вторник, 19 май 2009 г.
неделя, 26 април 2009 г.
Колко малко е нужно....
Пабло Неруда е чилийски поет, писател, публицист и дипломат.
Истинското му име е Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Босоалто.
Псевдонима си е избрал в чест на чешкия поет Ян Неруда.
Псевдонима си е избрал в чест на чешкия поет Ян Неруда.
Носител е на Нобеловата награда за литература от 1971 г.
Автобиографията му, която излиза през 1973 г се нарича " Изповядвам, че живях" (Confieso que he vivido).
Умира бавно, този,
който не пътува,
който не слуша музика,
който не открива очарование в себе си!
Умира бавно този,
който разрушава себелюбието си,
който отказва помощта.
Умира бавно този,
който се превръща в роб на навика,
минавайки всеки ден по същите пътеки,
който не търси разнообразие,
не рискува да се облече в различен цвят
и не разговаря с непознати.
Умира бавно този,
който бяга от страстта
и водовъртежа на чувствата,
които връщат блясъка в очите
и спасяват тъжните сърца.
Умира бавно този,
който не променя живота си,
когато е недоволен от работата и любовта си,
който не рискува сигурното за неизвестното,
за да преследва една мечта,
който не се решава веднъж в живота си,
да избяга от мъдрите съвети...
Живей днес!
Рискувай днес!
Действай днес!
Не се оставяй да умираш бавно!
Рискувай днес!
Действай днес!
Не се оставяй да умираш бавно!
Не забравяй да бъдеш щастлив!
събота, 8 ноември 2008 г.
Зодиакален брейнсторминг - част 1
Напоследък чета в интернет различни статийки за зодиите-къде смешни, къде донякъде точни, къде с претенции за психологически портрети. Не живея с идеята, че познавам добре характерните черти на различните зодии, или пък, че мога да давам най-точните оценки за разни личности, като на всичко отгоре глупаво ги обединявам в „представителите на зодия овен/телец и т.н са....”.
Обобщенията, както добре знаем, са признак на ограничено мислене. Та затова нямам за цел да се правя на някаква вездесъща експертка по човешки характери.Забелязах обаче, че никъде в тези т.нар.статийки за зодиите, не се упоменава гледната точка на този, който ги пише. И то може би така трябва да бъде – нали хората говорят за зодии, какво общо имат тука разни гледни точки и прочее-ще кажете вие. Ами сигурно е така, но пък тука аз мога да си пиша разни работки, дето ми хрумват ей така, и веднага реших да се пробвам да опиша как на мен лично са ми въздействали и как съм възприемала различните представители на зодиака, преминали по някакъв начин в живота ми. Има моменти, в които съм си мислела, че някои техни характерни черти са следствие от зодиакалната им обремененост, но като помъдрях с годините, се убедих, че хората са си хора, техните си черти са такива, именно защото Иванчо си е Иванчо, а не Петканчо, и тълкуванията за зодиите трябва да се адаптират към хората, а не обратното. Вече казах за обобщенията, няма да се повтарям, а ще карам направо:
Един козирог в опит за зодиакален брейнстормиг
Детство
Щастливи са родителите, които са се сдобили с рожба-козирог. Особеното на тези дечица е, че още от малки са много сериозни, кротки и някак по свой си начин упорити. Дали ще е в погледа, в начина, по който си пие млякото или пишка в цукалцето, но още от най-ранна възраст, тези деца ще ви покажат, че те са си те и си имат собствено мнение за това как ще се случват нещата. Понякога сериозният поглед на едно бебе-козирог може дори да те стресне, но с времето се свиква, още повече, че това малко чудо се оправя само и общо взето, не се налага да му се виси непрекъснато на главата. Паметливи от съвсем малки, те се научават бързо да четат, и могат да изненадат родителите си като започнат да сричат надписи по улици и разни етикети. Това е станало между другото, докато вече знаят наизуст всички детски песнички и стихчета, които са чули някъде. Характерно за козирога-в младенческите си години се взема много насериозно.
Училищни неволи
В началното училище си гледат уроците, търчат по разнообразни извънкласни занимания и четат много книжки, разбира се-неприсъщи за възрастта им (сигурно съм била 4-5 клас, когато прочетох „ Богат-беден” и някак си прозрях, че е велика книга, въпреки,че почти не я разбрах...). Почти няма да намерите дете-козирог в разни курсове по изобразително изкуство. Аз лично ходих известно време на керамика, но разбира се, твърде неуспешно. Може да просвири на някакъв инструмент за известно време, и то само защото музиката е математика (тогава разбира се, те не го знаят съзнателно, ако ме разбирате-но го усещат – подредеността, ритмиката и т.н.), или да побяга на някоя спортна площадка (моа-пиано 5 години, без супер забележителни успехи, и лека атлетика-известни успехи, но преждевременно прекратена спортна кариера-се ля ви..) но до там. Въпреки, че има данни за спортист-обикновено имат спортни фигури- козирозите скоро разбират, че призванието им не е в спорта. Имат данни да постигнат нещо в тази област, но вече в по-зряла възраст силно им куца мотивацията (ритни-топковци, баир-будали и т.н. са изрази с голяма вероятност да са измислени от козирози...). Обикновено, в тази ранна възраст изобщо не усещат как се движи света около тях, имам предвид, емоционалният свят, за този на учението-то си се подразбира. Приятелчетата им тогава обикновено са съседски деца, с които учат заедно и живеят наблизо – най-честно някои телци или рибки. Нищо интересно- не са нито палави, нито агресивни, но това не значи, че са заспали. Просто, както винаги, са по-сериозни. Ако свършат все пак някоя пакост, веднага след това нямат идея защо са постъпили така. Доблестни са и бързо си признават, тъй като все още инатът им не е разцъфтял, че може дори и да отронят едно извинение (нещо, което почти не им се случва в зрелите години...).
