неделя, 23 декември 2007 г.

Bitter-sweet feelings on Christmas Eve

It's coming on Christmas
They're cutting down trees
They're putting up reindeer
And singing songs of joy and peace
Oh, wish I had a river
I could skate away on.....

She (Notting Hill Ending Part)

She may be the face I can't forget
The trace of pleasure or regret
Maybe my treasure or the price I have to pay
She may be the song that summer sings
May be the chill that autumn brings
May be a hundred different things
Within the measure of a day

She may be the beauty or the beast
May be the famine or the feast
May turn each day into a Heaven or a Hell
She may be the mirror of my dreams
A smile reflected in a stream
She may not be what she may seem
Inside her shell....

She, who always seems so happy in a crowd
Whose eyes can be so private and so proud
No one's allowed to see them when they cry
She maybe the love that cannot hope to last
May come to me from shadows in the past
That I remember 'till the day I die

She maybe the reason I survive
The why and wherefore I'm alive
The one I care for through the rough and ready years

Me, I'll take the laughter and her tears
And make them all my souvenirs
For where she goes I've got to be
The meaning of my life is
She....She
Oh, she....

петък, 21 декември 2007 г.

Весели Коледни празници на всички!


Наистина вече Коледа е във въздуха, буквално я подушвам, навсякъде е едно такова светло и празнично...По цял ден слушам (и пея!!! - за голям ужас на някои хора....) коледни песни, по десктопа ми светят елхички, мигат светлинки, дори цялостната визия на горкия ми компютър е подчинена на коледното настроение- ама много е сладък коша, а пък скролерите са като ония пръчки, дето ги дават по филмите на еленчетата на дядо Коледа да ги ближат....
Абе, изобщо потопена съм изцяло в матрицата - както би казал един мой бивш шеф. Вчера ходих на представянето на новата му книга и там стана въпрос за това- че всъщност младото поколение (към което се причислих без капка свян) всъщност живее в една безкрайна измислена действителност, подчинена на разни маркетингови стратегии за притъпяване на сетивата, или по-точно настройването на всички мозъци да работят на едни и същи вълни - тези на едно безлично консуматорско общество.
После се позамислих - абе....всъщност, защо на мен пък ми е някак си удобно в този начин на живот -в смисъл определено за някои неща се радвам, че за момента стоят по този начин, а не както са стояли примерно преди 20 години, да речем -това значи ли, че със страшна сила съм се приземила в центъра на тази програмираност и съм станала проводник на нечии чужди идеи за живота......
Но това не са някак си мисли подходящи за предколедна еуфория. Има си моменти, в които просто трябва да се приемат нещата, каквито са и всъщност най-важното е да си в синхрон със текущата ситуация. "Не оцелява нито най-силния, нито най-умния, а най-приспособимия", както ни напомниха наскоро че е казал мъдрият чичко Дарвин.
Така че пожелавам на всички Весела Коледа, много щастие, любов и прекрасни моменти! Красивото е у всеки у нас, нека отворим сърцето и ума си, защото хубавите неща за само за тези, които са готови и имат куража да се борят за тях, търпението да ги получат и мъдростта да им се наслаждават пълноценно!

Merry Christmas and a very Happy New Year!

You've Got to know it - You've got a way with Me

You've got a way with me
Somehow you got me to believe
In everything that I could be
I've gotta say... you really got a way

You've got a way it seems
You gave me faith to find my dreams
You'll never know just what that means
Can't you see... you got a way with me

It's in the way you want me
It's in the way you hold me
The way you show me just what love's made of
It's in the way we make love

You've got a way with words
You get me smiling even when it hurts
There's no way to measure what your love is worth
I can't believe the way you get through to me

It's in the way you want me
It's in the way you hold me
The way you show me just what love's made of
It's in the way we make love

Oh, how I adore you
Like no one before you
I love you just the way you are

It's in the way you want me
It's in the way you hold me
The way you show me just what love's made of
It's in the way we make love

It's just the way you are

понеделник, 17 декември 2007 г.

Anger Management

Когато случайно имаш наистина лош ден и просто искаш да си го изкараш на някой, направи го но не на някой който познаваш а някой който не познаваш.
Всичко започна когато един ден си седях на бюрото и си спомних за телефонен разговор който трябваше да проведа а бях забравил. Намерих номера и позвъних. Вдигна мъж който каза:
- Ало?
- Здравейте, аз съм Крис. Мога ли да говоря с Робин Картър?
Неочаквано телефона ми беше затворен. Не можах да повярвам че някой може да бъде толкова груб. Намерих верния номер на Робин и и се обадих – бях разменил последните две цифри на номера. След като свърших разговора с нея отново набрах „грешния" номер. Когато някой от другата страна ми вдигна, аз извиках:
- Ти си ГЪЗ!!! - и затворих.
Записах си номера с думичката „ГЪЗ" до него и го прибрах в чекмеджето на бюрото. На всеки няколко седмици когато плащах сметки или просто имах наистина лош ден аз звънех на този номер и крещях в слушалката „Ти си ГЪЗ!!!". Това винаги ме успокояваше. Когато програмата „Разбери кой звъни" се появи и в нашия район си замислих че моето терапевтично „Ти си ГЪЗ!!!" трябва да спре. Така че отново му се обадих и казах:
- Здравейте, аз съм Джон Смит от телефонната компания. Обаждам ви се за да разбера дали се интересувате от нашата програма „Разбери кой звъни".
- НЕ! – извика той и ми затвори. Веднага го набрах отново и му казах :
- Защото си ГЪЗ!!!
... Един ден бях до супермаркета чакайки да се освободи място за паркиране. Някакъв пич с черно БМВ ме изпревари и паркира на мястото за което търпеливо чаках. Натиснах клаксона и се разкрещях че аз чакам за това място. Идиота не ми обърна никакво внимание. Тогава забелязах табелката „Продава се" залепена на прозореца така че си преписах телефонния номер от нея. След няколко дни, точно след като звънях на първия „ГЪЗ"(сложил съм си номера му на бутоните за бързо набиране), си помислих че не е лоша идея да звънна на беемве гъза също.
- Ало, вие ли сте човека който продава черно БМВ?
- Да. Аз съм. - Можете ли да ми кажете къде мога да видя колата?
- Разбира се. Аз живея на 1802 Запад, 34-та улица. Жълта къща и колата е паркирана точно отпред.
- Извенете, вашето име е?
- Казвам се Дон Бъргмайер. - отговори ми той.
- Дон, по кое време сте си вкъщи?
- Всеки ден след 17.00.
- Слушай Дон, мога ли да ти кажа нещо?
- Да?
- Дон, ти си ГЪЗ!!! - и затворих.
Добавих номера му в бутоните за бързо набиране. Сега, когато имам лош ден, имам и двама гъзове на които да звъня.
След няколко месеца ми дойде идея. Звъннах на гъз N1:
- Aло? – попита той.
- Ти си ГЪЗ!!! – но не затворих.
- Още ли си тук? – попита той.
- Да, тук съм – казах аз.
- Спри да ми звъниш!! – изкрещя той.
- Нама пък! – изкрещях му и аз.
- Кой си ти? – проклинаше той
- Казвам се Дон Бъргмайер.
- Така ли? И къде живееш?
- 1802 Запад, 34-та улица, ГЪЗ ТАКЪВ! В жълта къща и черния ми баварец паркиран отпред.
- Ей сега идвам Дон. По добре почни да си пееш молитвите! – заплаши ме той.
- Мухаха! Като че ли ме е страх от теб ГЪЗ смотан!
След това звъннах на гъз N2:
- Aло? – каза той.
- Здрасти бе ГЪЗ сплескан – казах аз, отново без да затварям.
- Само да те намеря... – се развика той.
- И? – прекъснах го аз – Какво ще направиш?
- Ще те спукам от бой!
- Е, значи това е твоя шанс – казах аз – Ей сега идвам да видим!
След което затворих и незабавно се обадих в полицията и им казах че живея на 1802 Запад 34 улица, и в момента се прибирам за да убия моя любовник. След което звъннах в Новините на 9 канал за да ги уведомя че двама гейове се бият на 1802 Запад, 34-та улица. Бързо отидох до колата и тръгнах към 34-та улица. Там имаше двама задници които се пребиваха от бой пред 6 патрулки, полицейски хеликоптер и репортерски екип от новините! Ето сега се чувствам добре. Управлението на гнева наистина работи!!!

източник

Happy Holidays, Everyone!

Santa baby, just slip a sable under the tree, for me
Been an awful good girl
Santa baby, so hurry down the chimney tonight

Santa baby, a '54 convertible too, light blue
I'll wait up for you dear Santa baby, so hurry down the chimney tonight

Think of all the fun I've missed
Think of all the fellas that I haven't kissed
Next year I could be just as good
If you'd check off my Christmas list
Boo doo bee doo

Santa baby, I wanna yacht and really that's
Not a lot
Been an angel all year
Santa baby, so hurry down the chimney tonight

Santa honey, one thing I really do need, the deed
To a platinum mine
Santa baby, so hurry down the chimney tonight

Santa cutie and fill my stocking with a duplex, and checks
Sign your 'X' on the line
Santa cutie, and hurry down the chimney tonight

Come and trim my Christmas tree
With some decorations bought at Tiffany
I really do believe in you
Let's see if you believe in me
Boo doo bee doo

Santa baby, forgot to mention one little thing, a ring
I don't mean on a phone
Santa baby, so hurry down the chimney tonight
Hurry down the chimney tonight
Hurry ... tonight

вторник, 4 декември 2007 г.

Joe Cocker - You Are So Beautiful (from Carlito's Way)

You are so beautiful to me
You are so beautiful to me
Can't you see
Your everything I hoped for
Your everything I need
You are so beautiful to me

Such joy and happiness you bring
Such joy and happiness you bring
Like a dream
A guiding light that shines in the night
Heavens gift to me
You are so beautiful to me

dedicated to someone really special...

сряда, 28 ноември 2007 г.

Облачна приказка

Облакът, всъщност беше момиче, даже не точно момиче, а жена, но някак по момичешки непорастнала жена, така, че по-скоро беше момиче.

Вятърът беше мъж, пораснал, търпелив и уверен, но по момчешки усмихнат и сърдечен, та по-скоро си беше момче.

Отначало, Вятърът и Облачето разговаряха само от време на време, защото Вятърът наистина беше зает с по-важни неща от бъбренето с розови непораснали дърдорковци.Всеки път, докато разговаряха, Облачето се променяше – ставаше ту прозрачно и избледняваше, носейки се в мислите си далеч над хоризонта, ту розово и засрамено от въпросите, които задаваше /или по-скоро от отговорите, които получаваше/, ту сиво и тъжно, като почти се превръщаше в мъгла….

Досега Облачето не се беше сблъсквало с толкова силен, стабилен, последователен и устремен Вятър, който да знае точно накъде е тръгнал и как да стигне именно там, и който не позволяваше на малки досадни непораснали мечтатели да пречат. То си мислеше, че Вятърът е непостоянен и самовлюбен, като всички познати му до тогава ветрове и че просто не харесва малки Облачета! Но, за щастие, грешеше!

Вятърът харесваше Облачетата – и малките и големите, и розовите и сивите, и пухкавите и по-плътните… Не обичаше само досадните Облачета и за да се оттърве от безбройните им объркани и оплетени въпроси, се шегуваше с тях, по свой си, ветровит начин! Точно тези шеги Облачето не разбра и се нацупи като малко дете, точно както се цупеше, когато не му разрешаваха да яде сладолед! Но понеже беше пораснало (не много, всъщност) си остана нацупено и сърдито доста дълго време. Толкова дълго, че чак Вятърът се зачуди, възможно ли е един пухкав розов досаден въпроско, който иска всичко да знае, види и пипне, изведнъж да няма повече въпроси!?

Затова, когато Вятърът приключи с всички важни за Небето дела, той отново се върна при Облачето. Върна се спокоен, малко хладен, но дружелюбен, ветровито шеговит и закачлив, но изпълнен с търпение и разбиране, и те отново започнаха да разговарят! Разговаряха дълго и спокойно, като Вятърът внимаваше, малко, с шегите, а Облачето внимаваше, и то много, с въпросите.

