В един абсолютно заблуден момент от живота ми абсолютно неистово пожелах да вече да не съм блондинка. Да се видя с тъмна коса, да съм различна, да е нещо ново, да...бля-бля-бля...Речно-сторено, пък и да отидеш и да се вапцнеш от руса в тъмен цвят не е кой знае каква философия. Ама като се пребоядисаш външно - това нищо не значи, нищооо..
Та няколко дни след вапцването, аз си стоя и си се радвам на хубава коса, на лъскавия си косъм, на-бля-бля-бля....В офиса пристига една женичка, която носи едни документи и се нуждае от малка помощ. Изглежда ми позната. Аз, в тон с новото ми не-русо настроение, и помагам по всякакъв възможен начин. Въобразявам си, че изглеждам доста по-интелигентно. Жената е очарована. Благодари ми поне десетина пъти. Аз съм щастлива. И в този момент, тя казва: "Ох, благодаря ви наистина много, бяхте много любезна. Защото преди Вас, тука имаше едно друго момиче, а то никак, ама никак не беше любезно". Аз усмихнато казвам: "Не, грешите, аз бях и преди." Тя: "О, не, не, моля ви се, не може да сте били вие. То беше едно русо, едно такова намръщено, неучтиво...". Аз, вече по-нетърпеливо: "Ама аз бях, и преди това, просто тогава бях руса.".Женичката пак: "Ама не..", аз: "Ама да..", докато тя накрая млъква сконфузено и затваря вратата от външната страна, с твърдото убеждение, че или тези млади момичета нещо не са наред, или просто...ех, какъв е тоя свят...единият път-намръщена, после-любезна, много странни поколения..., ама и аз какви ги дрънкам и т.н. Само дето задоволството и абсолютно е изчезнало. Аз стоя като гръмната и още не мога да се опомня и съм тотално възмутена - как някой ще ми казва, че не съм била любезна, аз съм толкова мила по принцип, и изобщо тая коса хубава ли е и т.н. и т.н. Също с абсолютно изчезнало задоволство. В един момент се осъзнавам, че все пак съм в офиса, тръсвам кафени коси и се оглеждам наоколо....Колегите са налягали под бюрата от смях, сигурно са ги чули през десет сгради....Просто не могли да понесат гледката на милата възрастна женица, която твърди, че русото момиче е нелюбезно и на самото пребоядисано русо момиче, което не може да повярва на ушите си, че не е любезно и как една коса може толкова да промени нещата....И въпреки, че вече е ЕнтелЕгентно кафяво, продължава да спори и да засрамва горката женичка, която на всичкото отгоре е искала да го похвали...
Само за сведение - аз НАИСТИНА съм руса. И тогава бях, макар и кафява...И пак съм...И май ще си бъда...
сряда, 14 октомври 2009 г.
сряда, 7 октомври 2009 г.
Tu sais que la mort est femme.....
Сутринта някъде между съненото първо кафе и втора цигара, научавам вестта. Става ми леко тъжно и някак си неудобно. Докато осъзная какво става, стоя с четири жълти хризантеми пред ритуалната зала. Не знам дали съм тъжна. По-скоро не знам как трябва да се държа.
-Подходящи ли са според теб хризантемите? Гледам хора са купили карамфили... – въпросът ме поразява с абсолютната си тъпотия. „На кой му пука всъщност” – ми застава на върха на езика. Най-малко пък на този, за който ги носиш. Доброто възпитание и този път ми прави лоша услуга. Махвам отегчено.
Около мен са се събрали някакви истерични хора, които не познавам. Ученички с панталони. И с изрязани потници. Половината явно мислят, че на погребение се ходи в черно. Бившите ми учители ми говорят на „ти” и неизвестно защо ме целуват подред. Скръбта има странни проявления понякога.
Някакви деца пред мен се бутат напред, без цветя в ръка, и коментират- да влизат ли, да не влизат ли, къде да застанат, да се страхуват ли....
-Ако няма да минавате, се отместете, стоите точно на пътеката и пречите – звуча като пълна лелка, но пък авторитетно. Те бързо се свиват и се притаяват на пейките отзад. Днес по новините чух за едно момче, убили се с някакъв от бой. Да не повярваш, че са от едно поколение.