Разбира се, козирогът знае чудесно къде ще продължи след началния курс-гимназия, техникум и т.н.-то си е ясно-така отговарят на родителите си обикновено. Изобщо, те са едни изключителни саморасли, и просто казват –така ще е, и родителите е добре да ги оставят да правят каквото са си наумили-децата им просто знаят какво ще е най-доброто за тях. Тъй като имат ясна преценка за себе си, няма да отидат да рисуват пейзажи или да чертаят електрически вериги, ако не им се удава. Така че-спокойно може да се доверите на решението на детето-козирог, след време сами ще видите, че не е било грешно.
Тийн
В гимназията, козирозите сякаш живват малко. Там се натъкват обикновено на някои близнаци или стрелци, които набързо ги повличат във вихъра на училищните забавления и младежките лудории. Но ако си мислите, че козирозите зарязват всичко и се юрват в общото стадо, се лъжете. Просто последователността на тези хорица е пословична във всичко. Може да са били на купон или да танцували в някоя дискотека до сравнително късно (обикновено не злоупотребяват с доверието на родителите си), но на другия ден в училище са с научени уроци и свежи глави. Докато целият клас спи, те ще станат и ще спасят положението-ще се жертват, за да не бъде изпитан някой друг, но! Забележете, за тях това не е жертва, те просто са си готови с урока и толкоз.
Сега ще излезе, че само хваля упоритите кози, защото и аз съм такава, затова ще кажа и нещо отрицателно-навреме май. Въпреки, че участват в социалния живот вече в сравнително висока степен, в младежките години си остават прекалено сериозни за възрастта си и обикновено не могат да се похвалят с много бурно детство. Дори пубертета не ги променя много-много. Тъй като залягат над книгите, нещата малко се случват встрани от тях. Те са постоянно в компании, успешно съчетават зубренето с партитата, но не са нито звездите на вечерта, нито най-ефектните хора наоколо. Някаква вътрешна неувереност не им дава възможност да се разгърнат и в тези периоди обикновено се мъкнат с някакви безлични гаджета (стрелец или везни), докато вътрешно страдат по разни ефектни въздухари (примерно водолейчета, и лъвчета). За щастие, към този момент, все още се държат далеч от тях...не за дълго обаче....
Младост
В края на гимназията, козирога просто разцъфва. Малко безличното пате до този момент, изведнъж става жена/млад мъж. Къде после ще намерим нашия козирог? В университета, разбира се, къде другаде? А, да, освен там, и задължително на някое работно място. Само да учи, да ходи по лекции и студентски купони, като на всичко отгоре и някой друг да плаща за това –що за безумна идея, ще ви каже веднага козирога. Той веднага използва възможността да изкара собствени пари и да разполага с тях. И то задължително ще се пребори за място в някой офис. Нищо, че е новобранец. Много рядко ще носи кафета, или ще тегли салам в някой магазин-ето тук вече знанията, трупани до момента, се отплащат. Със сигурност не помните някой супер забавен осми декември в компанията на козирози, но докато вие се шляете, козирога си постила пътеките за но-нататък.
Нещо, което не мога да премълча-абсолютната сериозност пак донякъде пречи в този момент на всички представители на тая зодия, те просто порастват твърде бързо и твърде преждевременно, но никога не съжаляват за това, то си е част от тях-така че няма да се трогнат от факта, че това дразни бохема скорпион, и разнопосочните близнаци. Това е положението, отсича козирога и бяга нататък. Вие се оправяйте с вашите си емоции, аз имам други работи да върша.
В този момент обаче се случва друго, което може да засрами козите. Споменах го бегло вече по-горе, но се ще разширя. Както казах, козирога разцъфва в този момент. Идва му най-накрая на акъла как да се облече, каква прическа да си направи, какви аксесоари да сложи. Що се отнася до жените-те така и не се научават да се гримират. По-точно-да се цапат като маймуни (везни). Използват съвсем дискретен грим, все едно е естествен, косата е естествена все още или с цвят, близък до естествения, облеклото-поради факта, че най-вероятно вече работят-без всякакви изгъзици, дрънкулки, цепки,къс поли, мрежест чорапогащници и т.н.
И какво става обикновено? Ами...нищо хубаво не произлиза от това. Сериозността им и същевременно естествено, здраво, ведро излъчване привличат като магнит неподходящи хора –като се почне от преподаватели, работодатели и т.н.(хора на възраст, имею в предвид), та се стигне до вече споменатите въздухари –лъв,близнаци, водолеи, без да обиждам никой.
И значи става страшно, вервайте ми!!! Козирога пощурява, откача, пощръклява, загубва си ума-в буквалния смисъл, та накратко- започва голямата излагация. Уточнявам -в личния живот. В учението и работата нещата се държат по някакъв начин, все пак козата си е коза. То и там в един момент нещата отиват на никъде, като следствие от тоталния хаос наоколо, но общо взето, в много лесно и бързо поправими мащаби. А иначе- охх, охх, охххххх.....
Открил внезапно, че е привлекателен за противоположния пол и че въздействието му върху хората му харесва ужасно, козирога започва точно този момент от живота си –към 21-23 години, да се държи неадекватно. Като за начало, решава да си върне на разни там индивиди, дето се правеха, че не го виждат в гимназията, заради почти заспалото му състояние. Веднага открива някой подходящ за целта (но иначе напълно неподходящ) лъв примерно, и след като го е отвоювал, обикновено от предишната жертва, (която вдига зверски банкети в чест на освобождаването си и да се кръсти-от къде извадих тоз късмет...), започва да му ходи по свирката в буквалния смисъл. Забравя кой е, какъв е, как се е добрал до тук, и се почва едно лудо препускане из живота – купони, алкохол, високи скорости, липси от по няколко дни и т.н. В тоз момент на тотално умопомрачение, няма да разпознаете козирога. Той е глупаво самонадеян, вироглав, сляп и глух за здравия разум, започващ бавно да се отправя към своята деградация. Има моменти, в които козирога разтърква очи и се пита:абе, какво правя? Но после, тръска рога и реве гръмовно: ще правя каквото си искам (любима реплика) и продължава да се самоубива бавно.