Сега Вятърът беше някак различен… Той бе запазил всички увлечени във вихрушката мечти, надежди и стремления, които Облачето смяташе за изгубени. И нямаше как да не го направи, защото това бяха неговите собствени мечти, но видяни с момичешки очи!
Един ден Вятърът заведе Облачето на разходка! Но не на каквато и да е скучна разходка за пораснали ветрове и уморени мечтатели, а на истинска разходка - разходка в Царството на Ветровете…


Ветровете, светлината и звуците преминаваха през него, като през прозрачна кристална завеса…Облачето имаше чувството, че се е загубило сред ветровете…Тогава Вятърът, който всъщност не изпускаше Облачето от очи, се приближаваше до него и го успокояваше. Обясняваше му за причините ветровете да се държат така или иначе, казваше му от какво трябва да се плаши и от какво – не, къде може да ходи и къде – не, с кой вятър може да си играе и с кой – не, какво може да пипа и какво – не, къде може да си навира любопитното носле и къде – не! …Докато слушаше думите на Вятъра, Облачето възвръщаше силите и част от смелостта си и отново добиваше плътност. Звуците пак се спираха в него и слънцето пак очертаваше сянката му.

Тогава Облачето се чувстваше наистина специално в Царството на ветровете! Много специално! Като истинска малка Принцеса … А принцесите порасват последни и то мно-о-о-го бавно.

Облачето обичаше да тича, скача, пада, става, вика, приказва, пита и разпитва, обяснява и философства, иска всичко да види и пипне, ама … веднага!

Търпение…

Това е нещо, което Облачето си нямаше или поне не знаеше да си има. Всички, и особено Вятърът, непрекъснато му повтаряха “Търпение!”. А още по-ужасно беше когато никой не казваше нищо и Облачето трябваше само да се сети за тази дума…

А Вятърът седеше и не трепваше. Облачето подскачаше наоколо, питаше и любопитстваше, а Вятърът само го поглеждаше с онзи особен поглед, с който сякаш питаше “Дали някога ще пораснеш”, и не казваше нищо. Съвсем нищо. Само се усмихваше на Облачето, сякаш казваше “Знам, че няма да пораснеш”, мълчеше и наблюдаваше…

Наистина мина много време и точно когато Облачето си мислеше, че е било достатъчно послушно и Вятърът ще го понесе със себе си на високо и далеч, той каза “НЕ! Днес НЕ, прибираме се”. НЕ?! Не? не… Облачето се натъжи, ама ужасно много се натъжи, така както могат да се натъжат само розовите дърдорковци. В следващия миг, то вече не беше розово, пухкаво и щастливо, а стана сиво, тъжно и малко, пухкавите му краища се наклониха надолу и от тях покапаха чисти ситни капчици облачни сълзи…Вятърът, обаче беше там и говореше на Облачето, защото колкото и да беше голям, пораснал, търпелив и спокоен, той не искаше да вижда Облачето тъжно.И му говореше…

Обясни му, че сбъднатите мечти са светли и стремителни, когато се сбъднат по най-красивия и очарователен начин. И за да не изгубят очарованието си когато се сбъднат и за да ни донесат още мечти и вълнения след себе си, е необходимо да ги подхранваме с търпение и да чакаме да дойде точното време за сбъдване на всяка от тях…

Облачето слушаше и разбираше…Лека полека се успокои и започна отново да добива онзи щастлив розов пухкав вид, който подсказваше на обитателите от Царството, че въпросите не са свършили…

Облачето си имаше мечта - то искаше да намери Вятъра и заедно с него да полети далеч, далеч и високо, извън Царството на Ветровете. То казваше, че иска да пипне другите облачета, но тайничко пред себе си си признаваше, че най-много от всичко иска да лети и няма значение кога, как, накъде и докъде. Само да лети с Вятъра…Вятърът, който живееше в Царството на Ветровете и беше мъж, пораснал, търпелив и уверен, но по момчешки усмихнат и сърдечен, та по-скоро си беше момче, обаче знаеше това. Знаеше и много други неща, за които Облачето дори не подозираше. Даже се опитваше да научи Облачето на тях. Но, както може да се очаква от пухкавците дето кръстосват небето, то искаше просто да си лети с Вятъра и да не мисли за нищо друго, освен за игри и разходки.

Вятърът винаги беше безкрайно търпелив с Облачето. Толкова безкрайно и неуморимо търпелив, че на Облачето понякога му се приискваше да види колко търпелив всъщност може да се окаже един Вятър. Добре, че беше страхливо и не смееше много-много да го дразни, че-е-е не се знае каква Буря можеше да докара на Царството, ако не бъде послушно. Макар и да знаеше, че Бурята е игра и Вятърът няма да нарани Облачето, то все пак внимаваше и слушаше…

Вятърът водеше Облачето на разходка винаги когато не беше зает с важни небесни дела. Понякога се случваше Облачето да чака много много дни за една мъничка разходка и тогава се натъжаваше ужасно. Толкова ужасно, че чак се скриваше в някой ъгъл на Царството и мълчаливо плачеше. Вероятно по тази непривична за Царството тишина Вятърът разбираше, че има нещо, което не е наред, защото няма начин Облачето да мълчи току-тъй. Тогава и Вятърът се натъжаваше, ама съвсем малко и не го показваше, ама съвсем никак, за да не му се качват облачните мечтатели на главата.

Всеки път, когато Вятърът водеше Облачето на разходка извън Царството на Ветровете, той го учеше на разни важни небесни неща. Караше го да намира обратния път към Царството, да наблюдава от високо обитателите му… Всякакви такива скучни неща. В началото Облачето се радваше на обясненията и ги слушаше с интерес, после му ставаше скучно и предпочиташе да си говори с небето и да мечтае…За какво мечтаеше ли? И то не знаеше точно… Представяше си как лети самичко и се разхожда сам-само извън Царството… Но всеки път, когато дръзнеше дори за миг да си помисли, че лети самичко, го побиваха тръпки от страх, толкова силни и ужасни, че чак крайчетата му се превръщаха в ледени висулки.

Вятърът не казваше нищо…Вятърът наблюдаваше внимателно къде ходи, какво прави и с кого си говори Облачето. И го оставяше да се забавлява. Намесваше се единствено, когато усещаше, че Облачето се е замечтало пак нанякъде и се е отнесло толкова, че нито знае накъде лети, нито поглежда назад към Царството. Това значеше, че е време Облачето да се прибира у дома и тогава Вятърът започваше да му говори и го връщаше обратно на сигурно място в Царството на Ветровете…

След разходката, Облачето се прибра в Царството на Ветровете, по-щастливо и доволно от всякога, защото разбра, че облаците се раждат такива каквито се раждат – малки, големи, бели, розови, сиви или дъждоносни, и не порасват. Никога!

А това значеше само едно: че Облачето винаги ще си остане такова, каквото си е: красиво, щастливо, розово, любопитно, пухкаво, нетърпеливо и влюбено!Е, това, разбира се, значеше и още нещо: че в Царството на Ветровете никога повече нямаше да бъде както е било преди Облачето да се роди!


източник

вторник, 27 ноември 2007 г.

The Cult - Painted on My Heart (OST Gone in 60 seconds)

Всяка една песен от въпросния саундтрак ми е на сърце, но не въри да го качвам целия. Освен това, тази песен наистина ми е най--близка, отразяваща по някакъв начин мои душевни състояния във времето, когато я слушах най-много и затова ми е най-скъпа. Позволявам си да сложа и текста, който е изключително важен за разбиране на цялостното послание.
(N.B. този постинг също е стар, но по някакви неведоми пътища, песните се оказаха no longer available, кво да правиш, случва се....)

I thought you'd be out of my mind
And I'd finally found a way to
Learn to live without you
I thought it was just a matter of time
Till I had a hundred reasons
Not to think about you
But it's just not so
And after all this time
I still can't let go
I've still got your face
Painted on my heart
Scrawled upon my soul
Etched upon my memory baby
I've got your kiss
Still burning on my lips
The touch of my fingertips
Is love so deep inside of me

I was trying everything that I can
To get my heart to forget you
But it just can't seem to
I guess it's just no use
In every part of me
Is still a part of you

I've still got your face
Painted on my heart
Scrawled upon my soul
Etched upon my memory baby
I've got your kiss
Still burning on my lips
The touch of my fingertips
Is love so deep inside of me

I've still got your face
Painted on my heart
Painted on my heart
Painted on my heart

Something in your eyes keeps haunting me
I'm trying to escape you
And I know there ain't no way to
To chase you from my mind

I've still got your face
Painted on my heart
Scrawled upon my soul
Etched upon my memory baby
I've got your kiss
Still burning on my lips
The touch of my fingertips
Is love so deep inside of me, baby

I've still got your face
I've still got your face
painted on my heart
painted on my heart
painted on my heart

Cancao do Mar - Dulce Pontes

Този пост, не зная защо, се беше повредил по някакъв начин в архива за месец юли. Не мога да пропусна да го сложа отново, и то основно заради самата песен, която направо кара всяка клетка от мен да настръхва...Поздрав за всички истински ценители на добрата музика!

Има музикални жанрове, които непременно трябва да се чуят на живо, да се усетят с всички сетива. Такъв е португалският блус "фадо". Казват, че ако не си слушал тази пронизваща, страстна, носталгична музика очи в очи с фадища (изпълнителка на фадо), все едно изобщо не си я слушал.

Фадото е международният музикален символ на Португалия, разкриващ същността на португалската душа, a една от най-забележителните съвременни певици в този стил е Дулсе Понтеш."Фадо" е латинска дума и означава съдба, но всъщност е начин на живот. Присъщата за града баладична песен, в която най-често се разказва за приемането жребия на съдбата и за нещастната, несподелена любов, изразява силни и противоположни чувства като възторг, ревност, копнеж, тъга, любов, желание, носталгия.

Неслучайно фадото се изпълнява предимно от жени

понеделник, 26 ноември 2007 г.

Защо, защо......(част І)

Всичко започнало в един ден, не съвсем обикновен, когато Любопитството отново било господар на света. Ден, в който едно любопитно момиче най-после намерило едно неуморимо и неизчерпаемо момче, склонно да отговоря на всички въпроси на света, та даже и на все още неизмислените.
В този ден Любопитството възтържествувало и въпросите, които с години се лутали самотни из пространството, лека-полека започнали да намират отговорите си! Тя продължила да пита, а той започнал да отговаря…

