Игри за напреднали

I know all there is to know about the crying game…(Boy George)


Игри.
Игри, но не такива, каквито играехме като деца.
Игри, от които ще боли. Може би. Игрите на dream came true… Игрите на будна съвест. И на заспала такава. Игрите на морал.

Играем ги игрите, без да знаем дали можем. Плащаме, за да се пробваме. Това е нашият билет за зрелостта. Там, където няма място за предразсъдъци, криво измислени и неприложими моралности и условности. Предаването е на живо. Раните са истински. Победители няма. Защото няма прожектори, които да ги осветят.
Там, в малката тъмна стаичка на собственото ни осъзнаване. В объркания лабиринт на собствените ни проекции за правилната посока.
Докато разберем, че няма правила. Няма посоки. Няма „правилно” или „неправилно”.
Само че остават белези. Дълбоки. Незаличими.

Който иска да се радва на пеперудите, трябва да изтърпи и гъсениците.

Но пък си заслужава да изиграеш поне една подобна игра в тоя живот. Не демо версията. Пълнокръвната.
Да натриеш носа на адреналина. Да покажеш среден пръст на предопределенията и клишетата. Да надживееш себе си.

И да приемеш резултата, в който със сигурно губиш по точки за пред публиката. Но печелиш точка от Съдбата. От Невидимият университет на изгубените илюзии и освободените души.

Въпросът е можем ли да ги играем тези игри.

Игрите за напреднали....

Life in a hurry...

Бързо...Животът е бърз. Времето тече бързо. Нещата са бързи.

Храним се бързо. Четем трилъри и любовни романи. Набързо. Гледаме бързи филми, пухтим отегчено на бавните песни, пишем кратки и бързи съобщения. Срещаме се набързо-за едно кафе, за няколко бързи приказки-как си, добре съм.

Свикваме бързо с нещата и още по-бързо отвикваме. Нещо, което е било днес, вече не е утре. Бързи сме в заключенията си, в първите и последните впечатления, в мечтите си и отказа си от тях. Защото така трябва. Защото ако не си бърз, си някъде там, в най-лошия случай-последен. Някой е бил по-бърз. А това бързо те отегчава.

Ще изслушаме сърцето си набързо. Ще заглушим бързо разума. Ще приспим набързо съвестта си. Защото трябва да действаме бързо. Защото утре ще дойде твърде бързо.

После ще поплачем. Ей така, набързичко. И ще спрем бързо. И ще ни мине – бързо и безболезнено. Безполезно. Но пък бързо...

True or false....

Жените обичат с ушите си...Мъжете обичат с...очите си...

Незнайно защо, жените се измъчват с несъществуващите реалии на една утопична идея-хората са си хора, независимо дали са мъже или жени...True or false?

Нещата стоят различно за мъжете и жените. Всеки нормален индивид от мъжки пол ще ви го каже.

Срещате се, харесвате се по някакъв начин...и се почва...Голямото ломотене...ти, той, живота, интересите, мечтите...Само че до един момент. От там нататък трябва и да се действа...и тогава..картинката се променя със скоростта на светлината...True or false?

Жените мислят. Мъжете действат. Жените очакват. Мъжете действат. Жените...Мъжете...

Защото това е една игра. Игра, която всички играем. Той не те слуша,защото си те представя без дрехи. Ти говориш, защото искаш да те разбере, да анализирате всеки един детайл, да уточните кое какво значи, да...
Кой го интересува материята и субстанцията, ако не може да прави свирки и мекици като майка ми? На кой му пука колко му е голям, ако не може да разбере по дяволите за какво говоря?

Само че за да те получи, трябва поне малко да играе по твоите правила. Това лесно се схваща и изпълнява. Остави ме да говоря и ще получиш. Слушай и ще получиш. Лесно, нали?
Правилата са такива. Природата е такава-създала ни е различни, за да можем да се намерим и да се допълваме. Уж...

Всеки знае какво се очаква от него. И като разумен индивид се опитва да намали до минимум неприятните ефекти и обрати.

Жените обичат с ушите си. Мъжете обичат по краткия начин – would you? – d’accord.
Остава ни само да се надяваме, че ще играем интелигентно. ...
True or false?