Сценарият може и да е друг, той по-лесно се постига примерно с водолей- абсолютния мечтател и вечно неразбран гений, усмихнат и разсеян интелектуалец, който увисва на шията на козирога и започва буквално и преносно да изсмуква побърканата коза – финансово, емоционално и всякак си. Или с близнаци – безумните му идеи се сменят на около 23 секунди, но какво от това-козирога е там, за да изпълнява всякакви шантави прищевки и да се люшка, накъдето духа в този момент вятъра в главата на близнака.
В този момент е изключително важно нещата да не излязат тотално извън контрол. За това разчитаме на здрави разум на козирога, който той си има в достатъчно количество и качество, просто в момента не го използва хич.
Понякога майката-природа, която ни наблюдава във всеки един момент, се смилява над своето творение, което е разработила с толкова старание. Но не само над него-също така и над хорицата от обкръжението на доскоро нормалния козирог, които вече не знаят какво да правят и да мислят (защото да беше месец, пет, десет, година, а то, вече стават къде 2-3 такива, ненормални, боже, кога ще се осъзнае, и дали въобще ще се, и защо, по дяволите, стана така, и изобщо-къде сбъркахме, дай да пием по един спрайт и т.н....) и създава бързо реагиращ аутсорсинг тим за спасяване на каквото е останало за спасяване. Този тим обикновено се състои от разни специалисти, разбираш ли, но и един да беше стига..Сетихте ли се? Ами разбира се, един нормален, зрял и здравомислещ козирог. Различен от нашия козирог, който в момента е едно шизофренично подобие на себе си. Друг козирог, достатъчно обичащ вида си, за да позволи на някакъв си никаквец да съсипе добрата реколта. Със собственото си лекарство, козирога се цери чудесно. И докато другите се тюхкат, и почти са оплакали нещастния халосан козел, той се завръща – пречистен, освободен от злата магия, върнал се в собствената си кожа.. и още нещо....
to be continued....
Обобщенията, както добре знаем, са признак на ограничено мислене. Та затова нямам за цел да се правя на някаква вездесъща експертка по човешки характери.Забелязах обаче, че никъде в тези т.нар.статийки за зодиите, не се упоменава гледната точка на този, който ги пише. И то може би така трябва да бъде – нали хората говорят за зодии, какво общо имат тука разни гледни точки и прочее-ще кажете вие. Ами сигурно е така, но пък тука аз мога да си пиша разни работки, дето ми хрумват ей така, и веднага реших да се пробвам да опиша как на мен лично са ми въздействали и как съм възприемала различните представители на зодиака, преминали по някакъв начин в живота ми. Има моменти, в които съм си мислела, че някои техни характерни черти са следствие от зодиакалната им обремененост, но като помъдрях с годините, се убедих, че хората са си хора, техните си черти са такива, именно защото Иванчо си е Иванчо, а не Петканчо, и тълкуванията за зодиите трябва да се адаптират към хората, а не обратното. Вече казах за обобщенията, няма да се повтарям, а ще карам направо:
Един козирог в опит за зодиакален брейнстормиг
Детство
Щастливи са родителите, които са се сдобили с рожба-козирог. Особеното на тези дечица е, че още от малки са много сериозни, кротки и някак по свой си начин упорити. Дали ще е в погледа, в начина, по който си пие млякото или пишка в цукалцето, но още от най-ранна възраст, тези деца ще ви покажат, че те са си те и си имат собствено мнение за това как ще се случват нещата. Понякога сериозният поглед на едно бебе-козирог може дори да те стресне, но с времето се свиква, още повече, че това малко чудо се оправя само и общо взето, не се налага да му се виси непрекъснато на главата. Паметливи от съвсем малки, те се научават бързо да четат, и могат да изненадат родителите си като започнат да сричат надписи по улици и разни етикети. Това е станало между другото, докато вече знаят наизуст всички детски песнички и стихчета, които са чули някъде. Характерно за козирога-в младенческите си години се взема много насериозно.
Училищни неволи
В началното училище си гледат уроците, търчат по разнообразни извънкласни занимания и четат много книжки, разбира се-неприсъщи за възрастта им (сигурно съм била 4-5 клас, когато прочетох „ Богат-беден” и някак си прозрях, че е велика книга, въпреки,че почти не я разбрах...). Почти няма да намерите дете-козирог в разни курсове по изобразително изкуство. Аз лично ходих известно време на керамика, но разбира се, твърде неуспешно. Може да просвири на някакъв инструмент за известно време, и то само защото музиката е математика (тогава разбира се, те не го знаят съзнателно, ако ме разбирате-но го усещат – подредеността, ритмиката и т.н.), или да побяга на някоя спортна площадка (моа-пиано 5 години, без супер забележителни успехи, и лека атлетика-известни успехи, но преждевременно прекратена спортна кариера-се ля ви..) но до там. Въпреки, че има данни за спортист-обикновено имат спортни фигури- козирозите скоро разбират, че призванието им не е в спорта. Имат данни да постигнат нещо в тази област, но вече в по-зряла възраст силно им куца мотивацията (ритни-топковци, баир-будали и т.н. са изрази с голяма вероятност да са измислени от козирози...). Обикновено, в тази ранна възраст изобщо не усещат как се движи света около тях, имам предвид, емоционалният свят, за този на учението-то си се подразбира. Приятелчетата им тогава обикновено са съседски деца, с които учат заедно и живеят наблизо – най-честно някои телци или рибки. Нищо интересно- не са нито палави, нито агресивни, но това не значи, че са заспали. Просто, както винаги, са по-сериозни. Ако свършат все пак някоя пакост, веднага след това нямат идея защо са постъпили така. Доблестни са и бързо си признават, тъй като все още инатът им не е разцъфтял, че може дори и да отронят едно извинение (нещо, което почти не им се случва в зрелите години...).