източник

1) Защо облаците не падат на земята? /нали са пълни с тонове вода!/
- Страх ги е от земята. Мислят си “дали има живот и на земята” и понеже не знаят, предпочитат да си носят водата с тях малко им е тежко, но така трупат мускули, за да могат да се перчат на вятъра, който е стар побойник и все ги закача.
2) Защо дъгата се казва така, като всъщност е кръгла?
Ако не я наричахме дъга, а кръгче, щеше да се засегне, че я смятаме за дебела и нямаше да иска да се показва и тогава да му мислят травеститите 3) Какво си мислят, че правят врабчетата като се въргалят в прахоляка?
Мислят си че се ламинират, затова се въргалят от всички страни - за да не пропускат после вода като постъпят във флота врабчетата имат малко по-особени възприятия,драги ми господине.
4) Как изглежда небето, погледнато през капчица вода?
Вземаш капчица вода с правилна форма (най-добре от летен дъжд), изчакваш я да заеме най-доброто пространствено разположение, спираш времето, нагласяваш се до капчицата, за да можеш да видиш цялото небе през нея, и надникваш тихо (за да не подплашиш спрялото време и пак да се разиграе)…Съветски учени твърдят, че всеки вижда различни неща, според възрастта…общото - можеш да събереш цялото небе в джоба си
5) Какво значи надписа върху опаковката на шоколад с лешници „Може да съдържа следи от ядки”?
Ядките са древна раса, живяла преди милиони години по земите на шоколадите с лешници. Развила висока култура, прецизен календар и прекрасни музикални произведения, но след втората световна ядкова война и употребата на новосъздаденото оръжие за масово поразяване (лешникотрошачка) изчезнала внезапно…На някои места все още се срещат следи от ядки, с които предприемчиви иманяри изкарват луди пари
6) Как се слага шоколадовата глазура на сладоледа на клечка?
Глазурата си се ражда глазуреста, само че е с паралелепипедна форма и е затворена отвсякъде. На определен етап от развитието си започва да изпитва усещане за самота и празнота и се впуска в търсене на подходящия си пълнеж. Сладоледите пък се разкарват с по една клечка и само чакат да видят самотна глазура, за да се настанят в нея и да прекарат остатъка от земния си път, пиейки бира пред ТВ, докато зяпат световните финали по ски-алпийски дисциплини.
7) За какво говорят дъждоносните облаци на планинските върхове, като се сгушат в тях?
- “Дай едно двойно голямо “Musala Dew” без лед, че бързам към Тутракан - обещал съм на Минчо Празников дъжд в 17,35 часа”
8) Защо търпението е горещо?
- Защото няма безплатен обяд. Колкото повече трае търпението, толкова по-горещо става, ако това, заради което търпеливстваш, наистина си струва, тогава търпиш горещината, дори и с риск да ти останат белези
9) Защо мишките в анимационните филмчета са розови?
- Има споразумение между профсъюза на аниматорите и синдиката на котките-майки. Аниматорите рисуват розови мишки, за да изглеждат по-вкусни за малките котета, а котките за благодарност носят на аниматорите валериан, за да се друсат
10) Защо хората плачат, когато са щастливи?
- Очите са най-прекия път към душата. Когато човек се радва, сълзите са начина на душата да даде външен израз на радостта си и през капчица сълза може да се гледа небето.
11) Защо пиленцата като се излюпят имат жълтичко около човката и по главичката, а като пораснат изчезва?
- Не е “жълтичко”, а е специално покритие. Като навършат възраст, на която стават годни за военна служба, ги викат на пилешка наборна комисия, изстъргват им покритието с шкурка, виждат какъв пин код има под него и според кода ги пращат да са сапьори, парашутисти, подводничари и т.н.
12) Защо коминочистачът носи щастие? И как точно го носи?
- Всеки знае че щастието е преходно. Когато човек вече не се чувства щастлив, щастието излита и се рее самотно в небето. Ако му стане наистина самотно, се оглежда за подходящ комин, около който да се мотае и да подслушва какво става в къщите на хората. И чака там, докато си хареса някой тъжен човек, когото да навести. Всички щастия правят така. Затова и около всички комини става голяма навалица от щастия. Когато мине коминочистачът, някои от тях се закачат по невнимание за четката му и той ги отнася със себе си. Хората докосват коминочистачи с надеждата някое закачено щастие да си ги хареса…
13) Защо са измислили гравитацията?
- Преди да измислят гравитацията, всичко си хвърчало накъдето си иска. Това създавало огромни затруднения на заклетите пияници, защото трябвало да са постоянно нащрек да не им отлети водката нанякъде. В пристъп на жалостивост, вселенския разум казал “от днес създавам антофотони и ги кръщавам гравитрони, за да си стои всяко нещо където му е мястото”.
14) Защо любовта е сляпа?
- От гледна точка на квантовата теория любовта би могла да се опише като очакване на вероятно бъдещо удоволствие, свързано с определен човек. Тъй като вероятностите в света на квантите са безкрайно много, ако любовта трябваше да може да види всички вероятности, би се уплашила от тежката си задача и би избягала. Любовта е сляпа, за да може да остане с нас, да може въобще да съществува в света на несигурност и вероятности.

to be continued...

неделя, 25 ноември 2007 г.

Предколедно

Тази година, Коледата нещо ми убягва. Не знам дали защото съзнанието ми е заето с други неща, или просто съм пораснала...Всяка друга година, Коледа буквално живее в мен - сняг (или по-скоро мечти за сняг), елхички, светлинки, гирлянди, нови пътища, нови желания...Но не и тази година...
Песента е от филма How the Grinch stole Christmas - един от най-коледните ever. Отразява ме съвършенно right now (именно затова си поиграх, за да направя клипчето- нали все пак е блог - трябва да има и личностен елемент :))))
Но по-важен е краят на филма, където всъщност се разбира истинаската идея за Коледа:

Christmas is here everywhere
Christmas is here, if you care
If there is love in your heart and your mind,
You will feel like Christmas all the time.

Рано ми е да го кажа още. И в същото време, много се надявам, да не е прекалено късно.

вторник, 20 ноември 2007 г.

Светът е оцелял, защото се е смял....

"Големият проблем с тъпите копелета е, че те са толкова тъпи, че не могат да повярват, че човек може да бъде умен." (Кърт Вонегът)

Не можеш да караш любовта да бърза.......

I need love, love to ease my
Mind
I need to find, find someone to
Call mine

(ето това никога не трябва да забравям!!!)
But mama said you can't hurry
Love
No, you'll just have to
Wait
She said love don't come easy
It's a game of give and take
I can't hurry love, no, you'll
Just have to wait
Just trust, give it time
No matter how long it takes

How many heartaches must i
Stand
Before I find the love to let
Me live again
Right now the only thing that keeps
Me hanging on
When I feel my strength, yeah it's
Almost gone

I remember mama said
You can't hurry love
No you'll just have to wait
She said love don't come easy
It's a game of give and take
How long must I wait, how much more
Must I take
Before loneliness, will cause my
Heart, heart to break?

No, I can't bear to live my
Life alone
I grow impatient for a love to
Call my own
But when I feel that I, I
Can't go on
These precious words keep me
Hangin on

I remember mama sayin' you can't
Hurry love
No, you'll just have to
Wait
She said love don't come easy
It's a game of give and take
I can't hurry love
No, you'll just have to
Wait
She said trust, give it
Time
No matter how long it takes,
Gotta wait!

No love, love don't come
Easy
But I keep on waiting
Anticipating for that soft
Voice
To talk to me at night
For some tender arms to hold me
Tight
I keep waiting, I keep on
Waiting
But it ain't easy (it ain't
Easy)
No, you know it ain't easy

When mama said
You can't hurry love
No, you'll just have to
Wait
She said, trust give it time, no
Matter how long it takes
She said love don't come easy it's a
Game of give and take

петък, 16 ноември 2007 г.

It's time for fun!

Днес свърших много полезни неща (мислено) - напазарих от интернет, изкарах достатъчно часове кормуване, купих си кола, обиколих света и т.н. Много силно искам да направя няколко от тези неща до края на годината (разбира се, че няма да успея за всички....).Т.нар.план максимум.
Днес мислех, като наченка на коледно настроение, колко е странно, че на всяка нова година си пожелаваме много неща, които да ни се случат през следващите 12 месеца - и то все хубави. Не искам да имам поводи да си пожелавам нещо, а достатъчно оптимизъм и добро самочувствие, че нещата се случват не само по повод.
Предстои уикенд, а това само по себе си, е достатъчен мотив за добро настроение. Както и много други неща, въпросът е да се огледаш и да ги видиш. Не е достатъчно да срещнеш щастието, трябва и да имаш очи, да го познаеш.

Светла Иванова - C'est la vie (и някои други работи)

Не обещавам,
понякога така се забавлявам.
Съжалявам.

Не преминавам,
през линия която очертавам.
Съжалявам.

Не закъснявам,
понякога за срещата забравям.
Съжалявам.

Не подранявам
и никога да края не оставам.
Съжалявам.

Вървя по своите следи,
чадъра си забравих, дано не завали!
Аз знам, че утре може би,
най-хубавото нещо тепърва предстои.

Не се съмнявам.
Зад мене мостовете ги изгарям.
Съжалявам.

Не обещавам,
понякога така се забавлявам.
Съжалявам.

Вървя по своите следи,
чадъра си забравих, дано не завали!
Аз знам, че утре може би,
най-хубавото нещо тепърва предстои.

Между сянката и светлината живота върви
и се ронят звезди там, където си ти.
И луната, която изобщо не може да спи,
всичко вижда нали? C`est la Vie, C`est la Vie!

вторник, 13 ноември 2007 г.

Емили Дикинсън

Аз никоя съм. А ти кой си?
Ти също ли си никой?
Тогава двама сме. Но не издавай -
че те ще ни навикат.

Колко е мрачно да си някой
- и като жаба мокра -
да казваш цял ден свойто име -
пред възхитена локва!

***
Много безумие е най-върховен смисъл -
за поглед, който различава.
Многото смисъл е най-чистото безумие -
където множеството обладава.

Ти си нормален - щом си се оставил
на туй, което те надига.
Опъваш ли се - ти ще си опасен -
и окован с вериги.

***
Сърцето търси първо удоволствие -
а после да не го боли -
а после малките упойки - със които
страданията да понамали -
а после да заспи - да заспи за дълго -
а после, че ще бъде най-добре -
щом иска неговият Инквизитор -
да има свободата да умре.

***
Научихме любовта добре -
буквите - думите - първа глава
от книгата - и откровението -
сякаш пресъхна подир това.
И тогава всеки от нас -
видя в другите очи -
светло незнание на дете -
детско незнание - да личи.
Което единият не бе разбирал -
искаше на другия да обясни.
Уви! Голяма е мъдростта -
и истината - с много страни!

***
Казват - лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката - като жилите -
със възрастта се подува.

Времето е проверка
за болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма.

***
До края истината казвай, ала не направо -
обходите успяват.
Внезапната откритост за немощната ни възхита
непоносимо засиява.
Тъй както нежно обяснената Светкавица
Децата срещат леко
да блясва Истината постепенно,
инак ще ослепее всеки...

***
Бог е наистина ревнив.
Кара ни да се каем -
че не играем с него -
а помежду си играем.

* * *
От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева -
и една пчела -
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига -
мечтата стига.

***
Да се бориш на глас е храбро -
но по-голяма е храбростта,
когато се биеш - вътре в сърцето си -
с кавалерията на скръбта -
когато побеждаваш - без зрители -
падаш - без никой да съзре, -
когато не гледат патриотите
как героят им ще умре.
Такива храбреци дирят ангелите -
шествие на разперени крила -
ред подир ред - със равна стъпка -
и със белоснежни облекла

***
Плачът е нещо незначително -
въздишката - е нещо дребно.
Но от товара им натрупан
човек умира постепенно.

понеделник, 12 ноември 2007 г.

Часът на совата

Ровейки в нета, намерих тези правила. Дълго и скучно на пръв поглед, но докато стигна до края, бях убедена вече, че си е струвало. Наглед прости, но в действителност много полезни. Препоръчвам прочит поне по веднъж дневно, просто за сверяване на часовника.
Днешният дъждовен ден, неочаквано за мен самата, ми подейства страшно подтискащо. Сигурно остарявам. Или се вдитенявам. Пожелавам си повече усмивки и много сняг - ама от оня, белия, дето трупа тихо, тихо...Нали все пак съм зимно бебе, сигурно затова и го обичам...
А сега правилата. Прочетете ги докрая. Истината винаги е накрая, и то с много ситни букви...