Някой припада вътре. Тълпата се разпръсква да направи място. Наистина не разбирам какво става.
-На мен ми харесват католическите погребения. Там, където накрая казват по няколко думи за това, какъв е бил човека, разказват случки с него....- това вече ми звучи разумно. И на мен ми харесват. Май не са католически, но някак си нямам сила да мисля за това. Леко почвам да се осъзнавам. Започват да се разказват случки –тогава, когато еди какво си, каза еди що си...Заслушвам се и дори се усмихвам май. Неподходящо.
Момчетата зад мен пък направо си се смеят. То си е за смях, познавайки човека, който сега лежи там някъде напред – случките си ги бива. Тромаво се придвижваме напред. Разстрел, червеи, какво тук значи някаква си личност – някакви фрази ми се мотаят в главата.
Неподходящо.
А кое е подходящото?
Гробищата трябва да са в центъра на града. Вече съм абсолютно сигурна
-Подходящи ли са според теб хризантемите? Гледам хора са купили карамфили... – въпросът ме поразява с абсолютната си тъпотия. „На кой му пука всъщност” – ми застава на върха на езика. Най-малко пък на този, за който ги носиш. Доброто възпитание и този път ми прави лоша услуга. Махвам отегчено.
Около мен са се събрали някакви истерични хора, които не познавам. Ученички с панталони. И с изрязани потници. Половината явно мислят, че на погребение се ходи в черно. Бившите ми учители ми говорят на „ти” и неизвестно защо ме целуват подред. Скръбта има странни проявления понякога.
Някакви деца пред мен се бутат напред, без цветя в ръка, и коментират- да влизат ли, да не влизат ли, къде да застанат, да се страхуват ли....
-Ако няма да минавате, се отместете, стоите точно на пътеката и пречите – звуча като пълна лелка, но пък авторитетно. Те бързо се свиват и се притаяват на пейките отзад. Днес по новините чух за едно момче, убили се с някакъв от бой. Да не повярваш, че са от едно поколение.
Някой припада вътре. Тълпата се разпръсква да направи място. Наистина не разбирам какво става.
-На мен ми харесват католическите погребения. Там, където накрая казват по няколко думи за това, какъв е бил човека, разказват случки с него....- това вече ми звучи разумно. И на мен ми харесват. Май не са католически, но някак си нямам сила да мисля за това. Леко почвам да се осъзнавам. Започват да се разказват случки –тогава, когато еди какво си, каза еди що си...Заслушвам се и дори се усмихвам май. Неподходящо.
Момчетата зад мен пък направо си се смеят. То си е за смях, познавайки човека, който сега лежи там някъде напред – случките си ги бива. Тромаво се придвижваме напред. Разстрел, червеи, какво тук значи някаква си личност – някакви фрази ми се мотаят в главата.
Неподходящо.
А кое е подходящото?
Гробищата трябва да са в центъра на града. Вече съм абсолютно сигурна
вторник, 6 октомври 2009 г.
Зодиакален брейсторминг - част 3 ( и последна...)
Зрелост
Легендите не се случват случайно. Те са плод на определени събития-подредени от леката ръка на провидението, което пипа с кадифени ръкавици и много внимава някой да не го заподозре в намеса.
Козирогът вярва безусловно в провидението и в неговия пръст в събитията, въпреки че сигурно си има и по-добро обяснение, но и достатъчно респект и здрав разум, за да не го налага публично. Та вървейки по пътя на живота, изведнъж козелът среща подходящите хора в подходящото време. Надарен с късмет по принцип, просто няма шанс да не им обърне внимание. Е, разбира се, това е само защото вече е готов да ги види. Но смисълът не се променя. Раци и скорпиони, добре дошли. За другите – винаги ще е късно. Но тези двете безкрайно духовни зодии просто пасват на козата както мед и мляко, кетчуп и пица, шапка и ръкавици, куку и пипе.
