Бързо...Животът е бърз. Времето тече бързо. Нещата са бързи.
Храним се бързо. Четем трилъри и любовни романи. Набързо. Гледаме бързи филми, пухтим отегчено на бавните песни, пишем кратки и бързи съобщения. Срещаме се набързо-за едно кафе, за няколко бързи приказки-как си, добре съм.
Свикваме бързо с нещата и още по-бързо отвикваме. Нещо, което е било днес, вече не е утре. Бързи сме в заключенията си, в първите и последните впечатления, в мечтите си и отказа си от тях. Защото така трябва. Защото ако не си бърз, си някъде там, в най-лошия случай-последен. Някой е бил по-бърз. А това бързо те отегчава.
Ще изслушаме сърцето си набързо. Ще заглушим бързо разума. Ще приспим набързо съвестта си. Защото трябва да действаме бързо. Защото утре ще дойде твърде бързо.
После ще поплачем. Ей така, набързичко. И ще спрем бързо. И ще ни мине – бързо и безболезнено. Безполезно. Но пък бързо...
Няма коментари:
Публикуване на коментар