Разбира се, козирогът знае чудесно къде ще продължи след началния курс-гимназия, техникум и т.н.-то си е ясно-така отговарят на родителите си обикновено. Изобщо, те са едни изключителни саморасли, и просто казват –така ще е, и родителите е добре да ги оставят да правят каквото са си наумили-децата им просто знаят какво ще е най-доброто за тях. Тъй като имат ясна преценка за себе си, няма да отидат да рисуват пейзажи или да чертаят електрически вериги, ако не им се удава. Така че-спокойно може да се доверите на решението на детето-козирог, след време сами ще видите, че не е било грешно.
Тийн
В гимназията, козирозите сякаш живват малко. Там се натъкват обикновено на някои близнаци или стрелци, които набързо ги повличат във вихъра на училищните забавления и младежките лудории. Но ако си мислите, че козирозите зарязват всичко и се юрват в общото стадо, се лъжете. Просто последователността на тези хорица е пословична във всичко. Може да са били на купон или да танцували в някоя дискотека до сравнително късно (обикновено не злоупотребяват с доверието на родителите си), но на другия ден в училище са с научени уроци и свежи глави. Докато целият клас спи, те ще станат и ще спасят положението-ще се жертват, за да не бъде изпитан някой друг, но! Забележете, за тях това не е жертва, те просто са си готови с урока и толкоз.
Сега ще излезе, че само хваля упоритите кози, защото и аз съм такава, затова ще кажа и нещо отрицателно-навреме май. Въпреки, че участват в социалния живот вече в сравнително висока степен, в младежките години си остават прекалено сериозни за възрастта си и обикновено не могат да се похвалят с много бурно детство. Дори пубертета не ги променя много-много. Тъй като залягат над книгите, нещата малко се случват встрани от тях. Те са постоянно в компании, успешно съчетават зубренето с партитата, но не са нито звездите на вечерта, нито най-ефектните хора наоколо. Някаква вътрешна неувереност не им дава възможност да се разгърнат и в тези периоди обикновено се мъкнат с някакви безлични гаджета (стрелец или везни), докато вътрешно страдат по разни ефектни въздухари (примерно водолейчета, и лъвчета). За щастие, към този момент, все още се държат далеч от тях...не за дълго обаче....
Младост
В края на гимназията, козирога просто разцъфва. Малко безличното пате до този момент, изведнъж става жена/млад мъж. Къде после ще намерим нашия козирог? В университета, разбира се, къде другаде? А, да, освен там, и задължително на някое работно място. Само да учи, да ходи по лекции и студентски купони, като на всичко отгоре и някой друг да плаща за това –що за безумна идея, ще ви каже веднага козирога. Той веднага използва възможността да изкара собствени пари и да разполага с тях. И то задължително ще се пребори за място в някой офис. Нищо, че е новобранец. Много рядко ще носи кафета, или ще тегли салам в някой магазин-ето тук вече знанията, трупани до момента, се отплащат. Със сигурност не помните някой супер забавен осми декември в компанията на козирози, но докато вие се шляете, козирога си постила пътеките за но-нататък.
Нещо, което не мога да премълча-абсолютната сериозност пак донякъде пречи в този момент на всички представители на тая зодия, те просто порастват твърде бързо и твърде преждевременно, но никога не съжаляват за това, то си е част от тях-така че няма да се трогнат от факта, че това дразни бохема скорпион, и разнопосочните близнаци. Това е положението, отсича козирога и бяга нататък. Вие се оправяйте с вашите си емоции, аз имам други работи да върша.
В този момент обаче се случва друго, което може да засрами козите. Споменах го бегло вече по-горе, но се ще разширя. Както казах, козирога разцъфва в този момент. Идва му най-накрая на акъла как да се облече, каква прическа да си направи, какви аксесоари да сложи. Що се отнася до жените-те така и не се научават да се гримират. По-точно-да се цапат като маймуни (везни). Използват съвсем дискретен грим, все едно е естествен, косата е естествена все още или с цвят, близък до естествения, облеклото-поради факта, че най-вероятно вече работят-без всякакви изгъзици, дрънкулки, цепки,къс поли, мрежест чорапогащници и т.н.
И какво става обикновено? Ами...нищо хубаво не произлиза от това. Сериозността им и същевременно естествено, здраво, ведро излъчване привличат като магнит неподходящи хора –като се почне от преподаватели, работодатели и т.н.(хора на възраст, имею в предвид), та се стигне до вече споменатите въздухари –лъв,близнаци, водолеи, без да обиждам никой.
И значи става страшно, вервайте ми!!! Козирога пощурява, откача, пощръклява, загубва си ума-в буквалния смисъл, та накратко- започва голямата излагация. Уточнявам -в личния живот. В учението и работата нещата се държат по някакъв начин, все пак козата си е коза. То и там в един момент нещата отиват на никъде, като следствие от тоталния хаос наоколо, но общо взето, в много лесно и бързо поправими мащаби. А иначе- охх, охх, охххххх.....