Разбрал най-накрая накъде трябва да гледа, козирогът се заслушва повече в себе си и шумовете в главата си, които иначе е мислел за неполезни и разсейващи неща и открива цяло богатство. Отработеният мироглед, тънкото чувство за ритъм и правилност, „проглеждането” и поглеждането отвъд хоризонта дават невероятни резултати. Подсмивайки се, ракът много бързо схваща положението. Пасва му здравата, но емоционална природа в комбинация с интелект и мисъл. Напасвайки гледните си точки, двете зодии са в състояние да изградят здрава и стабилна връзка, приятелство, брак, сътрудничество и всякаква друга полезна форма на симбиоза. Гмуркат се в природата на нещата, водят разговори до безкрай за смисъла на формата и материята, субстанцията и консистенцията и каквито си щуротии си щете. Емоционално узрелият козирог схваща нааай-накрая, че не е винаги „толкова важно да бъдеш сериозен”-нещо, което ракът си знае като две и две. Той бързо преподава най-важният урок на козлето – не е важно какво ще правим после, важно е какво правим сега. Ние нека си говорим за сложните неща, но хайде за бога да изживеем простите. Така, че може да ги видите както в най-мрачните сепарета на заведението да обсъждат поредната интелектуална главоблъсканица, така и в най-шумното и купонджийско място. Може да стоят през десет стола, но се разбират само с поглед. Не се чудете ако внезапно ви се струва, че някой и нещо вече ви се е случило, и без да разбирате защо, сте очаровани от този факт. Два пъти. Тази част от козирога, която желае да рови в себе си, може да отиде далеч, подкрепен от един истински рак – чувствителен, емоционален, но и духовно просветен.
Виж, със скорпиона нещата вървят малко по-бавно, но също в твърде положителна посока. Просто там емоциите идват малко в повече на козирога. Тъй като скорпиончето винаги иска да бъде ухажвано и да му се подчертава значението, което то има в живота на другите, козата леко се отегчава от толкова емоции събрани на едно място и още повече- о,боже, та те дори не са мои емоции. Но вече е достатъчно умна и прозорлива, за да си изплете кошницата бързо и разумно и да започне да консумира връзката – под каквато и форма да е тя.
Един емоционално и духовно стабилен козел разбира вече смисъл на нещата извън тривиалното „На ти куклите-дай ми парцалите”. За да имаш, трябва първо да дадеш. Стига с тоя пословичен инат, упоритост, горделивост, пестене на чувства и прекрояване на емоции, за да паснем в калъпа на нормата. Да търсим нормалността. Разбира се, никога няма да загубят себе си, не се и заблуждавайте, но важното е тук, че най-накрая, козирогът е свободен да развие онази част от себе си, която му помага да види отвъд...себе си. Да погледне в тази част на градината, където са скрити в сенките най-невероятните съкровища. Да се научи да чува, вместо само да слуша и да вижда, вместо само да гледа. С подобни партньори има големият и редкият шанс да бъде едновременно оценен и да се развие в посока, която го кара да се чувства щастлив и най-накрая в мир със себе си и със света.
Е, дори и това е силно казано, тъй като един неспокоен дух, какъвто си е по природа планинският козел, винаги търси най-високия връх на планината, дори и само за да стъпи там с едно копито и да изблее горделиво – „Вижте ме къде съм”. Дали ще има кой да го чуе и оцени? Еми и да няма, фразата ще се перифразира на „Виж се къде си” и пак ще му е гот. Просто защото това е природата му – да търси, да намира и да побеждава. Нали уж за това го обичате?
P. S. Това е твърде непредставително представяне на един сложен казус. Можеш ли да облечеш всички живи същества в еднакви дрехи, искайки всъщност да покажеш колко са различни – защото на всеки дрехите му стоя по различен начин? Опитът, колкото и да говорим, не се придобива с времето. Само по себе си, времето не решава и не учи на нищо. Ние сме, такива, каквито сме, защото сме били във времето Х на мястото Y с човека Z. Паралелните вселени съществуват в „Света на диска” и май не само. Истината е някъде там....
Легендите не се случват случайно. Те са плод на определени събития-подредени от леката ръка на провидението, което пипа с кадифени ръкавици и много внимава някой да не го заподозре в намеса.
