордост у една любеща жена може да се превърне тъй-дивно в могъща всеотдайност. Големите дарове обаче са милост само за този, който е достоен за тях, за всеки друг те се превръщат в опасност. Силните характери стават по-силни чрез неочаквано прирасналата им власт (защото властта е техен естествен елемент), слабите характери обаче загиват под незаслуженото щастие. Триумфът не ги прави смирени, а надменни - в детинската си глупост те смесват падналия им се подарък с някаква собствена заслуга.
*********
В живота на една цена няма по-дълбоко унижение от това, че се е отдала прибързано на мъж, който не е бил достоен за такава любов; една истинска жена никога не ще може да прости такава вина нито на себе си, нито на виновния.
******
....роден за владетел, защото сам умее да се владее.
****
Тясна е границата, която отделя лудостта от дързостта, защото героичното е в същото време безразсъдно.