Открил внезапно, че е привлекателен за противоположния пол и че въздействието му върху хората му харесва ужасно, козирога започва точно този момент от живота си –към 21-23 години, да се държи неадекватно. Като за начало, решава да си върне на разни там индивиди, дето се правеха, че не го виждат в гимназията, заради почти заспалото му състояние. Веднага открива някой подходящ за целта (но иначе напълно неподходящ) лъв примерно, и след като го е отвоювал, обикновено от предишната жертва, (която вдига зверски банкети в чест на освобождаването си и да се кръсти-от къде извадих тоз късмет...), започва да му ходи по свирката в буквалния смисъл. Забравя кой е, какъв е, как се е добрал до тук, и се почва едно лудо препускане из живота – купони, алкохол, високи скорости, липси от по няколко дни и т.н. В тоз момент на тотално умопомрачение, няма да разпознаете козирога. Той е глупаво самонадеян, вироглав, сляп и глух за здравия разум, започващ бавно да се отправя към своята деградация. Има моменти, в които козирога разтърква очи и се пита:абе, какво правя? Но после, тръска рога и реве гръмовно: ще правя каквото си искам (любима реплика) и продължава да се самоубива бавно.
Сценарият може и да е друг, той по-лесно се постига примерно с водолей- абсолютния мечтател и вечно неразбран гений, усмихнат и разсеян интелектуалец, който увисва на шията на козирога и започва буквално и преносно да изсмуква побърканата коза – финансово, емоционално и всякак си. Или с близнаци – безумните му идеи се сменят на около 23 секунди, но какво от това-козирога е там, за да изпълнява всякакви шантави прищевки и да се люшка, накъдето духа в този момент вятъра в главата на близнака.
В този момент е изключително важно нещата да не излязат тотално извън контрол. За това разчитаме на здрави разум на козирога, който той си има в достатъчно количество и качество, просто в момента не го използва хич.
Понякога майката-природа, която ни наблюдава във всеки един момент, се смилява над своето творение, което е разработила с толкова старание. Но не само над него-също така и над хорицата от обкръжението на доскоро нормалния козирог, които вече не знаят какво да правят и да мислят (защото да беше месец, пет, десет, година, а то, вече стават къде 2-3 такива, ненормални, боже, кога ще се осъзнае, и дали въобще ще се, и защо, по дяволите, стана така, и изобщо-къде сбъркахме, дай да пием по един спрайт и т.н....) и създава бързо реагиращ аутсорсинг тим за спасяване на каквото е останало за спасяване. Този тим обикновено се състои от разни специалисти, разбираш ли, но и един да беше стига..Сетихте ли се? Ами разбира се, един нормален, зрял и здравомислещ козирог. Различен от нашия козирог, който в момента е едно шизофренично подобие на себе си. Друг козирог, достатъчно обичащ вида си, за да позволи на някакъв си никаквец да съсипе добрата реколта. Със собственото си лекарство, козирога се цери чудесно. И докато другите се тюхкат, и почти са оплакали нещастния халосан козел, той се завръща – пречистен, освободен от злата магия, върнал се в собствената си кожа.. и още нещо....
to be continued....
четвъртък, 17 юли 2008 г.
I'm Movin' On
I've dealt with my ghosts
and I've faced all my demons
Finally content with a past I regret
I've found you find strength in your moments of weakness
For once I'm at peace with myself
I've been burdened with blame,
trapped in the past for too long
I'm movin' on
I've lived in this place
and I know all the faces
Each one is different but
they're always the same
They mean me no harm but it's time
that I face it
They'll never allow me to change
But I never dreamed home would end up where I don't belong
I'm movin' on
Chorus
I'm movin' on
At last I can see life has been patiently waiting for me
And I know there's no guarantees, but I'm not alone
There comes a time in everyone's life
When all you can see are the years passing by
And I have made up my mind that those days are gone
I sold what I could and packed what I couldn't
Stopped to fill up on my way out of town
I've loved like I should but lived like I shouldn't
I had to lose everything to find out
Maybe forgiveness will find me somewhere down this road
I'm movin' on
I'm movin' on
I'm movin' on
вторник, 10 юни 2008 г.
Speechless
ЛУННА СОНАТА
Дамян Дамянов
В тази бяла лунна тишина
кой ли свири лунната соната
и разплаква бледата луна,
и я сваля до сами стъклата?
Притвори прозореца!
Мълчи!
В долния етаж едно пиано
свири много тъжно. Не плачи!
Нищо, че навън се мръкна рано!
Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак...
Не плачи! Нали и ти си птица!...
Нищо, че тополите шумят
и раздават обич и прохлада,
а под тях прегърнати вървят
всички млади, а и ти си младо!...
Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!
Чувай - долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната.
Дамян Дамянов
В тази бяла лунна тишина
кой ли свири лунната соната
и разплаква бледата луна,
и я сваля до сами стъклата?
Притвори прозореца!
Мълчи!
В долния етаж едно пиано
свири много тъжно. Не плачи!
Нищо, че навън се мръкна рано!
Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак...
Не плачи! Нали и ти си птица!...
Нищо, че тополите шумят
и раздават обич и прохлада,
а под тях прегърнати вървят
всички млади, а и ти си младо!...
Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!
Чувай - долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната.
петък, 30 май 2008 г.
Мъжете, жените и болката
Мъжте и жените. Секса и приятелството. Разбитите сърца и болката. Какво става когато загубим пътя? Какво става когато ни боли толкова, че две не виждаме от болка?
За това си мислех, седейки си в любимото кафе. Как ли успяваме да нараним някого до толкова, че да го накараме да плаче? Как ли успяваме да разбием сърцето му толкова жестоко, че то да не спре да кърви дълго време. Защо убиваме доверието и вярата в доброто и истинското? Как ли го правим? И най-важното може би е защо?