Козирогът вярва безусловно в провидението и в неговия пръст в събитията, въпреки че сигурно си има и по-добро обяснение, но и достатъчно респект и здрав разум, за да не го налага публично. Та вървейки по пътя на живота, изведнъж козелът среща подходящите хора в подходящото време. Надарен с късмет по принцип, просто няма шанс да не им обърне внимание. Е, разбира се, това е само защото вече е готов да ги види. Но смисълът не се променя. Раци и скорпиони, добре дошли. За другите – винаги ще е късно. Но тези двете безкрайно духовни зодии просто пасват на козата както мед и мляко, кетчуп и пица, шапка и ръкавици, куку и пипе.
Разбрал най-накрая накъде трябва да гледа, козирогът се заслушва повече в себе си и шумовете в главата си, които иначе е мислел за неполезни и разсейващи неща и открива цяло богатство. Отработеният мироглед, тънкото чувство за ритъм и правилност, „проглеждането” и поглеждането отвъд хоризонта дават невероятни резултати. Подсмивайки се, ракът много бързо схваща положението. Пасва му здравата, но емоционална природа в комбинация с интелект и мисъл. Напасвайки гледните си точки, двете зодии са в състояние да изградят здрава и стабилна връзка, приятелство, брак, сътрудничество и всякаква друга полезна форма на симбиоза. Гмуркат се в природата на нещата, водят разговори до безкрай за смисъла на формата и материята, субстанцията и консистенцията и каквито си щуротии си щете. Емоционално узрелият козирог схваща нааай-накрая, че не е винаги „толкова важно да бъдеш сериозен”-нещо, което ракът си знае като две и две. Той бързо преподава най-важният урок на козлето – не е важно какво ще правим после, важно е какво правим сега. Ние нека си говорим за сложните неща, но хайде за бога да изживеем простите. Така, че може да ги видите както в най-мрачните сепарета на заведението да обсъждат поредната интелектуална главоблъсканица, така и в най-шумното и купонджийско място. Може да стоят през десет стола, но се разбират само с поглед. Не се чудете ако внезапно ви се струва, че някой и нещо вече ви се е случило, и без да разбирате защо, сте очаровани от този факт. Два пъти. Тази част от козирога, която желае да рови в себе си, може да отиде далеч, подкрепен от един истински рак – чувствителен, емоционален, но и духовно просветен.
Виж, със скорпиона нещата вървят малко по-бавно, но също в твърде положителна посока. Просто там емоциите идват малко в повече на козирога. Тъй като скорпиончето винаги иска да бъде ухажвано и да му се подчертава значението, което то има в живота на другите, козата леко се отегчава от толкова емоции събрани на едно място и още повече- о,боже, та те дори не са мои емоции. Но вече е достатъчно умна и прозорлива, за да си изплете кошницата бързо и разумно и да започне да консумира връзката – под каквато и форма да е тя.
Един емоционално и духовно стабилен козел разбира вече смисъл на нещата извън тривиалното „На ти куклите-дай ми парцалите”. За да имаш, трябва първо да дадеш. Стига с тоя пословичен инат, упоритост, горделивост, пестене на чувства и прекрояване на емоции, за да паснем в калъпа на нормата. Да търсим нормалността. Разбира се, никога няма да загубят себе си, не се и заблуждавайте, но важното е тук, че най-накрая, козирогът е свободен да развие онази част от себе си, която му помага да види отвъд...себе си. Да погледне в тази част на градината, където са скрити в сенките най-невероятните съкровища. Да се научи да чува, вместо само да слуша и да вижда, вместо само да гледа. С подобни партньори има големият и редкият шанс да бъде едновременно оценен и да се развие в посока, която го кара да се чувства щастлив и най-накрая в мир със себе си и със света.
Е, дори и това е силно казано, тъй като един неспокоен дух, какъвто си е по природа планинският козел, винаги търси най-високия връх на планината, дори и само за да стъпи там с едно копито и да изблее горделиво – „Вижте ме къде съм”. Дали ще има кой да го чуе и оцени? Еми и да няма, фразата ще се перифразира на „Виж се къде си” и пак ще му е гот. Просто защото това е природата му – да търси, да намира и да побеждава. Нали уж за това го обичате?
