Жените...мъжете... и някой други работи....

Напоследък нещо много се разписах. Явно имам повече провокации.
Но пък по принцип много чета и все намирам нещо интересно като ровя тук-там.
Попадам на интересни неща, и на не чак толкова.
Но добре разбирам, че всеки има право да си пише каквото му е на сърцето, а пък кой ще го чете или кой ще го оценя-божа работа.
Попаднах обаче на доста интересни мнения относно един блог, който аз много харесвам, обаче те пък видиш ли „женските” блогове „словоблудствали” и „чик-литствали”.

И не, не съм феминистка.
Ама вече аман от тея деления. Категоризации. Определения.
Това е мъжко, това е женско – с оценъчен привкус.
Тя е много глупава, защото чете Коелю, пък той е много умен, щото има пишка.

Не става така, момчета! Приберете си мечовете и водните пистолети!
Оставете жените да си бъдат жени! С техните си типично женски глупости. Мили глупости.

Да пишат (говорят) е само едно от основните изразни средства на жените. Да пърхат с мигли, да разхождат дълги крака, да полюшват цици и да готвят пиле фрикасе като майка ви – другите основни.
Щото го правят за вас!
И емоционалните им писмени излияния са заради вас!

Ще пишат за емоции, разбира се! Ще „чик-литстват”! За какво да пишат? За последните теории в областта на квантовата физика и механика, новите технологии в ядреното въоръжаване или половият живот на зелените гущери? Нищо лошо и за това да се изказват, де.
На мен лично идеята за жената ми се връзва повече с фризьорския салон, отколкото с миньорска каска под земята, ама това си е лично мое мнение.

Вижте коментарите под публикациите из нета. Най-вече се четат и харесват темите за вечните човешки неща – секс, любов, приятелство – и как изглеждат те не само в женските глави.

Разбирам, че за един мъж чисто женската вселена е непонятна. Като черна дупка, поглъщаща и бълваща емоции. Като размазаната спирала, която може да те докара до истерия. Или цветенцето, което може да те усмихне. Абе сложнотия, брате!

Ами да, така е. Алогични сме. Истерични понякога. Свръхемоционални. Страстни или студени, нежни или наострени – и то в диапазон от 15 минути примерно, и задължително веднъж месечно.
Ама „чиклитстване”...чак, пък и еди какво си блудстване...когато се опитваш да се изразиш, да кажеш нещо... и то в интернет пространството, където е пълно с всякакви дивотии, та точно женските бодат очите разбираш ли...малко в повече ми дойде.

Не ги разбирате жените, момчета! Ама не ви и трябва! Обичайте ги! Сигурно в един момент не заради тях, а въпреки тях!
Позволявайте им да ви въздействат, да ви давят в своя океан на емоции и страсти – и като сте големи пичове, плувайте!

Защото имаме нужда едни от други!

За нас - не само, за да ни правите деца и да носите храна, а иначе да сте „невъзможните емоционални инвалиди”!
За вас –не знам...

Think(less)

Ще се измъкнем и от тази каша.
Ще се смирим. И ще се примирим.
И както казват-спуканата чаша
на дружбата ни с теб ще залепим.

Какво от туй, че няма да запее
кристалът със предишния разкош?
Нали ще можем да налеем в нея
и старо вино, и напитък нов.

Да, поумняхме....А едва до вчера
не бих могъл за нищо на света
дори със сенчица от лицемерие
да ти простя... и сам да си простя...

Да, ние вече знаем да се пазим.
Ценим си равновесието вече.
И нито в обич, нито във омраза
ние вече не отиваме далече.


Така си е, разбира се. Не отиваме никъде надалеч. И защо ли да го правим? И колко далеч да отидем?

„Колко глупаво изискана чувствителност в един изчезващ свят..” („Денят на трифидите”, Джон Уиндъм)

Да се ровим в главите си? В емоциите си? Да бъркаме в сетивата си?

Не се хабете, мили мои. Недейте!
Не отивайте никъде, където има скрити призраци – стари и настоящи. Не търсете скелетите в гардероба си! Не се терзайте, не чувствайте, не мислете! А камо ли да мислите за това, което чувствате!

Не се събуждайте посред нощ! Не плачете! Не се вглеждайте в себе си!
Спете! Живейте здравословно! Грижете се за тялото си, което по никакъв начин няма да надживее душата ви!
Бъдете уравновесени! Правете, каквото се очаква от вас - яжте, дишайте, бъдете морални....

На кой му трябват емоции и прекалено задълбочаване в нещата?

Не и на вас!
На вас, за които е прекалено ясно, че нови сърца не поникват. Че може да се наложи да си носите старите с дупките...Ама пък за какво са ви повече дупки, от тези, които имате и използвате. По предназначение. Защото ония, страшните, душевните, сърдечните – те не трябват. А пък не зарастват.

За какво са ви на вас?
На вас, за които и без това животът е достатъчно сложен, за да си го доукрасявате с някакви си там трептения на един мускул от ляво!

Не отивайте далеч! Останете си там, където ви е мястото – в предверието на собствения ви живот, в чакалнята на краткото си, безсмислено съществуване!

Синьо безвремие

Басейнът е празен и самотен. Точно както го обичам.

Бавно потапям единия крак, после другия. Водата ме облизва жадно и стопява бързо разликата в температурите.
Моята кожа. Моите ръце и крака, смешно вълнообразни под синята повърхност.
Моят половин час. Моят дзен момент.

Спокойна съм. Безсетивна. Извадила съм всичките си нервни окончания и съм ги оставила в съблекалнята.

Аз и водата.
Водата не се интересува коя съм, какво работя и колко печеля. Не се интересува каква съм – слаба, силна, истинска или фалшива, нараняваща или наранявана, безпътна или многопосочна.

Не пита и не иска отговори.

Не спори.

Аз и тя. Аз и безвремието.

Моето бягство.
Моят половин час, в който съм никоя.

Аз и водата.
Без игрички. Само спорт.

That’s not the shape of my heart...

Винаги като чуя тази песен на Стинг и се разтрепервам. Действа ми независимо дали пия уиски или беля картофи.

Замислям се за всички неща в иначе простичкия ми живот. Неща, които мога да променя. Нещата които не мога да променя. Мъдростта да осмисля разликата. Не само заради молитвата на Марк Аврелий.

И сърцето...
”Сърцето има доводи, които разумът не познава.” (Блез Паскал). Защо ли говоря само с чужди думи?
Там, в черната кутия на АЗът...Там е адът.

Сърцата ни отдавна нямат форма. Не само моето.

Пожелание за рожден ден

ЧРД, мила! Пристигне ли-не я вини, че закъснява, тя сляпа е горката! (от една от влъхвите, НАЙ-Вещата в занаята...)