сряда, 29 декември 2010 г.

Коледни и новогодишни поверия


Ако не ви се работи вече трети ден – то значи първо е сряда, второ е третият ден след коледните празници и трето е три дни преди нова година.

Ако не сте на маса, с опряни лакти и най-тежкото, което имате за вдигане, е пълна чаша (не се уточнява с какво) – то значи сте на работа.

Ако сте на работа по това време на годината, а не с навряна глава в тоалетната чиния(като всички нормални хора) – то значи сте държавен служител.

Ако са ви отказали отпуска за новогодишните празници, ако в последните дни на годината пишете само отчети, ако колегите ви дразнят непрекъснато и (без)причинно – то не само сте държавен служител, но и знаем къде работите.

Ако въпреки отказаната отпуска, не сте си взели болничен, защото си въобразявате, че сте съвестни – това нищо не значи. Просто не може да ви се помогне изобщо (не само сега, а и занапред).

Ако по време на коледните и новогодишните празници сте спрели с тренировките и физическите натоварвания, то значи има надежда (за вас, не за спорта...)

Ако прекарате коледните празници, пеейки песнички за Рудолф и първия сняг – значи се вдитенявате (няма страшно, като пубертет с обратен знак е....)

Ако от коледното парти имате снимки, които ще ви е срам да покажете на децата и на внуците си – значи купонът е бил на ниво. Браво!

Ако ще празнувате новогодишните празници с приятели, извън града, с домашно приготвена храна и много вино за изпиване – значи че умеете да взимате много добри, мотивирани решения. Вие сте зрял и отговорен човек и може да се разчита на вас.

Ако след новогодишанта вечер, този, с който се събуждате не иска да си ходи и настоява да му кажете нещо топло (най-походящият отговор е :”Чаааай”), значи това е сериозното ви гадже/жена ви/съпругът ви/майка ви...опааа, това беше друго поверие....

Весела Нова година!

сряда, 22 декември 2010 г.

The Ghost of Christmas past

And when I dream my Christmas dream
It's You I' am dreaming of
For You - The Only One I want
The One I've always loved...

Мислех си, че всичко съм изхвърлила вече. Намерих я случайно, между другите боклуци, наводнили личното ми пространство. Такава една – банална, много лигава, твърде коледна и съвсем не като по моя мярка.
Към тогавашния момент, текстът беше подбран идеално – бавно и методично започна да става ясно, че „всичко било е насън...”, както се пее в онази хубава песен.
И затова не ми стана скъп спомен.
Стана такъв, който трябва да имаш. Да си го трупаш към другата купчина на непотребните, закъснели и много чувствени признания, които не ти служат за нищо. Тези признания, които, ако имаш достатъчно здрава храносмилателна и нервна система, трябва да вадиш от време на време от прашните им опаковки. Да ги сложиш някъде, където да ти избождат очите за известно време. И гледайки ги, да си набиеш хубаво в главата как (въпреки тях) се случват нещата.
Особено ако те е завладяла поредната доза оптимизъм.
Особено коледен!
Така минават годините, с товарът на спомените...и остаряването не е процес само с външно проявление.
А картичката стои там - част от миналото, което, ако му се позволи, ще изяде настоящето. Или поне ще се опита.
Затова за миналото – или хубаво, или...
Никога съм не съм му имала доверие, между другото. Прекрасно е, точно защото е минало.