P. S. Това е твърде непредставително представяне на един сложен казус. Можеш ли да облечеш всички живи същества в еднакви дрехи, искайки всъщност да покажеш колко са различни – защото на всеки дрехите му стоя по различен начин? Опитът, колкото и да говорим, не се придобива с времето. Само по себе си, времето не решава и не учи на нищо. Ние сме, такива, каквито сме, защото сме били във времето Х на мястото Y с човека Z. Паралелните вселени съществуват в „Света на диска” и май не само. Истината е някъде там....
вторник, 23 юни 2009 г.
Зодиакален брейнсторминг - част 2
Млади, осъзнати години- все още достатъчно млади, но и приближаващи се към зрелостта
Да повярваш че този същия козирог е онзи другият, не е съвсем лесно. Докато в по-младите си години, козирогът прилича малко на нещо без характер и собствен почерк (макар, че..моля не бъркайте нещата-това че ВИЕ не виждате нещата, няма нищо общо с МЕН), към все още достатъчно младите си години, козирогът разцъфва. Под доброто влияние на земните си приятели – телци, деви и козирози, нещата навлизат в добрата си фаза, без да достигат до крайности. Оценявайки прагматизма и магнетичното земно привличане на тези хора, козирогът започва вместо само да си задава въпроси, да започва да иска отговори. Започва да придобива силата и самоувереността, които по принцип са му вменени природно, но той трябва да бъде научен да ги управлява.
В този период, много от нещата, които преди да се суетели безпричинно наоколо и само са смущавали вечно неудовлетворената природа на козата, започват да придобиват смисъл. Тук-таме може да поразцъфне и някоя друга любов със споменатите земляни, но всъщност любов ли казах - е, хайде да не се увличаме. Прекаленото струпване на земно привличане никога не прави услуга на подобен тип взаимовръзки. Те са си точно такива - взаимовръзки, тъй като всеки в тях знае за какво е там. Да избуи романтика там е възможност, клоняща към нула.
Телецът само губи от този тип преживявания, тъй като по принцип е романтик, и при него е много силно въздушното течение, което идва от близнаците. Телето се повъртява наоколо и много, ама много иска да забучи козела, защото е чувало, че е много хубава комбинация. Козирогът постъпва мъдро, както се постъпва с по-малко дете – обясняваш научно кое-как и всички са щастливи. Е, телето си мисли, че ще се сърди до живот, но няма силите и упоритостта, за да го направи. Както между впрочем би постъпила една истинска коза. Скоро дразгите са забравени и всеки открива в този нов тип взаимоотношения, това, което всъщност е искал от самото начало от тях, но подсъзнателно.
Виж, с девите нещата са по-трудни. Там има само две възможности- или се получава страхотно, или е голям провал. По принцип, девиците не се дават лесно – правят се на много хай, но умният и прозорлив козел вижда надълбоко в черупката. И защо ли това не учудва никой- девите страшно се ядосват. Взаимно тези знаци се чувстват привлечени изначално, но на нито един от тях не им достига куража да отиде докрай. Девата – защото все мисли и анализира до безкрай, и винаги е недоволна, има невероятна нужда от себедоказване, което в случая е неуместно, а козирога- защото след първоначалния анализ е разбрал тооочно какво иска, и всяко протакане или пък бавене го изнервя безкрайно. Той няма сили да разбере дълбокия смисъл на дисекцията, който девата прави на всичко, пресякло орбитата и, защото когато нещата са ясни-те са ясни, нали? За козирога е полезно точно в този момент да осъзнае, че не всички възприемат всичко, така както той. Но това е друга история. А в настоящата - дизасътра е пълен. Интересното е, че няма обидени , защото след всичките „уф”, „оф”, „ох” и т.н. с малко повече ентусиазъм може да се създаде едно прекрасно приятелство – е няма да е като това с телеца, но все пак ще е интелектуално-развлекателно. Ако пък се случи обратният вариант и нещата се получат – еми...на печелившите-честито. Най-вероятно и двамата са с асцеденти козирог и дева, и без да подозират са харесвали точно себе си в скритата природа на другия. Егоцентризмът е абсолютно типичен и за двете зодии, така че –спокойно, ще се получи. Е, няма да е „любов ли бе да го опишеш”, но пък и кой ли се интересува от това?