Мъжете и жените. Силните и слабите. Мъжете сме тези, които твърдим, че сме силния пол. Страхотните пичове, в чието обкръжение трябва да гравитират жените. До толкова сме свикнали да приемаме жената до нас за даденост, че когато срещнем нещо наистина красиво и неподправено, не можем да го оценим или просто не ни се иска - защото ще срещнем друга. Та нали около нас гравитират толкова много други.
Пресягаме се, взимаме това което искаме без ни най-малко да се замислим, че може би си играем с душата на другия. Че може би ще разбием сърцето му. Че може би ще го накараме да страда. Дали осъзнаваме какво правим с тези си действия? Дали можем да проумеем, че ще се подиграем с чувствата на другия и че може би ще успеем да убием нещо в него. Така че да не може то да порастне никога отново така силно и красиво? Че може би отнемаме от нея нещо толкова рядко?
За мен "Леглото на Виктория" е една алегория на свободния дух, спокойствието, доверието, емоциите и и още много други неща които правят света по-красив и по светъл. Изпълнен с надежда и обич, с красота и радост. Никога не съм се чувствал така сигурен и спокоен както в кратките моменти, които съм прекарвал в "Леглото на Вики". Уханието на емоции, мекотата на спокойствието, докосването на красотата - все неща които човек може да усети само там - в своето "Легло на Вики". Винаги съм се опитвал да отговарям със същото - да успея да предложа пристан, където сърцето да отпочине след плаване през бурния океан на живота, крепост която да пази душицата, имаща нужда от малко почивка, твърда ръка, която да защити детето и светликна, за да намери личността пътя, изгубен в тъмнината на несигурността.
Дали се замисляме колко изхабяваме хората, играейки си с тях. Всеки път когато направим нещо което разочарова някой, ние го изхабяваме. Не се ли замисляме, че този някой ще се стопи като тебешир с който е писано дълго, дълго по черната дъска? Ами ако този тебешир свърши? Ако угасне пламъчето? Ако спре да се върти колелото? А ако човека няма своето "Легло на Вики", където да се отпусне и да презареди? Ще изчезне в нощта, ще се превърне в поредния призрак, блуждаещ насам натам. Защо прекършваме страстта и душата на човек? Съзнателно ли го правим или просто се забавляваме?
Ама че сълзлива тема стана. Толкова въпросителни не съм използвал за последните няколко години. Мисля си обаче, че написаното по-горе е добър момент да се замислим за това как се държим с околните. Дали наистина не убиваме и изхабяваме по нещо от тях с държанието си, което не оправдава очакванията. Дали не го правим, защото други са го правили с нас и ние вече не усещаме какво правим?
източник
За това си мислех, седейки си в любимото кафе. Как ли успяваме да нараним някого до толкова, че да го накараме да плаче? Как ли успяваме да разбием сърцето му толкова жестоко, че то да не спре да кърви дълго време. Защо убиваме доверието и вярата в доброто и истинското? Как ли го правим? И най-важното може би е защо?
Мъжете и жените. Силните и слабите. Мъжете сме тези, които твърдим, че сме силния пол. Страхотните пичове, в чието обкръжение трябва да гравитират жените. До толкова сме свикнали да приемаме жената до нас за даденост, че когато срещнем нещо наистина красиво и неподправено, не можем да го оценим или просто не ни се иска - защото ще срещнем друга. Та нали около нас гравитират толкова много други.
Пресягаме се, взимаме това което искаме без ни най-малко да се замислим, че може би си играем с душата на другия. Че може би ще разбием сърцето му. Че може би ще го накараме да страда. Дали осъзнаваме какво правим с тези си действия? Дали можем да проумеем, че ще се подиграем с чувствата на другия и че може би ще успеем да убием нещо в него. Така че да не може то да порастне никога отново така силно и красиво? Че може би отнемаме от нея нещо толкова рядко?
За мен "Леглото на Виктория" е една алегория на свободния дух, спокойствието, доверието, емоциите и и още много други неща които правят света по-красив и по светъл. Изпълнен с надежда и обич, с красота и радост. Никога не съм се чувствал така сигурен и спокоен както в кратките моменти, които съм прекарвал в "Леглото на Вики". Уханието на емоции, мекотата на спокойствието, докосването на красотата - все неща които човек може да усети само там - в своето "Легло на Вики". Винаги съм се опитвал да отговарям със същото - да успея да предложа пристан, където сърцето да отпочине след плаване през бурния океан на живота, крепост която да пази душицата, имаща нужда от малко почивка, твърда ръка, която да защити детето и светликна, за да намери личността пътя, изгубен в тъмнината на несигурността.
Дали се замисляме колко изхабяваме хората, играейки си с тях. Всеки път когато направим нещо което разочарова някой, ние го изхабяваме. Не се ли замисляме, че този някой ще се стопи като тебешир с който е писано дълго, дълго по черната дъска? Ами ако този тебешир свърши? Ако угасне пламъчето? Ако спре да се върти колелото? А ако човека няма своето "Легло на Вики", където да се отпусне и да презареди? Ще изчезне в нощта, ще се превърне в поредния призрак, блуждаещ насам натам. Защо прекършваме страстта и душата на човек? Съзнателно ли го правим или просто се забавляваме?
Ама че сълзлива тема стана. Толкова въпросителни не съм използвал за последните няколко години. Мисля си обаче, че написаното по-горе е добър момент да се замислим за това как се държим с околните. Дали наистина не убиваме и изхабяваме по нещо от тях с държанието си, което не оправдава очакванията. Дали не го правим, защото други са го правили с нас и ние вече не усещаме какво правим?
източник
понеделник, 3 март 2008 г.
Hallo, World!
