Игри за напреднали

I know all there is to know about the crying game…(Boy George)


Игри.
Игри, но не такива, каквито играехме като деца.
Игри, от които ще боли. Може би. Игрите на dream came true… Игрите на будна съвест. И на заспала такава. Игрите на морал.

Играем ги игрите, без да знаем дали можем. Плащаме, за да се пробваме. Това е нашият билет за зрелостта. Там, където няма място за предразсъдъци, криво измислени и неприложими моралности и условности. Предаването е на живо. Раните са истински. Победители няма. Защото няма прожектори, които да ги осветят.
Там, в малката тъмна стаичка на собственото ни осъзнаване. В объркания лабиринт на собствените ни проекции за правилната посока.
Докато разберем, че няма правила. Няма посоки. Няма „правилно” или „неправилно”.
Само че остават белези. Дълбоки. Незаличими.

Който иска да се радва на пеперудите, трябва да изтърпи и гъсениците.

Но пък си заслужава да изиграеш поне една подобна игра в тоя живот. Не демо версията. Пълнокръвната.
Да натриеш носа на адреналина. Да покажеш среден пръст на предопределенията и клишетата. Да надживееш себе си.

И да приемеш резултата, в който със сигурно губиш по точки за пред публиката. Но печелиш точка от Съдбата. От Невидимият университет на изгубените илюзии и освободените души.

Въпросът е можем ли да ги играем тези игри.

Игрите за напреднали....