1. Не се вземай на сериозно.
2. Внимавай на какъв се правиш, защото такъв и ще станеш.
3. Мий си зъбите редовно.
4. Внимавай какво си пожелаваш, защото мечтите се сбъдват.
5. Купи си евтино жилище в скъп квартал, а не обратно.
6. Да знаеш, че има Господ.
7. Винаги дръж в гардероба си един строг костюм за погребения.
8. Слагай си колана, когато шофираш.
9. Пълни ваната първо със студена вода, а после с горещата.
10. Най-добре се ожени по любов.
11. Ако трябва да избираш между този, когото обичаш и друг, койтo те обича - избери втория.
12. Не си купувай евтини очила, дори и слънчеви.
13. Най-добре изобщо не пуши.
14. Знай да се храниш правилно с нож, вилица и клечки.
15. Когато си в компания на видимо по-богати, не говори за пари.
16. Научи се да се ориентираш по карта.
17. Имай винаги пари за такси до в къщи.
18. Ако не ползваш дреха или вещ 2 години, махай я.
19. Ако имаш нещо излишно, не го хвърляй, а го подари на някого.
20. Не забравяй празниците на роднини и приятели.
21. Не закъснявай.
22. Не се срамувай да плачеш и да се смееш.
23. Казвай на любимите си хора, колко ги обичаш.
24. Купи си къща с басейн и камина.
25. Учи повече езици.
26. Дръж се прилично.
27. Гледай някой хубав футболен мач на живо.
28. Иди на концерта на любимата си група.
29. Разбери, че ученето е най-добре положения труд.
30. Не се занимавай с глупости.
31. Прави нещата с любов, иначе няма да станат.
32. Научи се да пишеш писма.
33. Не се страхувай, че ще те набият.
34. Виж колкото можеш повече места по света.
35. Не се самоубивай.
36. Няма нищо невъзможно, само някои неща са невероятни.
37. Не започвай с наркотиците.
38. Не си купувай обувки, ако ти стискат още в магазина.
39. Не тръгвай на дълъг път с нови обувки.
40. Не карай пил.
41. Научи се да казваш "не".
42. Поздравявай пръв.
43. Другите не са лоши, а различни.
44. Не прави секс с жени, по-грозни от твоята.
45. Никога не води любовница в къщи.
46. Не работи на едно и също място с жена си.
47. Не позволявай да ти свърши батерията на GSM-а през деня.
48. Не започвай вечерта с "една малка", винаги свършва зле.
49. Напий се един път, да видиш от какво патим.
50. Вземай заеми и винаги ги връщай.
51. Не сядай в компания, ако не можеш да платиш цялата сметка.
52. Не си мисли, че остаряваш и поумняваш, само остаряваш.
53. Вземи си куче и си грижи добре за него.
54. Не пресичай на червено.
55. Плащай си данъците.
56. Не позволявай да те манипулират.
57. Запомни, във всеки договор най-важната точка е как може да бъде прекратен.
58. Играй с децата си, докато можеш.
59. Не давай мнение, ако не ти го искат.
60. Различавай познати от приятели.
61. Не се качвай при пиян шофьор.
62. Научи се да готвиш.
63. Не се страхувай от големите разходи, а от малките приходи.
64. Не харчи, а инвестирай.
65. Пази се.
66. Не си мисли винаги най-лошото.
67. Казах ти, дръж се прилично.
68. Не вярвай. че винаги стaва въпрос за пари.
69. Не си мисли, че знаеш един език преди да си решил поне една кръстословица на него.
70. Не вярвай на очите си, а на сърцето си.
71. Хората не лъжат другите, а само себе си. После са искрени.
72. Не се ядосвай за неща, които ще си забравил след половин година.
73. Посади дърво. Широколистно.
74. Прави дребни подаръци без повод.
75. Не очаквай благодарности за добрината си.
76. Не можеш да се харесаш на всички едновременно.
77. Научи се да изслушваш хората.
78. Планирай си успеха, иначе си планираш неуспеха.
79. Използвай презерватив.
80. Не позволявай детето ти да те вижда пиян.
81. Ходи с чисти обувки.
82. Купувай си стойностни и скъпи вещи, макар и рядко, а не евтинии.
83. Вземай важните решения, след като преспиш една нощ.
84. Признавай си грешките.
85. Научи едно хоро и едно танго.
86. Не лъжи, че си болен. Ще се разболееш наистина.
87. Не пий хапчета без основателна причина.
88. Всички болести са от нерви, само половите от удоволствие. Внимавай с тези две неща.
89. Не обещавай нещо, което не зависи само от теб.
90.Казах ти вече, дръж се прилично.
91. Глупавите помнят, умните си записват.
92. Бъди честен, какво те бърка. Иначе ще забравиш, кого, какво си излъгал.
93. Ходи през половин година на зъболекар или гинеколог.
94. Едно нещо е написано, не защото някой трябва да го прочете, а защото някой е искал да го напише.
95. Направи си застраховка без повод.
96. Научи се да пишеш граматически правилно и четливо ръкописно.
97. Хвърляй по едно око на реда със ситен шрифт, в краят на офертите, които ти предлагат.
98. Различавай важните неща от спешните.
99. Не си премълчавай.
100. Гледай си работата.

събота, 10 ноември 2007 г.

Ain't no sunshine

Ain't no sunshine when she's gone.
It's not warm when she's away.
Ain't no sunshine when she's gone
And she's always gone too long anytime she goes away.

Wonder this time where she's gone,
Wonder if she's gone to stay
Ain't no sunshine when she's gone
And this house just ain't no home anytime she goes away.

And I know, I know, I know, I know, I know,
Hey, I ought to leave the young thing alone,
But ain't no sunshine when she's gone, only darkness everyday.
Ain't no sunshine when she's gone,
And this house just ain't no home anytime she goes away.

Anytime she goes away.
Anytime she goes away.

Сцената е от филма "Нотинг хил". Абсолютна провокация за сетивата и чувствителните нотки в човешката душа, която отчаяно се бори само за едно единствено - любовта...

неделя, 4 ноември 2007 г.

Миг като вечност

Още преди да те срещна в живота си -
теб съм обичал.
В древни гравюри и улични фотоси,
в звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия,
в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия -
теб аз съм чакал.

Колко години без шум са сближавали
двата маршрута!
Колко причини в света са създавали
тази минута! -
Нежният сблъсък на влюбени атоми.
Вик на вселени.
Още преди да започне съдбата ми -
ти си до мене.
Ти ме въздигаш по стръмните пътища.
Ти ме възпираш.
Мойте кошмари и приказни сънища
ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина,
в гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена.
Миг като вечност.

понеделник, 29 октомври 2007 г.

Как да водим разговор


Ако случайно срещнете приятели или познати, възпитанието изисква да ги попитате как са, но трябва и искрено да се интересувате от отговора.

Времето е добра тема за начало на разговор, тъй като времето, добро или лошо, интересува почти всекиго.

- Продължава да вали сняг - тъжно отвърна Ийори.- Така е.- И замръзва.- Така ли?- Да - каза Ийори. - Все пак - продължи той малко по-бодро - скоро не е имало земетресение.

Помнете, че мнозина обичат да разговарят с такива, които обсъждат Значителни Неща и употребяват кратки, прости думи, например: “Какво става с обяда?”

Когато разговаряте, винаги се изразявайте така, че събеседникът да ви разбира.

Семейството е разпространена тема за разговор, но помнете, че тя вероятно интересува само най-близките ви приятели и роднини.

Не забравяйте, че тема, интересна за вас, не винаги е интересна за другите.

Да говорите на дълго и на широко на тема, отегчителна за другите, е не само неучтиво, но понякога и опасно.

Натъкнете ли се на Муслон, най-добре е изобщо да не подхващате разговор. Щом той каже: “Хо-хо”, просто си тананикайте.

Помнете, че не всеки има желание или дарба за повърхностни разговори и празни приказки.
Добрият събеседник знае, че празните приказки, макар и приятни, не могат да заместят съдържателния разговор.

За щастие е излишно да се притеснявате как разговаряте с най-добрите си приятели. С тях можете да се отпуснете и да приказвате за всичко… или за нищо.


(из "Мечо Пух")

Полезни съвети за добрите обноски


След като са ви направили Рицар, трябва да кажете “Благодаря”.

Редно е да кажете “Благодаря” и когато получавате аплодисменти… дори и да идват малко късно.

Напълно допустимо е да пиеш Чай Съвсем Навреме, макар ин вече да сте пили един Почти Съвсем НАвреме, за който сте забравили.

Да употребявате думи като “моля” и “бихте ли били така любезни”, е не само добро възпитание, но и проява на здрав разум. Каквото и да гововрим, най-често биват изпълнявани учитивите молби.

Закривайте уста, когато кашляте, защото може случайно да блъснете някого в реката.

Ако нараните чувствата на някого - или друга негова част, - непременно се извинете.

Ако някой има рожден ден, редно е да му пожелаете “За много години”. Не е задължително да правите подарък, например Много Полезно Гърне, в което е имало мед, но ще е много мило от ваша страна.

Наистина е невъзпитано да се самопоканвате на Експедиция. Но ако все пак го направите, вземете си собствени Провизии… и гледайте да не се пречкате на другите.

Ключът към доброто възпитание е да помним, че малко Внимание, малко Мисъл за Другите променят всичко.
(из "Мечо Пух")

Любе - Позови меня тихо по имени

Позови меня тихо по имени
Ключевой водой напои меня
Отзовется ли сердце безбрежное
Несказанное,глупое,нежное
Снова сумерки входят бессонные
Снова застят мне стекла оконные
Там кивают сирень и смородина
Позови меня,тихая Родина
Позови меня,на закате дня
Позови меня,грусть печаль моя, позови меня
Позови меня,на закате дня
Позови меня,грусть печаль моя, позови меня
Знаю,сбудется наше свидание
Затянулось с тобой расставание
Синий месяц за городом прячется
Не тоскуется мне и не плачется
Колокольчика ль дальнее эхо ли
Только мимо с тобой мы проехали
Напылили кругом,накопытили
Даже толком дороги не видели
Позови меня,на закате дня
Позови меня,грусть печаль моя, позови меня
Позови меня,на закате дня
Позови меня,грусть печаль моя, позови меня
Позови меня тихо по имени
Ключевой водой напои меня
Знаю,сбудется наше свидание
Я вернусь,я сдержу обещание...

Има дни, има дниии, във които не върви...

След твърде уморителни дни, като днешния ( то кога ли понеделник е бил нещо по-различно), много често си припомням една стара максима: внимавай добре какво си пожелаваш, защото някой ден може да се сбъдне!
Нестандартни намигвания от типа "любими мисли за любими хора" се появиха тази сутрин в мейла ми и май това беше единственият слънчев лъч в и без това достатъчно мрачното време. Цитирам дословно:
"Един юзър много хубави неща ти мисли. Все та причаква в кюто, ама ти много са крийш, ма! Пусни му на чиляка... оторизейшън, стига си го мъчила с тоз рикуест! Той много та `аресва, иска да та джазка виртуално. Я дай левътъ ръкъ да вида по-добре. Аууу, малка ръчичка имаш, ама голем джойстик си фанала! Въх, много си играйш със скролера на мишката, палавницееей. Немаш ли с кво друго да си играйш, ма? Тука виждам голем трафик от един сайт с много хиксчета... Ама си ъпдейтвай антивирусната и файъруола да н`си наджипкаш компа с виртуални въшки. Дай ся пет лева и Господ да та пази барабар със софтуера и хардуера! Къде тръгна, ма? Шъ та кълна, да знайш! Да ти са напълни компа с вируси дано! Виндовса да ти висне кът` гъза на прабаба ми!!! Ре-инстол секи ден да прайш и от бъгове да н`съ отървеш! Да ти го нахакат здраво в айпито! Имйела със спам да ти затрупат! Само грозни аватари да намираш! Кюто ти да са скапе и хистърито да ти са затрий! Сичките си пароли да забраиш и да ти спрат акаунтите!"
Поне хубавата музика никога не свършва (погледни следващата публикация).

La nuit n'est jamais complète.
Il y a toujours, puisque je le dis,
puisque je l'affirme
Au bout du chagrin une fenêtre ouverte
Une fenêtre éclairée
Il ya toujours un rêve qui veille
(Eluard)

Тъмнината не е никога пълна.
Има винаги, понеже аз казвам така,
и пак го потвърждавам,
в дъното на всяка тъга един отворен прозорец,
един светещ прозорец,
винаги има мечта, която продължава да живее...
(Елюар)

понеделник, 22 октомври 2007 г.

Power Cut

Неделя сутрин без ток и понеделник сутрин с безкофеиново кафе...Имам нужда от спешно презареждане!

събота, 20 октомври 2007 г.

A day to remember

Наскоро видях сутрешния блог на "Амика" - нещо наистина специално и много женско.
Та от там ми хрумна идеята, че е добре понякога да споделяш мислите си - рано сутрин или по някое време вечерта - много удобен момент да се систематизираш.
Та, днес беше един перфектен ден - малко чистене, малко пазаруване, мнооого музика и нещо, което ми липсваше цяла седмица - спокойствие.
Някъде завалял първият сняг - ей това се казва зима по никое време.
Днес се чувствам цяла и добре в своята кожа. Искам да запазя чувството си от този ден. Пожелавам си повече такива.

сряда, 17 октомври 2007 г.