"Просташко-интелигентска - упражнение за ръце и клавиши"
Отскоро съм благодарна за най-голямата услуга, която ми е направило възпитанието. Говоря за онова възпитание, срещу което често сега роптая – студеното и строго отношение, липсата на лигавщини, иронията спрямо „качествата” ми и всички останали екстри, заради които един ден може би, като всеки средностатистически объркан човек, ще отида на терапия. Та говорех за услугата – възпитанието ми ме направи разумна. Разумна до болка. Разумна като скала. Разумна като учителка по вероучение в девическо училище. Когато трябва да избирам между лесния и трънливия…, избирам лесния. Трънливите пътища са за балъците и за Христос. Трънаците са за магистрална любов и за „бране на цветя”. Мразя да ми боде. Стъпалата ми са изнежени. Защото съм разумна, не за друго. Помня, че когато направиха „еко-пътека” в Бели искър покрай реката, един местен шоп изкоментира: „А! Ше се сопиням я по каманаците, а нема да си одим по асфалто!”
Може да се правя много на „хай”, ама моята философия е в общи линии същата. И от там някъде, от моята просташка, селска, пресметлива философия за живота идва може би тоталното ми отвращение към „хората на изкуството”, „интелектуалците”, „хипитата” – всички до един в кавички. Всяко нещо, което започне дори и леко да ми се отлепя от земята, автоматично започва да ми намирисва на игра и ме губи за каузата завинаги. Може да ми говориш с часове, да ми рецитираш и цитираш имена, книги, философии и всякакви, а аз ще те слушам. Ще кимам срещу тебе и ще чувам: „бла-бла-бла-бла”. Ще те гледам с тоновете литература дето си изчел и дето можеш да си я завреш знаеш къде и ще знам, че ми говориш за консистенцията на субстанцията. И ще ти се смея след това. Не злобно , а като на непораснало дете. Ще ти се смея и благосклонно ще ти отговарям: „Ще ти мине, ще ти мине, мани ги книгите!” И ще си остана такава: нещата с истинските имена – често най-просташките, животът на бакалския тефтер – често мазен от вкусния шпеков салам, и пак ще съм си аз. И пак ще изненадващо ще имам ясно определение за нещата в точно едно изречение. И пак ще съм брутална, а на тебе хич няма да ти хареса. И пак, знаеш, ще се оказвам права. Не защото аз съм умна, а защото в живота има логика. Често повтарящи се схеми. И да не ги виждаш е признак на слабоумие, а не на разкрепостеност и смелост. Да го духат смелите! - Така е устроен светът.
Защото животът ни, барабар с всичките лайняни философии за него и за начина му на употреба, е простичък като филийка със сирене. Като яйце, като кълбо прежда и като на бебетата нааканото дупе. Гладен си – искаш да ядеш. Беден си – готов си да мамиш за пари. Богат си – дреме ти за парите. Уял си се – дебел си. Имаш хубава секретарка – ебеш я. Жена ти ти става жена – търсиш друга. Късаш 10-годишна връзка – жениш се за друг след месец запознанство. Правиш дете с непознат – след месец се развеждате. Мъжът ти закъснява често – вероятно ти изневерява. Жена ти сменя бельото си – вероятно си има любовник и му духа всеки път, за разлика от на тебе. Всички селяни искат да дойдат в София. Всички "софиянци" имат предразсъдъци спряма провинцията. Грозните жени са комплексирани, но наваксват в леглото. Малкия кур си е малък и размерът има значение. Големите цици са по-хубави от малките. Блондинките са по-секси от брюнетките. Самотните жени обикалят по заведенията. Всички искат да се оженят с бяла рокля. Всички лъскат като полудели на порното след 12. Каквото и да ти говорят все за ебане става въпрос. Или за пари. Всички рано или късно изневеряват. С когото им падне. Единствена любов няма. Нищо не се връща. Има късметлии и такива, които нямат късмет. Защото са НЕРАЗУМНИ.
Това беше целта на това хиляда-редово безумие тук. Смятам ,че късметът е свързан някъде, невидимо с една тънка, но стоманена нишка с разума. И всеки сам е отговорен за живота си. И няма философии за консистенцията на субстанцията. Няма ад и рай, няма поправителни изпити – всичко е LIVE. В момента и сега. Ако сега не си разумен, утре ще е късно. И не ме ебът „издигането на душата”, „ аурите”, „свободата на изкуството”. Не ме ебът, а и не искам. Не ме интересува кой какво чете, кой какво изкуство прави и кой къде си го завира. Стига да си го завира някъде далече от мен. Такава съм си аз – куха като градинска лейка.
източник
С огромна благодарност на авторката. Позволявам си да го копирам тук, защото не мога така добре да облека мислите си в думи (явно аз съм наистина куха лейка), и се възползвам от факта, че някой друг го е направил. Щото това е здравият разум....
С огромно удоволствие ще използвам и някои от коментарите по повод тоя пост:
- „Като чуя за култура и се хващам за кобура на пистолета” (Херман Гьоринг);
- Времето ЛЕКУВА (там е НЕ лекува, но за да съответства на цялостната идея, мисля, че така е по-правилно);
- Никой НЕ е незаменим - пишки бол...
- (и от мен нещо, най-накрая): Нямаш човек до себе си - търсиш го като Диоген с фенера. Имаш човек до себе си- мрънкаш, недоволстваш, искаш повече свобода, искаш да го промениш, караш се с него, изневеряваш му...Ако ти не постъпваш така с него - той започва да постъпва така с теб...Не харесваш родителите си - след време ставаш като тях. Искаш да имаш деца-накрая ги възпитават бабите и дядовците, защото ти нямаш време за това.... и т.н. и т.н.
