Емили Дикинсън

Аз никоя съм. А ти кой си?
Ти също ли си никой?
Тогава двама сме. Но не издавай -
че те ще ни навикат.

Колко е мрачно да си някой
- и като жаба мокра -
да казваш цял ден свойто име -
пред възхитена локва!

***
Много безумие е най-върховен смисъл -
за поглед, който различава.
Многото смисъл е най-чистото безумие -
където множеството обладава.

Ти си нормален - щом си се оставил
на туй, което те надига.
Опъваш ли се - ти ще си опасен -
и окован с вериги.

***
Сърцето търси първо удоволствие -
а после да не го боли -
а после малките упойки - със които
страданията да понамали -
а после да заспи - да заспи за дълго -
а после, че ще бъде най-добре -
щом иска неговият Инквизитор -
да има свободата да умре.

***
Научихме любовта добре -
буквите - думите - първа глава
от книгата - и откровението -
сякаш пресъхна подир това.
И тогава всеки от нас -
видя в другите очи -
светло незнание на дете -
детско незнание - да личи.
Което единият не бе разбирал -
искаше на другия да обясни.
Уви! Голяма е мъдростта -
и истината - с много страни!

***
Казват - лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката - като жилите -
със възрастта се подува.

Времето е проверка
за болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма.

***
До края истината казвай, ала не направо -
обходите успяват.
Внезапната откритост за немощната ни възхита
непоносимо засиява.
Тъй както нежно обяснената Светкавица
Децата срещат леко
да блясва Истината постепенно,
инак ще ослепее всеки...

***
Бог е наистина ревнив.
Кара ни да се каем -
че не играем с него -
а помежду си играем.

* * *
От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева -
и една пчела -
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига -
мечтата стига.

***
Да се бориш на глас е храбро -
но по-голяма е храбростта,
когато се биеш - вътре в сърцето си -
с кавалерията на скръбта -
когато побеждаваш - без зрители -
падаш - без никой да съзре, -
когато не гледат патриотите
как героят им ще умре.
Такива храбреци дирят ангелите -
шествие на разперени крила -
ред подир ред - със равна стъпка -
и със белоснежни облекла

***
Плачът е нещо незначително -
въздишката - е нещо дребно.
Но от товара им натрупан
човек умира постепенно.