Един мозък в две тела

Петък вечер. Имаме спешна нужда от питие и място със забавлениея. Където и да е то.
Два часа по-късно вече сме на третото питие, шоколад и половина и две пакетчета ядки.
Нямам идея защо жените, когато нещо им е кофти, се тъпчат с шоколад. Ама помага.
- Почти никога не можем да си обясним защо другите постъпват така, нали? А може тяхното разбиране за нещата да е различно от нашето. Може би възприятията ни работят различно... - тя маха възбудено с цигарата - не знам коя подред за вечерта.
Заглеждам я през цигарения дим.
Моята любима приятелка.
Кога ли започна нашата "love story"?
Нямам и най-малката идея. Така е с хубавите неща - много често дори не разбираш как са ти се случили.
Помня само, че аз я харесах веднага.
Тя мен-малко по -късно.
Аз наистина съм трудна за харесване и много лесна за обичане. Само трябва да поискаш да останеш. Никак не се учудих, че ми го каза в очите един ден. Наистина е прекрасно да имаш някой, който те обича - какъвто си.
Сега сме вече на етапа "Зная всичко което и ти знаеш за мен", както го е казал Недялко Йорданов.
Смели сме се заедно, напивали сме се заедно, говорили сме по много за всичко, плакали сме заедно (тя е един от малкото хора,които ме е виждал да плача...).
Допусната е до "черната кутия" без резерви. Само от мисълта каква компроматна война можем да си спретнем един ден ми се свива стомаха. Хубаво е да мога да си правя шеги с това.
-...и много честно забравяме май, че всеки си е някакъв...И тях друга майка ги е раждала...Или пък и аз не знам вече...-продължава тя.
Усмихвам се.
Тя е по-добра от мен.
Може би аз никога не забравям, че имам зъби и ги използвам често.
- Не е до това, че са с други майки. Понякога трябва да приемем, че в дадената ситуация са били чисто и просто прасета...И да не търсим сложните обяснения. Все, в един момент от живота си, всеки е прасе за някой друг. Просто на тях им се случва доста по-често...
Смеем се високо и силно.
- Хайде ела сега да те размажа на билярд.
- А, никак няма да ти е трудно, като имаш предвид с кой ще играеш...
"Размазваме" се няколко часа.
Междувременно играем и Дартс. Тя няколко пъти качва стреличките на покрива на Дартса. Катерим се по столове да ги вземем. Всичко това е съпроводено с много питиета, цигари, нездравословни разсъждения и смях.
Тръгваме си последни от заведението, доста пили и в прекрасно настроение.
- Май не се напихме, а?
- Нищо, другия път...
Една съвсем обикновена момичешка вечер на странното симбиотично наше създание, или както го е кръстила тя - "един мозък в две тела".
Найс, а..?