О, Майорка, Майорка!

За първи път съм на остров, и то такъв, за който пътувахме 8 часа в открито море. Отсреща е Африка.

Утрото е топло, но не и задушно. Като цяло, времето се оказва доста приятно. Настаняваме се набързо и към плажа. Морето е страхотно, още по-хубаво от Коста брава! Соленичко е, но пък е кристално чисто. Брегът е доста странен - вървиш, вървиш, а все плитко. Все едно си в известната поговорка "Морето му е до колене". Пясъкът малко хич го няма, прилича на цимент, но пък палмите са разкошни и служат като естествени чадъри. Много хора, много разговори, предимно на немски (ние сме в немската част - и там си имат разделения).

През следващите дни обикаляме повечко и не остава много време за плаж, но пък аз море си имам и у нас си. Всичко е много добре уредено и ако знаеш поне 2 лафа на английски, няма страшно. Почти навсякъде има туристически центрове, които предлагат безплатни карти на региона, ескурзии и разни други екстри. В автобуса казват коя спирка е сега и коя следва, отделно го пише на едно табло над главата на шофьора, така че не можеш да се изгубиш, поне не нарочно. Докато се позавъртим из Палма и няколко автобуса, вече сме срещнали няколко българи. Единият ни кани да пием кафе в неговото заведение в центъра на града. Казват, че на целия остров били около 3,500. Навсякъде сме, ей!

На потенциалните туристи силно препоръчвам да разгледат Палма обзорно. Романтично и доста оживено място, има си магазини, заведения, музеи - за всекиго по нещо.

Водят ни на плаж и в английската и френската части на острова (абе има разлика с нашата, ама явно нашата е най-евтината). Водят ни и в скъпарските райони - да надникнем само, какви вилички се виждат, изтекоха ми очите. Автобусът се заклещва в една много тясна уличка и веднага пристига полиция, там не прощават дори и на обърканите заблудени чужденци, и благодарение на преводача, който е местен отърваваме голямата глоба. Междувременно, аз го играя преводачка на нашия гид, тъй като никой от автобуса не разбира английски. В интерес на истината, разказва доста увлекателно, и понякога дори забравям да превеждам. В потрес научавам, че на Майорка няма достатъчно вода, или направо казано, няма почти никакви подземни води. Но имат построени съоръжения и събират вода от редките случаи, когато вали, а отделно преработват и морска. И този целият туризъм, пак се развива и върви чудесно. Виж ги ти, пустите майорканци.

Успяваме да посетим и прочутата фабрика за перли, откъдето ставам горда притежателка на пръстен с розова перла първо качество, и на обици с перли трето качество (които струват 10 пъти по-евтино). Но едно от най-забележителните места, е пещарата Драк. Не че е по-хубава от нашите пещери, но е много по-добре благоустроена. Дори не ми става студено, т.е. не е дълбока, но е страхотно осветена, проектът бил на незнам си кое светило в тази област, ама наистина хваща окото. Сядаме на едни дървени пейки, светлините изгасват за около 2-3 минути, след това се появяват слабо и се озоваваме в един друг свят. По езерото (ако не се лъжа, най-голямото такова в света) се плъзгат лодки, в тях разни младежи и девойки свирят прочути музикални миниатюри. Лодките танцуват някакъв странен танц, продължават да свирят, никой не гъква. Шоуто е около 10-15 минути, но е доста въздействащо.

Друг безплатен съвет - пийте сангрия! Пийте много сангрия! Прочутото испанско вино, сервирано с плодове е най-добрата напитка в жегите. И още нещо - отидете на разходка с корабче по скалистата част на строва, но си сложете бански преди това. Аз не бях, а това е фатална грешка. Любезният екипаж спира уж в дълбоките води, но там, където цветът на водата е тюркоазен - това значи, че има нещо като лагуна, плитко и подходящо за плуване.

За наш късмет, докато сме на Майорка, ни вали само веднъж, но много яко. Това за щастие е към края на почивката, та не може да ми развали настроението. Не искам да си припомням факта, че по принцип там дъждовните дни са само няколко в годината. За съжаление, ми се налага да си го припомня на другия ден, когато пътуваме към Барселона с ферибота. Въпреки внушителните 8 етажа на кораба, той се люлее като черупка. Стомахът ми отмъщава за изядните предния ден миди. Като слизаме в Барселона, разбираме, че на Майорка бушува страшна буря. В следващите дни, спират всички фериботи натам. А мен ме хваща моркса болест, която била много коварна - земята ходи като змия насам-натам, и това вече се усеща като слезеш от кораба и мине известно време. Следващият път със самолет!