Да, този свят е сцена, където всички хора са актьори
и всеки има миг, във който трябва да влезе и излезе;
и играе различни роли, тъй както животът в е седем действия:
кърмаче първо, което плаче и повръща в скута на дойката.
След туй момченце, сутрин с лъщящи бузки, с чанта на гръб,
което неохотно, като охлюв, отива на училище.
След малко печален влюбен, който сякаш пещ, въздиша
над сонета си горещ за някой нежен лик.
След миг войник наперен, със мустак на леопард,
ругаещ върло, бърз на крамоли,
готов заради славата да скочи в топовно гърло.
А след малко само общински съдия, коремче пуснал, натъпкал се добре
с петел - подарък, но строг, с брада подкастрена прилично и хубаво
заучил своя текст от важни глупости.
След туй палячо по чехли, с кесия на колана и очила на края на носа,
танцуващ в гащите от младини, сега широки за пищяла мършав,
и мъжкия си глас обратно върнал към детското пискунче...
И на края на този чудновата пъстра драма
последна роля: странно същество в повторно детство,
с изличена памет, без зъби, без очи, без слух, без всичко.
Уилям Шекспир, из "Както ви харесва"
Няма коментари:
Публикуване на коментар