Общуването като тайнство

Изповядвайте си един другиму греховете
и молете се един за други, за да се изцерите.
(Яков. 5:16)
Отвореното ухо е отворено сърце
В човека е вложена и потребността да се открива пред своите ближни, да опознава другия и да бъде опознаван.
Постоянно сме изложени на показ. Влизаме в различни роли повече или по-малко успешно: ролята на благонадежден гражданин, на съвестен служител, на грижовен родител, на стабилен приятел, на добър християнин... според както го разбираме. Мислим постоянно за това как изглеждаме отстрани, как ни възприемат другите. Но има мигове, когато в нас се надига дълбоката потребност да разкрием пред себеподобен най-интимната, най-болезнената и уязвима част от нас. Да бъдем опознати, разбрани, приети такива каквито сме. С всичките ни старателно прикривани страхове, съмнения, слабости и надежди.
За жалост малцина от нас успяват да изградят дълбоки, искрени и трайни взаимоотношения дори с най-близките си хора. Не защото не искаме, а защото не можем.
Добрите отношения не са даденост - те се постигат.
И се постигат трудно.
Всички сме заразени от егоизъм, поради което се налага съзнателно и упорито да се учим да обичаме. Да се учим да обличаме чувството, което ни изпълва с подобаващото му отношение и действия. Това “обучение” трае цял живот, защото хората се променят през годините, обстоятелствата ­ също. То коства много усилия, но умението да общуват е от изключителна важност и за онези, които искат да се научат и за пастира, и за приятелите, и за съпрузите, и за родителите и децата.
Двама души могат да се изправят пред какви ли не проблеми и разногласия, но умеят ли да разговарят открито и да се разбират един друг, проблемите само ще засилят близостта им. Способността да общуваш така, че да бъдеш разбран и да разбираш, е едно от най-важните условия за добра връзка и една от най-честите причини за срив във взаимоотношенията.
Когато двама души се съберат заедно, те носят със себе си различни характери, възпитание, светоглед, навици, начин на изразяване... В близък контакт се проявяват различията между двамата: емоционални, интелектуални, социални, религиозни. Ако тези различия се обсъждат, тогава и двамата се обогатяват с онова, което другият носи в себе си. Ако не се обсъждат ­ възникват неразбиране, конфликти и враждебност.

Умението да общуваме помежду си е...
Средството да се опознаваме
...да обменяме духовния капитал, с който разполагаме, да се сближаваме, да бъдем едно цяло. Макар да няма нищо по-естествено от общуването, фактът, че не познаваме в дълбочина и най-близките си хора, че се чувстваме отчуждени, неразбрани и самотни, говори недвусмислено за това, че умението да общуваш не е нещо с което човек се ражда, а едно от уменията, които трябва да придобием, нещо за което трябва да положим усилия, за да се научим.
За едни хора представлява проблем да предават и да помнят подробностите, за други ­ да отсяват същественото, за трети ­ да обяснят чувствата си, за други ­ да подредят и изразят ясно мислите си. Общуването, истинското пълноценно общуване, определено изисква от всеки много усилия да преодолее себе си и да се научи на нещо, което не умее. Изисква да преодолееш егоизма си, своите желания, да нарушиш удобствата си, да преодолееш умората си, раздразнението си, мързела си, да преподредиш приоритетите си. Изисква понякога да оставиш вестника си или друго занимание, да угасиш телевизора и да погледнеш другия в очите, за да го изслушаш с внимание. Да изслушаш с внимание и съпричастност, означава повече от това просто да кажеш “обичам те”, то е любов в действие и изисква сериозна и дълбока ангажираност. Затова предпочитаме да говорим за външни, незначителни неща, вместо да общуваме истински.
Какво означава да общуваш?
Това е процес на споделяне на информация с друг човек, процес на духовен обмен. Общуването включва говорене, слушане и разбиране. Повечето хора смятат, че разговорът представлява да предадеш своите възгледи. Те предпочитат да говорят, да утвърждават своята позиция, чувства, мнение, идеи, но разговорът има и втора страна ­ слушането. От факта, че Бог ни е дал две уши и само една уста, ирландците са си направили извода, че трябва да слушаме два пъти повече, отколкото да говорим.
"Бърз на слушане" (вж. Яков 1:19) по отношение на ближния означава готовност да бъдеш слушател, готовност да смириш собствените си мисли и чувства и да притихнеш в готовност да приемеш всичко, на което е носител другият. Въпреки риска да бъдеш разочарован или емоционално обременен.
Какво правим, докато събеседникът ни споделя нещо
Опитваме ли се да “изключим” своите виждания, да погледнем на нещата през неговите очи, или го прекъсваме, за да кажем своето мнение? Спорим ли с него още преди да сме го разбрали, обмисляме ли отговора си още докато говори, променяме ли темата, ако тя не ни допада, или умът ни разсеяно се отнася другаде? Ако е така, то ние неволно му казваме, че не е личност, която си струва да бъде чута. С неумението да изслушаме внимателно другия, ние несъзнателно му казваме, че той не ни интересува, че неговите мисли и чувства са без значение за нас.
Да слушаш внимателно, така че да чуеш не само думите, а и посланието, което стои зад тях, е белег на уважение и израз на любов, белег, че наистина държиш на този човек и на мнението му. Истинското слушане означава: всичко което казваш ме интересува дори да не съм съгласен с теб, защото ти си важна личност за мен. Отвореното ухо е отворено сърце.
“Ти не ме слушаш”, е най-честото оплакване в семейството и между приятели. Може би защото човек инстинктивно усеща, че да те обичат, означава и да те изслушват както трябва, отдавайки ти цялото си внимание.
Общуването като тайнство
Човек може да слуша фактите, данните, за да ги използва за лични цели. Или да слуша с интерес, в дъното на който лежи услаждането от чуждата болка и неуспехи. Човек може да слуша клевети или осъждане на трето лице, да слуша с нахалното любопитство да наднича в живота на другите, или пък да слуша от скука, по задължение, с досада, от любезност...

Но може да слуша и с искрена загриженост и съпричастност. При всяка пауза да засвидетелства желанието си да помогне, да подкрепи, да насърчи, да утеши, да разбере. Може да слуша с готовност да види и приеме другия такъв какъвто е, без да го преценя, без да го съди и отхвърля.

Слушането е грижа и съпричастност, съзнателно усилие да разбереш чувствата на другия, да го накараш да се почувства обичан и приет, дори ако не си съгласен с думите му.

Едно е да чуваш думите, а друго ­ да слушаш. Едно е да схванеш в общи линии съдържанието, да приемеш информацията, която отговаря на твоите възгледи и настроение, а съвсем друго е ­ докато слушаш да забравиш за своите разбирания. Едно е да слушаш и да следиш какво става в теб самия по време на разговора: услаждат ли ти се думите на събеседника, ядосват ли те, провокират ли те, а друго ­ да оставиш своите чувства встрани, за да не се пречупва през тях казаното, за да възприемеш максимално точно посланието на другия.

В слушането трябва да участват не само ушите, а и умът и сърцето ­ цялата личност. То трябва да включва и грижа и съпричастност към другия, и желание да го опознаеш. Трябва да включва и готовността да го приемеш в себе си и да му отдадеш от себе си ­ да направиш възможен духовния обмен помежду ви и от това и двамата да станете по-богати.

Общуването изисква усилие и постоянство. Като плуване срещу течението. Прииска ли ти се да се поотпуснеш ­ течението те повлича. Понякога безвъзвратно. Общуването е пътуване към Извора.

Александра КАРАМИХАЛЕВА

източник

петък, 12 октомври 2007 г.

Манифест на мъжете

Скъпи жени, госпожици, приятелки,годеници, съпруги и т.н.,

1. Ако считате, че сте дебели, това най-вероятно е вярно.Не ни питайте постоянно, ние няма да ви дадем удовлетворителен отговор!
2. Ако искате нещо, то просто го кажете. Нека изясним-ние сме прости. Ние не разбираме деликатните, заобиколни въпроси. Намеците не работят при нас-също и очевидните такива! Просто кажете това, което искате!
3. Когато задавате въпрос, на който не очаквате отговор, не се учудвайте че получавате отговор, който не искате да чуете.
4. Ние сме прости. Когато ви молим да ни подадете филийка хляб, ние нямаме предвид нищо по-различно от това, което ви казваме. Това не е упрек, че хлябът не е на масата. Няма нито скрити тълкувания, нито обвинения! Ние наистина сме прости.
5. Ние сме прости. Няма никакъв смисъл да ни питате за какво си мислим. В 96,5% от времето ние си мислим за секс. Не, ние не сме нерези, това просто ни харесва най-много!
6. Ние сме прости. Понякога ние не мислим за вас. И в това няма нищо лошо. Молим да свикнете с тази мисъл. И да не ни питате за какво си мислим, освен ако не сте готовида водите разговор за политика, икономика, философия, поркане, цици, задници и/или коли.
7. Петък /Събота/ Неделя=плюскане=приятели=футбол пред телевизора=бира=лоши маниери. То е като пълнолунието или приливите и отливите-неизбежно.
8. Пазаруването не ни доставя удоволствие. И никога, никога няма да ни достави удоволствие!
9. Когато излизаме някъде, трябва да знаете че каквито и парцали да сте сложили отгоре си, те ви стоят чудесно. Кълнем се!
10. Имате достатъчно дрехи и обувки. Сълзите са изнудване! Това, че ще се разорим, не може да бъде доказателство за нашата любов.
11. Повечето мъже имат по три чифта обувки. Повтаряме: ние сме прости. Как изобщо стe стигнали до идеята, че би могло да ни хрумне кои точно обувки измежду вашите 30 чифта ще ви стоят най-добре?
12. Простите отговори като “Да” или “Не” са напълно достатъчни, и то без значение какви са въпросите!
13. Ако имате проблем, ни помолете да ви помогнем да го разрешите. Не ни молете да ви съчувстваме, както правят това вашите приятелки.
14. Главоболие, което трае 8 седмици, не е никакво главоболие. Вървете на лекар!
15. Ако сме казали нещо, което може да бъде изтълкувано по два различни начина, единият от които ви обезпокоява или ви прави нещастни, ние сме имали предвид другото тълкувание!
16. ВСИЧКИ мъже виждат само в 16 цвята. Прасковата е плод, а не цвят!
17. А що за цвят е кайсията (каисията?) и как, по дяволите, се пише тази дума?!?
18. Бирата ни харесва по същия начин, по който на вас ви харесват чантите. Вие не го разбирате. Ние също не го разбираме.
19. Когато ви питаме дали “има нещо” и вие ни отговаряте “не”, ние ви вярваме и се държим така, сякаш наистина няма нищо и всичко е в ред.
20. Не ни питайте дали ви харесваме. Бъдете сигурни, че не бихме стояли при вас, ако не ви харесвахме.
21. Основното правило, за каквото и да става дума и дори при сянка от съмнение, е: Не усложнявайте нещата!
НИЕ НАИСТИНА СМЕ ПРОСТИ!!!МОЛЯ ДА РАЗПРОСТРАНИТЕ ТОЗИ МАНИФЕСТ ИЗМЕЖДУ КОЛКОТО Е ВЪЗМОЖНО ПОВЕЧЕ ЖЕНИ, ЗА ДА МОГАТ ТЕ ДА НИ РАЗБЕРАТ ЕДИН ПЪТ ЗАВИНАГИ. МОЛЯ СЪЩО ТАКА ДА РАЗПРОСТРАНИТЕ МАНИФЕСТА ИЗМЕЖДУ КОЛКОТО Е ВЪЗМОЖНО ПОВЕЧЕ МЪЖЕ, ЗА ДА УЗНАЯТ ТЕ ЧЕ НЕ СА САМИ В ТЯХНАТА БОРБА!

сряда, 10 октомври 2007 г.

Няколко много прости правила за жените, за мъжете и за... по принцип!

За Него : Не ни карайте да гадаем.
За Нея : Понякога Той не мисли за вас. Живейте с тази мисъл.
За Нея : Той никога не мисли за “връзката”.
За Нея : Разкарайте котката си. И не! Не е различна котка, като всички други котки е!
За Нея : Събота = Спорт. Добре го запомнете!
За Нея : Пазаруването не означава непременно разпускане и забавление.
За Нея : Всичко, което носите е хубаво. Наистина!
За Нея : Имате достатъчно дрехи.
За Нея : Имате прекалено много обувки.
За Нея : Плачейки ги изнудвате. Използвайте сълзите само в краен случай и не очаквайте да им хареса.
За Нея : Питайте каквото искате направо. Намеците не вършат особена работа.
За Нея : Не, Той не знае кой ден е! Никога няма да научи. Отбележете годишнината си на календара.
За Него : Споделяйте с нас банята.
За Него : И гардероба
За двамата : ДА и НЕ са напълно приемливи отговори.
За Нея : Главоболие за последните 17 месеца е проблем. Отидете на доктор.
За Нея : Сексът сутрин означава “Обичам те”, затова не ги карайте да ви го казват постоянно.
За Нея : Всичко, което са казали преди 6 или 8 месеца е недопустим аргумент.
За Нея : Христофор Колумб не се е нуждаел от направление, те също.
За Нея : Ако мислите, че сте дебела, сигурно сте, затова не ги питайте.
За Нея : Оставете ги да се заглеждат по други жени. Ако не го правят как да разберат, че вие сте най – хубавата?