Козирог и козирог? Е, няма такава двойка. Тези двамата ще ви сгазят, вервайте ми. Непобедим тандем, може би по-скоро с така да се каже, делови устои, но с ум и сърце. Ако има любов - най-вероятно жената е с някаква въздушна склонност, но дозирана в лесно смислаемо количество. Тя е в активната позиция - забелязала го е веднага, и е направила всичко възможно да го има. Той най-вероятно не е разбрал първоначално, затичан някъде между поредното събрание/заседание/лекции/ или каквато и делова активност да ви дойде на ум, това не притеснява никого от двамата. Дамата ще намери начин да се представи или да бъде представена. Следва задължителното изясняване на позициите и нещата тръгват моментално. Никой няма време за губене. Това прилича малко на вид сделка, но на участниците им е ясно кой кой е и за какво се бори и дори чувам тихичко хихикане :” Абе мани ги тези, да си говорят каквото искат, ние нали си знаем...” Истината е че никой не може да ги разбере така добре, както те самите. Затова да не ги мислим повече - там няма лабаво.
В този момент, ако не е в тандем с нито една от земните си половинки, и е готов за нови хоризонти, на козирогът му предстои интересно пътуване. Но първо трябва д се научи да подтиска абсолютната си нужда да знае всичко веднага, Един от най-неприятните навици на тези хора е, че съставят ли си мнение за нещата-трудно го променят. Видят ли нещо, някого, те моментално „разбират” за какво става дума – няма такова животно като козирог без мнение, за каквото и да е, и то (о,досада,боже) – аргументирано. Изпречи ли ви се напътя някой многознайко (е, знаеш де, кой отрича, ама по-спокойно показвай, че знаеш...), няма нужда да го питате кога е роден. Понякога ти се иска да им пернеш един зад врата. Тип поведение „искам ли това и защо не/го искам” дразни до побъркване козите. Те не могат да търпят неуверените, слабите, силно чувствителните (макар и те да са такива, но си крият кърпичките по-тайно от стара кокетка-годините), хората, които не могат да вземат бързи решения. За козирога е типично това да е импулсивен, колкото и абсурдно да звучи. Затова питат ли ви нещо-гледайте да имате бърз отговор, ако може да е с хумор, моля, че ми писна от сухари (кой,аз- сухар?!!!!, оооо, я....), защото иначе има голям шанс въпросът да не бъде зададен никога повече. Мразят неизвестността. Ако искате да побъркате един истински козирог- давайте му уклончиви отговори, все едно сте Царят през 2001 – „Когато му дойде времето...”, не се доизказвайте, говорете с недомлъвки. Е, това ще трае много кратко, разбира се, вие какво си помислихте, но неминуемо ще си навлечете божествения гняв и скоро ще видите само облака прах, останал след препускащата коза. Тези упражнения нямат исканият възпитателен ефект и се въздържайте от тях, ако ви е мил козела. Или ако разберете, че не е достигнал до момента на „духовната си зрялост” (въпреки че кой ли се интересува от подобни анализи..) Е тук идва тънкият момент – вие трябва да се заинтересувате, ако желаете да стоите рамо до рамо с един истински козирог – зрял и духовно уравновесен, най-накрая. Там вече се раждат истинските легенди....
to be continued...
Да повярваш че този същия козирог е онзи другият, не е съвсем лесно. Докато в по-младите си години, козирогът прилича малко на нещо без характер и собствен почерк (макар, че..моля не бъркайте нещата-това че ВИЕ не виждате нещата, няма нищо общо с МЕН), към все още достатъчно младите си години, козирогът разцъфва. Под доброто влияние на земните си приятели – телци, деви и козирози, нещата навлизат в добрата си фаза, без да достигат до крайности. Оценявайки прагматизма и магнетичното земно привличане на тези хора, козирогът започва вместо само да си задава въпроси, да започва да иска отговори. Започва да придобива силата и самоувереността, които по принцип са му вменени природно, но той трябва да бъде научен да ги управлява.
