Виртуално

Ти, който си в мрежата

Кой ли ни Господ събра и случайно ли,
някъде там, анонимни, във мрежата,
да си превързваме раните,
...мислите да си подреждаме?
Някакви хора, без форма, без тяло,
странно отдадени и без лице,
себе си идват да кажат,
сбрани единствено във стихове.
И се вълнуваме, плачем, мечтаем,
в чужди животи и истини,
цели вселени от себе си правим,
полу-наистина, полу-измислено.
Във виртуалното думи редим,
пластове страст или чувства,
в късните нощи не спим -
съществувание или изкуство?
После наивно и плахо се питаме,
в "Лични бележки", дали сме добре...
Ей това, как го наричате, питам ви,
психотерапия ли, или не?
Мисля, че не за поезия, точно,
в мрежата сме виртуално събрани,
а си опазваме, някак, душите, задочно,
с капчица още човешко внимание...


Радост Даскалова (regina)

източник

До кога ли....

НОЩЕН РАЗГОВОР С ЛЮБОВТА МИ

Парцалива,с разбито коляно,боса -
стои до леглото и хленчи.
Прилича ми на пребито просяче.
...Как да и кресна :"Бягай от мен,че..."
Как да и посоча вратата.
Да я изхвърля в дъжда на улицата
и камък подире и да запратя?
Така беззащитна и щурава е...
Кой ти е виновен? -питам я .
Казах ли ти там да не ходиш вече?
Гледа ме виновно в очите.
Щом не слушаш - върви си.Пречиш ми!
Стои и ме дърпа за нощницата.
Не ми дава да спя.По дяволите!
Какво искаш от мене още?
Колко пъти те предупреждаваха?
Цяла нощ ли ще ме държиш будна,
малка наивна глупачка!
Господи,ама съвсем луда си!
Седи на пода и плаче.
Чак да ти скъса сърцето.
Хайде ела.Успокой се!
Сега ще превържем коляното.Ето.
Какво ще те правя - моя си...
Сгушва мокро носле на рамото ми,
даже се усмихва насън , бедната...
А сутринта - да съмне само -
и тя ще хукне към тебе

Маргарита Петкова