"Колкото по-първобитен е човек, за толкова по-съвършен се смята" (Е.М.Ремарк)
Отскоро съм благодарна за най-голямата услуга, която ми е направило възпитанието. Говоря за онова възпитание, срещу което често сега роптая – студеното и строго отношение, липсата на лигавщини, иронията спрямо „качествата” ми и всички останали екстри, заради които един ден може би, като всеки средностатистически объркан човек, ще отида на терапия. Та говорех за услугата – възпитанието ми ме направи разумна. Разумна до болка. Разумна като скала. Разумна като учителка по вероучение в девическо училище. Когато трябва да избирам между лесния и трънливия…, избирам лесния. Трънливите пътища са за балъците и за Христос. Трънаците са за магистрална любов и за „бране на цветя”. Мразя да ми боде. Стъпалата ми са изнежени. Защото съм разумна, не за друго. Помня, че когато направиха „еко-пътека” в Бели искър покрай реката, един местен шоп изкоментира: „А! Ше се сопиням я по каманаците, а нема да си одим по асфалто!”
Може да се правя много на „хай”, ама моята философия е в общи линии същата. И от там някъде, от моята просташка, селска, пресметлива философия за живота идва може би тоталното ми отвращение към „хората на изкуството”, „интелектуалците”, „хипитата” – всички до един в кавички. Всяко нещо, което започне дори и леко да ми се отлепя от земята, автоматично започва да ми намирисва на игра и ме губи за каузата завинаги. Може да ми говориш с часове, да ми рецитираш и цитираш имена, книги, философии и всякакви, а аз ще те слушам. Ще кимам срещу тебе и ще чувам: „бла-бла-бла-бла”. Ще те гледам с тоновете литература дето си изчел и дето можеш да си я завреш знаеш къде и ще знам, че ми говориш за консистенцията на субстанцията. И ще ти се смея след това. Не злобно , а като на непораснало дете. Ще ти се смея и благосклонно ще ти отговарям: „Ще ти мине, ще ти мине, мани ги книгите!” И ще си остана такава: нещата с истинските имена – често най-просташките, животът на бакалския тефтер – често мазен от вкусния шпеков салам, и пак ще съм си аз. И пак ще изненадващо ще имам ясно определение за нещата в точно едно изречение. И пак ще съм брутална, а на тебе хич няма да ти хареса. И пак, знаеш, ще се оказвам права. Не защото аз съм умна, а защото в живота има логика. Често повтарящи се схеми. И да не ги виждаш е признак на слабоумие, а не на разкрепостеност и смелост. Да го духат смелите! - Така е устроен светът.
Защото животът ни, барабар с всичките лайняни философии за него и за начина му на употреба, е простичък като филийка със сирене. Като яйце, като кълбо прежда и като на бебетата нааканото дупе. Гладен си – искаш да ядеш. Беден си – готов си да мамиш за пари. Богат си – дреме ти за парите. Уял си се – дебел си. Имаш хубава секретарка – ебеш я. Жена ти ти става жена – търсиш друга. Късаш 10-годишна връзка – жениш се за друг след месец запознанство. Правиш дете с непознат – след месец се развеждате. Мъжът ти закъснява често – вероятно ти изневерява. Жена ти сменя бельото си – вероятно си има любовник и му духа всеки път, за разлика от на тебе. Всички селяни искат да дойдат в София. Всички "софиянци" имат предразсъдъци спряма провинцията. Грозните жени са комплексирани, но наваксват в леглото. Малкия кур си е малък и размерът има значение. Големите цици са по-хубави от малките. Блондинките са по-секси от брюнетките. Самотните жени обикалят по заведенията. Всички искат да се оженят с бяла рокля. Всички лъскат като полудели на порното след 12. Каквото и да ти говорят все за ебане става въпрос. Или за пари. Всички рано или късно изневеряват. С когото им падне. Единствена любов няма. Нищо не се връща. Има късметлии и такива, които нямат късмет. Защото са НЕРАЗУМНИ.
Това беше целта на това хиляда-редово безумие тук. Смятам ,че късметът е свързан някъде, невидимо с една тънка, но стоманена нишка с разума. И всеки сам е отговорен за живота си. И няма философии за консистенцията на субстанцията. Няма ад и рай, няма поправителни изпити – всичко е LIVE. В момента и сега. Ако сега не си разумен, утре ще е късно. И не ме ебът „издигането на душата”, „ аурите”, „свободата на изкуството”. Не ме ебът, а и не искам. Не ме интересува кой какво чете, кой какво изкуство прави и кой къде си го завира. Стига да си го завира някъде далече от мен. Такава съм си аз – куха като градинска лейка.
източник
С огромна благодарност на авторката. Позволявам си да го копирам тук, защото не мога така добре да облека мислите си в думи (явно аз съм наистина куха лейка), и се възползвам от факта, че някой друг го е направил. Щото това е здравият разум....
С огромно удоволствие ще използвам и някои от коментарите по повод тоя пост:
- „Като чуя за култура и се хващам за кобура на пистолета” (Херман Гьоринг);
- Времето ЛЕКУВА (там е НЕ лекува, но за да съответства на цялостната идея, мисля, че така е по-правилно);
- Никой НЕ е незаменим - пишки бол...
- (и от мен нещо, най-накрая): Нямаш човек до себе си - търсиш го като Диоген с фенера. Имаш човек до себе си- мрънкаш, недоволстваш, искаш повече свобода, искаш да го промениш, караш се с него, изневеряваш му...Ако ти не постъпваш така с него - той започва да постъпва така с теб...Не харесваш родителите си - след време ставаш като тях. Искаш да имаш деца-накрая ги възпитават бабите и дядовците, защото ти нямаш време за това.... и т.н. и т.н.
"Колкото по-първобитен е човек, за толкова по-съвършен се смята" (Е.М.Ремарк)
Абонамент за:
Публикации (Atom)