В този период, много от нещата, които преди да се суетели безпричинно наоколо и само са смущавали вечно неудовлетворената природа на козата, започват да придобиват смисъл. Тук-таме може да поразцъфне и някоя друга любов със споменатите земляни, но всъщност любов ли казах - е, хайде да не се увличаме. Прекаленото струпване на земно привличане никога не прави услуга на подобен тип взаимовръзки. Те са си точно такива - взаимовръзки, тъй като всеки в тях знае за какво е там. Да избуи романтика там е възможност, клоняща към нула.
Телецът само губи от този тип преживявания, тъй като по принцип е романтик, и при него е много силно въздушното течение, което идва от близнаците. Телето се повъртява наоколо и много, ама много иска да забучи козела, защото е чувало, че е много хубава комбинация. Козирогът постъпва мъдро, както се постъпва с по-малко дете – обясняваш научно кое-как и всички са щастливи. Е, телето си мисли, че ще се сърди до живот, но няма силите и упоритостта, за да го направи. Както между впрочем би постъпила една истинска коза. Скоро дразгите са забравени и всеки открива в този нов тип взаимоотношения, това, което всъщност е искал от самото начало от тях, но подсъзнателно.
Виж, с девите нещата са по-трудни. Там има само две възможности- или се получава страхотно, или е голям провал. По принцип, девиците не се дават лесно – правят се на много хай, но умният и прозорлив козел вижда надълбоко в черупката. И защо ли това не учудва никой- девите страшно се ядосват. Взаимно тези знаци се чувстват привлечени изначално, но на нито един от тях не им достига куража да отиде докрай. Девата – защото все мисли и анализира до безкрай, и винаги е недоволна, има невероятна нужда от себедоказване, което в случая е неуместно, а козирога- защото след първоначалния анализ е разбрал тооочно какво иска, и всяко протакане или пък бавене го изнервя безкрайно. Той няма сили да разбере дълбокия смисъл на дисекцията, който девата прави на всичко, пресякло орбитата и, защото когато нещата са ясни-те са ясни, нали? За козирога е полезно точно в този момент да осъзнае, че не всички възприемат всичко, така както той. Но това е друга история. А в настоящата - дизасътра е пълен. Интересното е, че няма обидени , защото след всичките „уф”, „оф”, „ох” и т.н. с малко повече ентусиазъм може да се създаде едно прекрасно приятелство – е няма да е като това с телеца, но все пак ще е интелектуално-развлекателно. Ако пък се случи обратният вариант и нещата се получат – еми...на печелившите-честито. Най-вероятно и двамата са с асцеденти козирог и дева, и без да подозират са харесвали точно себе си в скритата природа на другия. Егоцентризмът е абсолютно типичен и за двете зодии, така че –спокойно, ще се получи. Е, няма да е „любов ли бе да го опишеш”, но пък и кой ли се интересува от това?
Козирог и козирог? Е, няма такава двойка. Тези двамата ще ви сгазят, вервайте ми. Непобедим тандем, може би по-скоро с така да се каже, делови устои, но с ум и сърце. Ако има любов - най-вероятно жената е с някаква въздушна склонност, но дозирана в лесно смислаемо количество. Тя е в активната позиция - забелязала го е веднага, и е направила всичко възможно да го има. Той най-вероятно не е разбрал първоначално, затичан някъде между поредното събрание/заседание/лекции/ или каквато и делова активност да ви дойде на ум, това не притеснява никого от двамата. Дамата ще намери начин да се представи или да бъде представена. Следва задължителното изясняване на позициите и нещата тръгват моментално. Никой няма време за губене. Това прилича малко на вид сделка, но на участниците им е ясно кой кой е и за какво се бори и дори чувам тихичко хихикане :” Абе мани ги тези, да си говорят каквото искат, ние нали си знаем...” Истината е че никой не може да ги разбере така добре, както те самите. Затова да не ги мислим повече - там няма лабаво.
