And when I dream my Christmas dream
It's You I' am dreaming of
For You - The Only One I want
The One I've always loved...
Мислех си, че всичко съм изхвърлила вече. Намерих я случайно, между другите боклуци, наводнили личното ми пространство. Такава една – банална, много лигава, твърде коледна и съвсем не като по моя мярка.
Към тогавашния момент, текстът беше подбран идеално – бавно и методично започна да става ясно, че „всичко било е насън...”, както се пее в онази хубава песен.
И затова не ми стана скъп спомен.
Стана такъв, който трябва да имаш. Да си го трупаш към другата купчина на непотребните, закъснели и много чувствени признания, които не ти служат за нищо. Тези признания, които, ако имаш достатъчно здрава храносмилателна и нервна система, трябва да вадиш от време на време от прашните им опаковки. Да ги сложиш някъде, където да ти избождат очите за известно време. И гледайки ги, да си набиеш хубаво в главата как (въпреки тях) се случват нещата.
Особено ако те е завладяла поредната доза оптимизъм.
Особено коледен!
Така минават годините, с товарът на спомените...и остаряването не е процес само с външно проявление.
А картичката стои там - част от миналото, което, ако му се позволи, ще изяде настоящето. Или поне ще се опита.
Затова за миналото – или хубаво, или...
Никога съм не съм му имала доверие, между другото. Прекрасно е, точно защото е минало.
Няма коментари:
Публикуване на коментар