Южна Франция е хубава, макар и малко снобарска. Бях много учудена от информацията, която ни дава екскурзоводката - сградата на прочутия фестивален комплекс в Кан се води за една от най-грозните в града и тук му казват "бункера". Пред тази сграда в момента е опънат един червен килим, но не се случва нищо вълнуващо - отгоре се мъдри надпис, че има някаква среща тип "след 10 години". И наистина, минават някакви позастарели типове, които махат вяло на оскъдната тълпа журналисти.
Плажовете на Кан са в голямата си част частни и казват, че почти не можеш да се добереш до тях. От другата страна на плажната алея, има доста грандиозни хотели. Пред един такъв, спират луксозни лимузини, слизат разни лъскави хорица, от вътре се чува музика - свири някаква банда, сигурно супер известна, и хвърчат сервитьори... парти с една дума!
Кан-добре, но Ница просто ме зашеметява. Пристигаме късно вечерта и нямам търпение да съмне и да тръгнем на обиколка. Оставам очарована от почти всичко в този град, с изключение на едно нещо - познайте кое!- плажовете. Всъщност, камънаците, които те н
аричат плажове. Който не вярва, че плажът на Ница е само камъни, да погледне снимката в дясно. Това е Ривиерата - чист кръгъл тип речен камък. За да можеш да го понесеш, предлагат чехлички, гумени, от по 10 евро. Иначе не можеш да се добереш до морето. Още ме боли сърцето!
аричат плажове. Който не вярва, че плажът на Ница е само камъни, да погледне снимката в дясно. Това е Ривиерата - чист кръгъл тип речен камък. За да можеш да го понесеш, предлагат чехлички, гумени, от по 10 евро. Иначе не можеш да се добереш до морето. Още ме боли сърцето!
Няма коментари:
Публикуване на коментар