Нещата, които изисквам от теб

Тези правила са адресирани към силния пол. Сигурно се досещате кой е и самият подател на писмото... жена ви! ;)
1. Обаждайте се.
2. Не лъжете.
3. Никога не измервайте части от тялото й заедно.
4. Ако мъжката вечер се очертава да е забавна, поканете момичета.
5. Ако мъжката вечер включва стиптийзьорки, запомнете: Без пипане!
6. Правилният отговор на “Изглеждам ли дебела?” е всеки друг, но не и “Да.”
7. Горното важи и за въпроса “Тя по – хубава ли е от мен?”
8. Бъдете подредени и се грижете самостоятелно за подредбата на вещите си.
9. Да сте грижлив е добре. Горделив – не.
10. Да говорите е добре. Да крещите е зле.
11. Мънкането понякога е приемлив отговор на всеки въпрос.
12. Никоя от бившите ви гаджета не е била най – милата, най – хубавата или най – добрата в леглото.
13. Готвенето й е великолепно.
14. Това не е извинение, за да откажете да ядете сготвеното от нея.
15. Препарата за миене на чинии е ваш приятел.
16. Шапката не е еквивалент на душа и афтършейв не е еквивалент на сапуна.
17. Вечеря не винаги означава любовна игра, може би е просто... хапване :)
18. Отговаряйки на въпроса: "С кого разговаря по телефона?" с "Никого!" ще продължите разговора с часове, с месеци, а може би години?
19. Гореспоменатото важи и за: "На кого е това червило?!"
20. Две думи: чисти чорапи.
21. Вярвате или не, вие не сте толкова атрактивен за колкото се мислите.
22. Оригването не е секси.
23. Грешите.
24. Съжалявате.
25. Тя сигурно не е толкова впечатлена от лекцията ви за вашата готина кола, колкото вие смятате.
26. Гореспоменатото правило важи и за футбола.
27. "Ще се омъжиш ли за мен?" е добре казано. "Хайде да живеем заедно" е лошо казано.
28. Не допускайте, че предменструалният синдром е виновен за всяко лошо настроение.
29 Не допускайте, че пред менструалният синдром не съществува.
30. Не означава Не. Да означава Да. Мълчанието може да означава всичко, което тя чувства и мисли в този момент. Но! Може и да го промени, без дори да забележите.
31. Никога не я оставяйте да ходи сама след 23:00 часа.
32. Вземете я от автогарата. Не хленчете, просто го направете.
33. Ако искате да скъсате с нея, кажете й. Не се правете на идиот, докато тя го направи вместо вас.
34. Не й казвайте, че я обичате, ако не я обичате.
35. Казвайте, че я обичате. Често.
36. Помнете Свети Валентин и годишнината ви.
37. Не се старайте да промените начина й на обличане.
38. Нейната прическа никога не е лоша.
39. Не оставяйте приятелите ви да ви избират момиче.
40. Обаждайте се.
41. Не лъжете.
42. Правилата никога не са честни. Приемайте ги без да питате :)

71 неща, които не трябва да казваш по време на секс

1. Споменах ли за видео - камерата?
2. (Във входа на кооперация) А казват, че романтиката е мъртва . . .
3. Постарай се да дишаш през носа!
4. (В мотел) Побързай! Стаята се заплаща за час!
5. Би ли ми подал дистанционното за телевизора?
6. В този ред на мисли – винаги съм искал да сваля приятелката ти!
7. Толкова много си се научила за един месец!
8. (Използвайки body paint) Постарай се да не остава петънце!
9. Надявам се да изглеждаш по – хубава, когато се напия...
10. Да хващаш случайно порно канали по сателитната?
11. Постарай се да не ме нацапаш с грим!
12. (Сметана за секс играта) Но, аз току – що изчистих този диван!
13. Имаш ли пеницилин?
14. Но, аз тъкмо си измих зъбите...
15. Усмихни се, за да излезеш добре на видеозаписа!
16. Искам бебе!
17. Защо аз върша цялата работа?
18. Знаеше ли, че таванът се нуждае от боядисване?
19. Мисля, че трябва да си с гръб към мен.
20. Кога трябва да се почувствам добре?
21. Дали си взех хапчето?
24. Сигурна ли си, че не се познаваме от някъде?
25. Бих искал да имахме Playboy канала...
26. Този теч е по – добър от водно легло!
27. Казах ти, че няма да стане без батерии!
29. Споменах ли, че леля ми умря точно на това легло?
30. Ако спреш да пушиш, може би ще останеш по – дълго време твърд...
31. Не, наистина... Тази част я правя по – добре сам!
32. Хубаво е да си с жена в леглото, към която не изпитваш чувства!
33. Това би било по – забавно ако имаше още хора!
34. Ти си почти толкова добър, колкото бившият ми!
35. Може би ти трябва повечко практика!
36. Те не са хрупкави бисквитки!
37. Сега знам защо тя / той те е напуснал...
38. Ти ми даде причина да приключа завинаги с любовната игра!
39. Какъв тампон?
40. Какво мислиш за липосукцията?
41. Не трябваше да ти купувам вечеря, а направо алкохол!
42. Какво мислиш да направиш за закуска?
43. Трябва да ти призная нещо...
44. Толкова съм възбуден, че няма да стане нищо тази вечер!
45. Истински ли са?
45. Има ли някакъв шанс да не се държиш като дете?
46. Наистина мразя жени, които мислят, че сексът означава нещо!
47. Свърши ли вече?
48. Ще ти кажа за кого фантазирам, ако и ти ми кажеш...
49. Добрата пластична хирургия би се погрижила за това за нула време!
50. Това брои ли се за среща?
51. Опра Уинфри има шоу за мъже като теб!
52. Имам нужда от още една бира!
53. Можеш ли да готвиш добре?
54. Кога мислиш да се запознаеш с родителите ми?
55. Мъжът: Може би щеше да стане ако си мислех за някой когото харесвам... Жената: За себе си?
56. Съжалявам, че ти обърках името, не съм много добър в запомнянето на имена.
57. Не ми обръщай внимание. Винаги пиля ноктите си в леглото.
58. (В телефонната кабина) Нали не възразяваш да направя няколко телефонни разговора?
59. Не се притеснявай, кучето ми е наистина добро за доберман.
60. Съжалявам, но не го правя на пръсти!
61. Можеш поне да се преструваш, че ти е приятно!
62. С вазелин или без вазелин, казах Не!
63. Дръж го мек, майка ми се събуди...
64. Обзалагам се, че не знаеш какво работя.
65. Старата ми приятелка го правеше доста по – дълго време!
66. Това грях ли е?
67. Спал съм с повече жени от Казанова!
68. Хей, искаш ли да сме приятели?
69. Дългата целувка запушва синусите ми...
70. Моля те, не ме разбирай погрешно, правя го, за да се възбудя...
71. Колко време ще си: “Почти свършвам”?

понеделник, 8 октомври 2007 г.

За добрите, лошите и умните момичета

Добрите момичета се лишават от девственост през първата брачна нощ, лошите - при първия удобен случай, умните - по два-три пъти.

Добрите момичета правят секс по любов, лошите - за пари, умните - когато те самите решат.
Добрите момичета вярват на мъжете, лошите не вярват на мъжете, умните не вярват на никого.

Добрите момичета се комплексират от размера на гърдите си, лошите слагат силикон, умните се гордеят с това, което имат.

Добрите момичета се отнасят към секса като към задължение, лошите - като към развлечение, умните - като към част от живота.

Добрите момичета искат да научат ерогенните си зони, лошите ги знаят, умните смятат, че неерогенни зони няма.

Добрите момичета са верни на мъжа си, лошите - на любовника, умните - и на двамата.

Добрите момичета обичат всички деца, лошите - само пълнолетните, умните обичат своите.

Добрите момичета се пекат по бански, лошите - без бански, умните - на сянка.

Добрите момичета имат работа, лошите - спонсор, умните - собствен бизнес.

Добрите момичета се обличат спретнато, лошите - предизвикателно, умните - бързо.

Добрите момичета спят с пижама, лошите - голи, умните - според случая.

Добрите момичета стават грижливи съпруги, лошите - зашеметяващи любовници, умните - верни приятели.

източник

неделя, 7 октомври 2007 г.

Веско Пантелеев и Ку-Ку Бенд - "Вечеряй, Радо"

Никога не успявам да гледам това, без да плача.
Всички ние трябва да се вглеждаме по-често в живота и и хората, които обичаме, защото утре може да е безвъзвратно късно.
Най-мъдри ставаме именно пред неизбежното. А е нужно толкова малко, за да се оценят простите моменти на щастие и хилядите малки неща, които не забелязваме обикновено, улисани във всекидневния кръговрат на живота...
Скръбта е твърде самотно занимание. Да споделиш това с други хора е изключително интимно, за да бъде показвано по този начин, но и невероятно истинско, за да не бъде разбрано...
Най-тъжното нещо на света са думите "а би могло да бъде..."

"Ако ти живееш сто години,аз искам да живея също толкова без един ден,за да не бъда нито един ден без теб на този свят." (Мечо Пух)

сряда, 3 октомври 2007 г.

Улыбка

От улыбки хмурый день светлей
От улыбки в небе радуга проснется
Поделись улыбкою своей
И она к тебе не раз еще вернется
И тогда наверняка вдруг запляшут облака
И кузнечик запиликает на скрипке
С голубого ручейка начинается река
Ну а дружба начинается с улыбки
С голубого ручейка начинается река
Ну а дружба начинается с улыбки
От улыбки солнечной одной
Перестанет плакать самый грустный дождик
Сонный лес простится с тишиной
И захлопает в зеленые ладоши
И тогда наверняка вдруг запляшут облака
И кузнечик запиликает на скрипке
С голубого ручейка начинается река
Ну а дружба начинается с улыбки
С голубого ручейка начинается река
Ну а дружба начинается с улыбки
От улыбки станет всем теплей
И слону и даже маленькой улитке
Так пускай повсюду на земле
Будто лампочки включаются улыбки
И тогда наверняка вдруг запляшут облака
И кузнечик запиликает на скрипке
С голубого ручейка начинается река
Ну а дружба начинается с улыбки
С голубого ручейка начинается река
Ну а дружба начинается с улыбки

петък, 28 септември 2007 г.

Калории


Как без спартанска диета да влезем в норма?
Известно е че сексът е най-доброто средство за отлабване и без съмнение най-приятното. Досега не беше направено научно изследване на изразходването на калории при сексуалната активност. След дълбоко и продължително изследване се публикуват следните резултати:
Събличане на дрехи:
С нейното съгласие: 12 калории
Без нейното съгласие: 2087 калории и пътуване до болницата
Сваляне на сутиен:
С двете ръце: 12 калории
С едната ръка: 24 калории
Със зъби: 512 калории
Слагане на презерватив:
С ерекция: 6 калории
Без ерекция: 4100 калории
Предварителни опити:
Да се намери клитора: 8 калории
Да се намери G-точката: 2500 калории
Пози:
Мисионер: 75 калории
Поза 69 лежейки: 140 калории
Поза 69 стоейки: 900 калории
Кучешката: 300 калории
Италианско огледало: 2500 калории
Оргазъм:
Истински: 120 калории
Фалшив: 1285 калории
След оргазма:
Просто гушкане в обятията: 18 калории
Внезапно ставане: 46 калории
Обяснение, защо сте станал внезапно: 740 калории
Получаване на втора ерекция:
Ако сте:
20-29 години - 36 калории
30-39 години - 80 калории
40-49 години - 124 калории
50-59 години - 1972 калории
60-69 години - 7916 калории
70 и нагоре - все още се провеждат опити
Обличане:
Спокойно - 30 калории
Бързо - 80 калории
Ако на вратата тропа баща й - 5120 калории
Ако на вратата тропа жена ви - 11258 калории.