В този момент, ако не е в тандем с нито една от земните си половинки, и е готов за нови хоризонти, на козирогът му предстои интересно пътуване. Но първо трябва д се научи да подтиска абсолютната си нужда да знае всичко веднага, Един от най-неприятните навици на тези хора е, че съставят ли си мнение за нещата-трудно го променят. Видят ли нещо, някого, те моментално „разбират” за какво става дума – няма такова животно като козирог без мнение, за каквото и да е, и то (о,досада,боже) – аргументирано. Изпречи ли ви се напътя някой многознайко (е, знаеш де, кой отрича, ама по-спокойно показвай, че знаеш...), няма нужда да го питате кога е роден. Понякога ти се иска да им пернеш един зад врата. Тип поведение „искам ли това и защо не/го искам” дразни до побъркване козите. Те не могат да търпят неуверените, слабите, силно чувствителните (макар и те да са такива, но си крият кърпичките по-тайно от стара кокетка-годините), хората, които не могат да вземат бързи решения. За козирога е типично това да е импулсивен, колкото и абсурдно да звучи. Затова питат ли ви нещо-гледайте да имате бърз отговор, ако може да е с хумор, моля, че ми писна от сухари (кой,аз- сухар?!!!!, оооо, я....), защото иначе има голям шанс въпросът да не бъде зададен никога повече. Мразят неизвестността. Ако искате да побъркате един истински козирог- давайте му уклончиви отговори, все едно сте Царят през 2001 – „Когато му дойде времето...”, не се доизказвайте, говорете с недомлъвки. Е, това ще трае много кратко, разбира се, вие какво си помислихте, но неминуемо ще си навлечете божествения гняв и скоро ще видите само облака прах, останал след препускащата коза. Тези упражнения нямат исканият възпитателен ефект и се въздържайте от тях, ако ви е мил козела. Или ако разберете, че не е достигнал до момента на „духовната си зрялост” (въпреки че кой ли се интересува от подобни анализи..) Е тук идва тънкият момент – вие трябва да се заинтересувате, ако желаете да стоите рамо до рамо с един истински козирог – зрял и духовно уравновесен, най-накрая. Там вече се раждат истинските легенди....
to be continued...
четвъртък, 28 май 2009 г.
Моят свят - без маска и грим...
Моят свят на сенки и истини
е огромният храм на мълчание
В него всички са гневни и искрени,
Аз съм сам със свойто признание.
Моят свят е далече от хората -
някъде в неизвестно измерение.
В него нямат място проблемите
Това е свят на въображение.
Там е мойто щастие синьо,
аз съм сянка без грим неусетна.
Мойто „там” е една пантомима -
като сън-изповед мимолетна.
Моят свят е далече от хората -
някъде в неизвестно измерение.
В него нямат място проблемите,
това е свят на въображение.
Моят свят е свят, в който няма
случайни хора, случайни неща.
В моят свят не свети реклама
и няма граници и правила.
Моят свят е далече от хората -
някъде в неизвестно измерение,
В него нямат място проблемите,
Това е свят на въображение.
вторник, 19 май 2009 г.
неделя, 26 април 2009 г.
Колко малко е нужно....
Пабло Неруда е чилийски поет, писател, публицист и дипломат.
Истинското му име е Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Босоалто.
Псевдонима си е избрал в чест на чешкия поет Ян Неруда.
Псевдонима си е избрал в чест на чешкия поет Ян Неруда.
Носител е на Нобеловата награда за литература от 1971 г.
Автобиографията му, която излиза през 1973 г се нарича " Изповядвам, че живях" (Confieso que he vivido).
Умира бавно, този,
който не пътува,
който не слуша музика,
който не открива очарование в себе си!
Умира бавно този,
който разрушава себелюбието си,
който отказва помощта.
Умира бавно този,
който се превръща в роб на навика,
минавайки всеки ден по същите пътеки,
който не търси разнообразие,
не рискува да се облече в различен цвят
и не разговаря с непознати.
Умира бавно този,
който бяга от страстта
и водовъртежа на чувствата,
които връщат блясъка в очите
и спасяват тъжните сърца.
Умира бавно този,
който не променя живота си,
когато е недоволен от работата и любовта си,
който не рискува сигурното за неизвестното,
за да преследва една мечта,
който не се решава веднъж в живота си,
да избяга от мъдрите съвети...
Живей днес!
Рискувай днес!
Действай днес!
Не се оставяй да умираш бавно!
Рискувай днес!
Действай днес!
Не се оставяй да умираш бавно!
Не забравяй да бъдеш щастлив!
Абонамент за:
Публикации (Atom)