***

Лъжата крие страх
и недоверие,
изтръпнали очи,
учудени ръце....
Лъжата не отдалечава,
тя идва - знак за разстояние!

***

Не боли от разстояние,
от близостта боли,
от докосването на ръцете ни,
от близостта на телата ни,
от срещата на очите ни...
Боли от пресечените траектории.
-Не допускай никого до себе си!

Очакване

В очакване те губя,
в очакване те търся...
Не закъснявай,
моля те!
Не ме измъчвай с очакване,
не ме привързвай повече към себе си!
Не хвърляй плач в очите ми
- ще потъмнеят.
Не отблъсквай ръцете ми
- ще се стопят без твоите!
Не прескачай устните ми
- от очакване ще се напукат....
Не закъснявай, моля те!
Не ме измъчвай повече с очакване!

Nelly Furtado-Say it Right

Германия

Това е една наистина красива страна, в която се влюбих безнадеждно. Ако някой ми беше казал, че Германия ще ми хареса толкова, щях да му се изсмея. Но истината е, че останах запленена от чистотата, подредеността и атмосферата, която витаеше около мен дълго след като си тръгнах.
Може би затова допринася и фактът, че бяхме в един от най-красивите региони (след Бавария - по мнението на моите немски приятели) - долината на Рейн. Бяхме отседнали в Bacharach - място с неповторимо излъчване, на брега на Рейн, но обиколихме с корабче и доста други градчета наоколо. Bacharach е в списъка на Юнеско за световното културно наследство, любим град на Жул Верн и много други известни интелектуалци. За мен е доста учудващо, че това място сякаш не е много популярно, дори в интернет не можах да открия никаква съответна туристическа информация. Дори си спомням, че написах кратка статийка в един пътеводител по повода (http://www.world66.com/europe/germany/rhinelandpalatinate/bacharach).
Освен красивите стари къщи (които от вътре са доста модерни), в Bacharach може да се насладите и на голямо разнообразие от вина. Регионът е изключително популярен с производството на вино, почти всяка къща има винарска изба, където можете да дегустирате вино и да си купите, ако ви хареса.
Замъци, ресторанти в старинен стил, чист въздух, река Рейн и цветя - много цветя.... какво повече може да си пожелае човек за една незабрзвима лятна ваканция....

Паулу Коелю - "Захир"

Според писателя Хорхе Луис Борхес идеята за Захира произлиза от ислямската традиция, като се смята, че се е появила през XVIII век. Захир на арабски означава видим, явен, набиващ се на очи. Нещо или някой, с когото сме в контакт, постепен­но започва да изпълва мислите ни, докато в един момент вече не сме способни да се концентрираме върху нищо друго. Състояние, което може да се смята за святост или за лудост. (Фобур Сен Пиер, "Енциклопедия на фантастичното", 1953 г.)
............................................................................

Захирът?
Той наистина беше изчезнал, но сега си давах сметка, че Захирът е нещо повече от човек, обсебен от някакъв пред­мет, една от хилядите колони на джамията в Кордова, как­то пише в своя разказ Борхес, или една жена, намираща се в Централна Азия, подобно на моето ужасно преживяване, продължило две години. Захирът е фиксиране на всичко, което се е предавало от поколение на поколение, не оставя нито един въпрос без отговор, заема цялото пространство, никога не ни позволява да допуснем възможността, че не­щата се променят.
Всемогъщият Захир сякаш се ражда заедно с всяко чо­вешко същество и достига разцвета на силата си по време на детството му, налагайки своите правила, които от този момент насетне винаги трябва да бъдат спазвани.
Хората, които са различни от останалите, са опасни, принадлежат на друго племе, искат да превземат нашите земи и жените ни.
Трябва да се оженим, да имаме деца, да продължим чо­вешкия род.
Любовта е малка, стига колкото да обичаме само един човек и, забележете, всеки опит да твърдим, че в човешко­то сърце има място за още един, трябва да бъде заклеймя­ван.
Когато се оженим, получаваме разрешение да притежа­ваме тялото и душата на другия.
Не обичаме работата си, но трябва да я вършим, защо­то сме част от едно организирано общество и ако всеки за­почне да прави това, което му харесва, светът няма да вър­ви напред.
Трябва да си купуваме бижута - чрез тях се отъждест­вяваме с нашето племе, така както хората с пиърсинг се отъждествяват с друго племе.
Трябва да бъдем духовити и да се отнасяме иронично към хората, които показват чувствата си - опасно е за пле­мето да позволява на своите членове да изразяват това, ко­ето чувстват.
Трябва колкото се може по-рядко да казваме „не", защо­то другите ни харесват повече, когато казваме „да", което ще ни помогне да оцелеем във враждебна среда.
Това, което другите мислят, е по-важно от това, което чувстваме.
Никога не трябва да вдигаме скандали, защото така мо­жем да привлечем вниманието на някое неприятелско пле­ме.
Ако се държим различно от останалите, ще бъдем изго­нени от племето, понеже можем да заразим другите и да причиним разпадането на нещо, което е било организирано толкова трудно.
Винаги трябва да се грижим за обзавеждането на нови­те ни пещери, а ако не умеем, тогава трябва да извикаме декоратор - той ще направи всичко възможно, за да пока­жем пред другите, че имаме вкус.
Трябва да ядем три пъти на ден, дори и да не сме глад­ни; трябва да пазим диети, ако излезем извън каноните на красотата, макар и да сме гладни.
Трябва да се обличаме така, както ни заповядва модно­то списание, да правим секс с желание или без желание, да убиваме в името на границите, да искаме времето да мине бързо, за да се пенсионираме, да избираме полити­ци, да недоволстваме от поскъпването на живота, да си сменяме прическата, да порицаваме онези, които са раз­лични, да ходим на църква всяка неделя или всяка събота, или всеки петък, в зависимост от религията ни; и в църк­вата да се молим за опрощението на греховете си, да се изпълваме с гордост, защото познаваме истинската вяра, и да презираме другото племе, което се кланя на един не­истински бог.
Децата ни трябва да следват нашите стъпки, в края на краищата сме по-възрастни и познаваме света.
Трябва да имате университетска диплома, макар и нико­га да не успеете да си намерите работа в областта, която са ви накарали да изберете.
Трябва да учите неща, които никога няма да ви потряб­ват, но за които някой е решил, че е важно да ги знаете: ал­гебра, тригонометрия, законите на Хамураби.
Никога не бива да натъжавате родителите си, дори и то­ва да означава да се откажете от всичко, което ви прави щастливи.
Трябва да слушате музика тихо, да говорите тихо, да плачете скришом, защото аз съм всемогъщият Захир, този, който диктува правилата на играта, определя разстоянието между релсите, пътя към успеха, начина да се обича, значи­мостта на наградите.