19 тайни желания на мъжете

1. 8-ми март да се премести на 29-ти февруари. Един път на 4 години може да се понася.
2. Пластичната операция за увеличаване на бюста да се заплаща от НЗОК.
3. За зачеване на дете да трябва съвместното участие на един мъж и четири жени.
4. За да предпазим партньорката от забременяване, да е достатъчно да кръстосаме пръсти зада гърба си.
5. Всички жени да се казват с едно име - за улесняване в общуването.
6. Всички жени да са алергични към злато, скъпоценни камъни и кожени палта.
7. В женските носове да има специални филтри, подтискащи миризмата на бира, пот и лук .
8. Банският-бикини да се смята за идеалният костюм за бизнес-дамата. И не само за бизнес-дамата.
9. За да се откопчее сутиена, да е достатъчно леко да го подухнеш.
10. Цикъла на жената да е веднъж в годината - когато се открива риболовният сезон.
11. Космите от носа и от гърба лесно да се присаждат на главата.
12. Дължината на брадаясването и продължителността на ерекцията да се регулират по свое желание-като нивото на звука на телевизора.
13. Магистралите да нямат ограничение за скороста и задължително да се правят в овална форма.
14. И мъжете да изпитват множествени оргазми.
15. Да са измислени чорапи, който винаги да са чифт. Ако се оставят на различни места, автоматично да се събират един с друг.
16. Седалката в тоалетната да се вдига автоматично.
17. В всяко заведение да има походни легла за тези който не искат да си ходят.
18. Боклука сам да се изхвърля. Да е достатъчно да го ритнеш.
19. Мъжа, завел детето на сутрин на градина и видял как децата си играят на влакче да се изпраща задължително в масажен тайландски салон за останалата част от деня-за възстановяване на неговата психика.

20 неща, по които си приличат любовта и махмурлука

1. Всичко започва от „едно малко” някоя вечер.
2. Трудно е да спреш, защото ти харесва.
3. Колкото и лошо да ти става, винаги повтаряш.
4. Забелязва се рязка смяна на настроенията и вариации в силата им.
5. За приятното изкарване един човек никога не е достатъчен.
6. Околните наричат навика ти „болестно състояние”.
7. Очите ти са влажни, зениците разширени, а погледът често е глупаво щастлив.
8. Прекаляването обикновено води към леглото.
9. Най-тежко винаги е сутринта.
10. И ако в удоволствието сте повече, то в болката си непременно сам.
11. Различния брой и смесването се смятат за екзотика.
12. Концентрацията става все по-трудно постижима.
13. Куражът идва в най-неподходящия момент.
14. Понякога от действията ти се гади.
15. Винаги си обещаваш, че следващият път няма да е така.
16. Често ти се вие свят.
17. Работата изостава.
18. Винаги има опасност от липса на качество.
19. Изпитото на „екс” винаги ти излиза през носа.
20. Сладките питиета обикновено са най-коварни.

Научих

Научих - че не можеш да накараш някой да те обича. Можеш само да бъдеш някой,
който може да бъде обичан. Останалото зависи от другия.
Научих - че без значение колко те е грижа, на някои хора просто не им пука.
Научих - че отнема години да изградиш доверие, и само секунди да го разрушиш.
Научих - че не е важно какво имаш в живота си, важното е кого имаш в живота си.
Научих - че можеш да разчиташ на обаянието си около петнайсет минути. След това е по-добре да знаеш нещо.
Научих - че не трябва да сравняваш себе си с най-доброто, което другите могат да направят, а с най-доброто което ти можеш да направиш.
Научих - че не е важно какво се случва с хората. Важното е какво правят те по въпроса.
Научих - че за секунда можеш да извършиш нещо, заради което ще те боли цял живот.
Научих - че колкото и прецизно да режеш, винаги ще има две страни.
Научих - че отнема много време, да станеш човека, който искаш да бъдеш.
Научих - че е много по-лесно да реагираш вместо да помислиш.
Научих - че трябва винаги да се разделяш с тези които обичаш с думи на любов. Може пък това да е последният път когато се виждате.
Научих - че можеш да продължиш напред дълго, след като си решил че повече не можеш. Научих - че сме отговорни за това, което правим, независимо какво чувстваме.
Научих - че или контролираш отношението си към хората или то те контролира.
Научих - че независимо колко страстна и буйна е една връзка отначало, страстта отминава и добре би било да има нещо друго да заеме мястото й.
Научих - че герои са хората, които правят това, което трябва се направи, когато трябва да се направи независимо от последствията.
Научих - че да се научиш да прощаваш изисква практика.
Научих - че има хора които искрено обичат, но просто не знаят как да го покажат.
Научих - че парите са калпав начин да си мериш успеха.
Научих - че с най-добрия си приятел можем да правим всичко или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно.
Научих - че понякога хората, които очакваш да те ритнат докато си на земята, ще бъдат тези които ще ти помогнат да станеш пак.
Научих - че понякога когато сме ядосани- имаме право да бъдем ядосани, но това не ни дава право да бъдем жестоки.
Научих - че истинското приятелство продължава да расте дори през големи разстояния. Същото се отнася и за истинската любов.
Научих - че понеже някой не те обича по начина, по който ти искаш да те обича,
това не означава че не те обича с цялото си сърце.
Научих - че зрелостта много повече зависи от това какъв опит си придобил и какво си научил от него, и много по-малко от това колко рожденни дни си празнувал.
Научих - че никога не трябва да казваш на дете че мечтите му са невъзможни или странни. Малко неща са по-унизителни, а и каква трагедия би било, ако ти повярват.
Научих - че семейството ти няма винаги да подкрепя. Може да изглежда странно,
но хора с които не си роднинамогат да се грижат за теб и да те обичат и да те научат отново да вярваш на хората. Семействата не са биологични.
Научих - че колкото и добър приятел да ти е някой, той ще те наранява от време на време и трябва да му прощаваш за това.
Научих - че не винаги е достатъчно да ти простят другите. Понякога трява да се научиш ти самият да си прощаваш.
Научих - че независимо колко лошо ти е разбито сърцето, света не спира заради мъката ти.
Научих - че произхода и обстоятелствата може да са повлияли на това кои сме, но не са отговорни за това кои ще станем.
Научих - че понякога когато приятелите ми се карат, се налага да взема страна
дори и да не искам.
Научих - че само защото двама човека се карат не значи, че не се обичат. И че само защото не се карат, не значи че се обичат.
Научих - че понякога трябва да поставиш човека преди неговите действия.
Научих - че няма нужда да променяме приятелите си, ако разберем че приятелите се променят.
Научих - че не трябва да бъдем толкова настоятелни, да открием някоя тайна. Тя може да промени живота ни завинаги.
Научих - че двама човека могат да гледат едно и също нещо, а да виждат нещо съвсем различно.
Научих - че колкото и да се опитваш да защитиш децата си, все нещо ще ги нарани и това ще нарани и теб.
Научих - че има много начини да се влюбиш и да останеш влюбен.
Научих - че независимо от последствията, тези които са честни със себе си стигат по-далеч в живота.
Научих - че независимо колко приятели имаш, ако ти си тяхната опора, ще се чувстваш самотен и изгубен, когато те са ти най-нужни.
Научих - че живота ти може да бъде променен за часове, от хора, които дори не те познават.
Научих - че дори когато мислиш, че нямаш какво повече да дадеш, когато приятел повика за помощ, ти ще намериш сили да помогнеш.
Научих - че писането, както и говоренето, може да облекчи емоционалната болка.
Научих - че парадигмата в която живеем, не е всичко което ни е предложено.
Научих - че заслугите на стената не ни правят почтени човешки същества.
Научих - че хората на които държиш най-много в живота ти биват отнети твърде рано.
Научих - че, въпреки че думата "любов", може да има много различни значения,
тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.
Научих - че е трудно да се определи къде да се тегли чертата, между това да бъдеш добър и да не нараниш чувствата на хората и това да защитаваш това в което вярваш.

Деца говорят с Бога-II част

- Искам всички хора да живеят щастливо и всички деца да се държат добре с родителите си и да не са бандити.
Женя, 2 клас

- Дай ми вълшебна пръчица и ще Те оставя на мира.
Гарик, 2 клас

- Моля те, направи живота по-прост.
Павел, 4 клас

- Направи така, че през втория си живот да се родя във Франция и да бъда момче.
Кира, 4 клас

- Прости всички, които не са кръстени, и мен заедно с тях.
Филип, 3 клас

- Господи, аз искам да умра без да ме боли.
Таня, 4 клас

- Мили Боже, вземи ме обратно, тук е толкова скучно.
Вася, 2 клас

- Когато умра, не искам нито в рая, нито в ада. Искам при Тебе.
Вера, 3 клас

- Изпари моите грехове.
Толик, 3 клас

- Аз бих искала да имам рожден ден не веднъж, а пет пъти в годината. Не заради подаръците. Просто ще виждам повече пъти татко.
Нина, 2 клас

- Пусни моля ти се, баба ми при мен за Нова година.
Рая, 2 клас

- Когато Те видя за първи път, Господи, за нищо няма да те моля. Ти ще си кажеш: какво скромно момче и ще ми подариш "Мерцедес".
Антон, 4 клас

- Искам да имам крилца.
Ивона, 1 клас

- Хайде да се уговорим, Господи, аз вярвам в Тебе, Ти — в мене.
Ляля, 2 клас

- Осинови ме, а когато Ти бъдеш стар, аз ще ти подам чаша вода.
Олег, 2 клас

- Следи ме внимателно, за да не сътворя нещо.
Алик, 1 клас

- Научи моите врагове да прощават на своите врагове.
Гера, 4 клас

- Спасявай хората не от грехове, а от самота.
Сергей, 3 клас

- Аз написах стихове. Те са срамни. Аз никому не ги показвам, но на Теб, Боже, ще ги покажа. Ето ги.
Възрастните плачат със сълзи.
Възрастните плачат с очите.
Малките плачат със сърцето,
Малките плачат с живота си.
Но ако възрастният плаче като малък,
значи той наистина плаче.
Марик, 4 клас

- Бях на гробищата и ме потресе един паметник. Голям черен камък, върху него само една дума: "Мама". И край.
Ваня, 4 клас

- Знаеш ли, откакто разбрах за тебе, вече никога не преписвам.
Ина, 2 клас

- Господи, не умирай, моля те, че на Земята ще започне такова нещо...
Ася, 2 клас

- А Ти си хитър, отначало позволяваш на човека да съгреши, след това той се разкайва и Ти му прощаваш. Получава се , че Ти винаги си добър. Хитро.
Толик, 4 клас

- Утре ще отида в църквата и ще Ти разкажа супер виц за атеистите. Ще се пукнеш от смях!
Степа, 3 клас

- Пиша Ти от интерната. Интернат — това е място, където изпращат децата заради лошото поведение на родителите.
Ария, 4 клас

- Край, аз знам какво е това любов. Любов - това е гола жена.
Андрей, 3 клас

- Знаеш ли, макар да ми се струва, че нямам душа, все пак понякога тя ме наболява.
Роман, 2 клас

- Слушай, живот ни дават родителите, а го отнемаш Ти.
Ерна, 2 клас

- Прощавай, Господи, аз заминавам за Израел. Много ми е тъжно да се разделям с децата и нашата Галина Михайловна, с Тебе. Аз бих те поканил на гости, но нали там говорят на иврит...
Изя, 4 клас

- Ти си създал човека, Господи, а той е създал Тебе. И още не се знае кой се е справил по-добре.
Борис, 4 клас

- Аз толкова се уморих от живота: учиш, учиш, учиш. Като последен глупак!
Сеня, 3 клас

- Господи, като чете човек надписите върху паметниците в гробищата, и се замисляш, а къде са погребани лошите хора.
Олег, 4 клас

- Кога все пак ще дойде за втори път Иисус Христос? Нали трябва хората да се подготвят, че да не стане като при първото му идване.
Алина, 4 клас

- Не изисквай всички да Ти се молят. Това не е скромно.
Валя, 4 клас

- Прости ми за всички грехове, знам, че съм направил много, но не знаех, че Те има.
Шурик, 2 клас

- А времето, когато ние спим, защо ни се смята за живот? Не е правилно това. Насън ние дори не ядем.
Женя, 4 клас

- Желая Ти всичко най-хубаво в живота.
Степа, 1 клас

- Дядо Боже, каня те на моя рожден ден, който ще се състои на 4 август в 14 часа. Ще те чакам. Ако нямаш пари, идвай без подарък.
Миша, 2 клас

- А аз нали всяка секундичка умирам.
Паша, 1 клас

- Цветята Ти са се получили по-добре, отколкото човека.
Галя, 4 клас

- Не се страхувай, Господи, аз съм с Тебе!
Андрей, 1 клас

- На мен ми се струва, че Ти вземаш нашите талантливи хора по-рано при себе си, защото те и на Тебе също ти харесват.
Остап, 3 клас

- Направи ме на вятър, за да пътешествам по върховете на дърветата.
Славик, 3 клас

- Развод - това е погребение на семейството.
Оля, 4 клас

- Аз Тебе те уважавам заради вярата ти в човека.
Игор, 3 клас

- Старците — това са уморени деца.
Андрон, 4 клас

- Всяка сутрин аз погребвам вчерашния ден. Нали той си е отишъл от мен завинаги.
Аркадий, 3 клас

- Аз съм още малка, уча се в трети клас, грехове засега нямам, но се събират.
Ева, 3 клас

- Родителите - това е нашата болка.
Владик, 1 клас

Деца пишат писма до Бог

Това е откъс от книгата на Михаил Димов "Децата пишат писма до Бог". Авторът е намерил най-добрия начин да види света през очите на децата. Това са и техните страхове, и радости, болки и обиди.... Повод да напише тази книга станала една командировка в чужбина, когато авторът обърнал внимание на публикуваните в един вестник писма на американски деца откъси от книгата "Децата се усмихват на Бога". В тях децата сякаш разговаряли с Бог и тогава му идва мисълта: "А какво биха казали нашите деца на Бог?" И авторът измислил три въпроса: за какво би искал да попиташ Бог? Какво би искал да разкажеш на Бог? И за какво би искал да помолиш Бог? С тези въпроси той тръгнал по училищата.

- Здравей, Господи. Как вървят нещата при тебе? Как живееш? Как си със здравето?
Женя, 2 кл.

- Ти си създал заповеди за възрастни. Ние измислихме заповеди за децата. Ти само ги попрегледай.
1. Щом вече си се родил, не пискай.
2. Не се отказвай от удоволствия, щом душата ти ги иска, нали тя е от Бога.
3. Не се пъчи от мързел.
4. В любовта дръж на своите хора.
5. Уважавай майка си и пастрока си.
6. Задоволявай се с малко, понеже и ти самият си още малък.
7. Не погубвай природата - ти ще лежиш в нея.
8. Не се обиждай на възрастните, радвай се, че има още да живееш и живееш.
9. Не се прави мазоли на зъбите.
10. Не пуши на гладно.

4 "А" клас

- Ако Ти организираш края на света, кой ще ти се моли?
Петя, 4 клас

- Изобщо, аз не вярвам в Тебе. Ето, кажи ми, защо хората не Те виждат?
Юра, 2 клас

- Кой духа вятърът?
Алик, 1 клас

- Небето е синьо, когато си в добро настроение ли, Господи?
Надя, 3 клас

- Хората толкова страдат на Земята, нима в твоя ад е още по-зле?
Радик, 4 клас

- А Ти обслужваш ли и другите страни?
Толик, 3 клас

- А Ти какво образование имаш?
Зайга, 2 клас

- Аз разбрах, че Ти си най-главният на Земята, макар че живееш на небето. А няма ли да те преизбират?
Сеня, 1 клас

- Господи, а Ти слушаше ли майка си като дете?
Нина, 2 клас

- А в детството си Ти биеше ли се с децата или беше кротичък?
Костя, 2 клас

- Аз Те обичам, разбира се, но повече обичам мама и татко. Нали не се сърдиш?
Зоя, 3 клас

- Може ли да не умирам, а?
Юля, 1 клас

- От кой момент може да се смята човека за възрастен? Когато не се бои от инжекции или когато му харесва Светланка?
Марик, 3 клас

- Защо през пролетта, когато вечер Ти включваш звездите на небето и духаш топъл вятър на Земята, и наоколо е тихо-тихо, ми се иска да плача?
Наташа, 2 клас

- Какво значи това: всичко е по божия воля?! И лятото, и болестта на мама, и войната?
Марат, 2 клас

- Добре, Христос е страдал заради хората, а заради какво страдат хората?
Гриша, 4 клас

- Господи, а къде е сега Христос, с какво се занимава той?
Стела, 2 клас

- А когато стрелят на Земята, Ти какво, не чуваш ли, Господи?
Валери, 2 клас

- Защо отначало хората се влюбват, а после тихо плачат?
Андрей, 4 клас

- Е, добре, първата двойка хора на Земята си създал Ти. А как са направили третия човек?
Владик, 4 клас

- Ти имаш ли ум или целият се състоиш от душа?
Женя, 3 клас

- Нали първи са започнали да раждат мъжете — спомни си реброто на Адам и Ева. Какво не ти хареса в това, че стовари този труд върху жените?
Зоя, 4 клас

- Ти пишеш в Библията, че в началото е било словото? Кое?
Руслан, 1 клас

- Ти не знаеш ли дали моите родители ще се сдобрят?
Катя, 2 клас

- Какво най-напред е направил Христос, когато е възкръснал?
Оля, 3 клас

- Защо просяците просят милостиня около църквата, за да можеш да отбелязваш кой е дал ли?
Ира, 2 клас

- Човек не бива да яде месо, а кюфтета може ли?
Миша, 3 клас

- Дядо Боже, а Ти моята душа ли си ми поставил или на някой друг?
Стасик, 2 клас

- А Твоите ангели ходят ли на училище?
Вася, 1 клас

- Ти с колко години си по-голям от Земята?
Рая, 1 клас

- А на другите планети Ти ядосан ли си?
Андрей, 2 клас

- Защо светът е кръгъл?
Олег, 2 клас

- Защо отглеждат човека с години, а после хоп — и той вече е мъртъв?
Вася, 2 клас

- Ти как живееш на небето? Всичко ли си имаш? Или може би ти трябва нещо?
Зина, 3 клас

- А мен има ли ме в действителност?
Люба, 3 клас

- Защо се страхуваш да се покажеш на хората?
Нема, 4 клас

- А защо хората изпускат газове в атмосферата и развалят небосклона?
Робърт, 3 клас

- Защо още във втори клас много момчета са такива женолюбци?
Надя, 2 клас

- Ето, светът ще свърши и ще започне друг, така ли?
Гарик, 3 клас

- Кога е започнала любовта на Земята?
Катя, 4 клас

- Космосът има ли начало и край, дясна и лява страна, горе и долу?
Ваня, 1 клас

- А Ти как си се появил на света?
Альоша, 1 клас

- Как така, преди това нищо още не е имало? А какво е имало?
Настя, 1 клас

- Може би мога да Ти помогна с нещо?
Света, 2 клас

- Кажи ми под секрет, обича ли ме някой?
Анзор, 3 клас

- Ти откъде ни наблюдаваш?
Руслан, 2 клас

-А Ти как различаваш женската душа от мъжката? По пишката ли?
Вова, 3 клас

- А кое е било по-напред, Адам и Ева или динозаврите?
Яна, 4 клас

- Ти можеш ли да направиш така, че да няма нещастни случаи при хората?
Лада, 2 клас

- Какво Ти е направил моят татко, че толкова не му върви?
Витя, 3 клас

- Ти защо поиска да направиш Земята?
Андрей, 4 клас

- За какво ни следиш?
Филип, 2 клас

- Ти си добър, но защо трябва хората да те молят: направи това, изпрати онова.
Наташа, 4 клас

- А Ти как стана всемогъщ?
Ира, 1 клас

- Е, а сега Ти би ли създал човека за втори път?
Олег, 3 клас

- Господи, хайде да бъдем приятели!
Федя, 1 клас

- На Земята има толкова нещастия и страдания, за да не им бъде на хората жалко да умират ли?
Игор, 4 клас

- Ти защо допускаш всичко на Земята?
Адик, 4 клас

- Ти какви оценки би ми поставил за живота?
Аркадий, 2 клас

- Ти ли пращаш бурята?
Ася, 2 клас

- Как да живея, че всички хора на света да бъдат щастливи?
Лиза, 2 клас

-Какво ще стане, ако хората не Те обичат, а се страхуват от Тебе?
Руслан, 2 клас

- Ти защо си създал този свят, Ти не разбра ли, че това ще е такава грешка?
Марина, 4 клас

- За какво е нужен животът, а ако е нужен, защо хората умират?
Костя, 2 клас

- За какво съм нужен на планетата Земя?
Олег, 2 клас

- Защо у нас вкъщи животът е толкова кучешки, че нито една котка не издържа?
Андрей, 4 клас

- И за чуждопланетяните ли ще има също край на света?
Льова, 2 клас

- Защо нашите рани зарастват, а твоите не?
Денис, 4 клас

- Какво щеше да има на Земята, ако Адам и Ева не бяха нарушили Твоята заповед за ябълките?
Валентин, 4 клас

- Бих искал да знам, какво е набелязано при Тебе: още едно наводнение или Земята ще изгори с огнен пламък?
Кирил, 4 клас

- В различните книги Тебе те описват по различен начин. Къде да намеря Твоя снимка? Пък била тя и допотопна?
Рая, 3 клас

- Аз се родих, погледнах, а светът е вече толкова зъл, жесток.
Андрей, 4 клас

- Какво не ти харесва в нашия живот?
Славик, 2 клас

- На тебе харесва ли ти моя дядо?
Елла, 2 клас

- Защо се уча толкова лошо? Може би заради учителите, а?
Гена, 3 клас

- Защо по-рано зверовете са говорили, а сега не умеят? Ами спомни си, де, дори Змията е разговаряла с Ева.
Ева, 3 клас

- Ти защо си направил човека главен на Земята?
Олег, 4 клас

- А ако всички хора попаднат в рая, ще стигне ли мястото за всички?
Андрей, 3 клас

- Ти смееш ли се някога? Плачеш ли?
Олга, 3 клас

- А атеистите молят ли те за нещо?
Ояр, 3 клас

- А ние да не би да сме Твоите играчки?
Саша, 2 клас

- Ти защо всичко прощаваш на хората, а учителите — не?
Костя, 2 клас

- Ако аз отида в ада, Ти ще ме видиш ли там и ще гледаш ли как се издевават над мен?
Глеб, 3 клас

- Ти щастлив ли си?
Евелина, 1 клас

- Когато още ме нямаше, Ти знаеше ли че ще ме има?
Леня, 4 клас

- Ако нещо ме боли, това означава, че Ти ми се сърдиш ли?
Гога, 4 клас

- Славата не Ти ли пречи да живееш?
Вася, 3 клас

- Колко са вярващите сред вярващите?
Зоя, 4 клас

- Мама каза, че насън аз съм плакал. Ти не помниш ли за какво си говорихме с Тебе?
Игор, 3 клас

- Аз много ли те излагам?
Вова, 4 клас

- Може ли понякога да ти се присънвам?
Валера, 3 клас

- Направи така, че лятото да дойде завинаги.
Жора, 4 клас

- Скъпи Боже, моля те, направи така, че започвайки от баба и завършвайки със слоновете, всички да бъдат щастливи, сити и обути.
Тоня, 2 клас

- Дядо Боже, нека да живея толкова, колкото иска мама.
Вера, 1 клас

- Дай здраве и щастие на мама, баба, чичо Федя, чичо Саша, чичо Боря и на другите ми бащи.
Никита, 2 клас

- Господи, аз съм Ти благодарна за всичко, което Ти по-рано си направил за мен. Но ми помогни сега. Моят татко е в затвора без да има защо и ето той вече е там 8 месеца. Аз го чакам през цялото време. Ако имах възможност, щях да го освободя. Аз много те моля, помогни ми. Това е най-голямата ми молба. После вече никога няма да те безпокоя. Дори ако се случи да умирам.
Ира, 4 клас